№ 1028
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20231110200455 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ********************* с управител А.З.Г срещу
наказателно постановление № *************** г., издадено от И.Ц.Ч – директор на
офис ***** при ТД на НАП – София, с което на основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/ на търговското дружество е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева, за неизпълнено правно задължение по
чл. 4, ал. 1, т. 1, б“а“ от Наредба Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина
и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, вр. чл.5, ал.4 от КСО.
В депозираната жалба не се оспорват фактите и обстоятелствата, описани в
АУАН и НП, на които се основава административнонаказателното обвинение, като
само се моли да бъде взето предвид обстоятелството, че процесната декларация обр. 1 е
подадена на 02.08.2022 г., а именно преди датата на проверката /извършена на
23.08.2022 г./ и неподаването й в срок нямало за цел укриване на данъци и осигуровки
и дължимите такива са били внесени с дължимите лихви към бюджета. С тези
съображения се моли за отмяна на обжалваното НП.
В съдебното заседание, дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от управителя А.З.Г, която поддържа жалбата и моли за отмяна на
обжалваното НП, по съображенията, изложени в нея, както и като се вземе предвид
1
това, че нарушението е допуснато за първи път и причините за допускането му,
изложени в хода на производството пред АНО.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Л. който
оспорва жалбата. Счита, че нарушението е доказано, поради което моли за
потвърждаване на обжалваното НП, като законосъобразно.
Софийски районен съд, в настоящия си съдебен състав, като разгледа жалбата и
изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107,
ал. 5 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана
по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради съображенията изложени по-долу.
Въз основа на събраните доказателства в хода на съдебното следствие, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение № ************** г.,
съставен от Т. А. Г. – ст. инспектор по приходите при ЦУ на НАП и в присъствието на
свидетеля П.И.И е констатирано, че жалбоподателят ************, в качеството си на
работодател и осигурител по чл. 5, ал. 4 КСО, не е подал в законоустановените срокове
декларация образец №1 с данни за дължимите осигурителни вноски на осигурените от
него лица М.Ц.И и В.В.В/ в компетентната ТД на НАП гр. София - офис ***** при ТД
на НАП-гр. София, за месец май 2022 г., в законоустановения срок до 25.06.2022 г. /в
конкретния случай до 27.06.2022 г., доколкото последният ден от срока – 25.06.2022 г.
е неприсъствен, поради коекто той не се брои и срокът изтича в следващия след него
присъствен ден, а именно 27.06.2022 г./. Задължението е било изпълнено на 02.08.2022
г., когато Декларациите Обр.1 са били подадени по интернет с КЕП с Протокол с вх.
№*************.
В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 1, б“а“, вр. чл.2,
ал.1 от Наредба Н-13/17.12.2019 г., вр. чл.5, ал.4 от КСО, като в деня на съставянето му
е връчен препис на управителя на търговското дружество.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № *************** г. от И.Ц.Ч – директор на офис ***** при ТД на
НАП – София , с което на основание чл. 355, ал. 1 КСО, при цялостното
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя
************ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева
за неизпълнено правно задължение по чл. 4, ал. 1, т. 1, б“а“, вр. чл.2, ал.1 от Наредба Н-
13/17.12.2019 г., вр. чл.5, ал.4 от КСО.
2
Препис от НП е връчен на 02.12.2022 г. чрез управителя на дружеството-
въззивник, видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата,
инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН на 15.12.2022 г., видно от поставения
печат върху същата.
Доколкото, в конкретния случай факта на неподаване на декларация обр. №1 за
месец май 2022 г. до дата 27.06.2022 г., а подаване на същата на 02.08.2022 г. се
установява от представените с административнонаказателната преписка писмени
доказателства / Протокол с вх. №*************. /, разпит на актосъставителя не беше
проведен.
Освен това, между страните не се спори по фактите, а единственото възражение
на жалбоподателя е, че се касае за нарушение, което е извършено за първи път и че
процесната декларация е подадена преди извършване на проверката и съставяне на
АУАН.
От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен материал за
този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на неизпълненото правно
задължение, времето, мястото, неговия механизъм и отговорното за констатираното
противоправно бездействие юридическо лице.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
АУАН и НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната
компетентност, видно от постъпилите писмени доказателства, относими към
назначаването, съответно оправомощаването на актосъставителя и наказващия
орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.
Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на
твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в
обективната действителност.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 2-годишен срок от неизпълнението на правното задължение.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове,
3
визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
имуществената отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
Имуществената отговорност на въззивника ************ е ангажирана за
неизпълнено правно задължение по чл. 4, ал. 1, т. 1, б“а“, вр. чл.2, ал.1 от Наредба Н-
13/17.12.2019 г., вр. чл.5, ал.4 от КСО, като на основание чл. 355, ал. 1 КСО му е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателят
************, в качеството си на работодател и осигурител по чл. 5, ал. 1 КСО, не е
подал в законоустановените срокове декларация образец 1 с данни за дължимите
осигурителни вноски на осигурените от него лица М.Ц.И и В.В.В/ в офис ***** при ТД
на НАП-гр. София за месец май 2022 г., в законоустановения срок до 27.06.2022 г., а е
сторил това едва на 02.08.2022 г. С демонстрираното противоправно бездействие до
27.06.2022 г. вкл., в гр. София, юридическото лице не е изпълнило правното си
задължение по чл. 4, ал. 1, т. 1, б“а“, вр. чл.2, ал.1 от Наредба Н-13/17.12.2019 г., вр.
чл.5, ал.4 от КСО.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 КСО, която
предвижда отговорност за юридически лица не само при неподаване, но и при
неподаване в срок на декларации с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Налице е пълно
съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в
акта, очертана чрез изискуемата конкретика, нейното последователно възпроизвеждане
в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето
защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид
обстоятелството, че отговорността на въззивника е обективна и касае неизпълнени
задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/. С оглед на това, ирелевантни се
явяват и изтъкнатите причини за допускане на нарушението, свързани със смъртен
случай в семейството на счетоводителя на дружеството.
В разпоредбата на чл. 355, ал. 1 КСО законодателят е предвидил „имуществена
санкция“ за юридически лица и еднолични търговци в размер от 500 до 5000 лв., ако не
подлежат на по-тежко наказание. Наказващият орган е обсъдил добросъвестно
обуславящите отговорността обстоятелства, вкл. и факта, че нарушението е извършено
за първи път и обосновано е наложил санкция в минимален размер, като за съда не
съществува юридическа възможност да редуцира същата /арг. от чл. 27, ал. 5
4
ЗАНН/.
Не са налице и предпоставки за третиране на процесния случай като маловажен,
което да обуслови приложното поле на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС,
докладчик-съдия Б.И, преценката на административнонаказващия орган за
„маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол. Безспорно визираният нормативен регламент е относим и към
неизпълнението на задълженията на юридическите лица и едноличните търговци към
държавата и общините при осъществяване на дейността им по смисъла на чл. 83
ЗАНН, но преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя от
спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за
неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения,
липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление
в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. Съгласно
§1, т.4 от РД на ЗАНН, “маловажен случай” е този, при който извършеното нарушение
от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните
последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за
довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен
съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна
норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират степента на
обществена вредност на нарушението, съпоставима с нарушенията от същия вид. В
тази връзка, принципно вярно е, че за наличието на съставомерност по възприетите от
административните органи материалноправни квалификации не се изисква
настъпването на вредни последици, но макар и формално по своята конструкция,
неизпълнението на посоченото правно задължение не разкрива формална по степен
обществена опасност, имайки предвид характера на засегнатите обществени
отношения, свързани с осигурителната система в страната. Нещо повече – в случая се
касае за немалко забавяне, а това поражда необходимостта от въздействие върху
отговорното юридическо лице, като обстоятелството дали дължимите осигурителни
вноски са били платени не е от естество да изключи отговорността на осигурителя. При
тези съображения, неприложима се явява и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК във вр. с чл.
11 ЗАНН, която поставя изискване деянието да не е общественоопасно или да разкрива
явно незначителна степен на обществена опасност, каквито предпоставки за
5
малозначителност отсъстват в конкретиката на настоящия казус.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание не е
опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на
дружеството-въззивник е ангажирана в съответствие с материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Страните не са направили искания за присъждане на разноски, поради което
съдът не следва да се поизнася по този въпрос.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд, НО, 129 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № *************** г.,
издадено от И.Ц.Ч – директор на офис ***** при ТД на НАП – София, с което на
основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ на
*********************, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00
/петстотин/ лева, за неизпълнено правно задължение по чл. 4, ал. 1, т. 1, б“а“ от
Наредба Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица,
както и от самоосигуряващите се лица, вр. чл.5, ал.4 от КСО, като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за обявяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6