Р Е Ш
Е Н И Е
№ 279 06.07.2020 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
Административен съд, шести състав, на двадесет
и втори юни две хиляди двадесет и първа год. в публично заседание в състав:
Председател:
МИХАИЛ РУСЕВ
секретар Зорница Делчева
като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №116 по описа на
Административен съд Стара Загора за 2021 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е с правно
основание чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от С.Г.С.,
подадена чрез пълномощника му адвокат С.П., против Заповед рег.№ УРИ 8245з-74/10.02.2021
год. на Началник Второ РУ при ОД на МВР Стара Загора за налагане на
дисциплинарно наказание „порицание“. В жалбата са направени оплаквания за
незаконосъобразност на оспорената заповед
по съображения за неправилно приложение на материалния закон, тъй като
същата е издадена от некомпетентен орган, а посочените в нея нарушения не са
извършени от него. В съдебно заседание излага доводи, че наказанието е наложено
извън предвидените в закона преклузивни срокове. Направено е искане за отмяна
на оспорената заповед и присъждане на направените разноски.
Ответникът - Началника на Районно управление Второ РУ
при ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. оспорва
жалбата като неоснователна. Намира оспорената заповед за законосъобразна и моли
да бъде потвърдена. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди
направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира
за установено следното:
С оспорената заповед рег.№УРИ
8245з-74/10.02.2021 год. Началникът на Второ РУ при ОД на МВР Стара Загора е
наложил на младши инспектор С.Г.С. – старши полицай в група ООР към Второ
Районно управление Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора, дисциплинарно наказание „порицание”
за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
От фактическа страна се е
мотивирал с обстоятелството, че след запознаване със справка рег.№4332р-54304/11.11.2020
год., относно извършена проверка за получени данни за извършено дисциплинарно
нарушение по заповед №4332з-849/22.10.2020 год. в 01 група „Пътен контрол“ към
сектор „Организация и контрол на пътното движение“ при отдел „Пътна полиция“ –
СДВР, във връзка с изнесеното в справка рег. №513р-88076/14.10.2020 год. по
описа на СДВР. Младши инспектор С.Г.С. на 10.07.2020 год. в 21:28:18 часа е
прекъснал работата на двигателя на служебен автомобил „Киа сеед“ рег.№***, на
който е бил водач, като по този начин е нарушил работоспособността на системата
ВПК, при което видеокамерите са спрели да правят запис за времето от 21:50 часа
на 10.07.2020 год. до 05:40 часа на 11.07.2020 год., с което е възпрепятствал
записването на действията на полицейските служители по време на изпълнение на
функционалните им задължения, което е нарушение на т.2 от глава II от
„Указанията за работа на полицейските служители със системата за
видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за
работа“. ,утвърдени с МЗ рег.№8121з-1155/01.09.2017 год. на Министъра на
вътрешните работи, а именно: „Забранява се системите да бъдат изключвани чрез
прекъсване на проводници на ел. захранването или по какъвто и да е било друг
начин, както и други действия, водещи до повреждане и/или нарушаване на
работоспособността на системите“. Съгласно изложеното в справката, С. е
осъществил манипулация, изразяваща се в това, че по време на движение водача на
автомобила освобождава скоростния лост, като го поставя в неутрално положение,
след което посяга с дясната си ръка към контактния ключ и гаси двигателя.
Впоследствие подава контакт и принудително стартира двигателя. Според ответника
това представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР във връзка с чл.200, ал..1,
т.11, предл. второ от ЗМВ /неизпълнение на заповеди/, за което е предвидено
дисциплинарно наказание „порицание“.
По справка рег.№4332р-54304/11.11.2020 год.
жалбоподателят е дал обяснения - сведения на 29.01.2021 год. /лист 9/, заведени
под №8245р-1474/29.01.2021 год.
По делото са представени и
приети като доказателства пълната административна преписка по издаването на
наложеното дисциплинарно наказание, изготвените във връзка с това справки,
докладни, писма, сведения и т.н..
В съдебно заседание бяха
изгледани записите от трите видеокамери монтирани в служебният автомобил,
управляван от С. на посочената дата. От записа от камера №1, монтирана в
предната част на служебния автомобил, се установява, че на 10.07.2020 год. за камерата
работи непрекъснато до 21:50:04 часа, когато спира да работи. От записа на камера
№2, монтирана в купето на служебния автомобил, управляван от жалбоподателя на 10.07.2020
год., се установява, че в 21:28:18 часа жалбоподателят посяга напред към
долната част на предното табло, след което записът от видеокамера №2 спира за
11 секунди. Камерата продължава своята работа в 21:28:29 часа до 21:50:02 часа,
когато спира да работи. От записа на камера №3,
монтирана в задната част на служебния автомобил, се установява, че на
10.07.2020 год. в 21:28:18 часа прекъсва работа за 11 секунди до 21:28:29 часа.
След това започва запис до 21:50:02 часа, когато камерата спира да работи.
От така установената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Заповедта е връчена на
10.02.2021 год., а жалбата е депозирана в деловодството на ОД на МВР Стара
Загора на 16.02.2021 год. и като такава, същата се явява допустима като
подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес, за което
административният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, се
явява неоснователна.
Оспорената Заповед УРИ 8245з-74/10.02.2021
год. на Началника на Второ РУ е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.204,
т.4 от ЗМВР – служител на ръководна длъжност по
т.ІХ.1.1-3 от Приложение №1 към Заповед №8121з-140 от 24.01.2017 год. относно
утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.142, ал.1,
т.1 и 3 и ал.3 ЗМВР. Заповедта е постановена в изискуемата писмена форма и след
даване на писмени обяснения от служителя по реда на чл.206, ал.1 от ЗМВР. В нея
изрично са посочени всички предвидени от закона реквизити, включително времето
на извършване на нарушението – периодът от 10.07.2020 год. Видно от
съдържанието й, са налице изложени съображения от фактическо и правно естество.
В нея е прецизно вписано правното основание и е цитирана справка УРИ 513р-88076/14.10.2020 год., която представлява
неразделна част от административния акт за налагане на дисциплинарното
наказание. Твърдяната липса на
компетентност от страна
на наказващият орган е неоснователна. Съгласно чл.215а
от ЗМВР, организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения
и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация
за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР се уреждат с
инструкция на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на тази разпоредба,
министърът е издал Инструкция №8121з-470 от 27 април 2015 год. за организацията
на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на
дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието
на дисциплината и дисциплинарната практика в министерството на вътрешните
работи. Съгласно чл.21 от тази инструкция, когато срещу държавен служител е
започнало дисциплинарно производство или проверка по чл.205, ал.2 ЗМВР и той
бъде преназначен в друга структура на МВР, дисциплинарната преписка се изпраща
на приемащата структура за вземане на решение за дисциплинарната му отговорност.
В конкретния случай е налице точно тази хипотеза – жалбоподателят е бил
служител на СДВР, след което е преназначен в ОД на МВР Стара Загора, Второ
Районно управление. Именно по тази причина преписката е изпратена на Директора
на ОД на МВР за вземане на отношение.
Процесният индивидуален
административен акт е постановен в законоустановения срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР - до 2 месеца от откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от
една година от извършването му, който е спазен при прилагане на правилата по
чл.196 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното
нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство
постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. С писмо
рег.№4232р-565/05.01.2021 год., Директорът на СДВР изпраща справка с
рег.№4232р-54304/11.11.2020 год. по описа на ОПП-СДВР, в едно с копие на
материалите от извършаната проверка по сигнал рег.№7855-6455/26.07.2020 год. по
описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“. Това писмо е заведено на 12.01.2021
год. в ОД на МВР Стара Загора. От тази
дата започва да тече и двумесечният срок за налагането на дисциплинарното
наказание, тъй като компетентен да наложи наказанието е Началника на Второ РУ,
което е част от структурата на ОД на МВР Стара Загора и изтича на 12.03.2021
год. След като оспорената заповед е издадена на 10.02.2021 год., тя очевидно се
вмества в предвидения от закона двумесечен срок, а едногодишният такъв от
извършването на нарушението, също не е изтекъл – изтича на 10.07.2021 год.. С
огледа на гореизложеното съдът намира, че изложените оплаквания в жалбата за
издаването на оспорената заповед извън предвиденият от закона срок са
неоснователни.
Съгласно чл.206, ал.1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения.
Смисълът на разпоредбата е да се даде възможност на служителя да се защити пред
административния орган като даде обяснения относно всички вменени му
дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган има правомощието да му наложи
дисциплинарно наказание. В случая това е направено, тъй като от текста на сведение
от 29.01.2021 год. /лист 9/, недвусмислено се установява, че жалбоподателят е запознат
със справка рег.№4332р-54304/ 11.11.2020 год., съдържаща данни за допуснатото от негова страна
дисциплинарно нарушение, и не е поискал събиране на нови доказателства. Следователно
по делото има данни, че дисциплинарно-наказващият орган е приел писмените
обяснения преди да наложи дисциплинарното наказание, запознал се е с тях и ги е
посочил в оспорената заповед, което означава, че заповедта съдържа мотиви
относно всички събрани доказателства.
При преценка на
материалната законосъобразност на оспорената заповед съдът намира, че е
постановена при правилно приложение на закона, тъй като е доказано вмененото
нарушение на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този
закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на
заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи,
заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Деянието е квалифицирано по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР във връзка с чл.200, ал.1, т.11, в който е предвидено, че дисциплинарно
наказание се налага на държавен служител от системата на МВР за неизпълнение на
служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните
работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители. Безспорно е в конкретния случай, че цитираните указания за работа
със системата за видеонаблюдение, са утвърдени със Заповед №8121з-1155/01.09.2017
год. на Министъра на вътрешните работи и като такива, са част от тази заповед.
Видно от приложеният протокол от 30.09.2018 год., жалбоподателят е бил запознат
с тези указания, за което е положил собственоръчно подписа си /лист 22 от
делото/. Посочените указания по своята същност представляват вътрешноведомствен
акт, с който ръководителят на структурата, в случая министърът на МВР, дава
указания за начина на изпълнение от служителите в системата на МВР на конкретни
задачи – работата със системата за видеонаблюдение, т.е. създават се права и
задължения на подчинените лица. Този вид правила стават задължителни за
служителите на МВР след запознаването им с тях. Последното се подкрепя и от
текста на т.3 от раздел ІІ на Указанията съгласно който до работа със системите
се допускат единствено служители запознати с методическите указания.
В конкретния случай е
безспорно, че на посочената дата и в посоченият час, жалбоподателят е
осъществил действията описани в приложените по делото справки, а именно –
посяга с дясната ръка към таблото в 21:28 часа, в резултат на което камера №2
не работи няколко секунди, след което продължава работата си до посоченият час
– 21:50 часа когато спира работа. В този час спират работа и останалите две
камери. Основният спорен момент дали чрез това свое действие жалбоподателят е
нарушил утвърдените указания за работа със системата за видеонаблюдение или не.
Поради липсата на специални познания в тази насока, съдът следва да се опре на приетите
като писмени доказателства по делото писма от фирма „Сектрон“ и „Киа моторс
България“. Съгласно първото от тях, е установен проблем в системата /релейна
платка и главно реле/ за заряд/дозаряд на допълнителния акумулатор, монтиран в
багажното отделение, изразяващ се в следното: „При невъзможност да стартира самостоятелно автомобила и се наложи
„бутане“ или запалване на двигателя „на скорост“ – зареждането към задният
акумулатор не се подава до повторно правилно стартиране на двигателя.
Правилното стартиране се състои в използването на контактния ключ на автомобила
и получаване на сигнали от него /АСС, ON и СТАРТЕР последователно/,
което обяснява липсата на записи или изгасването на системата ВПК-2 по време на
движение“.
Във второто писмо /от „Киа моторс България“/, се потвърждава допълнително
поставеният акумулатор на автомобила, но не може да изразят становище за
работата на системата за видеонаблюдение, доколкото същата не е поставена от
тях. Въз основа на тези писма, съдът намира, че чрез действията си, изразяващи
се в посягане от страна на жалбоподателят /водач на служебният автомобил/ с
дясната ръка към долната част на таблото, поставяне на скоростния лост на
свободна позиция, след което изключва двигателя на служебния автомобил в
движение, впоследствие запален вероятно чрез включването на скорост на
автомобила. Запалването на автомобила е станало в периода, когато не е налице
запис от тази камера номер две. Въз основа на писмото от фирма „Сектрон“, съдът
намира, че чрез тези си действия С. манипулира работа на системата чрез
изключването на двигателя, включен в по-късен момент, поради което и камерата
продължава да работи само въз основа на допълнително поставеният акумулатор и
работи до изчерпването на заряда му /това е причината и камерата да работи
известно време след повторното стартиране на двигателя/.
В рамките на
дисциплинарното производство жалбоподателят не е предявил доказателствени
искания. Оборване на установените в дисциплинарното производство факти не е
извършено и пред съда с насрещно доказване. При това положение съдът намира
за установени действията на С.С.,
санкционирани като нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР. Според ЗМВР дисциплинарно нарушение е неизпълнение на служебни задължения
или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи,
заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители – чл.200,
ал.1, т.11, от ЗМВР, за което се предвижда наказание „порицание”.
При издаване на
оспорваната заповед не се установява противоречие с целта на закона. За да се
осигури постигане целите на ЗМВР - осъществяване на дейността на органите на
МВР по опазване на обществения ред, чл. 194 от ЗМВР предвижда дисциплинарна
отговорност за всеки държавен служител, нарушил служебната дисциплина в МВР.
При съобразяване с тази цел Началникът на Второ Районно управление Стара Загора
е издал оспорената заповед, след надлежно установяване на извършено
дисциплинарно нарушение от С.С..
По тези съображения
жалбата му се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора своевременно
заявената претенция на ответника за присъждане на разноски следва да се уважи като
в полза на ОД на МВР Стара Загора –
юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално
принадлежи органът, издал оспорения акт, се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв., определен в съответствие с чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и
чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.С. *** против Заповед рег.№УРИ 8245з-74/10.02.2021
год. на Началник Второ РУ при ОД на МВР Стара Загора за налагане на
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месец, като неоснователна.
ОСЪЖДА С.Г.С. ЕГН ********** да
заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора, представлявана от Директора Николай
Колев и с адрес гр. Стара Загора, ул.“Граф Игнатиев“№16, сумата 100.00 /сто/ лв.
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на
касационно оспорване на основание чл.211, изречение последно от ЗМВР.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: