Р Е Ш Е Н И Е
№ 260080
Гр.Троян,
10.06.2021 година.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, втори състав,
в публично съдебно заседание проведено на
четиринадесети май, две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Светла Иванова
При
секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№1103/2020г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Троянски районен съд е
сезиран с искова молба от Г.Д.В.
против С.П.Д., с която моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответницата да й заплати сумата от 5412.90 лева, /представляваща левовата
равностойност на 3000 щатски долара/, предоставени в заем на 04.12.2015г.,
заедно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба в
съда /04.12.2020г./ до окончателното изплащане на задължението. При
условията на евентуалност е предявен
иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД във връзка
с чл. 73, ал. 1 от , за заплащане на сумата 5412.90 лева, с която сума
ответницата неоснователно
се е обогатила за сметка на ищцата, в едно със законната лихва върху
главницата от подаването на исковата молба в съда /04.12.2020г./ до
окончателното изплащане на задължението. Ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски.
Обективно съединените
главни осъдителни искове са процесуално допустими и са с правно основание чл.
79, ал. 1, вр. чл.240, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите/ЗЗД/. Предявени са от лице, имащо правен интерес
от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните
реквизити по чл. 127 и чл. 128 от Гражданско процесуалния кодекс/ГПК/.
Ответницата, чрез упълномощен
защитник, своевременно с отговора на исковата молба, навежда доводи за
неоснователност на исковете, като твърди, че претендираната с исковата
молба сума представлява връщане на предоставена и в заем
сума в
периода от 2006г. до 2010г. , възлизаща
на около 40 000 долара, посочена в отговора на исковата молба. Ангажира доказателства. Във фазата по съществото на спора, моли исковете като неоснователни и недоказани
да бъдат отхвърлени изцяло.
Троянският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства
и в кореспонденция с доводите на страните, намира за установено следното: Съгласно
разпоредбата на чл.240
ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е неформален
договор, който може да бъде сключен в писмена форма или чрез реално предаване
на паричната сума, предмет на договора за заем.
Между
страните не е спорно, а и от представените с исковата молба писмени
доказателства се установява, че на 04.12.2015 г.,
ищцата е превела по представена й от ответницата банкова сметка ***,
***сумата
в размер на 5412,90 лева. Не е спорно между страните, че сумата, предмет на
описания по-горе превод е послужила за погасяване на задължение на ответницата
към цитираното адвокатско дружество, на което последната е била клиент.
Спорно по делото е основанието за извършения от ищцата паричен превод.
Константна е практиката на ВКС (вж. решение № 37 от
25.VI.1969 г. по гр. д. № 32/69 г., ОСГК, решение № 52 от 22.05.2009 г. на ВКС
по т. д. № 695/2008 г., I т. о., ТК, решение № 283 от
3.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2202/2013 г., IV г. о., ГК и мн.други), според която не може да се презумира,
че предаването на суми от едно лице на друго става на основание договор за заем
между тях. Паричната сума може да е предадена на различни основания, като
ищецът не е освободен от доказателствената тежест, при условията на пълно и
главно доказване, да установи с допустимите от закона доказателствени средства,
че тя е предадена на другата страна именно по силата на договор за заем.
Пълното доказване е насочено към сигурното установяване на съществуването или несъществуването на релевантния факт. По
делото са ангажирани писмени доказателства, които потвърждават безспорното
обстоятелство за предаване на процесната сума, но не
установяват наличие на насрещни волеизявления за сключване на договор за заем,
включително и за постигнати уговорки относно връщането на сума по такъв
договор. Основателността на предявения
иск с правна квалификация чл.240 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за
заем, елемент от съдържанието на което е задължението на заемателя
да върне сумата, предмет на договора, настъпила изискуемост
на задължението и релевирано от длъжника неизпълнение
на същото. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1
доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на
иска и имащи характер на положителни такива се носи от ищеца, който трябва да
проведе пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като
отрицателен факт от действителността - а именно неосъществяване
на дължимо поведение за престиране на съответната
парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва -
точно изпълнение, като при липсата на ангажирани годни доказателства и
доказателствени средства за последното, съдът следва да приложи
неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи недоказаните факти,
т.е. наличието на неизпълнение на договорното задължение.
За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за
заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия
го факт - сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по
необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по
нея. За да се приеме, че е сключен договор за заем, следва да се докаже, както обективирането на волеизявление на заемодателя, така и
волеизявление на заемателя. Договорът, съгласно
разпоредбата на чл. 240 ЗЗД е реален и се счита сключен с предаването на
предмета му - заместими движими вещи, в случая,
парична сума в размер на 5412.90 лева, в полза на заемателя.
Последният обаче следва да изрази воля, съгласие - независимо от неговата
форма, за получаването й при условията на договора, т.е. при поето правно
задължение да върне полученото. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че между
страните не е възникнало облигационно правоотношение, имащо характеристиките на
договор за заем. В действителност се установява, че сумата е
прехвърлена по представена от ответника банкова сметка, ***. Този факт не се оспорва от ответника. Това прехвърляне обаче съдът приема,
че не доказва съдържанието и размера на заемното правоотношение между страните.
В приложените по делото писмени документи, представляващи водена между страните
кореспонденция по Имейл
е видно, че ответницата Д. е изразила
благодарност на ищцата след извършения превод, но не са налице данни да е поела задължение да връща някаква сума, респ. срока на
връщането на получената сума.
Предвид изложеното,
съдът счита, че заявената главна претенция е неоснователна и същата следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на
делото, настоящият състав намира, че следва да разгледа заявеният при условията на евентуалност иск по чл.59 ЗЗД от същия ищец срещу същия ответник за същата сума,
тъй като отхвърлянето на претенция за претендираната
сума на договорно основание не е пречка за разглеждане на иск за същата
сума, претендирана
вече на извъндоговорно основание.
Вземането, възникващо на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД предполага наличието на разместване на блага, без в отношенията между
страните да съществува обвързаност от договор, гестия
или деликт. Когато между страните няма друга
обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е
обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването, като в тежест на ищеца по иска чл. 59,
ал. 1 ЗЗД е да докаже, както своето обедняване, така и обогатяването на
ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и
обогатяването.
С предявения в евентуално съединение иск ищецът претендира връщане на дадена сума при начална липса на основание срещу лицето, получило сумата.
Съдът счита, че искът е
доказан по основание, поради следните съображения:Както беше отбелязано
по-горе, по делото не се оспорва обстоятелството, че на 04.12.2015 г., ищцата е
превела по представена й от ответницата банкова сметка ***,
***сумата
в размер на 5412,90 лева. Ищцата твърди, че същата е преведена без основание, а
ответницата твърди, че претендираната с исковата молба сума представлява връщане на предоставена и в заем сума в периода от 2006г. до 2010г., възлизаща на около 40
000 долара, посочена в
отговора на исковата молба,
за доказване на които ответната страна ангажира гласни доказателства. От показанията на свид.Н.К.Й. / майка на ответницата/ се установява, че всеки път, когато дъщеря и
си идвала в България давала пари на ищцата за „инвестиции.“.
Установи се, че през 2006г. ответницата
е снабдила ищцата с пълномощно „…да закупува имоти за нея…“ Според
свидетелката: „…..Г., даже на един арабин Я. трябваше да купи 10 дка земя и той й даде пари. Не знам колко
пари й е дал за тези 10 дка. Но, за документи не знам дали му е давала Г., той
питаше по едно време, но след това не знам какво е станало….“. Свидетелката удостоверява с показанията си ,
че страните „…са имали намерение да
развиват общ бизнес, но всичко е било фалшиво. Затова С. е давала всичките тези
пари на Г..….“, като малко по-късно в обясненията си твърди, че страните са
осъществявали общ бизнес „….свързан с производство на дървен материал за Г..
Това е фирма „***“, която има запорирани сметки в
банка „***”. И тази фирма е трябвало да осъществява дейност – износ на дървен
материал за Г., съвместно на Г. и С..…“. Знае, че „…. дъщеря ми и Г. *** и дъщеря ми даде 25 000 лева там,
където щяха да правят лекарски кабинети. Но, нищо не стана….След това С. даде
25 000 лева за къща на ул. „***”….“.
Съдът счита, че от показанията на свидетелката се установява наличие на общи, различни през
периода 2006-2015г. финансови взаимоотношения, от които обаче не може по
безспорен и категоричен начин да се установят твърдяните
от ответницата заемни правоотношения. Налице са противоречия в показанията,
както по отношение на цитираните от свидетелката суми и валутни единици, така и
по отношение на видът от който се твърди, че произтича заемното правоотношение.
