№ 8981
гр. София, 07.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.Р.Д.
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20221110108656 по
описа за 2022 година
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Предявени са от „ФИРМА“ ЕООД срещу Б. ИВ. ДЖ. следните обективно кумулативно
предявени искове /съобразно уточнителна молба от 15.03.2022 г./: установителни искове по
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от
858.40 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № . от 13.06.2019
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
изплащане на вземането; за сумата от 157.77 лв., представляваща неплатено договорно
възнаграждение за периода от 10.09.2020 г. /падежа на първата неизплатена вноска/ до
10.06.2021 г. /датата на изтичане на погасителния план/, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 45909/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, както и
осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД против посочения ответник за заплащане на сумата
от 520.21 лв., представляваща дължимо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за сумата от 167.66 лв., представляваща неизплатена мораторна
лихва за периода от 11.07.2019 г. до 10.06.2021 г. Претендират се и сторените по делото
разноски.
Ищецът „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ., твърди, че на 13.06.2019 г. е сключил с ответника
договор за потребителски кредит № ., въз основа на който му предоставил сумата от 1700
лв., със срок на договора от 24 месеца, размер на вноската от 101.62 лв. и падеж 10-ти ден от
месеца, при ГПР 44,98% и годишен лихвен процент 38,30%, лихвен процент на ден – 0.11 %.
Възнаградителната лихва твърди да е възникнала като задължение в деня на подписване на
договора, като страните уговорили заплащането разсрочено във времето в рамките на
погасителния план. По същия начин било уговорено заплащане на възнаграждение за пакет
1
от допълнителни услуги съгласно споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни
услуги от същата дата. Позовава се на настъпил краен падеж на договора – 10.06.2021 г.
Твърди, че поради неплащане на уговорените вноски на падежа, ответникът бил изпаднал в
забава, поради което претендира и лихва за забава за периода от 11.07.2019 г. до 10.06.2021
г. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба с вх. на СРС № 83479/ 27.04.2022
г., подаден чрез куриерска фирма „Е.“ на 26.04.2022 г. /първият присъствен ден след 23.04/,
т.е. в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК. Ответникът оспорва предявените
искове. Навежда възражение за нищожност на Общите условия, като съдържащи
неравноправни клаузи, както и на уговорената клауза за възнаградителна лихва като
противоречаща на добрите нрави. Доколкото договорът за потребителски кредит е
нормативно уреден като възмезден, то нищожността на клаузата за договорна лихва влече и
недействителност на цялата сделка. Ищецът не бил дал възможност на ответника да уредят
доброволно отношенията си. Навежда възражение за недействителност и на споразумението
за предоставяне на пакет за допълнителни услуги. Сочи, че е извършвала частични
плащания, като в нарушение на разпоредбата на чл. 76 ЗЗД кредиторът не ги бил отнасял за
погасяване на основното задължение. Релевира и възражение за давност. Счита, че не дължи
и лихва за забава. Ето защо, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид заявените от страните становища и
приетите по делото доказателства и установи от фактическа и правна страна следното:
По претенцията за незаплатена главница и възнаградителна лихва:
По делото е представен № . от 13.06.2019 г. и приложимите към него Общи условия на
заемодателя, от който се установява, че „ФИРМА“ ЕООД, като заемодател, и Б. ИВ. ДЖ.,
като заемополучател, са били обвързани от валидно облигационно правоотношение, по
силата на което дружеството се е задължило да предостави на заемополучателя парична
сума в размер на 1700 лв., срещу насрещното му задължение да я върне на 24 равни месечни
вноски, ведно с уговорената възнаградителна лихва, платими на 10-то число от месеца.
Месечната вноска била определена на 101.62 лв., формирана на база годишен лихвен
процент (ГЛП) от 38.30 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 44.98 %. Видно е от
договора, че потребителят е закупил и допълнителен пакет услуги за цена от 1256.16 лв.,
заплащането на която било разсрочено също за 24 месеца, поради което и стойността на
услугата била калкулирана към общия размер на месечната погасителна вноска, определена
с този разход в размер на 153.96 лв. Общата стойност за връщане (заедно с пакета от
допълнителни услуги) била определена на 3695.01 лв. Договорът бил сключен след
попълване на искане за отпускане на потребителски кредит от страна на заемополучателя, в
който същият е посочил съществена за заемодателя информация относно финансовото си
състояние и трудовата си заетост. Към договора е изготвен и погасителен план, съгласно
който крайният срок за издължаване на кредита е 10.06.2021 г.
Ответникът не оспорва да е подписал гореописания договор, нито пък оспорва
усвояването на заемната сума от 1700 лв., а последното се установява и от приетото
заключение на ССчЕ. Предвид изложеното съдът намира за установено, че между страните е
възникнало правоотношение по договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил
на ответника сумата 1700 лева.
Процесният договор несъмнено представлява договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да предостави на
2
ответника заем съгласно уговорените параметри и условия. Като такъв, за него важат
допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде сключен
в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1), която в настоящия случай
е налице. Спазени са и изискванията на чл. 11 ЗПК, като са посочени: размерът на кредита;
размерът на лихвения процент; размерът на ГПР /44.98 %/, който е в границите, определени
в чл. 19, ал. 4 ЗПК; общата стойност на плащанията, брой, периодичност и дати на плащане
на отделните вноски; изготвен е погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, такъв е изготвен и след
всяко анексиране на договора, погасителните планове са подписани от кредитополучателя;
предвидена е възможността на кредитополучателя да се откаже от кредита в определен срок,
налице е информация за размера на лихвения процент на ден.
Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/ съгласно специалния ЗПК. Всяка страница от договора е
подписана от кредитополучателя. Видно от отбелязване в последен абзац на част
„декларации“, кредитополучателят е получил своя екземпляр от договора, споразумението,
общите условия и погасителния план в деня на сключване на контракта. Ползваните в
договора абревиатури са пояснени в представените при подписването му общи условия. От
представените стандартен европейски формуляр и допълнителна преддоговорна
информация се установява, че кредиторът е изпълнил задължението си по чл. 5, ал. 2 ЗПК.
Макар и получена в деня на сключване на договора следва да се приеме, че кредиторът е дал
възможност на кредитополучателя да прецени своите възможности за погасяване на
заемната сума и да се запознае със съществените условия по издължаването и на тази основа
ответникът е пристъпил по свое решение към подписване на контракта, поради което и не
следва да се приема, че същият е бил изненадан от съдържанието му.
Съдът намира, че договорът отговаря на изискванията, които поставя Законът за
потребителския кредит.
С оглед изложеното не са налице сочените от ответника основания за
недействителност на договора поради противоречие с конкретни разпоредби на ЗПК.
Противно на възраженията на ответника уговорената годишна възнаградителна лихва
не надвишава определения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер /който е около 50 % на
годишна база/. Ето защо в случая клаузата, регламентираща възнаградителната лихва, не е
нищожна нито на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, нито поради противоречието с добрите
нрави. При преценка действителността на клаузата за възнаградителна лихва съдът взе
предвид, че при определяне съдържанието на договора страните са ограничени от
изискването по чл. 9 ЗЗД същото да не противоречи на повелителни норми на закона и на
добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, те не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК регламентира
максималния размер на годишния процент на разходите по потребителски кредити и
възнаградителната лихва като компонент от него, наред с другите посочени в чл. 19, ал. 1
ЗПК разходи, би била нищожна, когато надхвърля петкратния размер на законната лихва –
арг. от чл. 19, ал. 5 ЗПК. При нормативното отсъствие на конкретно предвиден размер, до
който е допустимо да се уговаря възнаградителната лихва, преценката относно
съответствието с добрите нрави следва да се извърши с оглед същността и функциите на
тази лихва. Тя е граждански плод, възнаграждение, което се дължи за използването на
предоставения на кредитополучателя финансов ресурс и овъзмездява кредитора за времето,
през което е лишен от възможността да ползва паричните средства и да извлича облага от
3
тях, явява се дължима по договора насрещна престация. В този смисъл нейният размер е в
съответствие с морала, когато не води до несправедливо обогатяване на кредитора.
Действително, както сочи ответникът в отговора на исковата молба, в съдебната
практика (решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., ІІ г. о. на ВКС,
определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г., г. к., ІV г. о. на ВКС) се приема,
че възнаградителната лихва може да надхвърля размера на законната лихва, с която се
съизмеряват вредите за времето, в което остава неудовлетворено кредиторовото парично
притезание. Съдебната практика, която приема, че за противоречащи на добрите нрави се
счита уговорка относно размера на възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва при необезпечени заеми и превишава двукратния размер на
законната лихва за обезпечените с ипотеката такива е неморална, преобладаващо е
формирана преди влизане в сила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Фиксираният в раздел
VІ от договора лихвен процент от 38.30 % на годишна база е под петкратния размер на
законната лихва, която към момента на сключване на договора е в размер на 10,00% и не
бележи превишение. Отпускането на кредита е извършено за един ден и сумите са
осигурени от небанкова финансова институция, която се издържа (осигурява си средства, с
които осъществява по занятие дейност по отпускане на заеми) от доходи от лихви, което
предполага и по – високи такива спрямо предлаганите от банките. Отчитайки, че
възнаградителната лихва е цена за предоставеното ползване на заетата сума, чието
отпускане е бързо одобрено, а връщането е следвало да се осъществи за некратък период от
време, съобразявайки се с обстоятелството, че се касае за необезпечен кредит, осигурен от
небанкова финансова институция на лице, което има кредитна задлъжнялост (за
рефинансирането на които е усвоен кредитът), то следва да се приеме, че уговорената
възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, тъй като е обясним с разходите,
които прави заемодателят, както и с риска, който носи от неиздължаване съгласно
уговореното, а също и с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Както се
посочи, уговореният по договора ГПР не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на
добрите нрави, тъй като уговореният процент на „оскъпяване“ на заетите парични вноски не
злепоставя интереса на икономически по-слабата страна в облигационното отношение.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове са доказани по основание.
Относно размера на същите, съдът взе предвид приетото и неоспорено заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което непогасената главница по процесния
договор за кредит е в размер на 858.40 лв., а на договореното възнаграждение – 157.77 лв.
По претенцията за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги:
Видно от приетите по делото писмени доказателства, страните по договора за
потребителски кредит са го подписали при избран пакет от допълнителни услуги „Б..“, за
който са сключили споразумение за предоставяне на допълнителен пакет услуги от
13.06.2019 г., представляващо неразделна част от договора и уговорено и в общите условия
към него, като т.нар. допълнителни услуги се изразяват в: приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, възможност за потребителя за отлагане на
погасителни вноски, за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за
смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства, за което кредитополучателят дължи възнаграждение в размер от 1256.16 лв.,
разсрочено с погасителните вноски съобразно погасителния план към договора, при размер
на вноските по закупен пакет за допълнителни услуги от 52.34 лв. всяка.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Съдът приема, че т.нар. допълнителен пакет услуги, за който се дължи възнаграждение в
размер, почти равен на предоставения заем, не попада в приложното поле на цитираната
4
разпоредба. Срещу уговореното възнаграждение не се дължи никакво поведение от страна
на кредитора – видно е, че сумата се дължи за предоставените допълнителни възможности
на потребителя да управлява кредита, като би могъл да променя условията по погасителния
си план, както и да получава допълнителни заеми при облекчени условия. В този аспект
това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, нито
заради определени действия, предприети от кредитора – арг. чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК.
Наименованието на допълнителния пакет услуги прикрива истинската цел на клаузата да
служи за увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения заем, което от
своя страна води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според
която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на М. съвет на Р.Б. Добавено към уговореното възнаграждение по договора,
възнаграждението за допълнителния пакет услуги надхвърля размера на предоставената
главница по договора, т.е. несъмнено води до многократно превишаване тавана на ГПР,
което от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение
(арг. от чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане. В
допълнение, разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично забранява на кредитора да събира от
потребителя такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто
именно е характерът на предоставения допълнителен пакет услуги, поради което и на това
основание уговорката се явява нищожна. Нищожността на клаузата за заплащане на
възнаграждение за допълнителен пакет услуги, за която съдът следи служебно, а е
направено и възражение в този смисъл от ответника, изключва възникването на
претендираното въз основа на нея вземане в размер на 520.21 лв., поради което предявеният
осъдителен иск за възнаграждение по избран пакет допълнителни услуги се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид нищожността на клаузата за допълнителния пакет услуги удържаните от
кредитора по тази клауза суми в размер на общо 735.95 лв. е недължимо платена (при
начална липса на основание), като с нея следва да бъдат погасени други валидно възникнали
парични задължения на потребителя по договора (по арг. от чл. 19, ал. 6 ЗПК) – за главница
и възнаградителна лихва. Вещото лице по ССчЕ разяснява, че платената от ответника сума в
размер на 110 лв. е отнесена за погасяване от ищеца на такси, отново в противоречие с чл.
10а ЗПК, поради което и тази сума, платена по неравноправна клауза, се явява недължимо
платена.
В отговора на исковата молба изрично се прави възражение, че извършените по
договора плащания неправилно са отнасяни за погасяване на вземания по неравноправни
клаузи.
С решение на СЕС по дело ./2021 г. от 30.06.2022 г. „ФИРМА“ ЕООД срещу T.И.T., е
посочено, че член 6, параграф 1 от Директива ./13 трябва да се тълкува в смисъл, че в
хипотезата, в която по силата на тази разпоредба, разглеждана в светлината на принципите
на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши
прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за
потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора. От тълкуването на Съда на
ЕС следва, че дори в едностранни производства по чл. 410 ГПК може да се стигне до
хипотеза, при която да е необходимо да се извърши служебно прихващане между
плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски
кредит, и останалата дължима сума по договора. В тази насока и чл. 19, ал. 6 ЗПК – при
плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5,
надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.
Оттук и съдът следва да отнесе всички плащания по възнаграждение за закупен пакет
5
от допълнителни услуги и начислената сума в размер на 110 лв. за такси за вземания за
възнаградителна лихва и главница по договора. Следва да се посочи, че при това служебно
приспадане, видно от ССчЕ, неправилно е начислявано обезщетение за забава на ответника,
тъй като с платените суми са погасявани вземания за главница и договорна лихва и не е
било налице просрочие. Единствено при плащането на първата платена сума е налице забава
за периода от датата, следваща падежа на първата вноска по договора – 11.07.2019 г., до
датата на плащането – 06.08.2019 г. Мораторна лихва за забава върху забавената първа
вноска за периода от 11.07.2019 г. до 06.08.2019 г. /датата на плащане/, съдът определи с
помощта на електронен лихвен калкулатор по реда на чл. 162 ГПК в размер на 0.76 лв.
Останалите суми, платени за лихва за забава в размер на 40.41 лв. /41.17-0.76/ са недължимо
платени, не е било налице основание за тяхното начисляване – част от лихвата е
начислявана и плащана без да има забава или действителна главница. Оттук и платената по
договора сума за допълнителен пакет услуги – 735.95 лв., за такса – 110 лв. и за обезщетение
за забава – 40.41 лв. /общо 886.36 лв./ следва да бъде отнесена към дължимите
възнаградителна лихва и главница по договора.
По делото се претендира главница в размер на 858.40 лв. и възнаградителна лихва в
размер на 157.77 лв. От представените писмени доказателства и ССчЕ се установява, че са
погасени всички суми до вноска № 15 по договора за кредит. Съобразявайки разпоредбата
на чл. 76, ал. 2 и ал. 1 ЗЗД и уговорените в договора падежи, съдът приспадна надплатената
сума по договора в размер на 886.36 лв. съобразно последователността на всяка отделна
вноска по погасителен план. Оттук и погасени се явяват изцяло възнаградителната лихва и
главницата по първите 22 вноски (всяка по 101.62 лв.) – от 15 до 22 вноска общо
приспадната сума е в размер на 812.96 лв., както и изцяло възнаградителната лихва по 23-та
вноска с падеж на 10.05.2021 г. в размер от 6.19 лв. и частично главницата, като е останал
непогасен остатък от главницата по вноска 23 в размер на 28.22 лв. (95.43 лв. - 67.21 лв.
=28.22 лв.). Изцяло непогасена е и 24-та вноска в общ размер на 101.59 лв., от които 98.45
лв. – главница – и 3.14 лв. – възнаградителна лихва съобразно представения погасителен
план, както и таблицата по ССчЕ.
Следователно, при съобразяване на извършените от ответницата частични плащания,
непогасена е останала сумата от 126.67 лв. – главница по договора за кредит, както и сумата
от 3.14 лв. – възнаградителна лихва.
Ето защо, предявеният иск за главница по чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 9
ЗПК следва да бъде уважен за сумата от 126.67 лв., а за разликата до пълния предявен
размер от 858.40 лв. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а искът с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК следва да бъде уважен за сумата от
3.14 лв. – непогасена възнаградителна лихва по вноска с падеж 10.06.2021 г., а за разликата
до пълния предявен размер от 157.77 лв. и за вноските с падеж в периода от 10.09.2020 г. до
10.05.2021 г. следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за лихва за забава:
Видно от гореизложеното, ответникът е заплащал своевременно вноските по
погасителния план, като ищецът незаконосъобразно е начислявал лихви поради неправилно
отнасяне за погасяване на суми по кредита, вкл. и по нищожни клаузи. Установява се, че
ответникът е изпаднал в забава едва на 10.05.2021 г., когато е следвало да заплати изцяло 23-
та вноска. Върху същата се дължи лихва за забава в размер на законната лихва за периода от
11.05.2021 г. до крайната претендирана от ищеца дата – 10.06.2021 г. По 24-та вноска
претенция за лихва за забава на практика не е заявена от ищеца, доколкото крайната дата на
периода на претенцията съвпада с падежа по погасителна вноска 24, т. е. в претендирания
период липсва забава от ответника по погасителна вноска 24. С помощта на лихвен
калкулатор съдът определи дължимата лихва за периода от 11.05.2021 г. до 10.06.2021 г. в
размер на 0.24 лв. За разликата до пълния предявен размер от 167.66 лв. и за периода от
6
11.07.2019 г. до 10.05.2021 г. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По възражението за давност:
При наличие на извод за дължимост на вземанията за главница, възнаградителна и
мораторна лихва, съдът следва да разгледа и релевираното от ответника възражение за
изтекла погасителна давност. Давностният срок в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред съда, от
която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“
ЗЗД. В случая първата вноска по договора за кредит е с падеж 10.07.2019 г., като дори и
кратката давност изтича след датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, поради
което възражението е неоснователно.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски съобразно уважената част от исковете/ От
присъдените със заповедта разноски относими към установителните претенции са общо
49.79 лв., доколкото предметна исковете по чл. 422 ГПК не е присъдената със заповедта
сума от 13.02 лв. От сумата в размер на 49.79 лв. по съразмерност на ищеца за заповедното
производство се дължи сумата от 6.36 лв. разноски в заповедното производство за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По исковото производство ищецът
доказва направата на разноски в общ размер на 170.32 лв. /за заплатена ДТ и определено от
съда възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв./, от които по съразмерност ще му
се присъдят 13 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на направените от нея в
исковото производство разноски съобразно отхвърлената част от исковете, като по делото се
доказва единствено направата на разноски в размер на 400 лв. – депозит за ССчЕ, в какъвто
смисъл е и представеният на л. 80 от делото списък на разноски. По съразмерност, на
ответника следва да се присъди сумата от 369.47лв.
За заповедното производство разноски не се претендират от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит, че Б. ИВ. ДЖ., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Б. дължи на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление в гр. С. следните суми, представляващи незаплатени задължения по
договор за потребителски кредит № . от 13.06.2019 г., а именно: 126.67 лв., представляваща
подлежаща на връщане заета сума, ведно със законната лихва от 04.08.2021 г. до погасяване
на задължението, 3.14 лв., представляваща възнаградителна лихва по последната
погасителна вноска по погасителния план с падеж 10.06.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване на вземане за главница за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 858.40 лв., иска за установяване на вземане за възнаградителна лихва за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 157.77 лева и за вноските с падеж в периода от
10.09.2020 г. до 10.05.2021 г.
ОСЪЖДА Б. ИВ. ДЖ., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б. да заплати на
„ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С. сумата от 0.24 лв.,
представляваща мораторна лихва върху непогасените вземания за периода от 11.05.2021 г.
до 10.06.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения до пълния предявен
7
размер от 167.66 лв. и за периода от 11.07.2019 г. до 10.05.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в гр. С. срещу Б. ИВ. ДЖ., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б. иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 520.21 лв., представляваща дължимо
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
ОСЪЖДА Б. ИВ. ДЖ., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б. да заплати на
„ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С. на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата 6.36 лв. – разноски в заповедното производство по съразмерност и
сумата 13 лв. – разноски в исковото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С. да
заплати на Б. ИВ. ДЖ., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б. на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата 369.47лв., представляваща разноски по делото за депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8