Решение по дело №869/2023 на Административен съд - Хасково

Производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба от „Джелато - ЕМ“ ЕООД, ЕИК *********, *, представлявано от управителя Е. С. П., подадена чрез пълномощник адв. Ф., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-201-0159334/19.05.2023г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – павилион за продажба на сладолед, находящ се в * до кино Клокотница, стопанисван от „Джелато-ЕМ“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, потвърдена с Решение № ГДФК – 127/20.06.2023г. на директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при неправилно приложение на материалния закон и преследваната цел. С оглед на това се иска от съда да я отмени, ведно с произтичащите от това законни последици.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ф. редовно упълномощена, която поддържа жалбата. Претендира разноски.

В съдебно заседание административният орган Началник отдел „Оперативни дейности“, не се явяваq представлява се от надлежно упълномощен представител юриск. З., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява материална и процесуална законосъобразност на оспорената заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Хасково в настоящия съдебен състав, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически и правни съображения:

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че със Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-201-0159334/19.05.2023г. началникът на отдел "Оперативни дейности"- Пловдив в ЦУ на НАП е наложил ПАМ "запечатване на търговски обект – павилион за продажба на сладолед, находящ се в * до кино Клокотница, стопанисван от „Джелато-ЕМ“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС. От мотивите към заповедта се установява, че при извършена на 13.05.2023г. проверка и контролна покупка на 1 бр. сладолед на стойност 3,30 лв. в обекта не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство ФУ, модел Daisy Expert SХ 01 с ИН на ФУ DY463417 и ИН на ФП 36621453. В търговския обект е установена и положителна касова разлика в размер на 281.62 лева, която не е отчетена чрез фискално устройство. При тези данни е прието, че търговецът е извършил нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18), който въвежда изискването всяко лице, което извършва продажби да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. За установяване на извършеното нарушение е съставен Протокол за извършена проверка АА №0159334/13.05.2023г., който се ползва с формална доказателствена сила съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ДОПК. В последствие е съставен и АУАН №F705863/13.05.2023г. Отразените факти и констатации в съставения протокол са изцяло възприети от административния орган и въз основа на тях е издадена процесната ЗППАМ, с която на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е постановено запечатване на търговския обект за срок от 14 дни. Тази заповед е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Оспорваната заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си, като актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1, т.е. запечатване на обект, се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите, или от оправомощено от него длъжностно лице. Обжалваната заповед е издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, който е посочен като орган по приходите в чл.7, ал.1, т.3, предл. трето на Закона за Националната агенция за приходите, както и е надлежно оправомощен, съгласно т.1 от приетата като доказателство по делото Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, да издава заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.

В заповедта са посочени фактическите и правните основания за издаването ѝ.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на заповедта на това основание.

По отношение на материалната законосъобразност на заповедта, съдът намира следното:

Съгласно приложимата материалноправна норма - чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118. С чл.118, ал.1 от ЗДДС е въведено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаването на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл.118, ал.3 от ЗДДС, фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Задълженията по чл.118, ал.1 от ЗДДС по-подробно са регламентирани в издадената от министъра на финансите на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС, Наредба № Н-18/13.12.2006г. В чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. изрично е предвидено задължението за всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Процесният обект – павилион за продажба на сладолед, находящ се в * до кино Клокотница, отговарят на легалната дефиниция за търговски обект по § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, съгласно която „търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Ето защо, при извършването на продажби на стоки в надлежно обособен за това павилион за търговеца съществува задължението по чл.118, ал.1 от ЗДДС, респективно по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. В случая е установено неспазване на това задължение, като документът, на който се е позовал и административният орган, за да приложи ПАМ, е съставеният от контролните органи Протокол за извършена проверка АА №0159334/13.05.2023г., който като изготвен по установените форма и ред от органи по приходите при изпълнение на служебните им правомощия, представлява на основание чл.50, ал.1 ДОПК годно доказателство за установените от тях при проверката факти и обстоятелства. Те се подкрепят изцяло и от описаните в протокола и приложени по административната преписка писмени доказателства.

Обективираните в констативния протокол констатации не се обориха по делото, поради което съдът приема за безспорно установено, че „Джелато-ЕМ“ ЕООД, ЕИК *********, *, не е изпълнило задължението си по чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. - да издаде фискална касова бележка при извършване на плащането. Това неизпълнение на задължение е юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Налице е предвидената в закона хипотеза, обуславяща материална законосъобразност на приложената мярка. Доказателство за неотразената продажба при извършената покупка на стока на стойност 3,30 лева е и констатираната положителна разлика между фактическата наличност на парите в касата и липсата на отразена такава във фискалното устройство. Видно от констативния протокол и приложения опис на касовата наличност, към момента на проверката фактическата наличност на паричните средства е в размер на 322.00 лева, а разчетената касова наличност от ФУ 40.38 лв., съответно касовата разлика е 281.62 лева. Наличието на такава разлика, съпоставена със стойността на извършената при проверката продажба, за която не е издадена фискална бележка – 3.30 лева, свидетелства за неизпълнение на задължението за регистриране на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка.

По делото се установява по безспорен начин, че получената от контролния орган стока е била заплатена и това заплащане е станало известно на Н. Е., за която не се спори, че е била продавач на обекта на ПАМ, експлоатиран от дружеството жалбоподател на дата 13.05.2023г. Ето защо е била длъжна да издаде съответен на продажбата документ – в случая фискална касова бележка. От всички събрани по делото доказателства се установява, че описаното в заповедта отговаря на действителната фактическа обстановка по случая.

Атакуваната заповед е издадена и при съблюдаване на законовата цел. В тази връзка следва да се отбележи, че при налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, с произтичащата от това забрана достъпа до обекта по чл.187, ал.1 от ЗДДС, административният орган действа при обвързана компетентност, което означава, че при установяване посочените в чл.186 от ЗДДС обстоятелства, в т. ч. и по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, органът е длъжен да наложи ПАМ. В същото време законодателят му е предоставил правото да прецени за какъв конкретен срок следва да бъде наложена мярката, стига този срок да се вмества в законовите рамки – до 30 дни. От това следва, че при упражняване на правомощието за определяне на срока на прилагане на ПАМ, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи спазването на пределите на оперативната самостоятелност.

С оспорената в настоящото производство заповед е постановено запечатване на търговския обект за 14 дни от максимално предвидения в закона срок от 30 дни, което е в средния диапазон на срока. Според съда, при така определения срок, може да се предположи, че от страна на ответника са взети предвид обстоятелства, които са преценени като утежняващи отговорността на нарушителя. С оглед конкретно установените факти по случая, съдът намира, че определеният срок от 14 дни е незаконосъобразно определен, тъй като не отговаря на тежестта на конкретното нарушение, нито е съобразен с целите, които се предвиждат в чл.22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, включително и е определен при неспазване на принципа за съразмерност, поради което и процесната заповед се явява незаконосъобразна.

Действително, в оспорената заповед са изложени съображения относно определената продължителност на срока от 14 дни, но те са обичайните при този вид актове и по-конкретно досежно обектите, намиращи се на оживено място с голям човекопоток, поради което и не отчитат сами по себе си нито характера на извършеното правонарушение, нито цялостното поведение на търговеца. Продължителността на административната мярка следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане. Няма спор, че в случая е установено нарушение, което несъмнено предполага постановяване на ПАМ от вида на процесната, като установено от нашия законодател правно средство за защита на важен обществен интерес – опазване на фиска, правилно установяване на данъци и др., но предвид конкретиката на случая, настоящият съд приема, че същата би постигнала преследваната легитимна цел по преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и при по-ниска продължителност на срока от този, който е определен от ответника и който срок ще е в пълно съответствие с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, без да води до накърняване/засягане на правата на конкретния търговец повече от необходимото, т. е. срок по-малък от така определените 14 дни ще е напълно достатъчен за постигане на посочените по-горе цели.

Установява се от фактите по делото, а и не е спорно, че в случая се касае за търговски обект, чиито местоположение и характер на дейността водят до генериране на приходи, но не може да се сподели твърдението на административния орган за наличието на възможност от реализиране на значителни обороти, имайки предвид, че по делото е представен дневен отчет само за 13.05.2023г., без да е направен сравнителен анализ с други отчетни периоди. Действително срокът, за който се налага ПАМ по чл.186 ал.1 от ЗДДС не се свързва с размера на неотчетената продажба, която в случая е 3.30 лв., но за определяне продължителността на действието на ограничението, изхождайки от възможното укриване /неотчитане/ на приходи, които не могат да бъдат постоянно контролирани, също и определени по размер в тяхната съвкупност, е необходимо констатирането не само на факта на неотчитането на продажбата, но установяването и на други обстоятелства, от които да може да се направи обосновано предположение за нееднократно извършване на констатираното нарушение. Иначе казано, да се касае за последователност в поведението на задължения субект. В случая обаче, видно от събраните по делото доказателства, наличието на такива обстоятелства нито е обосновано, нито е доказано. Липсват данни за наличие на допуснати нарушения в обекта за предходни периоди и от същия вид или други системни неспазвания на данъчното законодателство, установяващо реда и начина на регистриране на приходите от продажби. В този смисъл и няма как да се приема за обоснован доводът, че поведението на лицето е насочено срещу установената фискална дисциплина. Наличието на други, конкретно визирани обстоятелства, които да влияят върху така коментираното решение относно срока на продължителност на мярката от 14 дни не се сочат. В обобщение, мотивите на административния орган относно продължителността на определения в случая срок се свързват с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца, като е посочено, че целта е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният – недопускане на вреда за фиска. Предвид по-скоро превантивния характер на мярката, съдът намира, че наличието в търговския обект на регистрирано ФУ предполага вече да е създадена организация за отчитане на извършваните в този обект касови продажби на стоки и/или услуги, поради което запечатването му и забраната на достъпа до него не осигуряват, a осуетяват създаването на „организация“.

Отделно от горното, въпреки, че разпоредбата на чл.186 ал.1 от ЗДДС предвижда, че ПAM се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл.22 от ЗАНН законови цели. B този контекст, налагането на процесната ПAM не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПAM не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, a само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. B случая налагането на ПAM не съответства на предвидените в чл.22 от ЗАНН цели и на регламентирания в чл.6 от АПК принцип за съразмерност, поради което оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПAM за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. Както вече бе споменато, при така определената продължителност на срока реално ще се засегне съществено правната сфера на адресата на ПAM и то в степен, по-голяма от необходимото за постигането на легитимната цел, a именно - защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки – последното, в пряко нарушение на чл.6 ал.2 от АПК. Установеното неспазване на закона досежно определената продължителност на срока на действие на мярката само по себе си се явява достатъчно основание за пълната отмяна на процесната заповед.

Отделно от това, следва да бъде съобразено постановеното от Съда на ЕС Решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 по преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 от ДФЕС от Административен съд – Благоевград, според което решение Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

За извършеното от дружеството жалбоподател административно нарушение, едновременно с предвидената в чл.186, ал.1, т.1, б.„а“, вр. чл.118 от ЗДДС ПАМ, в нормативната уредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, е предвидена и мярка имуществена санкция. По делото е приложен и съставеният АУАН от 13.05.2023 г., с който е установено извършено от „Джелато-ЕМ“ ЕООД административно нарушение на разпоредбите на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС – извършено именно с неиздаването на фискален касов бон, констатирано при проверката в търговския обект, за което е наложена и процесната ПАМ, както и Наказателното постановление за налагане на дружеството жалбоподател на имуществена санкция за визираното административно нарушение. От това следва, че с налагането с процесната заповед на принудителна административна мярка запечатване на търговския обект е приложена национална правна уредба, несъответна на Директива 2006/112/ЕО.

В тази насока е и практиката на Върховен административен съд на Република България, изразена в Решение №6669 от 21.06.2023г. по адм. д. №680/2023г., I о.; Решение №6905 от 23.06.2023г. по адм. д. №1631/2023г., I о. и др.

При този изход на делото, разноски на ответника не се дължат, а възражението за прекомерност на претендирания от оспорващото дружество адвокатски хонорар също следва да се отхвърли като неоснователно. Настоящото съдебно производство попада в приложното поле на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото не попада в нито една от хипотезите на предшестващата алинея 2, съответно – минималният размер на адвокатския хонорар е 1000 лева. В случая, общият размер на претендираните съдебноделоводни разноски е 650 лв., от които 50 лв. държавна такса и 600 лв. адвокатски хонорар. По изложените съображения следва с настоящото решение ответникът да бъде осъден да заплати на „Джелато-ЕМ“ ЕООД разноски в размер на 650 лева.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-201-0159334/19.05.2023г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – павилион за продажба на сладолед, находящ се в гр. Хасково до кино Клокотница, стопанисван от „Джелато-ЕМ“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - София да заплати на „Джелато-ЕМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Е. С. П., разноски по делото в размер на 650.00 (шестстотин и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: