Разпореждане по дело №51331/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 119858
Дата: 29 септември 2023 г. (в сила от 29 септември 2023 г.)
Съдия: Ивелина Маринова Симеонова
Дело: 20231110151331
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 119858
гр. София, 29.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Частно
гражданско дело № 20231110151331 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по заявление на **** за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Й. Д. К. за вземания по сключен
между страните договор за паричен заем № *****, като се претендират и следните вземания:
888,34 лева – договорна неустойка за периода от 05.01.2022 г. до 01.05.2023 г. за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение и 275 лева – договорна
неустойка за забава, начислена еднократно на 01.05.2023 г.
Съдът, като извърши проверка на заявлението, намира, че същото подлежи на отхвърляне по
отношение на посочените вземания по следните съображения:
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът отказва издаването
на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. Съдът намира клаузите,
на които почиват тези вземания, за нищожни.
Първото претендирано вземане за неустойка почива на клаузи в договора – чл. 5 и чл. 11, в
които е предвидено задължението на заемателя в срок до три дни от сключване на договора
да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител или банкова
гаранция, като при неизпълнение на това задължение дължи неустойка. Сключеният между
заемодателя и заемателя договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение
намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът има качеството на потребител.
Посочените клаузи изпълват характеристиките на неравноправни такива по смисъла на чл.
143 ЗЗП, тъй като са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за
добросъвестност и водят до значително неравновесие в правата и задълженията между
страните. Същите попадат под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължават
потребителя при неизпълнение да заплати необосновано висока неустойка. Съдът намира, че
въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за
1
предоставянето му – 3-дневен от сключване на договора, създават значителни затруднения
за длъжника за изпълнение на договора. На следващо място посочената уговорка влиза в
противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга
да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за
ползване, съответна на получените гаранции. В случая е предвидено задължение за
предоставяне на обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да
прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното
договаряне на условията по същия. Поради това следва да се приеме, че така уговорената
неустойка, разсрочена съобразно погасителния план към договора и включена в размера на
погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната
лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Наред с това,
неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано
пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за
връщане на заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън
присъщите й функции, с което противоречи и на добрите нрави.
На следващо място съдът приема, че претендираното вземане за неустойка за забава в
размер на 275 лв., начислена еднократно на 01.05.2023 г., се основава на неравноправна
клауза, тъй като при забавено изпълнение кредиторът има право само на обезщетение за
забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 33 ЗПК. По същество с така уговорената
лихва се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. С оглед
изложеното съдът приема, че подобни клаузи противоречат на чл. 33 ЗПК, тъй като
преследват забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава.
Поради изложеното заявлението следва да бъде отхвърлено по отношение на
претендираните вземания: за сумата от 888,34 лева – договорна неустойка за периода от
05.01.2022 г. до 01.05.2023 г. за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение и за сумата от 275 лева – договорна неустойка за забава, начислена еднократно
на 01.05.2023 г.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението, подадено от **** за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Й. Д. К. за вземания по сключен
2
между страните договор за паричен заем № *****, както следва: за сумата от 888,34 лева –
договорна неустойка за периода от 05.01.2022 г. до 01.05.2023 г. за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение и за сумата от 275 лева – договорна неустойка
за забава, начислена еднократно на 01.05.2023 г.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви осъдителен
иск за вземанията, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3