Р Е
Ш Е Н
И Е № 260053
гр.Враца, 29.09.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 20.09.2022г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
при
участието на секретаря ВЕСЕЛКА НИКОЛОВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА
т.д.№42 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД от А.М.Х., ЕГН ********** и А.С.Х., ЕГН **********,***, представлявани по
пълномощие от адв.П.К. от САК, срещу "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.***.
В исковата молба се твърди, че ищците
са родители на А. А. М., загинал при ПТП.
Твърди се също, че на 13.06.2019г.
около 7:20ч. л.а."Тойота Корола" с рег.№СН ***
АР, управляван от Т. Г. С., излизал от паркинг до главен път І-1 Е-79, км.136+600
и извършвал маневра за завиване в обратна посока, при което бил застигнат и
блъснат от движещия се с превишена скорост в дясната пътна лента по същия път
т.а. "Фиат Дукато" с рег.№М *** ВС,
управляван от Ж.Д.Х., и в резултат от удара е загинал пътникът в лекия
автомобил А. М..
Ищците сочат, че във връзка с ПТП е
образувано ДП №664/2019г. на РУ-Враца. Сочат също, че причина за настъпване на
произшествието са допуснати от двамата водачи нарушения на правилата за движение по пътищата, като за водача Ж.Х.
ПТП е било предотвратимо чрез спиране, ако същият се е движил с разрешената за пътния участък
скорост от 60км/ч, а за водача Т. С. - ако е пропуснал движещия се по пътя с
предимство товарен автомобил и не е предприел маневрата и е навлязъл в пътното
платно в момент, в който не е било безопасно. Според ищците съществува пряка
причинна връзка между деянията на двамата водачи и смъртта на А. М..
В исковата молба се твърди, че за
т.а."Фиат Дукато" е била сключена
застраховка "Гражданска отговорност" по ЗП BG/30/118003362060/30.11.2018г.
със срок на валидност една година с ответното дружество. Твърди се, че ищците
са предявили пред ответника претенции за изплащане на обезщетения и по случая
са образувани щети, по които обезщетения не са им изплатени.
Ищците сочат, че са предявили претенции
за изплащане на обезщетения и пред "ДЗИ Общо застраховане"ЕАД, при
което е застрахована гражданската отговорност на водача на л.а."Тойота Корола", но обезщетения не са им изплатени.
Нататък в исковата молба се твърди, че
загиналият при ПТП А. М. е бил в работоспособна възраст, деен, активен и в добро
здравословно състояние, бил отговорен и трудолюбив човек, който се е грижил за
цялото си семейство. Твърди се също, че ищците са преживели изключително тежко
смъртта на своя син, тъй като връзката между тях била много силна, изпълнена с
чувство на обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа. Ищците отгледали
своя син с много внимание и са го загубили тогава, когато са имали най-голяма
нужда от него, тъй като са в напреднала възраст и са разчитали на неговата
помощ и подкрепа, както морална, така и финансова. Неочакваната смърт на сина
им е предизвикала значителни по интензитет негативни преживявания за ищците,
неизмерима скръб и покруса, които те ще изпитват до края на живота си. Твърди
се, че преди трагичния инцидент А. направил ремонт на къщата на родителите си,
където щял трайно да се установи да живее, за да се грижи за тях, бил с тях
поне три дни от седмицата, обработвал нивите на ищците, отделно от това работил
и получавал добри доходи, достатъчни за издръжката на семейството. Твърди се,
че приживе синът купувал храна и лекарства за родителите си, бил много грижовен
и отговорен, а след смъртта му освен болката и моралните страдания ищците са
уплашени за себе си, тъй като синът се грижел и за отоплението им, предвид
напредналата им възраст.
По този начин е обоснован правния
интерес от предявяването на частични искове за сумата 25 500лв., част от сумата
120 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за всеки от
ищците поотделно, ведно със законната лихва, считано от 20.06.2019г. до
окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.
Чрез пълномощника си адв.Д.С. от САК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Ответникът твърди, че загиналият син
на ищците е пътувал в лекия автомобил, управляван от виновния за настъпване на
ПТП Т. С., чиято гражданска отговорност е застрахована от "ДЗИ Общо
застраховане"ЕАД, а за водача Ж.Х., управлявал т.а."Фиат Дукато", произшествието е било технически
непредотвратимо.
