Р Е Ш Е Н И Е №
17.05.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело №
3701 по описа за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20269088 от 05.12.2020 г. по гр.д. № 4033/2020 г. Софийски
районен съд, 120 състав признал за установено по предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че А.Й.И., ЕГН **********,
не дължи на „Е.С.“ АД, ЕИК *****, сумата от 2 079.72 лв., начислена с
фактура от 04.10.2019 г. за електрическа енергия за периода 19.09.2017 –
18.09.2018 г. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 463.19 лв. - разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Е.С.“ АД, който го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Между страните не бил спорен фактът, че са обвързани от договор
при общи условия. ОУ на ответното дружество били публично известни и
публикувани на сайта му, а районният съд не му дал указания, че счита въпроса
за спорен. Ред за уведомяване на абоната бил предвиден както в чл. 24 в чл. 42
от ОУ на доставчика „Енерго-про продажби“ АД, така и в чл. 25 от ОУ на
въззивника, а такъв бил предвиден и в ПИКЕЕ. Въззивникът изпратил до ищеца
копие от констативния протокол за извършената проверка и фактура, а
получаването на пратката не зависело от неговата воля. Неправилни били и
изводите на районния съд във връзка със заключението на СТЕ, съгласно което
начисленото количество ел. енергия технически не би могло да премине през СТИ
за посочения период. Корекцията била извършена в съответствие с предвиденото в
чл. 50, ал. 1, б. „а“ ПИКЕЕ, в който смисъл било и заключението на вещото лице.
При този начин на изчисление нямала отношение пропускателната способност на
съоръженията. При изчисленията грешката се прилагала за целия период на
корекцията, като нямало как да се установи дали грешка в измерването е имало
през цялото време. Недопустим бил изводът на СРС за възползване на
електроразпределителното предприятие от господстващо положение, въпреки
спазването на разпоредбите на ПИКЕЕ. Моли съда да отмени атакуваното решение и
вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски за въззивното производство съгласно списъци по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна А.Й.И., чрез пълномощник адв. М.Т., с отговор по реда
на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното
решение като правилно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на
пълномощника на основание чл. 38 ЗА. Съображения излага в молба от 11.02.2022
г., както и в писмена защита от 16.02.2022 г.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Като краен резултат въззивният
съд го намира за правилно, но не по изложените в него съображения.
От фактическа страна: Не е било спорно, че ищцата е потребител (краен
клиент) на електрическа енергия на адрес: гр. Варна, ж.к. *****вх. *****клиентски
*****.
От приетия констативен протокол № 1105696 от 12.07.2019 г. и показанията на
свидетеля К.С.се установява, че на 12.07.2019 г. е извършена проверка на
средството за търговско измерване на процесния адрес - електромер с фабричен №
1127021804023833. Проверката е извършена от двама служители на ответното
дружество в присъствието на един свидетел, който не е служител на дружеството.
Потребителят не е присъствал, посочено е, че отсъства. Констатирана е грешка в
измерването от минус 84.56 % Електромерът е демонтиран по надлежния ред за
метрологична експертиза и на негово място е монтиран нов.
В приетия констативен протокол № 1874/20.09.2019 г. от метрологична
експертиза на средство за измерване на БИМ е посочено, че е осъществяван достъп
до вътрешността на процесния електромер през капака. Под табелката на
електромера е направен отвор и резистори от платката са съединени помежду си с
припой. При проверка на точността на електромера същият мери с грешка минус 97
% на тарифа 2.
Приети по делото са справка за корекция на сметка и фактура №
**********/04.10.2019 г., издадена от ответното дружество, по която се
претендира начислената за периода 21.06.2019 г. – 12.07.2019 г. сума в размер
на 2 079.72 лв. с вкл. ДДС.
От приетото в първоинстанционното производство заключение
на СТЕ се установява, че процесният електромер е произведен през 2018 г. и
монтиран на 21.06.2019 г. с нулеви показания. Същият е бил в метрологична
годност към момента на проверката на 12.07.2019 г. Математическите изчисления
по извършената корекционна процедура са съгласно ПИКЕЕ от 2019 г., като вещото
лице е посочило, че изчисленото количество ел. енергия не може да премине през
СТИ за този период.
