№ 386
гр. София, 06.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500817 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.278 ГПК.
С определение от 24.11.2021 г. Елинпелинският районен съд е
прекратил производството по гр. д. № 1097/2021 г. и е изпратил делото по
подсъдност на Софийски районен съд.
Определението се обжалва от молителите.
Жалбата е подадена в срок и е основателна.
Елинпелинският районен съд е бил сезиран с молба за развод по
взаимно съгласие (чл.50 СК). С обжалваното определение съдът е прекратил
производството пред себе си и е изпратил делото на Софийски районен съд, в
чийто съдебен район е постоянният адрес на двамата молители, като се е
позовал на разпоредбата на чл.531, ал.2 ГПК.
По въпроса за местната подсъдност на сезирания съд в охранителното
производство, каквото е и това за допускане на развод по взаимно съгласие,
съдът не следи служебно. Спазването на определената в закона подсъдност не
е императивна предпоставка за издаване на съответния акт, а нормата на
чл.531, ал.2 ГПК е с цел улеснение на молителя. Съгласно чл.540 ГПК за
охранителните производства намират приложение разпоредбите на общия
исков процес с изключение на чл.207-266 и чл.303-388 ГПК. По правило
абсолютна процесуална предпоставка по смисъла на исковото производство
обаче е само родовата подсъдност, докато местната е относителна такава и се
обсъжда само при позоваване на другата страна на нея. В охранителното
производство районният съд действа служебно само относно проверка на
условията за издаване на искания акт, събиране на доказателства и вземане
предвид факти, непосочени от молителя – чл.533 ГПК. Местната подсъдност
1
зависи от волята на молителя, който единствен може да прецени кой съд да
сезира. В този смисъл е и трайната практика на ВС и ВКС при действието на
ГПК от 1952 г. (отм.) и на ГПК от 2007 г. (напр. Определение №
187/16.04.2009 г. по ч. гр. д. № 197/2009 г. на ВКС, III г.о.)
Ето защо съдът намира, че ЕПРС неправилно е прекратил
производството по чл.50 СК и изпратил делото по подсъдност на Софийски
районен съд.
За обективност съдът ще посочи, че е налице практика на касационната
инстанция и в обратния смисъл – Определение № 379 от 6.10.2020 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 2806/2020 г., III г. о. То обаче остава изолирано и не съставлява
задължителна съдебна практика.
По изложените съображения Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 153 от 24.11.2021 г. по гр. д. № 1097 / 2021 г.
на Елинпелинския районен съд, с което производството е било прекратено и
делото е било изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
ВРЪЩА делото на Елинпелинския районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2