Нататък в отговора ответникът поддържа,
че се касае за случайно деяние, за непредвидимо и технически непредотвратимо от
водача за водача на т.а."Фиат Дукато"
събитие, тъй като същият не е бил длъжен и не е могъл да възприеме
л.а."Тойота" като опасност за движението, нито да предвиди
забранената маневра завой наляво за включване в главен път на водача Ж.Х.,
който е пренебрегнал предписаното му с
пътен знак Б2 "Стоп" и Г2 "Движение само надясно от знака".
Твърдението на ответника е, че Т. С. сам е предизвикал инцидента и е причинил
при изключителен превес на собствената си вина процесното
ПТП, без да съобрази риска, който създава за останалите участници в движението.
Според твърдението на ответника водачът С. се е появил рязко и изненадващо в
опасната зона за спиране на т.а."Фиат Дукато",
чийто водач не е могъл да предвиди неправомерното включване в главния път и да
предотврати настъпването на ПТП, поради което липсва противоправност
в действията на водача Х. и причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Ответникът въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на А. М.,
за който се твърди, че е бил без поставен предпазен колан, при което тялото му
се движило свободно в купето на автомобила.
Ответникът признава факта за наличие на
валидна застраховка "Гражданска отговорност" за т.а."Фиат Дукато".
Чрез пълномощника си адв.К. ищците са подали допълнителна искова молба, в която
оспорват всички възражения на ответника. Според защитата на ищците дори да се
установи вина и на другия участник в ПТП, ответникът отговаря спрямо увреденото
лице за пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума, а не
съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент.
Ищците оспорват възражението за принос
на пострадалия за настъпването на вредите, изразяващо се в непоставяне на
предпазен колан, както и останалите му възражения срещу размера на исковите претенции,
наличието на причинна връзка, търпените от ищците болки и страдания и дължимостта на лихва за забава.
Подаден е допълнителен отговор от
ответника, в който се поддържат всички твърдения и възражения, изложени в
първоначалния.
Тъй като в хода на делото ищецът А.М.Х.
е починал, на основание чл.227 ГПК като ищци на негово място са конституирани
законните му наследници А.С.Х., ЕГН **********, Р. А.М., ЕГН **********, С.А.М.,
ЕГН **********, С.А.М., ЕГН **********, А.М.А., ЕГН ********** и Ф.М.Х., ЕГН **********.
По искане на пълномощника на ищците и
на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на предявените искове чрез
увеличаване на размера им от сумата 25 500лв. на сумата 160 000лв. за всеки от
първоначалните ищци.
По искане на ответника и на основание
чл.219, ал.1 ГПК е допуснато привличане трето лице-помагач в лицето на
"ДЗИ-Общо Застраховане"ЕАД, ЕИК ***. Подпомагащата стана чрез
пълномощника си юрисконсулт К. е представила писмена молба, с която оспорва
водачът на л.а."Тойота Корола" Т. Г. С. да
има вина за настъпването на процесното ПТП и
поддържа, че размерът на исковите претенции е прекомерно завишен.
След като прецени и анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът
приема за установено следното:
С исковата молба е представен КП за ПТП
с пострадали лица на ОДМВР-Враца, от който е видно, че на 13.06.2019г. около
7.20ч. на път Е-79, км. 136+660 е настъпило ПТП между л.а."Тойота",
модел "Корола" с рег.№СН *** АР, управляван
от Т. Г. С., и т.а. "Фиат", модел "Дукато"
с рег.№М *** ВС, управляван от Ж.Д.Х., при което е починал пътникът на предната
дясна седалка на лекия автомобил А. А.
М., а водачът на същия автомобил Т. С. е получил множество увреждания и на
16.06.2019г. е починал в "МБАЛ-Христо Ботев"АД-Враца. С исковата
молба са представени материали от досъдебното производство.
От представените по делото
удостоверения за родствени връзки се установява, че А.М.Х. и А.С.Х. са родители
на загиналия при произшествието А. А. М..
Представено е уведомление на ответното
дружество от 13.11.2019г., от което е видно, че на 08.11.2019г., видно от
представената обратна разписка, ищците са предявили пред него претенции за изплащане
на застрахователни обезщетения, по които са образувани щети 0801-002783/2019-06
и 0801-002783/2019-7.
По делото е допусната и изслушана
специализирана САТЕ, която се произнася, че произшествието е настъпило на 13.06.2019г.
на път І-1 /Е79/, км. 136+660 на пътя с.Бели извор-гр.Враца при крайпътно
заведение "Караваните" при слънчево и топло време и суха пътна
настилка. В този участък движението по пътя е двупосочно с две ленти за
движение, настилката е асфалтова и без неравности. Вещото лице приема, че в
момента на удара товарният автомобил е бил разположен изцяло в полагащата му се
лента за движение, а лекият автомобил е навлязъл на около 2 метра на пътното
платно. Ударът е настъпил в лентата,полагаща се за движение на товарния
автомобил. Лекият автомобил е излизал от източния просек
за изход от крайпътното заведение от дясно на ляво спрямо посоката на движение
на товарния автомобил с маневра ляв завой, като при спазване на правилата за
движение водачът му е следвало да продължи движението си в съответствие със
знак Г-2 – в посока надясно, да се включи в движението в посока гр.Враца и на
разрешено място за извърши маневра обръщане в обратна посока. Вещото лице сочи,
че максимално допустимата скорост за движение в този участък е 60 км/ч.
Експертизата е изчислила, че скоростта
на движение на т.а."Фиат Дукато" в момента
на удара е била 89.4 км/ч, а тази на л.а."Тойота Корола"
– 21.78км/ч. Опасната зона за спиране на товарния автомобил при установената от
експертизата скорост на движение е била около 82.18 метра, а при движение с
разрешената такава от 60 км/ч би била 45.24м. Вещото лице приема, че от
положението, в които е бил спрял, при наличие на видимост на около 100 метра от
двете страни на изхода от крайпътното заведение, водачът на лекия автомобил е имал
техническа възможност да види и да възприема движещия се по път Е79 товарен
автомобил, да го изчака и пропусне да премине и едва след това да продължи
движението си чрез навлизане на главния път. На мястото на удара лекият
автомобил е попаднал в опасната зона за спиране на т.а."Фиат Дукато". Според вещото лице от техническа гледна точка
моментът на възникване на опасността е този, в който л.а."Тойота Корола" е започнал да навлиза в лентата за движение на
товарния автомобил от дясно на ляво спрямо движението неговото движение и
в този момент товарният автомобил се е
намирал на разстояние 49.66м. от мястото на удара и водачът е възприел опасността
и е реагирал на нея.
Експертизата се произнася, че водачът
на т.а."Фиат Дукато" не е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез аварийно спиране, тъй като
при движенето му със скорост 89.4 км/ч мястото на удара е попаднало в опасната
му зона за спиране, но при движение с разрешената скорост от 60км/ч би имал
техническа възможност да предотврати удара. Заключението на вещото лице е, че
от техническа гледна точка водачът на лекия автомобил "Тойота" е имал
техническа възможност да предотврати произшествието като спази пътните знаци Б2
"Стоп" и Г2 – движение само надясно или в спряло положение в началото
на ръба на път Е79 удължи престоя си с около 2 секунди и осигури предимството
на товарния автомобил, след което, ако реши да извърши нарушението на пътните
знаци, да предприеме маневрата навлизане на път с предимство с маневра ляв
завой.
В заключението се сочи, че от протокола
за оглед и от фотоалмуба е видно, че седящият на
предната дясна седалка на лекия автомобил А. М. е бил с поставен предпазен
колан.
Изводът на експертизата е, че от
техническа гледна точка причина за настъпването на процесното
ПТП е внезапното навлизане на лекия автомобил "Тойота" от състояние
на покой с движение маневра завой наляво в път Е79 в платното за движение на
товарния автомобил "Фиат" отдясно наляво спрямо неговото движение, с
което водачът му е поставил сам себе си и водача на товарния автомобил, движещ
се със скорост 89.4 км/ч в невъзможност да предотвратят удара. В заключението
се сочи, че на просека за изход на МПС от заведение "Караваните", от
която посока е излязъл лекият автомобил "Тойота", в дясната страна са
поставени пътни знаци Б2 "Стоп" и Г2 – движение само надясно в посока
гр.Враца.
Допусната е и е изслушана
съдебно-медицинска експертиза, която се произнася, че причина за смъртта на А.
М. е гръдна травма, довела до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.
По механизъм получените увреждания отговарят да бъдат получени в условията на
ПТП - травма в купето на лек автомобил при инерционно движение на тялото и
сблъсък с интериорните части на купето. Според вещото лице съдебен лекар са
налице безспорни данни за поставен от пострадалия предпазен колан, но неговата
употреба не е предотвратила настъпването на леталния изход, имайки предвид
механизма на ПТП, а именно страничен сблъсък.
Междувременно с Присъда №18/06.10.2020г.
по НОХД №299/2020г. по описа на Окръжен съд-Враца Ж.Д.Х. е признат за виновен в
това, че на 13.06.2019г. около 7,15ч., на път І-1, км.135+660 в землището на
с.Бели извор, при управление на товарен автомобил "Фиат Дукато" с рег.№М *** ВС е нарушил правилата за
движение по чл.21, ал.2 ЗДвП, като при установена с пътен знак скорост от 60 км/ч
е управлявал със скорост 89.4 км/ч в посока гр.Монтана-гр.Враца, в резултат на
което е предизвикал ПТП с лек автомобил "Тойота Корола"
с рег.№СН *** АР, управляван от Т. Г. С., вследствие на което по
непредпазливост е причинил смъртта на А.
А. М., пътник на предна дясна седалка, и на Т. Г. С., водач на лекия автомобил,
който е допринесъл с поведението за ПТП и е съпричинил
вредоносния резултат. В мотивите на присъдата приносът за настъпване на ПТП на
водача на лекия автомобил "Тойота" е определен като допуснати груби
нарушения на правилата за движение, тъй като при наличието на пътен знак В2
"Стоп" и в нарушение на чл.37, ал.3 ЗДвП, излизайки на главен път от
крайпътна територия, този водач не е пропуснал движещото се по главния път МПС
и не е спазил знак Г2, задължаващ го да се движи само надясно, а е предприел
завой наляво, като с това си поведение е поставил както себе си, така и водача
на товарния автомобил в невъзможност да избегне ПТП при скоростта, с която се е
движел.
Водачът на товарния автомобил "Фиат
Дукато" Ж.Х. е разпитан като свидетел по делото
и е дал показания, че на 13.06.2021г. около 7.15ч. е управлявал автомобила в
посока Монтана – Враца и тогава времето било ясно и слънчево, а пътят бил сух.
Свидетелят сочи, че в района на с.Бели извор има заведения за хранене и в един
момент отдясно на платното излязъл друг автомобил – "Тойота", който
предприел забранен завой в посока Монтана. Х. свидетелства, че на мястото има
островче от храсти и точно оттам се е появил лекият автомобил, и че според него
ударът е настъпил за секунди и внезапно и затова не е успял да задейства
спирачната уредба. Според показанията на свидетеля, когато видял лекия
автомобил, той бил изцяло в неговата пътна лента и не успял да направи никакви
маневри. Свидетелят заявява, че знае, че разрешената скорост в участъка е 60
км/ч.
За доказване на твърденията на ищците
за преживени от тях болки и страдания по делото са събрани гласни
доказателства.
Св. Б. З. е от гр.Сливен и заявява, че
познава ищците и сина им А., тъй като живее на съпружески начала с внука на
първите. З. свидетелства, че ищците живеят в с.***, а синът им живеел в
гр.Сливен, но малко преди инцидента се установил при тях. Свидетелката споделя
впечатлението си, че А. бил много грижовен и любвеобилен, помагал на родителите
си, правил ремонт на къщата им, купувал им лекарства, работел в градината и
оказвал помощ в отглеждането на животните. Докато живеел в Сливен, синът всяка
седмица посещавал родителите си в почивните дни и семейството било задружно. З.
свидетелства, че когато съобщили на родителите за смъртта на сина им, те били
съкрушени, плачели и им било изключително тежко. След смъртта на сина си
двамата ищци станали затворени, спазвали обичаите и ходели на гроба му, майката
още не се е възстановила от загубата, а бащата не могъл да я преживее и
починал. З. свидетелства, че родителите за загиналия били много възрастни и
имали нужда от помощта на сина си и това била причината той да се установи да
живее при тях в с.***.
Св. Г. А. заявява, че познава ищците и
сина им А., който живеел в гр.Сливен, а родителите – в с.***, и дава показания,
че приживе синът им помагал, два-три пъти седмично ходел в селото, пазарувал и
се грижел за тях. Според свидетеля, който ходел 7-8 пъти в годината в дома на
ищците, отношенията в семейството били добри, като А. помагал в двора, в
къщата, в зеленчуковата градина. След смъртта на сина им родителите станали
по-затворени, нямали желание да излизат и повече си седели вкъщи. А.
свидетелства, че А. е второ дете, което родителите му са загубили, и затова те
страдали много, не могли да преживеят смъртта му, а бащата починал, според
свидетеля от мъка.
При така ангажираните доказателства
съдът достигна до следните изводи:
С влязла в законна сила присъда водачът
на товарния автомобил "Фиат Дукато" Ж.Х. е
признат за виновен в това, че при управление на автомобила в нарушение на
правилата за движение по непредпазливост е причинил смъртта на сина на ищците А.