От правна страна: С исковата молба ищцата е твърдяла, че не дължи исковата
сума на ответното дружество по редица съображения, вкл. тъй като ответникът,
считано от 2007 г., не притежава правомощие да извършва дейност по продажба на
електрическа енергия и няма право да коригира сметки за потребена ел. енергия
за минал период. Този довод се поддържа и в писмената й защита пред въззивния
съд, в която се поддържа, че ответникът не е материалноправно легитимиран за
процесното вземане за корекция, а такъв би бил само крайният снабдител.
Ответникът твърди, че исковата сума му се дължи от ищцата по силата на чл.
56, ал. 1 ПИКЕЕ.
Преценката за основателността на предявения отрицателен установителен иск
следва да се извърши въз основа на действащата нормативна уредба към момента на
възникване на твърдяното от ответника право едностранно да коригира сметката на
ищцата - Закон за енергетиката (ЗЕ), Правила за търговия с електрическа
енергия (ПТЕЕ) и Правила за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ), обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.
Съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, енергийното предприятие - краен снабдител
осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови
крайни клиенти, които обекти са вече присъединени към електроразпределителната
мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия. Продажбата
на електрическа енергия на крайни клиенти става по регулирани от КЕВР цени и
при общи условия на енергийното предприятие - краен снабдител - чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а ЗЕ.
Според чл. 88, ал. 1 ЗЕ, разпределението на електрическа енергия и
експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори
на електроразпределителни врежи - собственици на такива мрежи на обособена
територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия
за съответната територия.
Във връзка с осъществяването на дейността по
разпределението на електрическа енергия се сключват сделки, по които страна е
електроразпределителното дружество, при спазване на разпоредбите на Раздел V
от ЗЕ и ПТЕЕ - чл. 91, ал. 2 ЗЕ. Договорите на пазара на електрическа енергия
са посочени в разпоредбата на чл. 11 ПТЕЕ, в т.ч. договори за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа (т. 3) и договори за
продажба на електрическа енергия (т. 4). Съгласно чл. 14, ал. 1 ПТЕЕ, предмет на договорите по чл. 11, т. 3 за
достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа е
предоставянето на услугите „достъп до електроразпределителната мрежа“ и „пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа“, като тези
договори се сключват между оператора на електроразпределителната мрежа и
крайните клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа при общи
условия. Според чл. 15, ал. 1 и 2 ПТЕЕ, договорите за продажба на електрическа
енергия по чл. 11, т. 4 – по регулирани цени, се сключват между крайните
снабдители и битови крайни клиенти - за обекти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не
са избрали друг доставчик. Легални дефиниции на понятията „оператор на
разпределителна мрежа“, „краен снабдител" и „краен клиент“ се съдържат
съответно в § 1, т. 34б, б. „а“ от ДР на ЗЕ, § 1, т. 28а, б. „а“ от ДР на ЗЕ и § 1, т. 27 г. от ДР на ЗЕ.
Отношенията между краен снабдител и оператора на електроразпределителната
врежа във връзка със снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти,
присъединени към електроразпределителните мрежи, се уреждат с правилата за
търговия с електрическа енергия - чл. 98в ЗЕ.
Поради специфичния предмет на договорите между крайните снабдители, респ.
операторите на електроразпределителната мрежа, от една страна, и крайните клиенти,
от друга страна, част от правата и задълженията на страните се регламентират с
императивни разпоредби в ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Задължителното съдържание на общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на крайния снабдител и на общите условия на договорите за
използване на електроразпределителната мрежа на оператора на
електроразпределителната система е регламентирано съответно в чл. 98а, ал. 2 и чл. 104а, ал. 2 ЗЕ, като нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б.
„а“ и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а“ по идентичен начин поставят изискване да
бъде предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ в полза на крайния снабдител
за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване,
промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди,
съоръжения или устройства по чл. 120 ЗЕ.
С нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ на КЕВР е делегирано правомощието по
приемане на подзаконов нормативен акт - Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Въз основа на тази законова делегация са приети ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. В раздел
ІV от ПИКЕЕ (чл. 49 – 59) са регламентирани реда и начина за
преизчисляване на количеството електрическа енергия.
По делото не е било спорно и се установява, че процесният недвижим имот е присъединен
към електроразпределителната мрежа, като на ищцата е открита партида за
доставка на електрическа енергия с клиентски № **********. Не се спори, че
ищцата и „Енерго-про продажби“ АД са обвързани от облигационно правоотношение
по договор за доставка на електрическа енергия - чл. 98а ЗЕ, както и че в процесния недвижим имот е била доставяна
електрическа енергия.
Ответното дружество е лицензирано да осъществява дейността по разпределение
на електрическа енергия на обособена територия, в границите на която се намира
и процесният имот. Поради това съдът намира, че между крайния клиент – ищцата,
и ответното дружество „Е.С.“ АД, е възникнало правоотношение за достъп до
електроразпределителната мрежа и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа.
Въз основа на анализа на нормативната уредба и съдържанието на договорните
отношения между страните настоящият състав намира, че ответното дружество не е
носител на правото да получи коригираната стойност на електрическата енергия
при установяване на неизмерването й, неправилното и/или неточното й измерване,
тъй като с чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ законодателно е
предвидено правото на крайния снабдител на електрическа енергия да извършва
корекция на сметките на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия.
В нормата на чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ, на която се позовава въззивникът е
предвидено, че в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия
операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на
мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия,
както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за
достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена
мощност) и за „задължения към обществото“, а в ал. 2 - че ползвателят на
мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от
оператора по реда на ал. 1. Налице е обаче противоречие между нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, от една страна, и нормата
на чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ, от друга, като съобразно чл. 15, ал. 3 ЗНА въззивният съд е длъжен да приложи
разпоредбата на закона, а не на подзаконовия акт, който й противоречи. Действащата
понастоящем нормативна уредба не предвижда ПИКЕЕ да съдържат регламентация по отношение на правния
субект, който има право да получи от крайния клиент начислената в резултат на корекцията
сума.
След като ответното дружество не е материалноправно легитимирано да получи
сумата от корекция, предявеният иск е основателен и като краен резултат правилно
е уважен от районния съд. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете
инстанции, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се следват
на въззиваемата, която е заявила претенция за присъждане на адвокатско
възнаграждение на пълномощника й на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА.
Адв. Т. е упълномощен от ищцата – въззиваема да я представлява пред всички
инстанции, а съдът не е уведомен до приключване на устните състезания по делото
или след това за оттегляне на упълномощаването му. Поради това на този адвокат,
а не на представилия впоследствие пълномощно и писмена защита адвокат следва да
се присъди възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. Съобразно обжалваемия интерес
от 2 079.72 лв. и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
адв. М.Т. възнаграждение в размер на 375.58 лв.
Въззивният съд констатира, че в първоинстанционното решение е допусната очевидна
фактическа грешка – районният съд е формирал воля да уважи предявения иск за
недължимост на сумата 2 079.72 лв., начислена по фактура №
**********/04.10.2019 г., която касае корекция за периода 21.06.2019 г. –
12.07.2019 г., но погрешно е обективирал тази своя воля в диспозитива на
решението, в което е посочено, че фактурата касае периода 19.09.2017 –
18.09.2018 г. Поради това решението ще следва да бъде потвърдено при посочване
на очевидната фактическа грешка, а след връщане на делото на СРС същата
следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20269088 от 05.12.2020 г., постановено по гр.д. № 4033/2020 г. на
Софийски районен съд, 120 състав, с което е признато за установено по
предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
че А.Й.И., ЕГН **********, не дължи на „Е.С.“ АД, ЕИК *****, сумата от 2 079.72
лв., начислена по фактура № **********/04.10.2019 г., при допусната очевидна
фактическа грешка – посочен период по фактурата 19.09.2017 – 18.09.2018 г.
вместо правилния 21.06.2019 г. – 12.07.2019 г.
ОСЪЖДА „Е.С.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** тауърс-Е,
да заплати на адвокат М.Т.Т., ЕГН **********,
с адрес на упражняване на дейността: гр. Варна, ул. ********на основание чл. 38
ЗА сумата 375.58 лв. (триста седемдесет и пет лева и 58 стотинки),
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.