Р Е Ш Е Н И Е
№ 672/Варна,15.02.13 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 29.01.2013 год. в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕТА БРАТАНОВА
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
При секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия
А.Братанова в.т.д.№ 672/2012 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на синдика на «А В» АД – в несъстоятелност, ЕИК *********
против решение № 179/30.07.2012 год., постановено по т.д.№ 268/2011 год. по
описа на ОС – Добрич.
Въззивната
жалба е депозирана в срок, при валидно учредена представителна власт в полза на
адв.И.Д.. Процесуалният представител на синдика е упълномощен с надлежно
пълномощно, имащо сила до завършване на делото във всички инстанции по арг. от
чл. 34, ал.4 ГПК. Упълномощаването е осъществено при спазване на изискванията
на чл. 660, ал.2 ТЗ. Представено е изрично разрешение на съда по
несъстоятелността, обективирано в разпореждане от 01.07.2011 год., с което е
разрешено на постоянния синдик на АД «А В» - в несъстоятелност да упълномощи
адв. И.Д. с правата да представлява АД в бъдещите спорове с правно основание
чл. 646 ТЗ. Коментираното разпореждане е постановено по молба на синдика, а
изложените мотиви обективират волята на съда да разреши сключването на договор
за процесуално представителство във връзка с бъдещи искове по чл. 646 ТЗ от името
на синдика. В производството по отменителни искове, длъжникът участва чрез
своите органи на управление, макар и десезирани – арг. чл. 635, ал.3 ТЗ.
Синдикът участва в лично качество като завежда исковете и осъществява
процесуални действия от свое име с правата на процесуален субституент.
Следователно - даденото разрешение от съда по несъстоятелността има за предмет
процесуалното представителство на синдика, а не на дружеството – длъжник.
Предявената
въззивна жалба има бланкетен характер.
Въззиваемата
страна «ОББ» АД оспорва основателността на предявената въззивна жалба.
Въззиваемата
страна «А В» АД – в несъстоятелност не е депозирала отговор и не е изразила
становище при въззивното разглеждане на спора. Страната е редовно призована
чрез вписания в ТР изпълнителен директор на дружеството – Я.М.Ч., на основание
чл. 635, ал.3 ТЗ. Призоваването е осъществено с приложение на чл. 50, ал.2 ГПК
вр. чл. 619, ал.1 ТЗ.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предмет на обжалване е решение № 179/30.07.2012
год., постановено по т.д.№ 268/2011 год. по описа на ОС – Добрич, с което е отхвърлен
предявения от синдика на «А В» АД – Добрич /в несъстоятелност/ против «А В» АД
и «ОББ» АД иск с правно основание чл. 646, ал.2, т.3 ТЗ за прогласяване на
нищожността на законна ипотека, вписана под № 287, том II, вх.регистър 32986/14.11.2008 год. на СВ – Варна в
полза на ОББ АД за сумата от 120 000 евро за обезпечение вземането на
банката, произтичащо от договор за „Бизнес ипотечен кредит” от 12.11.2008 год.
I.По предметните
предели на въззивната проверка: С новия ГПК
характерът на въззивната инстанция като съд по
същество се запазва, но при ограничен въззив. На осн. чл.260, т.3 ГПК въззивната
жалба съдържа "указание в какво се състои порочността на обжалваното
решение". По арг. от чл.262, ал.1 ГПК въззивната жалба не се оставя без движение /респ. не се
връща/, ако не съдържа указание за порочността на първоинстанционното
решение по чл.260, т.3 ГПК. На осн. чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната част. По останалите въпроси /т.
е. - по правилността/, той е ограничен от посоченото в жалбата. Констатираната
разлика с въззивното обжалване по ГПК /отм./, при
несъмнено запазения и с новия ГПК характер на въззивната
инстанция като такава по същество, води до извод, че при въззивното
обжалване по новия ГПК порокът следва да е указан чрез посочване в какво се
изразява, за да извърши въззивният съд проверка за
правилността на първоинстанционното решение до
посоченото; за това, което не е посочено ефектът на обжалваното решение се запазва. Ако не съдържа конкретно
указание за порочността на първоинстанционното
решение, жалбата е допустима и се разглежда, но въззивният
съд не може да формира собствени изводи по съществото на спора и по
правилността на първоинстанционното решение, а следва
да го потвърди /чл. 271 и чл.272 ГПК/. В този смисъл са решение по гр. д. №
759/09 г. на ВКС, IV г. о., по чл.290 ГПК; Решение № 670
от 27.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1728/2009 г., III г. о., ГК, по чл.290 ГПК/.
II.По валидността и
допустимостта на постановения съдебен акт: Обжалваното решение е постановено от
надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата
форма. Съдебният акт е постановен при наличност на всички положителни, респ.
липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и
неговото надлежно упражняване. Исковата молба е депозирана от пълномощник при
спазване на изискванията на чл. 660, ал.2 ТЗ съобразно вече изложените от съда
мотиви. В съответствие с изложеното, обжалваното решение представлява валиден и
допустим съдебен акт.
III.По правилността на
решението: В съответствие с направените
изводи досежно предметните предели на въззивната проверка и бланкетния
характер на подадената въззивна жалба, решението на
ДОС следва да бъде потвърдено. Отделно от изложеното съдът съобрази, че в
хипотезата на чл. 646, ал.2, т. ТЗ увреждащото действие следва да изхожда от
длъжника. Предмет на уредената в чл. 646, ал.2, т.3 ТЗ нищожност са само
обезпечения, „учредени” от длъжника. Предмет на претендираната
относителна недействителност е вписана при условията на чл. 60, ал.4 ЗКИ
законна ипотека. Законната ипотека се учредява чрез вписване в имотния регистър
въз основа на искане, отправено от кредитора без да е необходимо волеизявление
от собственика на имота. Законната ипотека е преобразуващо право на кредитора,
а съгласието на длъжника не е елемент от фактическия учредителен състав.
Така мотивиран, съдът намира, че
решението на ДОС следва да бъде потвърдено в коментираната част.
Разноски при въззивното
разглеждане на спора не са претендирани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 179/30.07.2012 год.,
постановено по т.д.№ 268/2011 год. по описа на ОС – Добрич
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му пред ВКС на Република
България при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.