М..
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Между страните няма спор по факта, че
отговорността на виновния за произшествието водач е застрахована от ответното
дружество по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, и че събитието е настъпило в срока на покритие на
застрахователната полица. По делото е установено, че на 08.11.2019г. ищците са
предявили пред ответника застрахователни претенции за изплащане на обезщетения
за претърпените от смъртта на сина им неимуществен вреди, но такива не са им
определени и заплатени.
Събраните по делото доказателства дават
основание на съда да приеме, че от смъртта на своя син ищците са претърпени
значителни по интензитет и продължителност болки и страдания. С оглед на това,
че става въпрос за непрежалима загуба на дете, при това във възраст, в която
двамата родители са се нуждаели от неговата помощ, каквато той безрезервно им е
оказвал, и след смъртта му са лишени от нея, съдът приема за доказани настъпили
за тях тежки неимуществени вреди.
Изложеното дава основание на съда да
направи извод, че основанието за ангажиране на отговорността на ответника е
доказано. Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл.432, ал.1 КЗ е
обусловена функционално от правото на деликтно
обезщетение и предпоставките за нейното възникване са следните: 1. наличие на
валидно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите между делинквента
и ответното дружество към момента на възникване на застрахователното събитие;
2. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3. претърпени вреди в резултат
от настъпилото застрахователно събитие, за които е поискано изплащане на
застрахователно обезщетение; 4. наличие на предпоставките по чл.45 ЗЗД – противоправно деяние, вреди и причинно-следствена връзка
между поведението на застрахования/дееца/ и причинените вреди. В разглеждания
случай изброените предпоставки са налице.
При определянето на размера на
следващите на ищците /родители на загиналия при произшествието/ обезщетения за
неимуществени вреди от претърпените болки и страдания, представляващи
неблагоприятно засягане на техни лични нематериални права, и по критерия на
чл.52 ЗЗД съдът приема, за справедлив размер на обезщетението за всеки от
двамата родители сумата 120 000лв., в който размер предявените искове следа да
бъдат уважени.
Съобразно разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2,
вр. чл.496, ал.1 КЗ обезщетенията следва да бъдат
присъдени ведно със законната лихва, считано от 09.02.2020г. до окончателното
им изплащане.
Събраните по делото доказателства дават
основание на съда да приеме за неоснователно и недоказано възражението на
ответника по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, обосновано с твърдение за
пътуване в МПС без поставен предпазен колан. Заключенията на автотехническата и съдебно-медицинска експертизи са
категорични по въпроса, че по време на произшествието пострадалият Михайлов е
бил с поставен предпазен колан.
По въпроса за поведението на двамата
водачи на участвалите в процесното ПТП автомобили и наличието
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована от подпомагащата
страна "ДЗИ-Общо застраховане"ЕАД, разрешението, дадено от
наказателния съд, има задължителната за гражданския съд сила на присъдата по
чл.300 ГПК. Това кой от застрахованите водачи и в каква степен е допринесъл за
настъпването на вредите за третото пострадало лице, не лишава правоимащия да търси пълния размер на обезщетението от
всеки от застрахователите.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в
размер на 9 600лв., както и направените за смета на бюджета на съда разноски за
експертизи в размер на 350лв.
Ответникът следа да бъде осъден да
заплати на адв. П.К. от САК адвокатско възнаграждение
по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 6 330лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА "ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***да
заплати на А.С.Х., ЕГН ********** сумата 120 000лв. и общо на А.С.Х., ЕГН **********,
Р. А.М., ЕГН **********, С.А.М., ЕГН ********** ,
С.А.М., ЕГН **********, А.М.А., ЕГН ********** и Ф.М.Х., ЕГН **********, като
законни наследници на А.М.Х., ЕГН **********, починал на 01.02.2021г., сумата
120 000лв., представляващи обезщетения за неимуществени от смъртта на А. А. М.,
починал при ПТП на 13.06.2019г., ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 09.02.2020г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете в
останалата част като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА "ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***да
заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 9 600лв., както
и направените за сметка на бюджета на съда разноски за експертизи в размер на
350лв.
ОСЪЖДА "ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.|***да
заплати на адвокат П.К. от САК адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в
размер на 6 330лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен от връчването му на страните.
Решението е постановено при участие на
трето лице-помагач "ДЗИ-Общо застраховане"ЕАД, ЕИК ***.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: