ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
Кюстендил, 30.09.2020г.
Кюстендилският окръжен съд, в закрито
заседание, на тридесети септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ -
мл. съдия
Като разгледа докладваното от младши съдия
Василев в.гр.д. №120 по описа за 2020г. на КнОС и, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е на основание чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. №4574/16.07.2020г. от „***“ АД, ЕИК:*********, чрез Д. А. – главен юрисконсулт във връзка с решение
№95/24.06.2020г., постановено по в. гр. д. №120/2020г. на Окръжен съд -
Кюстендил с искане за изменение на решението в частта на разноските като бъде
изключена сумата на сторени в заповедното производство в размер на 110 лв. от
цената на иска. Алтернативно се иска промяната в разноските да се извърши по
реда на чл. 247 от ГПК.
С решението на Окръжен съд – Кюстендил е потвърдено решение на Районен
съд – Дупница, с което е признато за установено по отношение на С.С., че дължи
на „***“ АД, ЕИК:*********, по договор за кредит за текущо
потребление главница, договорна лихва, санкционна лихва заемни такси и
разноски, разноски, направени в първоинстанционното производство, както и
сумата от 110 лв.- разноски в заповедното производство.
Жалбоподателят сочи, че съгласно трайно установената практика и
разрешението, дадено в т.10в и т.12 от ТР №4 от 18.06.2014г., по ТД №4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, присъдените със заповедта за изпълнение разноски по
заповедното производство не се включвали в предмета на установителния иск по
чл.422 от ГПК, а представлявали законна
последица от уважаването на иска. Поради това сумата, представляваща разноски в
заповедното производство не се включвала в цената на иска по смисъла на чл. 69,
ал. 1, т. 1 от ГПК. С решение №56 от 22.01.2020г., постановено по гр.д. №1931
по описа на ДРС, сумата за разноски в заповедното производство, съобразно
уважената част от исковете била в размер на 110 лв., която сума се признавала
за установена и от въззивната инстанция. Според жалбоподателя, съгласно акта на
КОС общият размер на сумите, които били признати за установени по отношение на С.,
без разноските в заповедното производство били в размер на 4 923, 33 лв.
На тази база се иска изменение на решението на КОС в частта за
разноските, като бъде изключена сумата на сторените разноски в заповедното
производство, в размер на 110 лв. от цената на иска или същата корекция бъде
извършена по реда на чл. 247 от ГПК.
Препис от молбата е изпратена на С., който в законоустановения
едноседмичен срок не е изложил становище.
Съдът намира молбата за изменение на решението в частта за разноските за
недопустима поради липса на правен интерес и неприложимост на процедурата по
чл.248 от ГПК в настоящата хипотеза, макар молбата да е подадена от страна по
делото в законоустановения срок.
Съображенията за това са следните:
Видно от ч.гр.д. №1901/2018г.
по описа на ДРС е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение за конкретизирани в заявлението суми,
изпълнителен лист, да бъдат присъдени разноски за държавна такса в размер на
240,54 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. След отправено
възражение и предявена искова молба от „***“
АД, ЕИК:********, е образувано гр.д. №787/2019г. по
описа на ДРС. С решение №725 от 27.11.2019г. по гр. д. №787/2019г. по описа на
ДРС е признато за установено по отношение на С. /длъжник по заповедното
производство/ дължимостта на вземания на банката по договор за кредит за текущо
потребление. Искът частично е бил отхвърлен. С. е осъден за разноски на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – за направените в първоинстанционното
производство разноски в размер на 258, 47 лв., съобразно уважената част от
исковете, както и за сумата в размер на 110 лв. за направени в заповедното
производство /ч.гр.д. №1901/2018г. по описа на ДРС/ разноски. С въззивното
решение е потвърден актът на ДРС, включително и в частта за направени разноски
в размер на 110 лв. в заповедното производство по ч.гр.д. №1901/2018г. по описа
на ДРС.
Както сочи жалбоподателят в т.10в и т.12
от ТР №4 от 18.06.2014г., по ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС е определено, че разноските в заповедното производство представляват
последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението
на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение - чл.412, т.6 ГПК. В
исковия процес разпределението на отговорността за разноски няма характер на
самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва във формиране
размера на цената на иска. С решението по установителния иск съдът се произнася
по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение.
В настоящия случай ДРС е постановила
осъдителен диспозитив по отношение на процесните разноски в размер на 110 лв.,
сторени в заповедното производство, а окръжният съд е потвърдил акта на ДРС,
включително и по отношение на тези разноски. Същите не са въвеждани в цената на
иска. От друга страна „***“ АД, ЕИК:*********, няма правен
интерес от предявяване на молбата, доколкото с нея се иска намаляване на
разноските, присъдени в нейна полза. В
настоящия случай по пътя на чл.248 от ГПК се иска ревизиране на съдебен акт, с
който се потвърждава първоинстанционното решение и разноските, които се
коментират са присъдени от ДРС и тяхната дължимост се потвърждава от КОС.
Молбата би била допустима ако с нея се искаше изменение на решението в частта
за разноските, присъдени за първи път във въззивната инстанция – такава е
сумата от 100 лв., за която е осъден на основание чл.78, ал.3, вр. с ал.8 от ГПК С. да плати на банката.
Ето защо настоящият съдебен състав ще
остави без разглеждане молбата на „***“
АД, ЕИК:*********, като недопустима.
Въз основа на горното, настоящият състав на Окръжен съд- Кюстендил,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
молба с вх. №4574/16.07.2020г. от „***“ АД, ЕИК:*********, чрез Д. А. – главен юрисконсулт във връзка с решение
№95/24.06.2020г., постановено по в. гр. д. №120/2020г. на Окръжен съд –
Кюстендил.
Определението подлежи на обжалване чрез
Окръжен съд-Кюстендил пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от
получаване на съобщението с приложен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.