№ 220
гр. Перник, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720200145 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН .
С наказателно постановление №22-1158-001950 от 11.07.2022 г .,
издадено от С. С. Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК,
С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК , упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г.
на Министъра на вътрешните работи, на М. С. Г., с ЕГН**********, с адрес
*********, за следните нарушения, са вменени следните наказания: за
нарушение на чл.174 ал. 3 от ЗДвП; и на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП
- глоба в размер на 2000лв., лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца, за нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП, и на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.1,2 от ЗДвП - глоба в размер на 10лв, и за нарушение на чл.147 ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20лв. На
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му били отнети общо
12 точки. Към 11.07.2022 г. на водача остават 39 контролни точки.
Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от М. С. Г., с която същият моли за отмяната на НП, като неправилно и
незаконосъобразно. Излага възражения, че не е извършил вменените му
административни нарушения. На 16.06.2022г. около 17:16 часа сочи, че му е
извършвана проверка. Излага, че е изпълнил всяко разпореждане на
контролните органи. Административни нарушения не били открити. При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/
излага, че са били допуснати съществени процесуални нарушения, което
имало за последица незаконосъобразност на издаденото въз основа на него
наказателно постановление /НП/. В случая АУАН е съставен в негово
отсъствие, и твърди, че не му е бил предявен за подписване, не му е била
давана възможност да направи както обяснения така и възражения по него.
Нарушено му било и правото на защита защото не бил запознат със
1
съдържанието на АУАН. НП сочи, че е било е издадено преди да почне да
тече срока визиран в чл.44, ал.1 ЗАНН. Подписване на АУАН към
16.06.2022г. не било налице. Ето защо АУАН е бил според него антидатиран.
А щом липсвало подписване на АУАН тогава седмодневният срок за писмено
възражение не е започнал да тече. При издаване на наказателното
постановление Административнонаказващият орган е допуснал съществено
нарушение на чл.52, ал.2 и ал.4 ЗАНН. Твърди, че описаната в НП фактическа
обстановка е различна от действителната. Моли за отмяна на атакуваното
НП.
В съдебните заседания по делото жалбоподателят се е явявал
лично, като многократно е посочвал, че е съдействал на полицейските органи
и че е искал да даде проба и е опитвал множество пъти, но не е отчитало, като
е помолил да бъде закаран в болницата да даде кръв или в районното
управление да бъде тестван по друг начин и това не е било сторено. Не
отрича, че си е бил забравил Сумпс-то, но сочи, че неколкократно е опитвал
да даде проба и е съдействал. В пледоарията си по същество на делото сочи,
че моли съда да отмени наказателното постановление и да уважи жалбата му.
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло.
Представител в съдебно заседание не е участвал.
По делото в проведените съдебни заседания са били събрани
допълнителни гласни доказателства, като съдът в трите проведени съдебни
заседания по делото е приобщил към доказателствата по делото изискани и от
съда такива по служебен път, а именно: съдът е разпитал в качеството на
свидетел- съпругата на жалбоподателя-И. Ц. Г., която поддържа в разпита си,
като очевидец, че съпругът и е бил спрян процесния ден за проверка и че
същият е съдействал на полицейските служители.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 14 и чл18 от НПК, както и доводите
на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу
подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен
интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна, съображенията за
което са следните:
От фактическа страна:
На жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA610208. от 16.06.2022 г. от св. Р. К. В.
на длъжност КОМАНДИР ОТДЕЛЕНИЕ, при С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ
ПЕРНИК, ОДМВР ПЕРНИК за това, че на 16.06.2022 г. в 17:16 часа, в
ГР.ПЕРНИК на УЛ.СТАВРОПОЛ като Водач на лек автомобил. МЕРЦЕДЕС
200 Е, *********, БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: ГРАД ПЕРНИК ПО
УЛИЦА СТАВРОПОЛ, УПРАВЛЯВА ЛЕК АВТОМОБИЛ МЕРЦЕДЕС, 200Е
С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР ********* СОБСТВЕНОСТ НА Р. Х.А П. ОТ
ГРАД ПЕРНИК, С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ ОТ УЛ. ЮРИЙ ГАГАРИН
КЪМ УЛИЦА РАШО ДИМИТРОВ, КАТО ДО ДОМ НОМЕР 1, ВОДАЧЪТ Е
СПРЯН ЗА ПРОВЕРКА ОТ ЕКИП НА СЛУЖБА ЖАНДАРМЕРИЯ. ПРИ
ПРИСТИГАНЕТО на служителите на Пътна полиция- Перник, ВОДАЧЪТ Г.
2
ОТКАЗВА ДА БЪДЕ ИЗПРОБВАН С ТЕХНИЧЕСКО СРЕДСТВО
АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510 ЗА УСТАНОВЯВАНЕ УПОТРЕБАТА НА
АЛКОХОЛ В КРЪВТА, ЧРЕЗ ИЗДИШАНИЯ ВЪЗДУХ И ПО НЕГОВИ
ДАННИ Е ИЗПИЛ БИРА. НА ВОДАЧЪТ Е ИЗДАДЕН ТАЛОН ЗА
ИЗСЛЕДВАНЕ С НОМЕР 075970. 2. НЕ НОСИ СВИДЕТЕЛСТВО ЗА
УПРАВЛЕНИЕ НА МПС ОТ СЪОТВЕТНАТА КАТЕГОРИЯ И КОНТРОЛЕН
ТАЛОН КЪМ СУМПС ОТ СЪОТВЕТНАТА КАТЕГОРИЯ и 3.ВОДАЧЪТ
УПРАВЛЯВА ППС, КОЕТО НЕ Е ПРЕДСТАВЕНО НА ТЕХНИЧЕСКИ
ПРЕГЛЕД., като е посочено, че е извършил следните нарушения: 1.ОТКАЗВА
ПРОВЕРКА С ТЕХН. СР-ВО ЗА УСТАНОВЯВ. УПОТР. НА АЛК. В
КРЪВТА И НЕ ИЗПЪЛНИ ПРЕДПИС.ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ С ДОКАЗ.
АНАЛИЗАТОР И ЗА МЕД. ИЗСЛЕДВАНЕ И ВЗЕМАНЕ НА БИОЛОГ.
ПРОБИ ЗА ХИМ. ЛАБ. ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА УСТАНОВЯВ. НА КОНЦ.НА
АЛК.В КРЪВТА МУ, с което виновно е нарушил/а чл.174 ал. 3 от ЗДвП; 2.
НЕ НОСИ СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС ОТ
СЪОТВЕТНАТА КАТЕГОРИЯ И КОНТРОЛЕН ТАЛОН КЪМ СУМПС ОТ
СЪОТВЕТНАТА КАТЕГОРИЯ,с което виновно е нарушил/а чл.100 ал. 1 т.1
от ЗДвП: и 3. ВОДАЧ УПРАВЛЯВА ППС. КОЕТО НЕ Е ПРЕДСТАВЕНО НА
ТЕХНИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД., с което виновно е нарушил/а чл.147 ал. 1 от
ЗДвП. Идентична фактическа обстановка е била пренесена и в НП.
Видно от разпита на свидетелите по делото-актосъставителят- Р. К.
В., на длъжност „Командир отделение“ при сектор „Пътна полиция“ –
Перник, ОДМВР-Перник, то същият в разпита си сочи, че не бил очевидец на
нарушенията, а бил извикан от колеги от Жандармерията за съдействие, тъй-
като същите били спряли лицето и няма спомен / св. В.-„..Запознах се с акта.
Не си спомням добре конкретно случая. Поддържам изцяло написаното в
акта. На улица „Ставропол“ е спрян автомобила от колеги от
жандармерията. Колегите от жандармерията са го спряли и са ни извикали
за съдействие. Седалището на колегите от жандармерията е в София. Те
са спрели водача и са ни извикали за съдействие, за да изпробваме водача за
употреба на алкохол. Затова е съставен АУАН-а. По това, което видях в
акта сме му издали талон за медицинско изследване. Най-вероятно е
отказал медицинско изследване водачът. Талонът му е издаден и той се
разписа. Аз съм издал талона. Ние само сме съдействали на колегите.
Очевидци на случая са колегите от жандармерията и те могат да дадат
повече информация във връзка с вмененото нарушение. Той когато откаже
да подпише акта и талона за изследване, се вика свидетел…“, като предвид
заявеното от този свидетел, съдът е призовал и разпитал и служителят на
жандармерията, посочен в акта- св.И. З. К., на длъжност младши инспектор в
ЗЖУ - София, който в разпита се посочва, че действително процесния ден са
спряли водача, но при тестването му била „комична ситуация“, защото
същият опитвал, но не можел да даде проба на дрегера и при отказ чу бил
съставен акта / св. К.-„…Запознах се с акта. Бяхме командировани с колегата
К. в гр. Перник, с когото тогава работехме в Жандармерията, като към
момента аз само работя там, той не знам къде работи. Вървеше
специализирана полицейска операция, но не мога да посоча точно каква, тъй
като е минал дълъг период от време. Помня, че имаше такъв случай. Не мога
да си спомня жалбоподателя, защото ми минават изключително много хора
на ден. Но си спомням случая, че спряхме автомобила, който крИ.личеше на
посочените улици в акта. След наш сигнал - светлинен и звуков, той си
продължи да си отбие, докато си намери безопасно място за отбиване. Ние
3
бяхме само двамата с колегата от Жандармерията. Установихме
самоличността на жалбоподателя. Той беше сам в автомобила, доколкото
си спомням. Искахме съдействие от КАТ, защото имахме съмнение за
употреба на алкохол от водача. Не съм сигурен дали носеше всички нужни за
автомобила документи, поради което се позовавам на това, което е
отразено в акта. Извикахме екип на КАТ и те взеха отношение с дрегера,
като не успяха да вземат проба. Пробва да даде проба, но в крайна сметка
не успя да даде такава, защото по мой спомен той вдишваше, а не
издишваше. Обясниха му няколко пъти какво да направи…Аз присъствах на
проверката, до него бях. Но той не го направи. Не помня колко пъти го
тестваха. Няколко пъти опитаха, но не успяха колегите да му вземат проба
с дрегера. Нашите правомощия стигат до установяване на водача и идване
на колегите за съдействие. Мисля, че беше казал, че е пил нещо малко, но
когато кажат, че е малко количество, не е смекчаващо. Това ни беше една
от причините да викнем КАТ. За ходене до болницата не знам, защото от
КАТ колегите си останаха с него. Ние отпаднахме от необходимост и си
тръгнахме…ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Не мога да си спомня свидетеля, минало е
много време. По принцип аз карах покрай, не съм карал по права линия, ако си
спомняте, покрай реката. Точно излизах, а вие спряхте до мен. И аз тръгнах
да завивам и вие веднага пуснахте сирените. Не сте карали след мене, за да
съм крИ.личил нещо, ако си спомняте. Спомняте ли си дали ми взеха тест за
наркотици?..СВИДЕТЕЛЯТ К.: Аз си спомням, че автомобилът по-стар
модел Мерцедес беше. Колегите се опитаха да Ви вземат проба. Малко
комедийно се случиха нещата. Вместо да издиша въздух, той вдишваше на
дрегера. Не знам поради каква причина беше това нещо…“, като разпитан
свидетелят, подписал се при отказа за съставяне на акта- св. Д. П. Г.,
заявява пълна липса на спомен и респективно не допринася за допълнително
изясняване на факти и обстоятелства от предмета на делото./. Следва да
се посочи, че по искане на жалбоподателя е била разпитана в качеството на
свидетел и неговата съпруга – св. И. Ц. Г., която в разпита си сочи, че е
минавала със своята кола през процесния участък и като е видяла, че съпругът
й е спрян от полиция, също е спряла и е очевидец, че последният е съдействал
на органите на полицията, и че не е могъл да даде проба на дрегера, като
твърди, че същият не е пил, като показанията й съдът преценява само до
степен доколкото съответстват на останалия събран по делото доказателствен
материал, като намира, че видно от показанията на другите свидетели, то
няма данни същата да е била на мястото на проверката, но пък голяма част от
свидетелите също заявяват липса на спомен с оглед и изминалото време на
детайли от тестването, поради което и не могат априори да се отхвърлят
нейните показания, но същите не допринасят съществено за спорните по
делото факти, тъй-като и останалите свидетели сочат, че водачът е съдействал
по време на проверката и се е опитал „ неколкократно да даде проба на
дрегера“, но същият не е успял, като е „вдишвал вместо да издиша“ въздух.
При така събраната доказателствена съвкупност на водача е било
издадено НП№22-1158-001950 от 11.07.2022 г., издадено от С. С. Г., на
длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК , упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, на М. С. Г., с ЕГН**********, с адрес
*********, за следните нарушения, са вменени следните наказания: за
нарушение на чл.174 ал. 3 от ЗДвП; и на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП
- глоба в размер на 2000лв., лишаване от право да управлява МПС за 24
4
месеца, за нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП, и на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.1,2 от ЗДвП - глоба в размер на 10лв, и за нарушение на чл.147 ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20лв. На
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му били отнети общо
12 точки. Към 11.07.2022 г. на водача остават 39 контролни точки.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени и гласни доказателства, а
именно представените в преписката и допълнителни събрани и от съда в хода
на съдебното производство, а именно: Акт за установяване на
административно нарушение № GA610208. от 16.06.2022 г., НП№22-1158-
001950 от 11.07.2022 г., издадено от С. С. Г., на длъжност НАЧАЛНИК
СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, заверено
копие от Заповед за компетентност № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи, талон за медицинско изследване №075970–стр.7 от
делото, както и гласните показания по делото, събрани в хода на съдебното
следствие, като съдът дава вяра на показанията на св. К., който обективно е
единственият свидетел, който заявява допълнителни обстоятелства около
проверката, като св. Д. Г. и св. В., в голямата си част, заявяват липса на
спомен за случая. Показанията на св. Г., съдът намира за преимуществено
оценъчни, като няма и сигурни данни, че същата е била на мястото на
проверката, а отделно от това и показанията й не способстват пряко за
установяване на главни факти от предмета на доказване по делото.
Въз основа установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се
явява частично основателна.
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от
административно наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно-
наказващия орган.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение
е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизираният административно
наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се
иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице
виновно извършено административно нарушение от определен вид.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление административното нарушение,
което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да
бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички
обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от
съответния нормативен акт.
5
Също така следва да съществува правно единство между описаното,
като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Не на последно място, съставеният акт за установяване на административно
нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от
ЗАНН.В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът е
подписан от актосъставителя, както и от свидетеля по акта. Предявен е на
нарушителя за запознаване с неговото съдържание, като в случая тези
изисквания са изпълнение по процедурен ред. В срока по чл. 44 ЗАНН
нарушителят не е депозирал възражения, като относно възраженията досежно
този срок, то съдът ги намира за неоснователни, като по делото не се спори, а
видно и от материалите в преписката, то актът е подписан при условията на
отказ на – 16-06.2022 г., датата на издаването му и на вменените нарушения,
като същият отказ е верифициран с подписа на св. Г.-стр.10 от делото.
Следователно, при положение, че НП е било издадено на дата 11.07.2022 г.,
тоест първо след изтичане на срока по чл.44 ЗАНН, и второ като е отказал да
подпише акта, жалбоподателят, сам се е поставил в ситуация, актът да бъде
изготвен при условията на отказ, като основен правен принцип е, че „никой не
може да черпи права от собственото си неправомерно поведение“, поради
което и при положение, че е била надлежно изпълнена процедурата по
връчване при отказ, съдът намира това възражение на жалбоподателя за
неоснователно.
На следващо място, идва да се посочи, че издаденото въз основа на
него наказателно постановление е необходимо да съдържа реквизитите,
посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде издадено от компетентен орган / в
случая същия е оторизиран видно от приложената Заповед/.
Изводът на състава е, че при съставяне на процесния АУАН и
издаване на Наказателното постановление обаче, НЕ са спазени установените
към съдържанието им императивни изисквания в чл. 42 /"чл. 42. Актът за
установяване на административното нарушение трябва да съдържа: 1.
собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му; 2.
датата на съставяне на акта; 3. датата и мястото на извършване на
нарушението; 4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено; 5. законните разпоредби, които са нарушени; 6.
собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния
му адрес и местоработата, единен граждански номер; 7. имената и точните
адреси на свидетелите, единен граждански номер; 8. обясненията или
възраженията на нарушителя, ако е направил такива; 9. (доп. - ДВ, бр. 59 от
1992 г.) имената и точните адреси на лицата, които са претърпели
имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер; 10. опис на
писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени
за пазене. "/ и съответно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН /"чл. 57. (1)Наказателното
постановление трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име
и длъжността на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата
на постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. собственото, бащиното
и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански
номер; 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават; 6. законните разпоредби, които
са били нарушени виновно; 7. вида и размера на наказанието; 8. вещите,
които се отнемат в полза на държавата; 9. размера на обезщетението и на кого
6
следва да се заплати; 10. дали наказателното постановление подлежи на
обжалване, в какъв срок и пред кой съд"/, като този извод засяга повдигнатите
обвинения по т.1,3, а досежно вмененото нарушение по точка 2, съдът ще
изложи доводи допълнително в съдебния акт, при обсъждането на всяко едно
от вменените нарушения.
