Решение по дело №998/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 906
Дата: 11 ноември 2020 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20207150700998
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

             906 / 11.11.2020г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХI състав в открито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :           ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                  СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при секретаря ЯНКА ВУКЕВА и участието на прокурора СТОЯН ПЕШЕВ, като разгледа докладваното от Председателя к.н.а. дело № 998 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

 

2. Образувано е по касационна жалба на „Фреш Груп 77“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Синитово, общ. Пазарджик, с посочен съдебен адрес ***, оф. 13, адв. Л. срещу Решение №424 от 14.07.2020г., постановено по а.н.дело №1974 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление  № 462027-F499489 от 09.09.2019г. на Директора на Офис (дирекция) за обслужване Пазарджик в Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, с което на „Фреш Груп 77“ ООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност, на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00лв. 

Поддържаните касационни основания се субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия материален закон и в нарушение па процесуалните правила, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2  от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Сочи се, че Акта за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствие на нарушителя, по реда на чл. 40, ал.2 ЗАНН, в присъствието на свидетел е невписан ЕГН.

Възразява се, че Наказателното постановление е връчено на управителя И.Т.след уведомяване по мобилен телефон, като за призоваването по телефона не е изготвен документ, който да удостовери кой, кога и в какво качество е извършил действието. Сочи се, че дружеството е упълномощило представител (адвокат), който да подава от негово име и за негова сметка справки-декларации по ЗДДС, но съставителя на АУАН не се е обърнал към представителя за връчване на актове, документи и книжа.

Според жалбоподателя, АУАН може да бъде съставен и без свидетели при наличие на официални документи по реда на чл. 40, ал. 4 ЗАНН, но преди това съставителя на акта е задължен по силата на чл. 33 ДОПК във връзка с чл. 84 ЗАНН и чл. 178 и сл. от НПК, по съответния ред да осъществи връзка с лицето, на което ще се съставя АУАН.

Сочи се, че са били налични данни относно отсъствието на управителя Х.Х. страната, като данъчната администрация не е потърсила упълномощения представител на дружеството за връчване на книжата.

При това положение се счита, че връчването на актове, документи и книжа е извършено в нарушение на реда установен в ДОПК, ЗАНН и НПК, а именно „…чрез използване на пощенски оператори, а не чрез съответните служби, което според жалбоподателя е съществено процесуално нарушение, защото е довело до ограничаване правото на защита и е лишило търговското дружество от участие в производството….“.

Поддържа се, че е нарушен и материалният закон, тъй като не е приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото случаят е маловажен, независимо че се отнася до данъчно правоотношение. Според жалбоподателя, в случая не е налице временно неосъществяване на дейност, съобразно икономическата конюнктура, когато веднъж се подава нулева справка декларация, а друг път се подава с данъчен резултат, а има трайно преустановяване дейността на дружеството за дълъг период от време, тоест подаване на нулеви справки декларации за последните 12 месеца преди служебната дерегистрация, което не е било отчетено нито от административно наказващия орган, нито от районния съд.

Твърди се, че в случая не е била налична заплаха за правния ред в страната, доколкото не само не е осъществена вреда, но не е възникнала и заплаха за фиска. Закъснението при подаване на справка декларация на хартиен и магнитен носител, не се отразило по никакъв начин на установения държавен ред.

Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

 

3. Ответната Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите не взема становище по касационната жалба.

 

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна. Сочи се, че данните по делото обосновават извод, че процесното нарушение е фактически осъществено от дружеството.

 

ІІ. За допустимостта :

 

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

6. Районния съд е бил сезиран с жалба от „Фреш Груп 77“ ООД, срещу  Наказателно постановление  № 462027-F499489 от 09.09.2019г. на Директора на Офис (дирекция) за обслужване Пазарджик в ТД на НАП, Пловдив с което за нарушение на чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00лв.  Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № F499489 от 1.07.2019г., съставен от Мария Иванова Мишева, на длъжност старши инспектор по приходите н ТД на НАП, Пловдив. Според констатациите обективирани в акта, „Фреш Груп 77“ ООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е осигурило подаването на справка – декларация по ЗДДС за отчетен период 01.03.2019г. до 11.03.2019г. в законоустановения срок до 15.04.2019г. Удостоверено е, че до момента на  съставяне на акта, в администрацията не е била подадена справка – декларация за същия отчетен период.

Посочено е, че акта е съставен в отсъствие на нарушителя, по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Изготвянето на акта за установяване на административно нарушение е удостоверено с подписа на свидетеля Д.А.Г., от гр. Пазарджик, ул. Асен Златарев № 7.

Деянието е квалифицирано, като нарушение на чл. 125 ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС. Акта е връчен на И.Т.на 01.08.2019г. за което е съставена надлежна разписка.

 

7. Описаните в акта факти, обстоятелствата при които са проявени и правната квалификация на деянието са изцяло възприети от административно наказващия орган и възпроизведени в обстоятелствената част на процесното наказателно постановление, като на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00лв.

Като едно от правните основания за издаване на постановлението, действително е посочена разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Посочено в наказателното постановление е също, че нарушението е за първи път.

 

8. В хода на съдебното производство са представени :

- Покана от 17.04.2019г. до дружеството за съставяне на акт за установяване на административно нарушение изпратена с писмо с обратна разписка, върната с отбелязване „преместен“.

- Разпечатка на информация на магнитен носител, от която е видно, че електронен адрес fresh_77@abv.bg не е открит.

- Възражение от 09.08.2019г. до Директора на ТД на НАП, Пловдив от адв. Л., като представител на „Фреш Груп 77“ ООД в което са дадени пояснения относно, неподаването в срок на справки декларации по ЗДДС за отчетни периоди м. февруари и м. март 2019г. Към възражението е приложено пълномощно с нотариално удостоверен подпис.

- Справка декларация за данък върху добавената стойност вх. № 133421902433146 от 09.08.2019г. за отчетен период м. март 2019г. и Протокол за приемане на данни от същата дата;

- Извлечение от данни в електронен регистър относно подадените от „Фреш Груп 77“ ООД справки декларации за данък добавена стойност, от което е видно, че справките декларации за отчетни периоди м. януари, м. февруари и м. март 2019г. са подадени на 09.08.2019г.;

- Извлечение от данни в електронен регистър, в който е отразено, че „Фреш Груп 77“ ООД е дерегистрирано по реда на ЗДДС, по инициатива на органа по приходите на 11.03.2019г.

- Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП, по силата на която директорите(ръководители) на офиси при ТД на НАП са упълномощени да издават наказателни постановления, включително в хипотезата на чл. 179 от ЗДДС.

 

9. В качеството на свидетел е бил разпитан контролния орган, съставил акта за установяване на административно нарушение. В показанията си, свидетеля е пресъздал обстоятелствата при които у бил съставен констативния акт.

Разпитан в качеството на свидетел е управителя на дружеството Иван Тонков, който е заявил, че след обаждане от страна на орган по приходите по телефона, заедно с адв. Л. са се явили в администрацията, където е бил връчен акта за установяване на административно нарушение.

 

10. За да постанови оспорения в настоящото производство резултат, първоинстанционния съд е приел, че както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН, доколкото нарушението е било довършено на 15.04.2019г., при отчитане на законоустановения срок по чл.125 ал.5 от ЗДДС за подаване на справка декларация, а акта е съставен на 11.07.2019 г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушението и нарушителя. Съставянето на констативния акт в отсъствието на адресата е счетено, като законосъобразно, с оглед на това, че дружеството не е могло да бъде поканено на адреса по чл.8 от ДОПК. Според съда, актът е бил връчен на законен представител на дружеството на 01.08.2019 г., като е било подадено писмено възражение против него, с което правото на защита е било упражнено.

Все в тази насока е прието, че не е налице допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН поради това, че дружеството има двама управители -  И.Т.и Х.Х., както и пълномощник – адв. Л., и всички те не са търсени за съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Според съда, на заявения от дружество на данъчната администрация адрес за кореспонденция, както и на електронния адрес, дружеството е било търсено и не е открит представител. В тази насока е посочено, че данъчната администрация не е задължена да търси и намира и други адреси и начини за кореспонденция с което и да е дружество-нарушител, като правото на защита на нарушителя не е било накърнено, поради обстоятелството, че актът е връчен впоследствие на законен представител на дружеството и е упражнено правото на защита срещу него.

Прието е най-сетне, че случая не разкрива признаците за маловажност на административното нарушение, като не налага приложение на правилото на чл.28 от ЗАНН, нито поради това, че нарушението е формално и не са настъпили вредни последици, нито и това, че дружеството не е развивало дейност и че справката-декларация е била т. нар. „нулева“ и е подадена преди съставяне на наказателното постановление. Според съда, в разпоредбата на чл.125 ал.4 от ЗДДС изрично е предвидено, че задължението за подаване на справка-декларация и информация от отчетните регистри не отпада и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период, т.е. регистрираното лице не е осъществявало дейност, при положение че не е поискало да бъде дерегистрирано.

Прието е, че при определяне размера на санкцията, наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания, като е отчел тежестта на нарушението, която е висока, тъй като засяга обществени отношения от бюджетната сфера.

 

ІV. За правото :

 

11. Според чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период.

Съответно, в чл. 125, ал. 1 от ЗДДС е предвидено, че за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б от закона, а в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е установено правилото, че декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Бездействието относно неизпълнение на задължението за подаване на справка декларация е възведено като административно нарушение в разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, според която  лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000лв.

Съобразно, чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.

 

12. В рамките на тази материално и административно наказателно правна уредба, по отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно и еднозначно установените факти, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

В пълнота са обсъдени въпросите относно приложението на правилата установени в чл. 415в от КТ, във връзка с възможността, да бъде приложена санкция, различна от тази определена в чл. 415, ал. 1 от КТ.

Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

 

13. По отношение на поддържаните касационни доводи, трябва да се отбележи следното :

Разпоредбите на чл. 33 от ДОПК и чл. 178 и сл. от НПК, не въвеждат изискване, в хода на административната процедура, съобщенията и книжата, включително и акта за установяване на административно нарушение да се връчват на всички възможни и известни представители на юридическото лице. Според чл. 180,  ал. 5 от НПК, на учреждение или юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата. В случая, акта за установяване на административно нарушение е връчен на единият от двамата управители на дружеството, поради което няма причина да не се приеме, че това процесуално действие е извършено съобразно установения в закона ред. Предприетите след връчване на акта процесуални действия, налагат несъмнения извод, че правото на участие и защита на дружеството в хода на административно наказателното производство не са била накърнение в никаква степен.

 

14. Закона за данък върху добавената стойност не релевира в нито една хипотеза понятията „временно“ и „трайно“ преустановяване на стопанската дейност на данъчно задълженото лице.

В чл. 125, ал. 4 от ЗДДС, изрично е предвидено, че Справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период.

В случая това несъмнено, не е сторено от дружеството най-малко за отчетни периоди м. февруари и м. март 2019г., съобразно заявените писмени възражения от адв. Л..

 

15. Изложените от районния съд съображения относно липсата на предпоставки за квалифициране на процесното деяние, като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което е излишно да се повтарят.

За да се приложи правилото на чл. 28 от ЗАНН, трябва да се установи, че по отношение на конкретно извършеното деяние са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които имат за резултат значително по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние от общия случай на този вид административни нарушения.

Отчетността относно задълженията за данък добавена стойност са от съществено значение за нормалното функциониране на бюджетната система на страната. Особената значимостта на охраняваните обществени отношения и констатираните данни относно фактите и обстоятелствата при които е извършено процесното нарушение, не дават основание, конкретния случай да се определи като маловажен  по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като съответно отговорността на жалбоподателя се изключи изцяло. Доказателства по делото не съдържат, каквито и да е данни, които могат обосновават еднозначно извод за значително по-ниска обществена опасност на конкретно извършеното нарушение спрямо други нарушения от същия вид, съответно обосноваващи квалифициране на нарушението като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

 

16. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

 

Ето защо, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №424 от 14.07.2020г., постановено по а.н.дело №1974 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019 г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :        /П/                              

 

 

ЧЛЕНОВЕ :              1./П/

 

                                    

                                     2. /П/