Определение по дело №36594/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6257
Дата: 15 февруари 2023 г. (в сила от 15 февруари 2023 г.)
Съдия: Лилия Иванова Митева
Дело: 20211110136594
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6257
гр. София, 15.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110136594 по описа за 2021 година
съобрази следното:

Депозирана е искова молба, подадена от П. Г. Б. срещу „***“ ЕАД, с която се иска да
бъде осъден ответника да реализира законовата си гаранция съгласно чл. 112-115 ЗЗП за
МПС Фиат Линеа с шаси №***, двигател № ***4 като: 1. Извърши отново цялостен ремонт
на главата на двигателя; 2/ да извърши последваща диагностика на двигателя за
установяване и на други евентуални проблеми, които създават пречки за безаварийна работа
на автомобилния двигател; 3/ да извърши центровка на запалването на автомобилния
двигател.
Ищецът твърди, че с ответника сключили на 02.04.2008 г. договор за покупко-
продажба на моторно превозно средство Фиат Линеа 1,4 8 V Динамик, 1368 куб.м., 77 к.с.,
шаси № ***, двигател №***. С Решение №2373/17.04.2018 г. на СРС, ответникът бил осъден
да извърши основен ремонт на двигателя, като го приведе в съответствие с изискванията,
посочени в техническата документация на автомобила при сключване на договора за
покупко-продажба. В изпълнение на решението автомобилът бил приет за ремонт във
фирмения сервиз на ответника на 05.03.2019 г. и върнат на 19.06.2019 г. Поддържа, че след
извършване на ремонта ответникът носи гаранционна отговорност за срок от 2 г. Твърди, че
в края на лятото на 2019 г. установил проблем с автомобила – светеща жълта сигнална
лампа на контролното табло на автомобила, както и фактът, че автомобилът работел в
авариен режим, без никаква мощност на двигателя. На 09.08.2019 г. бил закупен и поставен
нов катализатор. Поддържа, че през септември 2019 г. отново се появил същия проблем. На
15.10.2019 г. автомобилът бил приет за преглед във фирмения сервиз на ответното
дружество, но след него проблемите не спрели и през цялата 2020 г.
С уточнителна молба от 31.08.2021 г. и от 16.08.2022 г. ищецът твърди, че искът му е
за реализиране на гаранционната отговорност на „***“ ЕАД поради
новооткрити/нововъзникнали недостатъци на процесния автомобил, описани в исковата
1
молба. С уточнението от 16.08.2022 г. ищецът поддържа, че претенцията му е само относно
качеството на извършения ремонт и несъответствията са само относно основания ремонт на
двигателя, а не в цялост с договора за покупко-продажба.
Твърди, че е потребител, тъй като закупил автомобила от ответника в качеството си на
физическо лице и го ползва за себе си и семейството си като единствено МПС.
Поддържа, че от датата, на която му е предаден автомобила след основен ремонт –
19.06.2021 г., са започнали да текат сроковете по чл. 115, ал. 2 ЗЗП /отм./, съответно по чл.
126, ал. 2 ЗЗП. Твърди и че в периода от 15.10.2019 г. до 31.10.2019 г. автомобилът е бил
приет за профилактичен преглед при ответника и по това време срокът е бил спрян.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът поддържа становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск.
Поддържа, че ищецът не е спазил срока по чл. 115 ЗЗП, тъй като същият е започнал да
тече от доставката /от продажбата/ на автомобила и е изтекъл преди предявяване на
исковата молба. Евентуално спиране на срока според ищеца може да има само в периода на
ремонт на автомобила от 05.03.2019 г. до датата на отправяне на покана за получаването му
– 17.06.2019 г.
Оспорва да носи отговорност за срок от 2 години от извършване на ремонт на
двигателя през март 2019 г., като поддържа, че гаранционният срок не е бил подновен с
ремонта. Претендира, че ищецът не е отправил рекламация в двумесечен срок по отношение
на стоката, нито в 14 дневен срок по отношение на услугата за ремонт съгласно чл. 126, ал. 1
ЗЗП.
Поддържа, че ищецът експлоатира автомобила в степен, различна от обикновеното му
потребителско ползване, тъй като го използва за таксиметрова дейност, не го е поддържал в
изправност и с оглед реализирания пробег го е амортизирал.
Поддържа, че сочените в исковата молба проблеми на автомобила не са свързани с
несъответствия на продадената стока, респ. извършената услуга.
Навежда възражение и че проблемите в работата на автомобила са свързани с
неправилна експлоатация и поставяне на нов катализатор от трети лица.
