РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2270
гр. Пловдив, 02 декември 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав,
в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 2252 по
описа за 2022 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните :
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано
е по жалба предявена от „ПРОФИТО НАВ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя Н.А.В., против
Решение № 2153-15-228/19.07.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, в
частта по т. 1, с която е потвърдено Разпореждане №
РЖ-5-15-01145240/09.06.2022 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ – Пловдив.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на административния акт в оспорената част и се
иска неговата отмяна от съда. В тази връзка,
жалбоподателят сочи, че дружеството не е извършило незаконосъобразен разход,
който да ощетява бюджета на ДОО съответно неправилно е ангажирана отговорност му
като осигурител в правоотношение, в което не е страна. Счита, че при наличие на
неоснователно получени обезщетения от ДОО, същите следва да се събират от
получателя, а не от осигурителя. Твърди, че не е негова отговорност да следи дали
служителите, представили болнични листове пред него, пребивават на територията
на страната в периода на временна неработоспособност. Оспорва се твърдението,
че „ПРОФИТО НАВ“ ЕООД неправилно е декларирало, че към датата на настъпване на
временната неработоспособност, Г.М. е осигурена за съответния риск, тъй като
НОИ е бил наясно с този факт и е отказал изплащане на първия представен
болничен лист. Сочи, че остава неясно защо контролният орган приема, че Г.М. не
е осъществявала трудова дейност към момента на възникване на временната й
неработоспособност и че тя не е осигурено лице по смисъл на КСО. Според
жалбоподателя от събраните документи и цитирани правни норми не се установява
еднозначно защо административният орган приема, че щетите на ДОО от така
извършените разходи са причинени от дружеството и по какъв начин. Счита, че за
да бъде приложена разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО, следва не само да е
настъпил вредоносен резултат, но и същият да е произтекъл от противоправното
поведение на дееца като причинната връзка между тях не се предполага, а се
доказва във всеки конкретен случай. Все в тази насока е посочено, че след като
административният орган не е изпълнил задължението си за преценка на фактите и
правото на парично обезщетение съобразно всички предоставени му данни и тези,
до които има служебен достъп, именно неизпълнението на контролните му функции е
основният фактор, обусловил неправомерно плащане на парично обезщетение и
настъпилата щете, а не поведението на осигурителя.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на ТП на НОИ Пловдив, чрез процесуалния
си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен
акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото
постановяване. Подробни съображения се излагат в писмена защита приложена по
делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Със Заповед №
ЗР-5-15-01127023/11.05.2022 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, на
основание чл. 107 от КСО и чл. 11, ал. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за
реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните
органи на Националния осигурителен институт, е извършена частична ревизия по
разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя „ПРОФИТО НАВ“ ЕООД, ЕИК *********. Същата е приключила
със съставяне на ревизионен акт за начет на основание чл. 110, ал. 1 от КСО с №
РА-5-15-01132928/18.05.2022 г. за причинени щети на ДОО, в размер на 9444.55
лв., от които 7330.19 лв. главница и 2114.36 лв. лихва, начислена до датата на
издаване на ревизионния акт за начет, в
обстоятелствената част на който са изложени следните констатации:
В хода на извършената ревизия е установено, че в ТП на НОИ -
Пловдив, от осигурителя „ПРОФИТО
НАВ“ ЕООД, за Г.Е.М., са представени Удостоверения по
образец, съгласно приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и приложение № 10 към чл. 9
от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване (НПОПДОО) с данни, относно правото на парично обезщетение към следните
болнични листове и Заявление-декларация:
- № Е20181506889, с период на временна неработоспособност от
16.07.2018 г. до 15.08.2018 г. вкл., като не е изплащано парично обезщетение от
НОИ, тъй като лицето няма изискуемия осигурителен стаж;
- № Е20181507052, с период на временна неработоспособност от
10.09.2018 г. до 14.10.2018 г. вкл., като на 01.10.2018 г. е изплатено парично
обезщетение от НОИ за 11 работни дни от месец септември 2018 г. в размер на
203.69 лв., а на 17.10.2018 г. е изплатено парично обезщетение за 10 работни
дни от месец октомври 2018 г. в размер на 185.17 лв.;
- № Е20182269736, с период на временна неработоспособност от
15.10.2018 г. до 13.11.2018 г. вкл., като на 05.11.2018 г. е изплатено парично
обезщетение от НОИ за 13 работни дни от месец октомври 2018 г. в размер на
240.73 лв., а на 19.11.2018 г. е изплатено парично обезщетение за 9 работни дни
от месец ноември 2018 г. в размер на 166.66 лв.;
- № Е20182269801, с период на временна неработоспособност от
14.11.2018 г. до 13.12.2018 г. вкл., като на 28.11.2018 г. е изплатено парично
обезщетение от НОИ за 13 работни дни от месец ноември 2018 г. в размер на
240.73 лв., а на 19.12.2018 г. е изплатено парично обезщетение за 9 работни дни
от месец декември 2018 г. в размер на 166.66 лв.;
- № Е20182269931, с период на временна неработоспособност от
16.12.2018 г. до 29.01.2019 г., като не е изплащано парично обезщетение от НОИ,
тъй като лицето няма изискуемия осигурителен стаж;
- № Е20196247507, с период на временна неработоспособност от 30.01.2019
г. до 03.02.2019 г. поради бременност и раждане, като не е изплащано парично
обезщетение от НОИ, тъй като лицето няма изискуемия осигурителен стаж;
- № Е20182959200, с период на временна неработоспособност от
04.02.2019 г. до 29.04.2019 г., като на 15.04.2019 г. е изплатено парично
обезщетение от НОИ за 19 работни дни от месец март 2019 г. в размер на 532.00
лв., а на 02.05.2019 г. е изплатено парично обезщетение за 19 работни дни от
месец април 2019 г. в размер на 532.00 лв.;
- Заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при
бременност и раждане за периода от 135-я до 410-я ден, на основание чл. 50, ал.
1 от КСО. На Г.М. е разрешен отпуск по чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда КТ)
за периода от 30.04.2019 г. до 29.01.2020 г. и е изплатено е парично
обезщетение за периода от 30.04.2019 г.
до 29.01.2020 г. вкл. в общ размер на 5 062.55 лв.
Паричното обезщетение по горецитираните болнични листове и
Заявление-декларация е изчислено и изплатено на база подадената от осигурителя „ПРОФИТО
НАВ“ ЕООД за М.информация в Регистъра на осигурените лица и представени данни в
Удостоверенията по образец съгласно приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и
приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО.
По повод осъществяване на последващ контрол на изплатените парични
обезщетения и помощи от ДОО, от контролните органи при ТП на НОИ - Пловдив, е
извършена проверка на осигурителя „ПРОФИТО НАВ“ ЕООД, обективирана в
констативен протокол № КП-5-15-00799329/19.08.2020 г., при която е установено,
че за Г.Е.М. са подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от
13.07.2018 г. до 30.06.2020 г. и са подадени приложения по НПОПДОО за болнични
листове и заявление-декларация по чл. 50 от КСО за периода от 10.09.2018 г. до 29.01.2020 г. Въз основа на данните по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО, данните в приложенията за болничните листове и цитираното заявление-декларация,
подадени от „ПРОФИТО НАВ“ ЕООД, на лицето е изплатено парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване и за временна неработоспособност
поради бременност и раждане в общ размер на 7 330.19 лв.
При проверката, за Г.Е.М., са представени трудов договор №
018/13.07.2018 г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, длъжностна
характеристика, страница от трудова книжка серия 3 № 327863, заповед №
029/30.04.2019 г. на основание чл. 163, ал. 1 от КТ, чл. 50, ал. 1 от КСО във
връзка с чл. 45, ал. 1, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските (НРВПО), декларация № 030/30.04.2019 г. по чл. 163, ал. 1 от КТ,
заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и
раждане на основание чл. 50, ал. 1 от КСО за остатъка до 410 дни, заявление №
030/08.05.2019 г. на основание чл. 163, ал. 1 от КТ и чл. 45, ал. 1, т. 2 от
НРВПО, заявление № 048/ 30.01.2020 г. на основание чл. 164, ал. 1 от КТ и чл.
46, ал. 1 от НРВПО, декларация № 048/ 30.01.2020 г. по чл. 46, ал. 1 от НРВПО,
заповед № 048/ 30.01.2020 г. на основание чл. 164, ал. 1 и ал. 3 от КТ и чл.
46, ал. 1 от НРВПО, заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст на основание чл. 53
от КСО.
В писмено обяснение с вх. № 1034-15-61# 10 от 24.07.2020 г. в ТП
на НОИ -Пловдив, Г.Е.М. собственоръчно е декларирала, че е работила като куриер
писма по 8-осем часа на ден, не е изготвяла и подписвала никакви документи,
изпълнявайки трудовата си дейност и не си спомня дали е подписвала
разплащателни ведомости, допълва също, че е посещавала съпруга си, който работи
в Белгия, през месец август 2018 г. и през месец август 2019 г. за по 10-15
дни.
С писмо с вх. № 1034-15-61#16/03.08.2020 г. в ТП на
НОИ - Пловдив от ОД на МВР - Пловдив, сектор „Български документи за
самоличност“ е предоставена информация за Г.Е.М., за периода от 01.01.2018 г.
до 31.12.2019 г., касаеща влизания и излизания на лицето в Република България
(РБ), както следва:
1. Влизане в РБ на
08.07.2018 г. и излизане от РБ на 15.07.2018 г.
2. Влизане в РБ на
14.07.2019 г. и излизане от РБ на 12.08.2019 г.
3. Влизане в РБ на
24.12.2019 г.
В резултат на проверката, е установена липса на достатъчно факти и
обстоятелства, доказващи основание за подаване на данни на основание чл. 5, ал.
4 от КСО за Г.Е.М., липсват безспорни доказателства, относно правното основание
за осигуряване на лицето, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО във
връзка с § 1, ал. 1, т. З от Допълнителните разпоредби на КСО (ДР на КСО).
Водейки се от горното, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО,
от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив са издадени задължителни предписания
№ ЗД-1-15-00799332/19.08.2020 г. за заличаване на информацията по чл. 5, ал. 4
от КСО за Г.Е.М., за периода от месец юли 2018 г. до месец юни 2020 г. Същите
са обжалвани от „ПРОФИТО НАВ“ ЕООД пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив, който
с Решение № 2153-15-131/30.09.2020 г. ги е потвърдил. Решение №
2153-15-131/30.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е обжалвано пред
Административен съд – Пловдив. В тази връзка е образувано адм. дело № 2686 по
описа за 2020 г. на съда, приключило с Решение № 1227 от 17.06.2021 г., с което жалбата на „ПРОФИТО НАВ“
ЕООД против Решение № 2153-15-131/30.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ –
Пловдив, е отхвърлена. Решението на административния съд е оставено в сила с Решение
№ 3288 от 06.04.2022 г. постановено по адм. дело № 842/2022 г. по описа на ВАС.
Върховен административен съд извежда извода, че за периода от 14.07.2018 г. до
30.06.2020 г. липсва правно основание за подаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от „ПРОФИТО НАВ“ ЕООД за Г.Е.М.. Лице, за което не е доказано, че е
извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице,
независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителни
вноски. Наличието на сключен трудов договор не означава наличие и на започнала
трудова дейност по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО. Трудовият договор се
сключва преди започване на дейността и преди възникване на осигурителното
правоотношение. За да възникне последното е необходимо реално да е осъществена
трудова дейност, доказателства за която в настоящия случай не са представени.
Не са представени и доказателства, че М.реално е изпълнявала възложените й
трудови функции.
При това положение е прието, че Г.Е.М. не е осигурено лице към
деня на настъпване на съответния риск и е получила неправомерно парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и за временна
неработоспособност поради бременност и раждане, по вина на осигурителя, както
следва:
- по болничен лист
№Е20181507052 в размер на 388.86 лв.;
- по болничен лист
№Е20182269736 в размер на 407.39 лв.;
- по болничен лист
№Е20182269801 в размер на 407.39 лв.;
- по болничен лист
№Е20182959200 в размер на 1064.00 лв.;
- по
Заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и
раждане за периода от 135-я до 410-я ден, на основание чл. 50, ал. 1 от КСО, за
периода от 04.07.2020 г. до 29.01.2021 г. вкл., парично обезщетение в общ
размер на 5062.55 лв.
С оглед изложеното и позовавайки се на чл. чл. 10, чл. 40, ал. 1, чл.
50, ал. 1 от КСО и на § 1, т. 3 от ДР на кодекса, контролният орган е приел, че
в настоящия случай, осигурителят неправилно е декларирал в удостоверения по
приложения № 9 и № 10 към НПОПДОО, че към датата на настъпване на временната
неработоспособност лицето е осигурено за съответния риск. В резултат на това
именно по вина на осигурителя, от некоректно представена информация, е
изплатено недължимо парично обезщетение за временна неработоспособност поради
общо заболяване и за временна неработоспособност поради бременност и раждане в
общ размер на 7 330.19 лв. Последните съставляват неправилно извършени
осигурителни разходи и щета на ДОО, доколкото с неправомерното им изплащане са
намалели фондовете на ДОО. Следователно установява се наличие на пряка причинна
връзка между причинената щета на ДОО и действията на осигурителя.
6. По повод възражение на осигурителя „ПРОФИТО НАВ“ ЕООД, заведено в
ТП на НОИ - Пловдив с вх. № 1012-15-275 от 07.06.2022 г., от контролен орган на
ТП на НОИ - Пловдив е изготвено мотивирано заключение с изх. №
1012-15-275#1/09.06.2022 г., с което изцяло са потвърдени констатираните с
ревизионен акт за начет № РА-5-15-01132928/18.05.2022 г. задължения.
7. На основание чл. 110, ал. 3 от КСО е издадено Разпореждане №
РЖ-5-15-01145240/09.06.2022 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
в ТП на НОИ - Пловдив за събиране на сумата по ревизионния акт за начет в посочения
по-горе размер (9444.55 лв.).
8. Този
резултат е обжалвано от „ПРОФИТО НАВ“ ЕООД пред горестоящия в йерархията
административен орган, който с Решение № 2153-15-228/19.07.2022 г. е потвърдил
процесното разпореждане, в частта относно вземане в размер на 9444.55 лв., от
които 7330.19 лв. главница и 2114.36 лв. лихва, начислена до датата на издаване
на ревизионния акт за начет, като е
възприел изцяло изложените по-горе фактически и правни доводи.
В допълнение е посочено, че отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е обективна (безвиновна), имуществена и възниква по силата на изричната
правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните
правоотношения. Достатъчно за реализирането й е да се удостовери наличието на
пряка причинна връзка между действията на осигурителя и причинената вследствие
на тях щета на фондовете на ДОО от неправилно извършения осигурителен разход. В
случая предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на осигурителя
„ПРОФИТО НАВ“ ЕООД, на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за причинена
щета на държавното обществено осигуряване, в резултат на неправилно извършени
осигурителни разходи вследствие на подадени некоректни данни, в разглеждания
случай са налице.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя (които
впрочем са идентични с тези направени пред настоящата съдебна инстанция,
описани в т. 2 от настоящия съдебен акт), ответният административен орган е приел следното:
Независимо, че компетентността за преценка на материалноправните
предпоставки за отпускане на обезщетенията за временна неработоспособност
принадлежи на органа по чл. 40, ал. 3 от КСО, то с оглед разпоредбата на чл.
54к от КСО тази преценка се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т.
1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените
документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено
осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. От
своя страна с разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО на
осигурителя е вменено задължение да извършва предварителен контрол върху
правото на лицето, претендиращо изплащане на обезщетение от ДОО чрез подаване
на удостоверения приложение № 9 и № 10, представени от съответното лице, с
данни относно правото на парично обезщетение.
С решение № 3288 от 06.04.2022 г. на ВАС, влязло в сила на датата
на постановяването му, е прието, че за периода от 14.07.2018 г. до 30.06.2020
г. липсва правно основание за подаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от
"ПРОФИТО НАВ" ЕООД за Г.Е.М., поради което същите са заличени със
задължителни предписания № 3Д-1-15-00799332/19.08.2020 г. на контролен орган на
ТП на НОИ - Пловдив.
Именно в тази връзка, след приключване на ревизията на осигурителя
„ПРОФИТО НАВ“ ЕООД, са издадени задължителни предписания №
ЗД-1-15-01133499/18.05.2022 г. на контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, с което
на дружеството е вменено задължение да заличи подадените по реда на чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО данни с код вид осигурен "01" за периода от 01.07.2020
г. до 04.02.2021 г. за Г.Е.М..
Задължителните предписания с № ЗД-1-15-01133499/18.05.2022 г. не
са оспорени в законоустановения срок и са влезли в сила.
На следващо място е посочено, че с разпоредбите на чл. 114, ал. 1
и 2 от КСО са уредени случаите, при които за физическите лица възниква
задължение за възстановяване на неоснователно получени осигурителни плащания.
Разглежданият случай касае неоснователно изплатено парично обезщетение за
временна неработоспособност и за бременност и раждане поради некоректно
подадена от осигурителя информация в удостоверения, приложение № 9 към чл. 8,
ал. 1 и приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО и не осъществява хипотезата на чл.
114, ал. 1 от КСО, нито на чл. 114, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от КСО. Ето защо за
несъстоятелно е прието искането тези суми, да бъдат възстановени от лицето,
което ги е получило.
С тези съображения е обоснована неоснователността на жалбата,
съответно Разпореждане № РЖ-5-15-01145240/09.06.2022 г. на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Пловдив е потвърдено изцяло.
ІV. За правото:
9. Оспореният административен акт – Решението
на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив в разглежданата част, както и
потвърденото с него разпореждане, са постановени от материално компетентни
органи на осигурителната администрация, в изискуемата от закона форма и при
спазване на административнопроизводствените правила.
В конкретния казус, съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че
фактическите констатации на органите на НОИ са истинни и направените въз основа
на тях правни изводи са съответни на материалния закон. В следващото изложение
ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.
10. По делото не се формира спор по установените факти.
Противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство,
се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрират във
въпроса налице ли са предпоставките за
ангажиране на отговорността на жалбоподателя по чл. 110, ал. 1 от КСО, в
частност налице ли е пряка причинна връзка между действията на „ПРОФИТО НАВ“
ЕООД, в качеството му на осигурител на Г.Е.М. и твърдяната за причинена вследствие
на тях щета на фондовете на ДОО от неправилно извършен осигурителен разход,
чрез изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност на лицето.
11.
За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да
се съобрази следното:
Упражняването
на трудова дейност е основната предпоставка за възникване на правото за парично
обезщетение за временна нетрудоспособност, съобразно чл. 40, ал. 1 от КСО,
според който осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на
парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж, като осигурени за този риск.
Съобразно
чл. 54к от КСО, отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за
временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за
отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват
въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на
данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и
помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени
с акт на Министерския съвет. В конкретния случай това е Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО). В нормата
на чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО, също е предвидено, че преценката на правото и
определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 от
наредбата се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО,
данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се
използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица,
регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър
"Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър
"Професионални болести", регистър "Парични помощи за
профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и
помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11,
ал. 1 и 2 от наредбата. В този смисъл преценката на правото на парично
обезщетение се извършва от компетентния административния орган на база данните,
съдържащи се в гореизброените източници на информация.
За всеки
болничен лист осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси
представят в НОИ удостоверение по образец, съгласно приложение № 9 с данни
относно правото на парично обезщетение – чл. 8 от НПОПДОО. Съответно за всеки
документ по чл. 4 (във връзка с паричните обезщетения при бременност и
раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до
5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от
бащата/осиновителя) осигурителите, техните клонове и поделения и
осигурителните каси представят в НОИ удостоверение по образец съгласно
приложение № 10 с данни относно правото на парично обезщетение – чл. 9, ал. 1
от наредбата. Преценката на правото на парично обезщетение се извършва от
административния орган на база данните, съдържащи се в източници на информация
по чл. 54к от КСО, като тези представени в коментираното приложение № 9 към
болничните листове и приложение № 10 са
с особена значимост, с оглед обстоятелството, че изхождат от самите
осигурители, на които законът вменява задължението да предоставят актуална
информация за осигурителния статус на осигуряваните при тях лица.
В раздел I, т. 1 от удостоверение № 9 се посочва дали към датата на настъпване на временната неработоспособност лицето има статус на осигурено за съответния риск /в случая общо заболяване и майчинство/, а в т. 2, дали за него е налице изискуемият се осигурителен стаж. В т. 9 се посочват от осигурителя дните през периода на неработоспособността, през които лицето е следвало да работи, т.е. дните, за които следва да се изплати парично обезщетение за временна неработоспособност, поради факта, че лицето тогава не е било работоспособно. В т. 7 от документа се посочва дали правоотношението, респективно осигуряването на лицето, е прекратено.
От своя страна в раздел I, т. 1 от удостоверение № 10 се
посочва дали на лицето е разрешен отпуск по чл. 163, ал. 1 от КТ, а в т. 2 дали
към деня от който е разрешени отпускът, лицето е осигурено за общо заболяване и
майчинство и вида на правоотношението – срочно или безсрочно. В т. 3 се
посочват от осигурителя дали за него е налице изискуемият осигурителен стаж.
12. В
конкретния случай от приобщения по делото доказателствен материал не е възможно
да се обоснове извод, че Г.Е.М. е
осъществявала трудова дейност при
осигурителя „ПРОФИТО НАВ“ ЕООД.
От данните
по делото се установява, че трудовият договор на Г.Е.М. е сключен на 13.07.2018
г., а в ТП на НОИ - Пловдив за лицето са представени удостоверения с Приложения
№ 9 и № 10 към болнични листове и заявления - декларации за изплащане на
парично обезщетение по чл. 50, чл. 51 и чл. 53 от КСО, както следва: №
Е20181506889, издаден на 16.07.2018 г. за временна неработоспособност поради
общо заболяване от 16.07.2018 г. до 16.08.2018 г.; № Е20181507052, №
Е20182269736, № Е20182269801 за временна неработоспособност поради общо
заболяване с непрекъснат период от 10.09.2018 г. до 14.12.2018 г.; №
Е20182269931, № Е20196247507 за бременност и № Е20182959200 за майчинство с
непрекъснат период от 16.12.2018 г. до 30.04.2019 г.; заявление-декларация за
изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 и
ал. 5 от КСО, с начална дата от 30.04.2019 г.; заявление-декларация за
изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО,
с начална дата от 30.01.2020 г.
Във връзка с
изискана информация от ОД на МВР - Пловдив, сектор "БДС" относно
местонахождението на Г.Е.М. за 2018 г. и 2019 г., с писмо от 03.08.2020 г са
предоставени следните данни: влизане в РБ на 08.07.2018 г.; излизане от РБ на
15.07.2018 г. и влизане в РБ на 14.07.2019 г.; излизане от РБ на 12.08.2019 г.
и влизане в РБ на 24.12.2019 г.
Независимо обаче, че на 13.07.2018 г. между „ПРОФИТО
НАВ“ ЕООД и Г.Е.М. е сключен трудов договор, не се установява извършването на
действия от М.по неговото изпълнение, т.е. не се установява тя да е започнала да
упражняват трудова дейност като необходима предпоставка за възникване на
качеството й на осигурено лице. В подкрепа на този извод са и представените
болнични листове за временна неработоспособност на лицето, което въпреки
сключения с осигурителя трудов договор, очевидно не е изпълнявало трудови
функции. При това положение, не може да се приеме, че Г.Е.М. има качеството на
осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, съгласно който „осигурено
лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Осигуряването, според чл. 10, ал. 1 от КСО,
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването. Следователно лице, за което не е доказано, че е
извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице,
независимо дали за него са подавани данни в НАП, в НОИ и са внасяни
осигурителни вноски.
Впрочем този въпрос (осъществявала ли е Г.Е.М. трудова дейност при осигурителя „ПРОФИТО НАВ“ ЕООД) вече е
разгледан и разрешен от съда по повод обжалване на Задължителни предписания №
ЗД-1-15-00799332/19.08.2020 г. издадени по отношение на „ПРОФИТО НАВ“
ЕООД за
заличаване на информацията по чл. 5, ал. 4 от КСО за Г.Е.М., за периода от
месец юли 2018 г. до месец юни 2020 г. (Както вече бе казано по-горе, същите са оспорени от „ПРОФИТО
НАВ“ ЕООД пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив, който с Решение №
2153-15-131/30.09.2020 г. ги е потвърдил. Решение № 2153-15-131/30.09.2020 г.
на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е
обжалвано пред Административен съд – Пловдив. В тази връзка е образувано адм.
дело № 2686 по описа за 2020 г. на съда, приключило с Решение № 1227 от
17.06.2021 г., с което жалбата на „ПРОФИТО НАВ“ ЕООД против Решение №
2153-15-131/30.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, е отхвърлена.
Решението на административния съд е оставено в сила с Решение № 3288 от 06.04.2022
г. постановено по адм. дело № 842/2022 г. по описа на ВАС.)
В горния
смисъл е именно Решение № 3288 от 06.04.2022 г. постановено по адм.
дело № 842/2022 г. по описа на ВАС.
В тази
връзка, каза се, след приключване на ревизията на осигурителя „ПРОФИТО НАВ“
ЕООД, са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-15-01133499/18.05.2022 г. на
контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, с което на дружеството е вменено
задължение да заличи и подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни с
код вид осигурен "01" за периода от 01.07.2020 г. до 04.02.2021 г. за
Г.Е.М.. Тези задължителни предписания не са оспорени в законоустановения срок,
съответно са влезли в сила.
13. Във връзка
с изложеното в предходния раздел на решението, в хода на ревизионното производство
е направен извод, че данните, подадени в удостоверенията - приложение № 9 и №
10 не съответстват на обективната действителност. Жалбоподателят не оспорва
факта, че подадената от него осигурителна информация към всички болнични
листове и заявление-декларация е такава, каквато е установено от органите на
НОИ, но счита, че след като административният орган не е изпълнил задължението
си за преценка на фактите и правото на парично обезщетение съобразно всички
предоставени му данни и тези, до които има служебен достъп, именно
неизпълнението на контролните му функции е основният фактор, обусловил
неправомерно плащане на парично обезщетение и настъпилата щете, а не неговото поведение
в качеството му на осигурител. В тази връзка е необходимо да се съобрази
следното:
По аргумент
на чл. 9, ал. 1 и 2 от АПК, административните органи, овластени от специалния
КСО, провеждат административните производства по отпускане и изплащане на
паричните обезщетения и помощи от фондовете на ДОО, ръководейки се изцяло от принципа
на служебно начало, като преди да издадат съответния административен акт, те
следва да съберат всички необходими доказателства, като така обезпечават
изясняването на всички факти и обстоятелства от значение за случая /чл. 35 и
чл. 36 от АПК/. Тези си действия те следва да извършват в сроковете, определени
от закона и ръководейки се от принципа за бързина и процесуална икономия. В
случая, производството по отпускане и изплащане на парични обезщетения за
временна неработоспособност се инициира от осигуреното лице, чрез представянето
на болничен лист (заявление-декларация за изплащане на парично
обезщетение при бременност и раждане или за отглеждане на малко дете) пред
работодателя му, като последният впоследствие има задължението да изпрати в НОИ
документите, чрез прилагането им със съответното удостоверение -приложение № 9
или № 10 с описаната по-горе осигурителна информация. Започването на
производството се опосредява и от конкретни действия
на органите на медицинската експертиза, които от своя страна въвеждат в
поддържания от НОИ регистър издадените от тях болнични листове. Така, при
наличие както на осигурителната, така и на медицинската информация,
компетентният административен орган може и следва да извършва преценка относно
правото на обезщетение, съответно да изплаща конкретния му размер. Отпускането
и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност се
извършват въз основа на данните, съдържащи се в източниците по чл. 54к от КСО.
Имено тези данни се явяват и доказателствата, които административният орган
следва да събира и анализира, за да обосновава извод, дали са осъществени
конкретни факти и обстоятелства, чиито наличие обуславя приложението на
конкретна норма от материалния закон. Поради това информацията, съдържаща се в подадените
удостоверения – приложение № 9 и № 10, е от значение за решаващия
административен орган, тъй като именно там се съдържат основни данни относно
правото на получаване на парично обезщетение от едно осигурено лице – наличието
на валидно осигуряване за съответен социален риск и дните, през които
настъпилият социален риск следва да бъде покрит със средства от фондовете на
ДОО. Некоректно подадени данни с тези удостоверения, какъвто е настоящия
случай, водят до формиране на невярна преценка у административния орган, а това
обуславя и неправомерност на изплатените върху тези некоректни /неверни/ данни
парични обезщетения.
Наред с
изложеното следва да се посочи, че обстоятелството дали Г.М. фактически
упражнява трудова дейност при осигурителя „ПРОФИТО НАВ“ ЕООД или не, е възможно
да бъде установено единствено при осъществяване на последващ контрол по
разходването на средствата от ДОО, като този контрол се осъществява именно за
проверка на вече осъществили се факти и обстоятелства (съгласно чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, контролните органи имат правото да
проверяват всички физически и юридически лица, за дейността възложена на НОИ).
Изложените
до тук съображения обосновават извод за неоснователност на възражението на
жалбоподателя, че административният орган не е изпълнил задължението си за
преценка на фактите и правото на парично обезщетение съобразно всички
предоставени му данни и тези, до които има служебен достъп
14.
Съгласно чл. 110, ал.
1, т. 1 от КСО, контролните органи на НОИ съставят на физическите
лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях
щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни
разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или
осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени,
поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.
Отговорността по чл. 110 от КСО, както
правилно е посочил и ответният административен орган, е гражданскоправна, обективна
(безвиновна) и възниква по силата на изрична правна
норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения.
Достатъчно за реализирането й е да се удостовери наличието на пряка причинна
връзка между действията на осигурителя и причинената вследствие на тях щета на
фондовете на ДОО от неправилно извършен осигурителен разход. Отговорността се
състои във възстановяване на неправомерно заплатеното обезщетение.
В случая наличието на причинна връзка се обосновава от факта на изплащане на
паричните обезщетения през процесния период в резултата на подадените от
осигурителя „ПРОФИТО НАВ“ ЕООД удостоверения по приложение № 9 и № 10,
съдържащи данни, че Г.М. има статус на осигурено лице за общо заболяване и
майчинство, въпреки че същата не е осъществявала трудова дейност в дружеството (т.е.
не е отговарял на изискването за осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и §
1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не е имала право на парично обезщетение по чл.
40, ал. 1, чл. 50 и чл. 53 от КСО във връзка с чл. 10 от КСО).
Казано с
други думи, с тези си действия осигурителят е причинил щети на държавното
обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи,
представляващи недължимо изплатени обезщетения за временна неработоспособност на
Г.М..
Следователно разходите са резултат от
действията на оспорващия, който като осигурител е от кръга лица по чл. 110, ал.
1, т. 1 КСО. Налице са всички предпоставки за ангажиране на
специалната деликтна отговорност по горепосочения текст и в този смисъл
правилно е съставен акт за начет срещу дружеството.
15. Разпорежданията по чл. 110, ал.
3 от КСО се издават за събиране на сумите по ревизионните актове за
начет, съставени в ревизионни производства по реда на чл. 110, ал.
1 от КСО. Актовете за начет не подлежат на самостоятелен контрол за
законосъобразност, а изпълняват функциите на мотиви за издаване на
разпореждането по чл. 110, ал. 3. Поради това на основание на общото правило на
чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК те следва да съдържат пълно изложение на фактическите
и правните основания за определяне на задълженията. Това изискване в случая е
изпълнено.
16. За пълнота, относно възражението на жалбоподателя, че при наличие на неоснователно получени обезщетения от
ДОО, същите следва да се събират от получателя по реда на чл. 114 КСО, а не от
осигурителя, е необходимо да се посочи следното:
Вярно е, че според правилото на чл.
114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се
възстановяват от лицата, които са ги получили и в трайно установената практика
на Върховния административен съд това правило е обосновало становището, че „недобросъвестно
е лицето, което е знаело или е предполагало, че няма право да получи
съответното плащане“ (изрично така: реш. № 1234 от
04.02.2008 г. по адм. д. № 9467 от 2007 г., реш. №
6207 от 27.05.2008 г. по адм. д. № 1440 от 2008 г., реш.
№ 11902 от 13.10.2009 г. по адм. д. № 7531 от 2009 г., а в по-ново време реш. № 3997 от 21.03.2011 г. по адм. д. № 8559 от 2010 г., реш. № 5171 от 12.04.2011 г. по адм. д. № 10452 от 2010 г.,
реш. № 4132 от 22.03.2012 г. по адм. д. № 13436 от
2011 г. и мн. др., всичките на ВАС - VI отд.). В случая обаче ДОО има две притезания за неоснователно изплатените обезщетения за
временна неработоспособност: а) срещу осигурителя за поправяне на причинената
вреда и б) срещу Г.М. за връщане на това, което е получил без основание.
Преценката на ДОО, коя от тези две претенции ще реализира, е суверенна.
Избраната от него претенция може да бъде основателна или неоснователна, но не
може да бъде квалифицирана като неправилно избрана. А в случая, както вече бе
казано, претенцията на ДОО към „ПРОФИТО НАВ“ ЕООД за поправяне на причинената
му щета е основателна - налице е деликт (неправилно подадена осигурителна информация), вреда (неправилно изплатени парични обезщетения
за временна неработоспособност)
и причинно-следствена връзка между деликта и вредата. Вината на деликвента се
предполага до доказване на противното (арг. чл. 45, ал. 2
от Закона за задълженията и договорите)
и в случая тази законова презумпция не е оборена.
В този смисъл Решение № 8736 от
18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3434/2012 г., VI о.
17. Изложеното до тук обосновава крайния
извод за законосъобразност на Решение № 2153-15-228/19.07.2022 г. на Директора
на ТП на НОИ Пловдив, в частта по т. 1, с която е потвърдено Разпореждане №
РЖ-5-15-01145240/09.06.2022 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ – Пловдив. Това има за последица неоснователност на жалбата, с
която е сезиран съда. Тя ще следва да бъде отхвърлена.
V. За разноските:
18. При
посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на НОИ се дължи
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в
размер на 200 лв., изчислено съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ.
Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПРОФИТО НАВ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
Н.А.В., против Решение № 2153-15-228/19.07.2022 г. на Директора на ТП на НОИ
Пловдив, в частта по т. 1, с която е потвърдено Разпореждане №
РЖ-5-15-01145240/09.06.2022 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА „ПРОФИТО НАВ“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н.А.В., да
заплати на Националния осигурителен институт, сумата от 200 лева, представляваща възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: