№ 33347
гр. София, 08.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело
№ 20251110137134 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от В. Р. К. срещу „България ЕЪР“ АД
след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 14879/2025 г. по описа на
СРС, което на осн. чл. 86, ал. 1 ПАС следва да бъде приложено към настоящото дело.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1 ПАС ч.гр.дело № 14879 от 2025 г. по описа на
СРС към настоящето дело.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 16.10.2025
г. от 09:45 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, като на ищцата се връчи и препис от депозирания отговор
на исковата молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание по: 1/
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.7 т. 1, буква "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 за сумата
от 400 евро (четиристотин евро), с равностойност 782,33 лева, представляваща
обезщетение по чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение с над 3 часа
на полет ***** от С. до А. на 05.01.2025 г., ведно със законна лихва за период от
14.03.2025 г. до погасяване на задължението и 2/ иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД
за сумата от 9,84 евро (девет евро и 84 евроцента), с равностойност 19,25 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 08.01.2025 г. до 14.03.2025 г.
Ищцата В. Р. К. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на
1
парично задължение срещу „България ЕЪР“ АД за сумата от 400,00 евро
(четиристотин евро), представляваща главница за обезщетение на основание чл. 7,
параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение с над 3 часа на полет ***** от С. до А. на
05.01.2025 г., ведно със законна лихва за период от 14.03.2025 г. до изплащане на
вземането, сумата от 9,84 евро (девет евро и 84 евроцента), представляваща
мораторна лихва за период от 08.01.2025 г. до 14.03.2025 г., както и държавна такса в
размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на
400,00 лева (четиристотин лева).
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника по чл. 414
ГПК. След указание до заявителя, последната е предявила установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за въздушен превоз за
редовен полет ****** с направление С. до А. за дата 05.01.2025 г., с планиран час на
излитане 07:00 ч. местно време. Вместо това полетът излетял с голямо закъснение с
над три часа, а именно в 11:04 часа, което сочи, че е 04:05 часа по-късно. Поради
факта, че полетът бил изпълнен с повече от три часа закъснение претендира
присъждането на обезщетение съгласно чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004. Твърди, че тъй като разстоянието между началната и крайна
дестинация е над 1500 км, то полагащо й се съгласно регламента обезщетение е в
размер на 400 евро. До ответника била изпратена извънсъдебна покана за заплащане
на дължимото обезщетение на 08.01.2025 г., но последният отказал да изплати
обезщетението. Поради тези и останалите изложени в исковата молба съображения,
моли съда да признае за установено, че ответникът й дължи сумите по издадената
заповед за изпълнение. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът счита предявените искове за
неоснователни. Сочи, че по отношение на него са налице освобождаващи
отговорността предпоставки, като твърди наличието на извънредно обстоятелство по
смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004. Признава факта, че
процесният полет ****** с направление летище С., България - летище С. (А.) за дата
05.01.2025 г. е закъснял повече от три часа, но сочи, че това се дължи на реализирано
извънредно обстоятелство от категорията „рискове за сигурността“, а именно –
наличие на метеорологични условия на летището за пристигане, несъвместими с
безопасното му изпълнение. Вследствие на метеорологичната обстановка сочи, че
перонът е затворен и наложеният от летищните власти слот е изпуснат. Счита, че
между настъпването на извънредно обстоятелство и закъснението на процесния полет
е налице пряка причинно-следствена връзка, изразяваща се в късното пристигане на
въздухоплавателното средство. На следващо място обаче твърди, че тези
метеорологични условия не са типични за летище Санторини, без да сочи каква е
връзката на това летище с процесния полет. На следващо място сочи, че ищцата не
представя доказателства да е изпълнила задължението си да се яви на
регистрационното гише не по-късно от 45 минути преди уговорения час на полета,
което било кумулативно изискване при претендирането на обезщетение по
регламента. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищците адв.
възнаграждения за исковото и заповедно производство. Поради тези и останалите
подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.7 т. 1, буква "б" от Регламент (ЕО) №
261/2004:
В тежест на ищцата по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
2
последици, a именно: валидно възникнало правоотношение по силата на договор за
въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил полет ****** с
направление С. до А. от дата 05.01.2025 г., за който ищцата има потвърдена
резервация; че се е явил на регистрационното гише на летището съгласно указания от
превозвача час, а ако не е обявен час - поне 45 минути преди обявения му час за
излитане; закъснение на полета от повече от три часа при достигане на крайната
дестинация.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението или че е налице основание за неприлагане на Регламент (ЕО) №
261/2004 в частта му за заплащане на обезщетение поради наличие на извънредно
обстоятелство.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа/след
получаване на поканата, за което не сочи доказателства.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че в полза на ищцата е издаден билети
за въздушен превоз на пътници за полет ************* за дата 05.01.2025 г., с
планиран час на излитане 07:00 ч. и с направление летище С. - летище А.; че е налице
закъснение на полета с повече от три часа при достигане на крайната дестинация; че
разстоянието между началната и крайната дестинация е над 1500 км.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3