Определение по дело №120/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 185
Дата: 5 април 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия: Мария Кръстева Маринова
Дело: 20223000500120
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 185
гр. Варна, 04.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500120 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба вх.№6837/21.03.2022г. от В. Н. Н. против определение
№827/28.02.2022г., постановено по гр.д.№31/22г. по описа на ВОС, гр.о., в
частта му, с която е оставена без уважение подадената от В. Н. Н. молба с пр.
осн. чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от задължението за заплащане на
държавна такса в размер на 15лв. по частна жалба вх.№4101/18.02.2022г.
против Определение №426/01.02.2022г. по гр.д.№31/22г. по описа на ВОС.В
жалбата се твърди, че определението в обжалваната му част е неправилно по
изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено
и вместо него постановено друго, с което се уважи подадената от страната
молба с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК.
Между кориците на настоящото дело е приложена и частна жалба вх.
№4101/18.02.2022г., подадена от В. Н. Н. против определение
№426/01.02.2022г., постановено по гр.д.№31/22г. по описа на ВОС, гр.о.,
която не е предмет на произнасяне по настоящото дело - същата не е
изпратена от ВОС на ВАпС за произнасяне съгласно съпровидителното
писмо с вх.№2013/28.03.2022г., като и не е администрирана окончателно.
Производството по гр.д.№31/22г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по
подадена от В. Н. Н. искова молба.В същата се излага, че ищецът предявява
иск против Държавата като работодател и възложител на работата на
Специализирана Прокуратура, гр.София за сумата от 100 000лв. -
обезщетение за причинени му неимуществени вреди от Специализирана
Прокуратура, която с издадения акт - Постановление от 19.10.2020г. по
прокурорска преписка №2074/20г. по описа на Специализирана Прокуратура,
съответно с действията и бездействията си и използвайки служебното си
положение, незаконосъобразно прекратява преписка №2074/21г. на осн. чл.24,
1
ал.1, т.1 от НПК, която преписка е образувана против прокурори, които с
прокурорски актове са прикрили извършители на престъпление, като не са им
повдигнали обвинение за извършено престъпление, като така на ищеца е било
нарушено правото на законност и справедлив процес в правова
държава.Претендира се Държавата да бъде осъдена да му заплати
обезщетение в размер на 100 000лв. за причинените му неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на причиняване-19.10.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
С исковата си молба ищецът е искал да бъде освободен от заплащането на
такси и разноски в производството на осн. чл.83, ал.2 от ГПК, като е
представил декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние от 06.01.2022г.Производството е било оставено без движение от
ВОС за отстраняване нередовности на исковата молба/некасаещи внасяне на
държавна такса/, като с определение №426/01.02.2022г., след като е прието, че
указанията не са изпълнени в дадения срок, производството по делото е
прекратено, като не е извършвано произнасяне по искането с пр.осн. чл.83,
ал.2 от ГПК, направено в исковата молба.
В срок против определение №426/01.02.2022г. В.Н. е подал частна жалба
вх.№4101/18.02.2022г., в която е отправил искане да бъде освободен от
заплащането на дължимата по частната жалба държавна такса, като с
обжалваната част от определение №827/28.02.2022г., молбата му за
освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15лв. е оставена
без уважение.
Съгласно посочената декларация за материално и гражданско състояние
от 06.01.2022г., В.Н. не притежава недвижими имоти и МПС.Семейството му
се състои от един член.Получава месечен доход в размер от 326, 39лв.,
представляващ инвалидна пенсия.Не получава трудови възнаграждения,
доходи от свободни професии, от наеми и хонорари.Към декларацията е
представено разпореждане от 01.07.2021г. на НОИ, ТП-Варна за
осъвременяване, считано от 01.07.2021г., размера на получаваната от В.Н.
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на сумата от 326,
39лв.Представена е справка от ТД на НАП за актуално състояние на трудови
договори на В.Н., съгласно която последният сключен от него трудов договор
е прекратен на 19.08.2013г.Представено е и копие от регистрационна карта на
В.Н. в Бюрото по труда, гр.Варна, съгласно която същият е регистриран в БТ,
вкл. към 15.12.2021г.
Целта на нормата на чл.83, ал.2 от ГПК е да се даде възможност за защита
на лични и имуществени интереси на лица, чието материално положение не
позволява поемането на разходите за съдебното производство.Материалното
положение на тези лица се преценява с оглед доходи, имущество, трудова
заетост, семейно и здравословно състояние, възраст.След установяване на
материалното положение същото следва да бъде съпоставено с дължимите за
конкретното производство в развитието му такси и разноски.
2
Според формираната трайна задължителна съдебна практика преценката
на съда за материалното състояние на страната не може да бъде извършвана
въз основа на предположение за възможността на лицето да полага труд и да
реализира доходи от това, както и от възможността евентуално в бъдещ
момент да реализира доходи от притежаваното от него имущество или да
реализира в бъдеще приходи от осъществявана търговска дейност, т.к.
преценката следва да бъде извършвана с оглед материалното състояние на
лицето към датата на подаване на молбата с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК.При
съвкупния анализ на така установеното материално състояние на страната,
съпоставено от една страна с дължимата държавна такса в размер на 15лв. и
от друга с вложените от законодателя социални съображения за подпомагане
на материално затруднени страни по делата в нормата на чл.83, ал.2 от ГПК,
съдът приема, че не са налице предвидените в същата предпоставки за
освобождаването на жалбоподателя от заплащането й.Държавната такса е в
размер на 15лв., страната получава доход, според декларацията си, в размер
на 326, 39лв., към който не е посочена изплащаната към пенсиите и
понастоящем т.нар. „добавка за ковид“.Извън изложеното, служебно известно
е на съда/от в.ч.гр.д.№121/22г. по описа на ВАпС, гр.о./, че по искова молба,
подадена от В.Н. на 06.01.2022г. е образувано гр.д.№29/22г. по описа на ВОС,
с предявен от В.Н. против К.М.Д. иск с пр.осн. чл.31, ал.2 от ЗС за
осъждането й да му заплати сумата в размер на 40 000лв., представляваща
обезщетение за ползите, от които е лишен вследствие използването от
ответницата/като съсобственик/ на собствена на В.Н., придобита по
наследяване от неговата майка А.С., ½ ид.ч. от недвижим имот,
представляващ жилищна сграда с идентификатор 37099.505.445.1, построена
в ПИ с идентификатор 37099.505.445, находящ в с.Кичево, общ. Аксаково,
както и 90 кв.м. от дворното място, т.е. по твърдения на В.Н. в посоченото
производство същият притежава недвижим имот, за разлика от декларираното
в цитираната декларация.Държавната такса в размер на 15лв. не съставлява
изключителна тежест, вкл. и при така получавания доход, предвид което и
съдът приема, че искането за освобождаване от заплащане на държавна такса
в посочения размер се явява неоснователно.
Предвид съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, определението на ВОС в обжалваната му част
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №827/28.02.2022г., постановено по гр.д.
№31/22г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без
уважение подадената от В. Н. Н. молба с пр. осн. чл.83, ал.2 от ГПК за
3
освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса в размер на
15лв. по частна жалба вх.№4101/18.02.2022г. против Определение
№426/01.02.2022г. по гр.д.№31/22г. по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му на страната с частна жалба пред Върховен касационен съд
при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4