Относно първото вменено нарушение по чл.174,ал.3 ЗДВП
Съгласно цитираната разпоредба на чл.174, ал. 3 (Изм. – ДВ, бр. 77
от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е задължаваща, доколкото изисква
определено поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в
предприемане на активни действия. Структурата й съдържа и трите елемента
на правната норма - хипотеза, диспозиция и санкция. В нормата са уредени
няколко отделни хипотези на отказ от посочените в нея лица, притежаващи
качеството „водач“, някои от които свързани със задължението им да бъдат
проверени за наличието и концентрацията на алкохол в кръвта, а други във
връзка с установяване наличието на наркотични вещества/аналози. Нормата
предвижда две форми на изпълнителното деяние – отказ за извършване на
проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган. Тези забрани
могат да бъдат съотнесени както спрямо проверката за употреба и
концентрация на алкохол в кръвта, така и спрямо тази за употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Нарушението е на просто, формално
извършване, като законът не изисква настъпването на вредоносен резултат.
Нарушението е довършено с настъпване на самия факт на обективиране на
отказа и възпрепятстване на проверката. Не е спорна субективната страна от
фактическия състав на нарушението. Отговорността на физическите лица,
имащи качеството „водач“ на описаните в нормата ППС-та, е виновна, като по
делото е безспорно н установено ме жалбоподателят е бил именно водач на
процесното МПС към момента на проверката, което е видно от показанията
на полицейските служители и от обяснението, на самия водача в автомобила.
От разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е видно, че за да е
съставомерен отказът, лицето същото следва да притежава качеството
„водач“ на МПС, трамвай или самоходна машина. Съгласно легалната
дефиниция, съдържаща се в от § 6, т. 25 на ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което
управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци,
което води или кара впрегатни, товарни или ездитни жИ.тни или стада по
пътищата, като в случая Спасов притежава посоченото качество.
Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 1 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата)
„алкохол“ е етилов алкохол, като определение на последното понятие се
7
съдържа в чл. 9 от Закона за акцизите и данъчните складове. Понастоящем в
допълнителната разпоредба на общата част на Наказателния кодекс не се
съдържа легална дефиниция на понятието „наркотични вещества“ (преди
такава бе налице в чл. 93, т. 16 НК), но това понятие е определено в § 1, т. 11
от ДР на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите като
„всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал.
2, т. 1, 2 и 3, и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в
списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на
зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху
централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на
двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и
настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм“,
а т. 17 дефинира „аналог“ като всяко вещество, което не е включено в
списъците по чл. 3, ал. 2, но има сходен химически строеж с някое наркотично
вещество и предизвиква аналогично действие върху човешкия организъм. В
случая водачът се сочи, че е отказал да му бъдат извършени и двете проверки.
След като съдът посочи, че тези два състава може да бъдат
осъществени заедно, в зависимост от конкретната ситуация, то следва да се
посочи, че при пробата за алкохол, и в частност отказът да се извърши такава,
то първото административното наказание е наложено за отказ за извършване
на проба за употреба на алкохол, по тази причина следва да се разгледат
предвидените в чл. 174, ал. 3, пр. първо от ЗДвП обстоятелства, при които
може да бъде осъществен този състав. Изпълнителното деяние, чрез което се
осъществява нарушението в настоящият случай е само едно и то се изразява в
отказ да се извърши проба за алкохол. Обстоятелствата, при които този отказ
се прави могат да бъдат най-различни, но всички те са свързани с начина на
самото тестване. Начините за извършване на проба за употреба на алкохол са
посочени в чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 година, а именно това може
да бъде осъществено с технически средства, с тестове или медицински,
химически или химико-токсикологични изследвания. Условията и реда, при
които се използва всяко от тях също е предвидено в тази наредба и в частност
в разпоредбата на чл. 3, чл. 3а и чл. 4. В зависимост от обстоятелствата, при
които действа контролния орган е и използвания от него начин за извършване
на пробата. Административното нарушение представлява отказът на водача
въобще да му бъде извършена проба за употреба на алкохол или иначе казано,
при съобразяване с условията, които са предвидени в Наредбата, той не се е
съгласил да бъде тестван по нито един от приложимите в конкретния случай
начини. Ако водачът е отказал един вид проба, но се е съгласил на друг, то
едва тогава няма да бъде налице административно нарушение, като в случая
при конкретната проверка водачът се установява, че не може да се приеме, а
не се твърди и от свидетелите да е отказал да даде проба, а напротив –св. К.,
спрял водача сочи, че било „комична ситуация“, при която последният се е
опитал множество пъти да даде проба и да изпълни указанията, но прости
„вместо да издишва на дрегера, то той вдишвал“, и не могъл да даде проба,
което служителите приравнили на отказ да се даде такава, като и самият
водач сочи, че „му се подигравали“, и той затова си тръгнал и не искал да
подпише акта, защото им предложил множество пъти да го тестват по друг
начин, или да го заведат да даде кръв или да го заведат и да го тестват в
районното управление, което било наблизо, но те отказали и му издали акт.
Видно от изложеното, то водачът не се спори, че множество пъти е опитал да
даде проба, но не е успял, като вместо да използват някои от другите
8
предвидени и посочени по-горе методи в Наредбата, то служителите решили
директно да му издадат АУАН и талон за медицинско изследване, като видно
от талона стр.7 от делото, то същият също е оформен при отказ, не са
залепени стикери и на водача не е даден екземпляр от талона. Нещо повече и
разпитаните по делото свидетели, само не внасят яснота по основните спорни
факти, като в огромната си част и то относно основни елементи от
обвинението, заявяват липса на спомен, като по този начин, сами
компрометират обвинителната теза при положение, че същата лежи в
доказателствена тежест именно на АНО, който следва да докаже
обвинението. Вместо това св. К., сочи, че е било комична ситуация, като
спрели водача и той искал да даде проба, но не могъл, актосъставителят В.,
пък сочи, че други са спрели водача и сам оказал съдействие и не помни, а св.
Г. сочи, че само се е разписа ли не помни. Следователно, самите свидетели на
обвинението го дискредитират, освен че е нарушена и процедурата по
издаване на акта, и най-вече на талона и обвинението остава и недоказано. В
този смисъл, първо водачът е искал и е опитал множество пъти да даде проба
на дрегера и след като не е успявал, в разрез с Наредбата, служителите
директно са пристъпили към издаване на акта за посоченото нарушение по
пункт 1 и на талона за медицинско изследване без да използват някои от
алтернативните методи за тестване в случая, предвидени в Наредбата, като
самият водач им е предложил или да даде кръв или да го тестват с друг уред и
начин. В този смисъл, му е пряко ограничено и правото на защита, защото
видно от талона, също оформен при отказ, то св. В. е посочил, че отказва да
даде кръв и там е сложена отметката в талона, но първо не се доказва водачът
да е отказал да даде кръв, както и да е имал възможност да даде такава, като
видно от доказателствата по делото, то екзепляр от талона не е получил, а и
предвид хипотезата не е бил съпроводен от полицейски служители да даде
кръв в болничното заведение, но с още по-голяма тежест и острата е
нарушено правото му на защита и защото талонът не е оформен надлежно, не
само досежно стикерите, които при други писмени и гласни доказателства,
доказващи обвинението би могло да се счете, за несъществено нарушение, но
тук такива липсват, а факти, че в талона не е описана не е поставена отметка и
въобще, не е попълвана графата за „доказателствения анализатор“, което е
друг метод, който е можел да използва жалбоподателя и който очевидно при
положение, че е искал такъв и Наредбата го предвижда, е следвало да му бъде
предложен, а това не е било сторено. Съгласно чл. 3. (1) от Наредбата (Изм. –
ДВ, бр. 81 от 2018 г.) При извършване на проверка на място от контролните
органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо
средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест.,
(2) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2018 г.) При съставянето на акт за установяване на
административно нарушение за установена с техническо средство
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на
протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец
съгласно приложение № 1.(3) (Нова – ДВ, бр. 81 от 2018 г.) Талонът по ал. 2
се придружава от осем стикера с номера, съответстващи на номера на талона
за изследване и добавена в края цифра от 1 до 8. И чл. 3а Установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен
анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
9
химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества
или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато:1. лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство или тест;2. лицето не приема показанията на техническото средство
или теста;3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на
проверка с техническо средство или тест. Тоест при положение, че
жалбоподателят не е отказал да даде проба с дрегер, но опитите му да даде
такава са приравнени на т.1 от цитирания член, то на същия е следвало да се
осигури възможност да даде проба чрез някои от другите методи-кръв или
доказателствен анализатор, за което по делото не се доказва да е сторено, а
напротив, видно от талона, графата за доказателствения анализатор дори не е
попълнена, а и свидетелите не сочат да са предлагали, който и да е от
алтернативните методи за тестване на водача. Посоченото нарушение, както
на материалния, така и на процесуалния закон по обвинението по пункт 1 от
НП, е достатъчно основание за отмяната на НП в тази му част, като
незаконосъобразно и пряко нарушаващо правото на защита на лицето, а
отделно от това и обвинението по този пункт остава и недоказано. Предвид
изложеното в тази му част НП се явява незаконосъобразно и необосновано и
като такова следва да се отмени.
Относно второто вменено нарушение по чл.100,ал.1, т.1 ЗДВП
Съгласно цитираната разпоредба-Чл. 100. (1) (Предишен текст на
чл. 100 - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) Водачът на моторно превозно средство е длъжен
да носи: т.1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 67 от 2023 г.) свидетелство
за управление на моторно превозно средство от съответната категория; като
това е настоящата редакция на текста, докато към момента на
инкриминираното деяние – 16.06.2022 г., то същата разпоредба е гласяла, че
чл.100, ал.1 ЗДВП- Чл. 100. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019
г.) (1) Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: т. 1. -
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него; тоест второто задължение е
отпаднало понастоящем, като талоните вече са електронни. Видно от акта и
НП относно това нарушение на лицето е посочено, че неизправното
поведение се явява в това, че- „..НЕ НОСИ СВИДЕТЕЛСТВО ЗА
УПРАВЛЕНИЕ НА МПС ОТ СЪОТВЕТНАТА КАТЕГОРИЯ И КОНТРОЛЕН
ТАЛОН КЪМ СУМПС ОТ СЪОТВЕТНАТА КАТЕГОРИЯ..“. Свидетелите не
сочат конкретни данни в тази насока, като обаче самият жалбоподател, не
оспорва, че не е носел процесните документи, а при положение, че акта е
официален документ, ползващ се с материална доказателствена сила, то и при
признание на жалбоподателя в съдебно заседание, че не е носел документите
си, което имплицитно сочи и разпитаната по делото св. Г., негова съпруга, то
следва да се приеме, че съставът на това нарушение е бил реализиран, но
предвид последвалата нова редакция на този текст, която се явява и по-
благоприятната за водача, то приложение следва на намери чл.3 от ЗАНН,
съгласно които-Чл. 3. (1) За всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, но ал. 2
гласи че-Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-
благоприятна за нарушителя. В случая по-благоприятният закон е новият
такъв, и следователно той следва да бъде приложен, а и по силата на същия
лицето, дължи като поведение само носенето на СУМПС, не и на талон и
следва да бъде наказан само за това нарушение, като в санкционната част, се
10
премахне и второто предложение, с което правомощие съдът разполага и е в
полза на жалбоподателя и на основание чл. Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от
2002 г.) Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: т.1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002
г., доп., бр. 103 от 2005 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 67 от 2023 г.)
не носи определените документи - свидетелство за управление и свидетелство
за регистрация на управляваното моторно превозно средство; / което е и
сегашната редакция на текста/, поради което и в тази му част само и за това
нарушение НП следва да бъде потвърдено.
Относно второто вменено нарушение по чл.147,ал.1 от ЗДВП
Съгласно цитираната разпоредба - Чл. 147. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от
2002 г., бр. 51 от 2007 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г., бр. 105 от
2018 г., в сила от 1.01.2019 г.)- Регистрираните моторни превозни средства и
теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се
извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни
средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с
животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка
на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа
на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните
трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и
ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с
министъра на вътрешните работи. В случая, видно от акта и НП на водача по
пункт трети от НП е вменено нарушение именно на посочената разпоредба,
като е посочено, че –„… ВОДАЧЪТ УПРАВЛЯВА ППС, КОЕТО НЕ Е
ПРЕДСТАВЕНО НА ТЕХНИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД., е извършил: ВОДАЧ
УПРАВЛЯВА ППС. КОЕТО НЕ Е ПРЕДСТАВЕНО НА ТЕХНИЧЕСКИ
ПРЕГЛЕД., с което виновно е нарушил/а чл.147 ал. 1 от ЗДвП…“, но в
обстоятелствената част на акта и НП е описано, че –„…ГРАД ПЕРНИК ПО
УЛИЦА СТАВРОПОЛ, УПРАВЛЯВА ЛЕК АВТОМОБИЛ МЕРЦЕДЕС 200Е С
РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР ********* СОБСТВЕНОСТ НА Р. Х.А П. ОТ
ГРАД ПЕРНИК, С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ ОТ УЛ. ЮРИЙ ГАГАРИН КЪМ
УЛИЦА РАШО ДИМИТРОВ..“, тоест автомобилът е собственост не на
водача, а на трето лице, което заявява и св. Г. по делото, че колата е на
нейната майка.
Настоящият състав намира следователно за несъставомерно
вмененото нарушение на жалбоподателя по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. В
съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП е възприета една и
съща фактическа обстановка автомобилът не е представен на периодичен
технически преглед, като е отразено, че моторното превозно средство не е
собственост на жалбоподателя, а на различно лице, т. е. нарушителят е бил
ползвател на автомобила, който го е управлявал по време на проверката.
Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, регистрираните моторни
превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните
превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и
пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, като
условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с
изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и
ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с
11
министъра на вътрешните работи. Специалният състав на чл. 181, т. 1 от
ЗДвП предвижда носене на административнонаказателна отговорност за
собственика на моторно превозно средство, който не го представи в
законоустановения срок за технически преглед. В настоящия случай
жалбоподателят не е собственик на автомобила, поради което и за същия не
съществува задължение да го представя на технически преглед. Последното е
важимо и предвид обстоятелството, че за извършването на такъв технически
преглед е необходимо представяне на определени документи, които
притежават единствено собствениците на пътните превозни средства. Освен
изложеното следва да се има предвид още, че нормата на чл. 147, ал. 1 от
ЗДвП не вменява конкретно задължение на определено лице, а регламентира,
че регистрираните и теглените от тях ремаркета подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Предвид
липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач на моторно
превозно средство, на което не е собственик, да го представя на технически
преглед, съдът намира, че е недопустимо на същия да се налага наказание по
общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП, която е и посочил АНО в
случая. Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят не отговаря на
изискването да бъде извършител на административно нарушение по чл. 147,
ал. 1 от ЗДвП, доколкото не е собственик на моторното превозно средство,
поради което и не е субект на административнонаказателна отговорност за
вмененото му в т. 3 в НП нарушение. Тоест и в тази му част НП се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Освен всичко до съдът намира, за необходимо да отбележи, че иначе
АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни органи съгласно и при
спазване на разпоредбите на ЗАНН.
В заключение при липса и предвид констатираните пороци се налага
единствено обоснования извод, процесното НП да бъде отменено, като
същото е било издадено в нарушение на закона и процесуалните правила арг.
от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Разноски
По делото не са направени надлежни искания за присъждане на
разноски и съдът не дължи произнасяне в посочения смисъл.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр.
Ал.2, т.1 вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН за т.1 и т.3 от НП и на основание чл.
63, ал.2, т.5, вр. ал.9 вр. Чл.58д, т.1 от ЗАНН по пункт 2 от НП, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-1158-001950 от
11.07.2022 г., издадено от С. С. Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в
ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК , упълномощен с 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на М. С. Г., с
ЕГН**********, с адрес *********, в следната част и за следните нарушения
са наложени следните наказания: за нарушение на чл.174 ал. 3 от ЗДвП; и на
основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000лв., лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца, и за нарушение на чл.147 ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20лв, както и на
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му били отнети общо
12
12 точки. Към 11.07.2022 г. на водача остават 39 контролни точки, като
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-1158-001950 от
11.07.2022 г., издадено от С. С. Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в
ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК , упълномощен с 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на М. С. Г., с
ЕГН**********, с адрес *********, в следната част и за следното нарушение
му е наложено следното наказание: за нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП,
и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 10 / десет/
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
13