№ 860
гр. П., 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Я.П.Д.
при участието на секретаря А.П.С.
като разгледа докладваното от Я.П.Д. Гражданско дело № 20251720100235 по
описа за 2025 година
По изложените в исковата молба обстоятелства, „***” АД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от Ю.А.С. - изпълнителен директор, е поискало
да бъде установено по отношение на А. Б. Б., с ЕГН **********, че има парично задължение
към „***” АД, произтичащо от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 29.05.2019г., който е изменен с Анекс от 12.03.2021г., в размер на
3 904,96 лева /три хиляди деветстотин четири лева и деветдесет и шест стотинки/
представляващи главница, 301,63 лева /триста и един лева и шестдесет и три стотинки/ -
договорна лихва, начислена за периода от 01.02.2023г. до 30.06.2023г., както и 179 лева /сто
седемдесет и девет лева/ договорни такси начислена за периода от 01.02.2023г. до
30.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.07.2024г., до окончателното й
заплащане, както и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответника е подала отговорна исковата молба, чрез назначения и особен
представител, с който моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Направено е възражение, че в полза на ответницата е изтекъл предвидения в закона
давностен срок.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Видно от представените от ищцовата страна писмени доказателства се установява,
че на 29.05.2019г., между „***” (ТФС) АД и А. Б. Б. (Клиент) е сключен Рамков договор за
1
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, по силата на който на
последната е отпуснат потребителски кредит в размер до 1 500 лв. /хиляда и петстотин
лева/. На 12.03.2021 г. е сключен Анекс с размер на потребителски кредит до 4 000 лева
/четири хиляди лева/. По договора на Клиента е предоставена платежна карта Transcard
MasterCard Standard.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от сключения рамков договор Клиентът заплаща
задълженията си по договора в срок до 15-то число на всеки месец, следващ този през който
са усвоени суми по кредита. В случай, че Клиентът погаси в пълен размер всичките си
задължения, натрупани през съответния месец до 15-то число на следващия месец, съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия към Рамковия договор последният ползва безлихвен период
по кредита, който започва да тече от датата на първата транзакция и може да продължи до
изтичане на срока за договора за кредит. Ако до 15-то число на даден месец не погаси
общата сума на всичките си задължения, посочена в последното месечно извлечение,
считано от 16- то число на същия месец, формираното салдо по кредита започва да се
олихвява с лихва в размер на 18,5 % на годишна основа, съгласно чл. 9, ал. 1 от Рамковия
договор. В този случай, за да се счита за редовно обслужван кредита, Клиентът дължи в срок
до 15-то число на всеки месец да издължава минимална погасителна вноска по кредита,
посочена в месечно извлечение, което се изпраща на Клиента на посочен от него електронен
адрес.
Съгласно чл. 9, ал. 3 от Рамковия договор във вр. с чл. 42 от Общите условия между
страните е уговорено правото на Кредитора едностранно да променя общият разход по
кредитите, включително лихвения процент по кредитите, таксите и комисионните, свързани
с кредитите, при условия и по начина, уредени в общите условия. Съгласно Ценовата листа,
която е в сила от 01.01.2023 г. лихвеният процент по кредитите е увеличен на 18,9% за
клиентите, ползващи платежна карта Transcard standard. Променената Ценова листа е била
отразена на сайта на дружеството, съответно новият лихвен процент е отразен в
последващите месечни извлечения, които е получавал Клиента.
Минималната погасителна вноска представлява сбор от : непогасеното превишение
над договорения максимален размер (лимит) на предоставения кредит, дължимите лихви по
кредита, посочени в последното месечно извлечение; начислените съгласно ценовата листа
на издателя, но неплатени такси и комисионни, посочени в последното месечно извлечение
и 1% от дължимата за конкретния месец главница.
В периода след 29.05.2019 г. А. Б. Б. е извършвала платежни операции, чрез
изпълнението на които е усвоявал суми в рамките на предоставения лимит. Видимо от
приложената към настоящата искова молба справка за дълга на А. Б. Б., последният е
извършвал многобройни транзакции, изразяващи се в теглене на пари в брой (ATM cash) и
покупки POS /НОС терминални устройства/.
Начислявани са възнаградителни лихви по кредита, съгласно сключения Рамков
договор и актуалните Ценови листи и Общи условия на „***“ АД.
2
Поради невнА.нето на минималните погасителни вноски в 4 последователни месеца
по Договора, всички вземания на дружеството по горепосочения Договор за кредит, са били
обявени за предсрочно изискуеми. Ответникът е бил уведомен писмено с Уведомление за
настъпила предсрочна изискуемост с покана за погА.ване изх. №***г.. Уведомление е
връчено по реда на чл. 47 от ГПК в условията на чл. 18, ал.5 от ЗЧСИ от Частен съдебен
изпълнител С.Б. с per. №753 при КЧСИ, с район на действие ОС-гр. П.. Следва да бъде
отбелязано, че с подаване на исковата молба, дори е предходното връчване да не е било
редовно, се счита че ответницата е уведомена.
Предвид всичко изложено съдът приема, че е установено по делото наличието на
сключен договора за заем, по смисъла на чл.240, ал.1 от ЗЗД, поради което ищеца е доказал
съществуването на такъв договор, както и че сумата е получена от ответника, като същата не
оспорва това обстоятелство, като в подкрепа на същото са представените писмени
доказателства за правени транзакции.
Налице са предпоставките за уважаване на предявеният по чл.79 от ЗЗД иск.
Ищцовата страна е следвало да докаже съществуването на договора и факта, че е изправната
страна по него, като по този начин ищеца е изпълнил задължението си по чл.240, ал.1 от
ЗЗД. Същия не е длъжен да доказва неизпълнението, тъй като то е отрицателен факт и не би
могло да се докаже от твърдящия го. На доказване подлежи положителния факт на
изпълнението, но доказателства в тази насока е следвало да представи ответника, нещо
което той не е направил.
Съдът намира направеното възражение от ответната страна, че се е погасило
правото на принудително събиране на дълга от ищцовото дружество за неоснователно. В
случая първия договор наистина е бил подписан през 29.05.2019г., но с цитирания анекс от
12.03.2021г., ответницата отново се е задължила при това за по голяма сума. От
подписването на анекса към първоначалния договор до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 01.07.2024г., не е изтекъл предвидения в закона 5
годишен давностен срок.
На следващо място съдът не споделя доводите на ответната страна, че клаузата на
чл.9, ал.3 от Рамковия договор във вр. с чл.42 от Общите условия, по повод сключения
договор между страните са нищожни, тъй като лихвения процент е бил неправомерно
завишен в разрез с добрите нрави. В случая с цитираните договори и общи условия към
същите, страните са договорили, че може да бъде увеличаван основния лихвен процент
едностранно от кредитора. Това е било сторено в сила от 01.01.2023г., като лихвеният
процент по кредитите е бил увеличен от 18,6% на 18,9% за клиентите, ползващи платежна
карта Transcard standard, което минимално увеличение съдът намира, че не противоречи на
добрите нрави.
Съобразно ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в настоящето производство следва да
бъдат присъдени и разноските сторени от ищеца в заповедното производство в както и
направените разноски в настоящето производство. Сторените разноски в заповедното
производство са в размер на 137.71 лева а в настоящето в размер на 587.71 лева, или общ
3
625.12 лева.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение А. Б. Б.,с ЕГН **********. с адрес:
***, че дължи на „***” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Ю.А.С. - изпълнителен директор, че има парично задължение към „***”
АД, произтичащо от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити от 29.05.2019г., който е изменен с Анекс от 12.03.2021г., в размер на 3 904,96 лева
/три хиляди деветстотин четири лева и деветдесет и шест стотинки/ представляващи
главница, 301,63 лева /триста и един лева и шестдесет и три стотинки/ - договорна лихва,
начислена за периода от 01.02.2023г. до 30.06.2023г., както и 179 лева /сто седемдесет и
девет лева/ договорни такси начислена за периода от 01.02.2023г. до 30.06.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 01.07.2024г., до окончателното заплащане на главницата.
ОСЪЖДА А. Б. Б., с ЕГН **********. с адрес: ***, да заплати на „***” АД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ю.А.С. - изпълнителен
директор, общо сумата в размер на 625.12 лева, направени разноски в настоящето
производство и направени разноски по частно гражданско дело № 03567/2024г., по описа
на ПРС.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело № 03567/2024г., по
описа на ПРС, да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото
в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4