По допустимостта на исковете
Съдът приема предявените искове за допустими при съобразяване задължителните
указания на въззивната инстанция, дадени с Определение №5812/21.06.2022 г. на СГС по
в.ч.гр.д. 15009/2021 г., поради което същите следва да бъдат разгледани в настоящото
производство. По отношение възраженията на ответника, че исковата молба е предявена
извън срока по чл. 115 ЗЗП съдът съобразява направените уточнения от ищцата със
заявление от 16.08.2022 г., че претендира гаранционна отговорност на ответника във връзка
с несъответствие на двигателя на автомобила, свързани с основния му ремонт. Посочените
твърдения на ищеца са свързани изобщо с възникване на правото, което претендира
/доколкото в случая не се твърди несъответствие на стока с договора за продажба и
респективно гаранционна отговорност в рамките на две години от доставката/ и
следователно преценката за съществуване на твърдяното право следва да бъде извършена в
рамките на произнасянето по същество на спора.
2
По заявление вх. №232059 от 28.10.2022 г. от ищеца
Със заявление вх. № 232059 /28.10.2022 г. ищецът е направил искане да бъде осъден
ответника да му заплати сумата 5673 лева ведно с лихва за забава и разноски, като
претендира сумата да представлява обезщетение за щети - сторени разноски за пътна помощ
и ремонтни дейности по двигателя на процесния автомобил. Поддържа, че на 10.09.2022 г.
автомобилът аварирал, което наложило транспортиране и ремонт.
Формулираното от ищеца искане съдът намира за искане за последващо обективно
съединяване на осъдителен иск от ищеца срещу ответника по вече образуваното
производство по делото. В случая не се касае за изменение на предявения иск по смисъла на
чл. 214, ал. 1 ГПК , а за абсолютно различна искова претенция – както по основание, така и
по размер. Не е налице първоначално съединяване по смисъла на чл. 210, ал. 1 ГПК, а
последващо. Подобен процесуален способ за съединяване на искове не е предвиден в ГПК,
поради което и искането за съединяване на осъдителната претенция с предявения иск е
недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. Защитата на ищеца не е
препятствана, тъй като същият разполага с правото да предяви претенцията си с нарочна
искова молба при спазване на изискванията за редовност на същата. Поради това и тъй като
случаят не е сред изрично посочените хипотези, то определението в тази част не подлежи на
обжалване.
По доказателствените искания на страните:
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и
следва да бъдат приети.
Допусната е САТЕ по задачи на ищеца по реда на чл. 207 ГПК, заключението на
назначеното вещо лице по която е постъпило по делото, поради което следва да бъде
изслушано в о.с.з.
Следва да бъде уважено искането на ответника за допускане задачи към вещо лице
като бъде назначена САТЕ.
На страните следва да бъде допуснат по един свидетел за установяване твърденията им
по релевантните за спора обстоятелства.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК: във вр.
с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ заявление вх. № 232059 от 28.10.2022 г. от ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.05.2023 г. от
11,00 ч., за което страните и вещото лице да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при
3
довеждане от ищеца и един свидетел при довеждане от ответника.
ДОПУСКА изготвянето на съдебна авто-техническа експертиза, по която вещото лице
след оглед на процесния автомобил да даде отговор поставените от ответника в отговора на
исковата молба задачи.
НАЗНАЧАВА по допуснатата САТЕ по искане на ответника - за вещо лице А.П. Гр.,
специалност: Автомобили и трактори - експлоатация, поддържане и ремонт - машинен
техник.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 300 лева, вносим от
ответника в едноседмичен срок от съобщението.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявени са искове по чл. 113, ал. 1 ЗЗП /отм. - - ДВ, бр. 23 от 2021г., в сила от
01.01.2022г./ от П. Г. Б. срещу „***“ ЕАД.
Твърденията на страните съдът докладва съгласно мотивната част на определението.
Съгласно чл. 154, чл. 1 ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на които
основава исканията си.
С оглед твърденията на ищеца същият следва да установи, че е потребител, в чиято
полза е възникнало претендираното право за задължаване на ответника да извърши ремонт,
„диагностика“ и „центровка“ на продадена и ремонтирана от последния потребителска
стока, че е налице конкретно несъответствие на стоката с договореното и че ответникът
носи гаранционна отговорност да извърши отстраняването му чрез исканите от ищеца
действия, вкл. че това несъответствие се е проявило в 2 годишен срок, за който е налице
основание да се брои считано от сочената от дата на извършване на ремонт – 19.06.2019 г.
Ответникът следва да установи, че е налице съответствие на стоката с договора,
респективно че е налице основание за изключване на отговорността му.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а ГПК и
заявление дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на
техния представител/пълномощник телефонен номер .
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с връчване на препис на настоящото определение,
като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба, а на ответника от
заявлението от 28.10.2022 г.
Определението не подлежи на обжалване.

4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5