Първоначално свидетеля твърди, че през
Настоящият състав счита, че показанията на
свидетелката не следва да бъдат
кредитирани с доверие, тъй като освен неясни, противоречиви и
необосновани, намира същите за
заинтересовани, както поради родствената връзка на свидетелката с ответницата /майка-дъщеря/, така и с оглед
на обстоятелството, че свид. Й. се явява ответник по гр.д.№1147/2020г. по описа на
ТРС, по което ищец отново е Г.Д.В. –ищец и в
настоящото производство.“….От Г. срещу мен има заведено дело. За моите пари,
които ги даде на мен. Тези пари са на С.. Защото, Г. ги даде на мен, а аз да ги
изпратя на С., за да не плаща Г. тези 40 лева за превода. Този заем, който й
беше дала. Аз поисках тези пари от Г. и тя върна част от тях. С. е дала този заем на Г.. Но, аз не знам кой
точно заем е върнала Г.….“.
При иска с правно
основание чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и
обогатяването на ответника както и причинната връзка между тях (доколко
обедняването и обогатяването произтичат от един общ факт), а в тежест на
ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е
налице такова. Подлежащите на установяване по делото факти с оглед
доказателствената тежест на ищеца, са доказани - факта на превеждане на 04.12.2015 г., на сумата 5412.90 лева, по предоставена и от
ответницата банкова сметка ***, Д., послужила за погасяване на
задължение на ответницата към цитираното адвокатско дружество, на което
последната е била клиент, което обстоятелство в хода на производството е прието
за безспорно. Не е установено по делото наличието на правно основание по силата на което С.Д.
да е получила от Г.В. исковата сума. Такова не беше доказано нито с писмени
доказателства, нито с ангажираните от страната гласни доказателства. Налице е неоснователно обогатяване поради
липса на друг валиден източник на възникване на облигационна връзка между
страните. Поради изложените по-горе
аргументи, настоящият състав приема, че евентуалният иск по чл.59 от ЗЗД за сумата 5412.90лева е основателен и доказан и следва
да бъде уважен, в едно със
законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба в съда
/04.12.2020г./ до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на
делото, претенцията на активно легитимираната по делото страна по чл. 78, ал. 1
от ГПК, за присъждане на направените по делото
разноски се явява основателна и следва да бъде уважена в размер 816.52 лева,
съобразно приложен по делото списък по реда на чл.80 от ,
тъй като предявеният иск е уважен в пълния претендиран
от страната размер, на посоченото при условия на евентуалност основание.
Мотивирано от горното и
на основание чл. 235 от , съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Д.В., ЕГН **********
с адрес: ***, против С.П.Д., ЕГН ********** с адрес *** с правно основание чл.
79, ал. 1, вр. чл.240, ал.1 и чл.86, ал. 1 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 5412.90 /пет
хиляди четиристотин и дванадесет лева и деветдесет стотинки/ лева,
/представляваща левовата равностойност на 3000 щатски долара/, предоставени в
заем на 04.12.2015г., заедно със законната лихва върху главницата от подаването
на исковата молба в съда /04.12.2020г./ до окончателното изплащане на
задължението, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 59 от ЗЗД,
във вр. с чл. 73, ал. 1 от С.П.Д., ЕГН ********** с
адрес *** да заплати на Г.Д.В. ЕГН **********
с адрес: *** сумата 5412.90 /пет хиляди четиристотин и дванадесет лева и
деветдесет стотинки/ лева, с която С.П.Д. неоснователно се е обогатила за
сметка на Г.Д.В., в едно със
законната
лихва върху главницата от подаването на исковата молба в съда
/04.12.2020г./ до окончателното изплащане на
задължението. Ангажира доказателства.
ОСЪЖДАна основание чл.78 ал.1
С.П.Д., ЕГН ********** да заплати на Г.Д.В.,
ЕГН ********** направените по делото разноски, в размер
на 816.52/осемстотин и шестнадесет лева и петдесет и две стотинки/ лева, съобразно приложен по делото списък по
реда на чл.80 от .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд-гр. Ловеч.
Районен
съдия: