Присъда по дело №70/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 от Търговския закон и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата си молба ищецът „. – М.. О. Г.К. твърди, че с данъчна фактура № 5, издадена на 03.12.2008 г. от продавача „. – М.. О. Г.К., била фактурирана продадена стока на купувача „. – БУ Т. О. с.Г., област К., а именно 6 742 броя панталони на ишлеме по 6.10 лева единична цена или общо за 41 736,20 лева. От датата на фактурата вземането на ищеца станало изискуемо и ликвидно, тъй като за получател на стоката по фактурата бил подписан лично управителя на ответното дружество Н.Щ.Р., получил стоката в деня на фактурата. Твърди се, че до датата на завеждането на исковата молба посочената сума не била изплатена от купувача, въпреки многобройните устни и писмени искания за плащането й. С напомнително писмо № 05-03/29.05.2009 година ищецът изискал изплащането на дължимата сума от ответника. Счита, че е налице търговски спор относно неизпълнението на задължението на купувÓча по търговската сделка „. – БУ Т. О. да заплати на продавача „. – М.. О. продажната цена на закупената и получена стока по фактура № 5/03.12.2008 година в размер на 41 736,20 лева. Моли съда да осъдите ответника да заплати на ищеца главница в размер на 41 736,20 лева, представляваща продажната цена на закупената и получена стока по фактура № 5/ 03.12.2008 г., както и мораторна лихва за времето от датата, когато вземането е станало изискуемо и ликвидно - 03.12.2008 година, до датата на завеждане на настоящия иск - 07.07.2009 година в размер на 3 449,91 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира заплащане на направените по делото съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът – „. – БУ Т. О. с.Г., област К., чрез своя процесуален представител, оспорва предявените искове. Твърди, че между страните е подписан протокол за рекламации от 20.01.2009 година, с който са констатирани проблеми в качеството, поради което не могат да бъдат доставени на клиента на ответника и следва да бъдат изцяло поправени. Твърди също, че с протокола страните са се споразумели фактура № 5/03.12.2008 година да бъде анулирана, като ищцовото дружество издаде протокол, съгласно чл. 116, ал. 4 от ЗДДС, както и че са се договорили дължимата сума по фактура № 5/03.12.2008 година, да не се заплаща от ответника, като поправката ще бъде извършена от ответното дружество. Моли съда да отхвърли предявените искове и да му се присъдят направените по делото разноски.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно по делото, че на 03.12.2008 г. е издадена от „. – М.. О. Г.К., като продавач, фактура № 5, с която на „. – БУ Т. О. с. Г., област К., като купувач, е фактурирана стока, а именно – 6 742 броя панталони на ишлеме по 6.10 лева единична цена или общо за 41 736.20 лева. Не се спори също, че стоката по фактура № 5/03.12.2008 г., изработена от ищцовото дружество, е доставена и получена от ответника на 03.12.2008 г.

По делото е прието като доказателство заверено копие от протокол за рекламация от 20.01.2009 г., подписан между „. – БУ Т. О. и „. – М.. О., с който същите, след преглед на изработената стока по фактура № 5/03.12.2008 г. – панталони на ишлеме в размер на 6 842 броя за 41 736.20 лева, са констатирали следните проблеми в качеството: набрани колани отпред и отзад, набрани джобове, гънки в ъглите на задните джобове и грозни шевове. Констатирали са, че панталоните не могат да бъдат доставени на клиента на „. – БУ Т. О.. С оглед на допуснатите нередности от „. – М.. О. страните са се споразумели за следното: 1. фактура № 5/03.12.2008 г. да бъде анулирана, като за целта „. – М.. О. издаде протокол съгласно чл.116, ал.4 от ЗДДС; 2. дължимата сума по фактура № 5/ 03.12.2008 г. да не се заплаща от „. – БУ Т. О. и 3. поправката на панталоните да бъде извършена от „. – БУ Т. О..

Представено е и прието като доказателство и заверено копие от протокол № 1/20.01.2009 г. по чл.116, ал.4 от ЗДДС, съставен от ищеца „. – М.. О., за анулиране на фактура № 5/03.12.2008 г. на основание цитирания по – горе протокол за рекламация. По делото е прието като доказателство и заверено копие от справка за сметка 401 /доставчици/ към месец април 2009 г. на „. – БУ Т. О..

По отношение на цитираните по – горе: протокол за рекламация, протокол № 1/20.01.2009 г. по чл.116, ал.4 от ЗДДС и справка за сметка 401 /доставчици/ към месец април 2009 г., по делото е открито, на основание чл.193 от ГПК, производство по оспорване на истинността им, като самият ищец, чрез своя процесуален представител в съдебно заседание на 30.12.2009 г., не оспорва, че подписите, положени в цитираните документи, са на лицата, посочени като такива, нито оспорва, че съдържанието на трите документа е поправяно или преправено, а оспорва истинността на вписаните данни и констатациите в тях. Ищецът не оспорва също така и обстоятелството, че лицата, подписали протокола за рекламация от 20.01.2009 г. към датата на неговото съставяне – 20.01.2009 г., са управители съответно на „. – М.. О. и „. – БУ Т. О., както и че протокол № 1/ 20.01.2009 г. по чл.116, ал.4 от ЗДДС, с посочен издател – „. – М.. О., е подписан от управителя на това дружество. Това обстоятелство се установява и от представените по делото фирмени досиета на „. – М.. О. към 06.2009 г. и Ûъм 27.07.2008 г. Тук следва да се посочи, че в случая, на основание чл.193, ал.3 от ГПК, тежестта на доказване на тяхната неистинност е на страната, която ги оспорва т.е. на ищеца. В тази връзка, по делото не са представени каквито и да са доказателства, обуславящи тяхната неистинност. Напротив, разпитаната по делото свидетелка Д. Ю., работеща в ответното дружество, установява, че дружеството е работило главно с немски фирми и я използвало като преводач. Установява също, че работили заедно с ищцовото дружество и когато не можели да изпълнят дадена поръчка, я предоставяли на СЕ – М.. О., какъвто бил и случаят с процесната поръчка. Твърди, че изпълнената поръчка била прегледана от окачествител на „. – БУ Т. О. и тъй като качеството й било лошо е било докладвано на самия контрольор на немската фирма, с която работили. Последният дошъл, прегледал поръчката и уточнил, че наистина не може да се експедира без да се поправи същата. Недостатъците се изразявали в набрани колани, лоши шевове, а също и вход – джобовете отпред на панталоните, като имало проблеми и в ъглите на задните джобове. Установява, че лично е виждала тези панталони, както и че управителите и на двете фирми били наясно със състоянието на поръчката, поради което решили да съставят протокол за рекламация и да не се плаща тази фактура. Твърди също, че се наложило „. – БУ Т. О. да поправи процесната поръчка за да я изпратят.

Не опровергава съдържанието на оспорените документи, респективно, не обуславя тяхната неистинност и установеното от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза обстоятелство, че фактура № 5/03.12.2008 г. на стойност 41 736.20 лева е била включена в дневника за покупки на „. – БУ Т. О. за данъчен период м. декември 2008 г. като доставка по чл.82, ал.2 – 4 от ЗДДС без право на данъчен кредит и без данък и че сумата в размер на 41 736.20 лева е била отчетена като разход в „. – БУ Т. О. и била включена при определянето на годишния финансов резултат за 2008 г. в годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО В.№ 0900И0000417/24.03.2009 г. В тази връзка експертизата установява, че сумата от 41 736.20 лева правилно е била отчетена като разход в „. – БУ Т. О. и е била включена при определянето на годишния финансов резултат за 2008 г. в годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО от 24.03.2009 г., тъй като приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване независимо от момента на получаването или изплащането на паричните средства и техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Все в тази връзка, експертизата установява, че към 30.04.2009 г. в „. – БУ Т. О. е осчетоводено анулирането на фактура № 5/03.12.2008 г., като счетоводната операция е сторнирана, т.е. отчетеният разход през 2008 г. е сторниран, като тази корекция ще намери отражение при изготвяне на годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2009 г.

Предвид изложеното съдът намира, че оспорването на истинността на посочените документи е недоказано и следва да се признае за такова.

При това положение съдът намира предявения иск с правно основание чл.327, ал.1 от Търговския закон, за заплащане на сумата от 41 736.20 лева по фактура № 5/03.12.2008 г., за неоснователен. От гореизложеното се установи по един несъмнен начин, че с протокол за рекламация от 20.01.2009 г., страните по настоящото дело, като са констатирали проблеми в качеството на изработените на ишлеме панталони, са се споразумели фактура № 5/03.12.2008 г. да бъде анулирана, като за целта ищцовото дружество издаде протокол съгласно чл.116, ал.4 от ЗДДС, както и дължимата сума по тази фактура да не се заплаща от „. – БУ Т. О., което дружество ще извърши поправката на тези панталони. Установи се също така, че на основание цитирания протокол за рекламация от 20.01.2009 г. „. – М.. О. е съставил протокол № 1/20.01.2009 г. по чл.116, ал.4 от ЗДДС за анулиране на процесната фактура № 5/03.12.2008 г., както и че ответното дружество е осчетоводило анулирането на фактура № 5/03.12.2008 г., като счетоводната операция е сторнирана, т.е. отчетеният разход в размер на сумата от 41 736.20 лева през 2008 г. е сторниран.

В тази връзка, неоснователен е довода за приложението на чл.324, изр.2-ро от Търговския закон, доколкото в случая се установява, че страните са постигнали споразумение сумата по фактура № 5/03.12.2008 г. да не се заплаща от ответника. С други думи, липсва каквато и да е основание да се приеме, че изработената стока – панталони, е била одобрена от купувача, в случая – ответника, при наличието на изрична постигната между страните договореност сумата по процесната фактура да не се заплаща от ответника поради констатираното лошо изпълнение на поръчката.

Предвид неоснователността на иска за заплащане на главница в размер на 41 736.20 лева по фактура № 5/03.12.2008 г., неоснователен се явява и иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху тази главница, за периода от 03.12.2008 година до 07.07.2009 година, в размер на 3 449,91 лева.

Ето защо предявените искове са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят. При този изход на делото следва да се осъди ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1 925 лева, от които 1 900 лева – адвокатски хонорар и 25 лева – разноски за вещо лице.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че оспорването на истинността на протокол за рекламация от 20.01.2009 г., подписан от законни представители на „. – М.. О. Г.К. и „. – БУ Т. О. с.Г., обл.К., протокол № 1/20.01.2009 г. по чл.116, ал.4 от ЗДДС, съставен от СЕ – М.. О. Г.К. и справка за сметка 401 /доставчици/ към месец април 2009 г. на „. – БУ Т. О. с.Г., обл.К., Е НЕДОКАЗАНО.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „. – М.. О. със седалище и адрес на управление в Г.К., ж.к.”В. **, В.Г, .5, А., с ЕИК **********, против „. – БУ Т. О. със седалище и адрес на управление в с.Г., обл. К., ул."Н.Х." №*, Булстат **********, иск, с правно основание чл.327, ал.1 от Търговския закон, за заплащане на сумата от 41 736.20 лева, представляваща продажната цена на закупена и получена стока по фактура № 5/ 03.12.2008 г. и иск, с правно основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на мораторна лихва върху сумата от 41 736.20 лева, за периода от 03.12.2008 година до 07.07.2009 година, в размер на 3 449,91 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2009 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА „. – М.. О. със седалище и адрес на управление в Г.К., ж.к.”В. **, В.Г, .5, А., с ЕИК **********, да заплати на „. – БУ Т. О. със седалище и адрес на управление в с.Г., обл. К., ул."Н.Х." №*, Булстат **********, сумата в размер на 1 925 лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :