Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 20.05.2016 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на девети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №7146 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по искова молба от И.Д.С., Й.И.С., П.И.С. и К. И. С. (конституирани в правата на К.Р.С., починала в хода на процеса), с която е предявен срещу З.В. АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 600000 лв., представляваща неплатена част от обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 03.02.2014 г. Претендира законната лихва от деликта и разноските.

            Ищците твърдят, че наследодателката им е пострадала при произшествие, осъществило се на 03.02.2014 г. – изпаднала е в състояние на будна кома, в което е била до смъртта си на 16.08.2014 г. Произшествието е настъпило по вина на лице, гражданска отговорност на което е застрахована при ответника.

            Ответникът оспорва иска. Оспорва механизма и авторството на деликта, позовава се на съпричиняване, твърди, че е платил извън процеса обезщетение в размер на 50000 лв., което в пълна степен репарира понесените вреди.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.226, ал.1 КЗ:

Установява се от писмените доказателства (представляващи документи от досъдебното производство - Протокол за оглед на местопроизшествие от 03.02.2014 г. – л.81-84), автотехническата експертиза и показанията на свидетелите И. И. и М.Д. (събрани по делегация л.495-497) и свидетеля А.Д. (л.503), че на 03.02.2014 г. в гр. Пловдив на кръстовището на бул. Санкт Петербург и бул. Менделеев е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което М.Д.Д. при управление на лек автомобил „Рено” с рег. № ******** при движение по бул. Санкт Петербург на зелен сигнал на светофарната уредба ударил преминаващата по кръстовището на червен светофар за пешеходците К.Р.С. и й причинил множество телесни увреждания. От показанията на свидетеля Д. съдът приема, че движението на автомобила се е осъществявало в третата предпоследна лента за движение направо до момента на кръстовището и в третата последна лента след кръстовището (доколкото видно от изготвените от вещото лице скици в отрязъка на бул. Санкт Петербург до кръстовището има четири ленти, а след него - три). Сблъсъкът е настъпил в крайната лява последна лента и съгласно показанията на свидетеля Д., който макар да не е видял удара, е чул същия и удостоверява, че след удара автомобилът и тялото са били в последната лента. Съгласно авто-техническата експертиза – изводите при вариант на движение на автомобила в най-лявата лента са, че ударът е бил предотвратим. Вещото лице изчислява, а съдът споделя изводите му, посочени в т.А/ от експертизата, че при движение на автомобила в най-лявата лента и ход на пешеходката от бавен до спокойно тичане, ударът е могъл да бъде предотвратен от водача. По делото липсват данни пешеходката да е тичала, още повече това да е под формата на бързо тичане. Незаинтересования от изхода на делото свидетел Д., който се е движил в обратна на пострадалата посока сочи, че като я е разминавал, тя е изчаквала на тротоара на червен за пешеходците сигнал на светофара, без да дава сигнал, че се подготвя да тръгва. Показанията на Д. и спътникът му И. не могат да се кредитират с висока степен на достоверност, доколкото първият е причинителят на произшествието, чиято наказателна отговорност е ангажирана, а вторият – негов близък. Въпреки това и двамата определят походката на пешеходката като „забързана“ и „устремена“, а движението й определят с глаголите „вървеше“, „пресичаше“, „върви“. От тук следва, че ходът на пешеходката е бил от спокоен до бърз, но не и тичане. Поради това съдът приема, че ударът за водача на лекия автомобил М.Д.Д. е бил предотвратим и последният не е изпълнил задължението си по чл.20, ал.2 ЗДвП, а именно - да намали скоростта си и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, както и чл.116 ЗДвП - да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците. Водачът Д. е бил длъжен и е могъл да предотврати удара с пешеходката К.Р.С., като с противоправното си бездействие нарушил вменените му със ЗДвП задължения и по непредпазливост причинил пътнотранспортното произшествие.

От приетата по делото медицинска експертиза и писмените доказателства, представляващи медицински документи, се установява, че в следствие на произшествието ищцата е получила политравма: тежка черепно-мозъчна травма, травма на главата, разкъсно-контузна рана на главата, кефалхематом, фрактура на фронталната кост, травматична субарахноидална хеморагия, двустранна мозъчна контузия, гръбначномозъчна травма, фрактура на тялото на Ц6, контузия на гръдния кош, пневмоторакс, двустранни контузии на бял дроб, контузия на корем, руптура на слезка, хемоперитонеум, множество фрактури, сепсис и кахексия. В следствие на травматичните си увреждания наследодателката на ищците изпаднала в състояние на будна кома, което се характеризира с нарушение във възприятието на централната нервна система за стимули от околната среда – не е могла да отговаря на външни стимули, да възприема, да възпроизвежда команди, да има емоционална изява. По същество пострадалата, макар да е имала функциониращо тяло, не е била в съзнателно състояние. В следствие на будната кома К.С. е получила пролежни рани, запушване и възпаление на съдовете на лявата подбедрица, като в резултат на състоянието си на 16.08.2014 г. – шест месеца след произшествието, е починала.

По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил, което съдът намира за противоправно – водачът е нарушил чл.20, ал.2 и чл.116 ЗДвП, - не намалил скоростта си и не спрял, когато е възникнала опасност от настъпване на произшествието и не проявил дължимото внимание и предпазливост към пешеходеца. От писмените доказателства, съставени от органите на досъдебното производство, от медицинските документи и от съдебно-медицинската експертиза безпротиворечиво се установява причинната връзка между ПТП и травмите на наследодателката на ищците. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача М.Д.Д. при управление на лек автомобил „Рено” с рег. № ********.

Безспорно е между страните обстоятелството, че към момента на процесното ПТП за автомобил „Рено” с рег. № ******** е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между собственика на автомобила и ответника. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

Поради което съдът приема, че в полза на К.С. е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи болки и страдания.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обстоятелството, че в следствие на произшествието пострадалата е изпаднала в състояние на будна кома, при което макар тялото й да е функционирало, съзнанието й е престанало да съществува – прекъсната е била връзката й с околната среда – не е могла да възприема и отговаря на външни стимули, да има волева и емоционална изява към случващото се. Във вегетативното състояние, в което се е намирала, К.С. макар физически да е била жива, е изгубила своето съзнание и разум, а именно те са основната отклика между човека и останалите форми на живот. Спецификата на настоящия случай изисква обезщетението да служи не за обезвреда на претърпени физически болки, тъй като от медицинската наука няма сигурни данни дали такива са понесени с оглед нарушеното възприятие на централната нервна система за стимули от околната среда. Вредата за пострадалия в будна кома се състои в страдание от лишаването му от възможност да бъде в съзнателно състояние, да комуникира с околната среда, да има връзка със семейството и близките си хора и в крайна сметка – да бъде човек, тъй като именно способността за духовен живот, разум и емоции е същината на човешкия живот. Вегетативното състояние на наследодателката на ищците е продължило шест месеца – от произшествието на 03.02.2014 г. до смъртта й на 16.08.2014 г. В този период, видно от показанията на свидетелката Благоева, пострадалата е била прикована на легло, приемала е храна чрез спринцовка и тръбичка, закачена към стомаха, не е можела да се движи, да говори, получавала е гърчове от висока температура и рани от залежаване. С оглед естеството на състоянието и периода, за който е продължило, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 200000 лв. Следва да се отбележи, че това обезщетение не включва вредите от настъпилия летален изход, за които възниква вземане в полза на наследниците на пострадалата на тяхно лично основание. Изключително тежкия и мъчителен за близките начин, по който е настъпил леталния изход, също ще бъде отчетен при определяне на размера на техните обезщетения, а не в настоящото производство.

Основателно е възражението на ответника за съпричиняване. По делото от показанията на всички разпитани свидетели се установява, че към момента, в който пострадалата е предприела пресичане, светофарната уредба е сочела червен сигнал за пешеходката и зелен сигнал за водача на лекия автомобил. При това положение пострадалата не е съобразила поведението си с правилото на чл.113, ал.1, т.3 ЗДвП - при пресичане на платното за движение да премине по пешеходната пътека при спазване на светлинните сигнали. Съдът приема, че пострадалата в равна степен с делинквента е допринесла за настъпване на вредите. Поради това застрахователното обезщетение следва да се намали с 1/2 – със сумата от 100000 лв. Така размерът на дължимото обезщетението след намаляването му поради съпричиняване е в размер на по 100000 лв.

Основателно е и възражението, че следва да се отчете и плащането, извършено от ответника извън процеса за сумата от 50000 лв. Това плащане се признава от ищците. След приспадане на сумата от дължимото обезщетение, съдът намира, че предявеното вземане е основателно за сумата от 50000 лв. Исковете следва да се уважат за 12500 лв. за всеки от ищците.

По разноските:

На процесуалния представител на ищците следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ГПК, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 1544,17 лв.

На ответника следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 16985,83 лв. или по 4246,46 лв. за всеки ищец.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса – в размер на 2000 лв. и разноските, съразмерно с уважената част от иска – в размер на 50 лв.

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА З.В. АД, ***, да заплати на И.Д.С., ЕГН:**********, Й.И.С., ЕГН:**********, П.И.С., ЕГН:********** и К. И. С., ЕГН:**********, в качеството им на наследници по закон на К.Р.С., на основание чл.226, ал.1 КЗ сумата от по 12500 лв. за всеки, представляваща дължимо на К.Р.С. обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за произшествие, осъществено на 03.02.2014 г., заедно със законната лихва от 03.02.2014 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от по 150000 лв. за всеки от ищците.

            ОСЪЖДА З.В. АД, ***, да заплати на адв. Л.Г., адрес: ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 1544,17 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА И.Д.С., ЕГН:**********, Й.И.С., ЕГН:**********, П.И.С., ЕГН:********** и К. И. С., ЕГН:**********, да заплатят на З.В. АД, ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от по 4246,46 лв. за всеки ищец, представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА З.В. АД, ***, да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 2000 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 50 лв., представляваща разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

СЪДИЯ: