РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,
30.07.2015 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, ІV - ти състав в открито съдебно заседание на 30 юни
през две хиляди и петнадесета година, в състав:
Съдия: ИНА РАЙЧЕВА
при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като
разгледа докладваното от съдията РАЙЧЕВА
адм. дело № 311 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.220, ал.2 от Закона за
митниците (ЗМ), във вр. с чл.145 и сл. от
АПК.
Дружеството с ограничено отговорност под фирма „Саотабакотрейд”
ООД, със седалище гр. Пловдив, представлявано от А.М.П. и Я.М.П. – управители, е
оспорило Решение № 4423/0028 от 18.05.2013 г., издадено от Началник на Митница
Русе, поправено с Решение № 4423/0028 от 21.06.2013 г. за поправка на очевидна
фактическа грешка и потвърдено с Решение
№ 321/27.06.2013 г. на Директора на Агенция Митници. С оспореното решение е
отказано да бъде приет декларирания ТАРИК код за стоката „отпадъци от тютюн –
скрап” по ЕАД № 13BG004000H0002425 от 17.01.2013 г. и е определен нов ТАРИК код
2403 19 90 00 със съответстващ акциз 152 лв./кг., въз основа на което за
дружеството са определени като възникнали
задължение за плащане на акциз в размер на 1 805 760,00 лв. и ДДС в
размер на 361 152,00 лв., ведно със законната лихва до окончателното
плащане. Развити са съображения за неправилност на оспорения акт поради
нарушение на материалния закон и съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, като се сочат много подробни доводи в
подкрепа на оплакванията. Иска се да бъде отменено оспореното решение на
началника на Митница Русе. Не претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата – Началникът
на Митница Русе, чрез процесуални представители, счита, че жалбата е
неоснователна. Иска оспореното решение да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.
След като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл.168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена от надлежно
легитимирана страна, адресат на решение на митнически орган, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, съгласно нормата на чл.243 от Регламент 2913/92 ЕО
и съответстващата й разпоредба на чл.220, ал.2 ЗМ.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.149,
ал.1, вр. ал.3 от АПК. Решение № 321/27.06.2013 г. на по-горестоящия орган -
Директора на Агенция Митници е получено лично от А. П., управител на
дружеството, на 05.07.2013 г. Това обстоятелство се установява по несъмнен
начин от Писмо изх. № УУ-01.01-1100124/16.10.2013 г. от Регионално управление
„Български пощи” – Пловдив с приложени към него писмени доказателства - копие
от опис на книга обр. 242Е, стр.2 от 02.07.2013 г. и копие от опис на книга
обр. 242 от 05.07.2013 г. на л.л.62-64 от делото. От същите е видно, че кореспондентска
пратка № PS 104002EH7E4 ИД е постъпила в
пощенска станция 4000 Пловдив на 02.07.2013 г. Още същия ден пощенски служител,
обслужващ адреса, е направил неуспешен опит за доставка на пратката. Поради
отсъствие на получателя в пощенската му кутия е оставено служебно известие с
покана в 20-дневен срок да се яви за получаване на пратката в станцията – л.62
от делото, след което пратката е предадена за доставка на гише. На 05.07.2013
г. същата е доставена на адресата срещу подпис в книга обр.242. Жалбата срещу
оспореното решение на началника на Митница Русе е подадена на 19.07.2013 г.,
видно от Удостоверение изх. № 94-Д-11/19.09.2013 г. на л.46 от делото и от заверен препис от
лицева страна на пощенска пратка с код R PS 7000 00NLU3 T с клеймо на изпращане от 19.07.2013 г. и платена такса от
1,90 лв. на л.59 от делото. При тези данни съдът намира, че е спазен законоустановения срок за съдебно оспорване и
възраженията на ответната страна в тази насока са неоснователни.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
По фактите:
На 17.01.2013 г. от
„Саотабакотрейд” ООД, със седалище гр. Пловдив, с ЕАД № 13BG004000H0002425/17.01.2013 г. била
декларирана за свободно обращение и крайна употреба стока, описана като „отпадъци
от тютюн – скраб ФСВ скраб – крол”, произход Сърбия (л.113 от преписката). В
административния документ (кл.33 на ЕАД) за стоката бил деклариран ТАРИК код 240130
00 00,
със съответстваща ставка мито -
0% за представен сертификат за движение на стоките EUR.1 № А 4751292, която стока
не подлежи на облагане с акциз, съгласно ЗАДС.
В изпълнение на чл.63 от Регламент № 2913/92 на ЕО,
във вр. с чл.234, ал.1 от Регламент № 2454/93 на ЕО, ЕАД бил приет и незабавно
регистриран, като изискуемите документи по чл.218 от Регламент /ЕИО/ № 2454/93
били представени и декларирани в кл.44 на ЕАД.
Извършена била проверка на ЕАД и приложените
документи на основание чл.78 от Регламент № 2913/92.
Представен бил фитосанитарен сертификат № RS 71913, в който не било упоменато,
че стоката е отпадък.
Към момента на деклариране и при спазване на
разпоредбите на чл.240 – 242 от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 от внесената стока
били взети проби за анализ с протокол за вземане на проба № 5/17.01.2013 г. в
присъствието на представител на дружеството на л.л.126 и 127 от преписката,
които били изпратени за изследване в Митническа лаборатория - Русе.
Експертизата № 20_17.1.2013/24.01.2013 г. (л.л.124-125
от преписката) установила, че декларираната с процесното ЕАД стока представлява
насипна, суха растителна маса, съставена от раздробени частици от различни
области на тютюневия лист, с неправилна форма и приблизителни размери, вариращи
от 2*2 mm до 5*10 mm. Становището на експертизата било, че изпитаната проба
може да се охарактеризира като раздробен тютюн, който е в съответствие с
проведения експеримент за установяване на пушателно-вкусовите свойства, би
могъл да се използва за пушене, без да се подлага на допълнителна индустриална
обработка.
С Писмо рег. индекс № 93/7/18.03.2013 г. на ЦМУ и Писмо
рег. индекс № 4423/45/15.03.2013 г. на ЦМУ било изразено становище, че стоката
се класира в код по КН 2403 19 90 и в код по ТАРИК 2403 19 90 00 (л.л.121-123
от преписката).
Посочено е, че въз основа на правила 1 и 6 от Общите
правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура (КН), Обяснителните бележки
към КН, дефиниращи тютюн за пушене, дори съдържащ заместители на тютюна във
всякакво съотношение и предвид Обяснителни бележки към Хармонизираната система
за описание и кодиране на стоки за позиция 2401, стоката се класира в код по КН
2403 19 90 и в код по ТАРИК 2403 19 90 00.
По см. на чл.12, ал.1, т.1 от ЗАДС, тютюн за пушене
(за лула и цигари) е тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан
или пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална
обработка.
Прието е, че стоката, обект на експертизата, с
горепосоченото описание и с тарифно класиране в код по КН 2403 19 90, се
включва в понятието „тютюн за пушене” по см. на ЗАДС и подлежи на облагане с
акциз.
С оспореното в настоящото производство Решение №
4423/0028 от 18.05.2013 г., издадено от Началник на Митница Русе, поправено с
Решение № 4423/0028 от 21.06.2013 г. за поправка на очевидна фактическа грешка
на Началник Митница Русе и в последствие потвърдено с Решение № 321/27.06.2013
г. на Директора на Агенция Митници, административният орган отказал да приеме
декларирания (кл.33) ТАРИК код за внесената от дружеството стока № „отпадъци от
тютюн – скраб” по ЕАД № 13BG004000H0002425/17.01.2013 г., определен е нов ТАРИК код 2403 19 90 00 за
стоката по ЕАД № 13BG004000H0002425/17.01.2013 г., със съответстваща ставка акциз – 152 лв/кг.,
както и е определено задължение за акциз в размер на 1 805 760,00 лв.
и за ДДС допълнително 361 152,00 лв.
Поради констатирана очевидна фактическа грешка в
Решение № 4423/0028 от 18.05.2013 г., издадено от Началник на Митница Русе, е
издадено Решение № 4423/0028 от 21.06.2013 г. за поправка на очевидна
фактическа грешка в Решение № 4423/0028 от 18.05.2013 г., с което се извършва
следната поправка: навсякъде в решението вместо текста „експертиза № 15_24.1.2013/24.01.2013
г.” следва да се чете „експертиза № 20_17.1.2013/24.01.2013 г.” (л.1 от
преписката).
Решение № 4423/0028 от 18.05.2013 г., издадено от
Началник на Митница Русе, е било оспорено по административен ред пред
непосредствено по-горестоящия орган, който е отхвърлил жалбата като
неоснователна, излагайки подробни мотиви в тази насока, като е обсъдил и
наведените от жалбоподателя възражения и представени доказателства (л.л.3-7 от
преписката).
Във връзка с установяване на факти и обстоятелства
от значение по делото са събрани гласни доказателства, от които се установява
по какъв начин са взети пробите, въз основа на които е изготвена митническата
лабораторна експертиза. Представено е и Ръководство за вземане на проби от
стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизни стоки, утвърден
и допълнен с две заповеди на директора на Агенция „Митници” – л.130 – 193 от
делото.
В рамките на съдебното
оспорване е назначена съдебно-техническа експертиза, която след като се
запознае с материалите по делото и извърши анализ на контролна проба от
внесения продукт, намираща се в Митница Русе, да отговори на следните въпроси:
1/. Представлява ли взетата проба тютюн, който е нарязан или раздробен по друг
начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна
индустриална обработка или е неизползваем отпадък. След извършване на
физическите изпитвания и ръчно сепариране, ако е възможно (предвид наведените твърдения от страна на
жалбоподателя за наличие на нетютюневи примеси) да използва и дегустационен метод; 2/. След
отваряне на пробата от процесната стока, да се направи оглед на същата от
вещите лица и да се опишат физическите й характеристики – външен вид.
От представеното и прието
по делото заключение (наименовано от специалистите протокол за извършена
съдебно-техническа експертиза) на вещите лица (л.л.216-217 от делото) става
ясно, че според тях изследваният продукт представлява технологичен отпадък,
получен от първичната обработка на тютюна, с наличие на чужди примеси от
органичен и неорганичен произход (растителни примеси, пясък, тютюнев прах,
хартиени примеси, загинали ларви от тютюнев бръмбар, екскременти от гризачи и
примеси с неустановен произход). Установява се, че пробата не представлява
тютюн, нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки. При
пропушване на направените цигари се установило, че физиологичната сила на
същите е под средната, има горчивина във вкуса и се усеща силно целулозно
парене. Заключението на вещите лица е, че пробата представлява технологичен
отпадък от първичната преработка на тютюна (пул). Същият се използва от някои
фирми за направата на тютюнево фолио.
В съдебно заседание от 08.05.2014 г. вещите лица
заявяват, че поддържат изцяло представеното писмено заключение по извършената
съдебно-техническа експертиза. В допълнение дават подробни обяснения какво
точно представлява изпитаната от тях проба, а именно „пул”, който е най-дребният
технологичен отпадък. Същият се получава, когато се обезжилва тютюна при
неговата първична обработка. Този технологичен отпадък не може да се пуши без
допълнителна индустриална обработка. Ако се пусне в промишлено производство,
машините ще го отстранят. При изготвянето на експертизата вещите лица са
измервали частиците и са констатирали, че няма такива с размери над 0,5 мм,
поради което са счели, че това е тютюнев отпадък - пул. Той би могъл да бъде
използван за направата на тютюнево фолио, но към момента в България нямало
такава специална действаща техника за направата на тютюнево фолио. Заявяват, че
като специалисти са запознати, че преди време е имало необходимата техника за
направа на тютюнево фолио (възстановяване на тютюн), но тя е специална и е
различна от апаратурата, която се ползва от цигарената фабрика при преработката
на тютюн. Обясняват, че ако пулът не се използва за направата на тютюнево фолио
и се вложи в производството във вида, в който е, ще бъде изхвърлен отново, тъй като
размерите на мрежите са по-широки, отколкото размерите на частиците. За да бъде
вложен в производството на тютюн изделия, то трябва да бъде направена
допълнителна обработка, в това число и за направа на тютюнево фолио.
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът приема следното:
Оспореното решение на
началника на Митница Русе е постановено от компетентен по материя и
териториален обхват орган. То е в изискуема форма – писмен вид, съдържа правни
и фактически основания.
Направената проверка по
отношение спазване на административно-производствените правила сочи следното:
Редът за вземане
на проби е уреден в чл. 155 – чл.159 от Правилника за прилагане на Закона за
митниците (ППЗМ), както и в Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземане на проби и
методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки (наричана
по-долу за краткост само Наредба № 3/2006 г.) и издаденото на основание чл. 9
от същата наредба Ръководство за вземане на проби от стоки за целите на
митническия контрол и контрола върху акцизните стоки на Директора на Агенция
Митници (за краткост „Ръководството”).
В т. 9.2. от Ръководството (л. 148 от делото)
е уреден редът за вземане на проби от насипни, прахообразни и гранулирани
стоки. По делото няма спор, че декларираната от жалбоподателя стока – отпадък
от тютюн, предмет на проверката на митническите органи, е насипна стока в
транспортни опаковки (кашони), поради което съгласно т. 9.2.1. от Ръководството
от стоката се взема сборна проба, която може да се образува само от опаковките
от една партида. Това следва да стане като от три различни транспортни опаковки,
разположени на различни места в транспортното средство или в склада за
съхранение, се вземат еднакви количества локални проби, които се събират в съд
за смесване и след хомогенизиране се образувана сборна проба за стоката. В т. 5.6.2. от Ръководството и § 1, т. 2 от ДР на Наредба №3/2006 г. е дадено определение на
понятието "сборна проба" - проба, получена чрез обединяването в общ съд
на части от партидата или от обема стока и която има физични или химични
характеристики, идентични на средните характеристики на целия обем или партида.
Съгласно чл.10, ал.1 от Наредбата от сборната проба се формират следните крайни проби: 1. две
лабораторни проби за изследване в митническите лаборатории; 2. една контролна
проба за съхранение в съответното митническо учреждение и 3. една проба за
проверяваното лице. Лабораторната проба, контролната проба и пробата за
декларатора или проверяваното лице са "крайни проби" /така § 1, т. 4 и т. 5 от ДР на Наредба № 3 от
18.04.2006 г. и т.5.6.4.; т.5.6.5 и т.5.6.6 от Ръководството/, а съгласно
легалното определение за "крайна проба" същата е "опакована част
от сборната проба /така § 1, т. 3 от същата
Наредба и т.5.6.3 от Ръководството/.
Видно от протокола за вземане на проба №
5/17.01.2013 г., същата е взета в присъствието на представител на дружеството,
който се е подписал, че е присъствал при вземане на пробата и е удостоверил, че
не възразява срещу начина на вземане, количеството, маркировката и осигуровката
на пробата. В протокола ясно е записано името на митническия служител, взел
пробата. По делото са събрани гласни доказателства, от които се установява
начина, по които са взети пробите. В показанията си св. Василев (митническия
инспектор, взел пробите) подробно обяснява начина, по който е вземал пробите,
за да постигне ефекта на сборна проба, каквито са нормативните изисквания.
Свидетелят заявява, че е взел пробите, пакетирал ги, пломбирал ги, сложил е
етикети. Отворил е няколко кашона (4 или 5) като взел от всеки кашон по една
шепа. Една проба представлявала четири отделни опаковки, от всеки кашон по
малко. Спомня си, че кашоните били три реда на височина, като срязвал поне един
долен кашон от редица, за да се получи по представителна извадка. Пробите от
всички кашони слагал в едни и същи пакетчета. Имал четири пакетчета, като
отварял един кашон и пълнел пакетчетата, от следващия кашон отново слагал в
същите тези четири пакетчета. По този начин постигал ефекта на сборната проба.
Пакетчетата имали митническа пломба, дата, място, вид на стоката, количество на
стоката (от общото количество), имената на взел проби, имената на предалото
лице, присъствал митнически служител, имената на представителя на дружеството.
Така описаният
механизъм не съответства точно на изискванията на Наредба № 3 от 18.04.2006 г.
и Ръководство за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и
контрола върху акцизните стоки. Не е налице смесване и хомогенизиране на
взетите от четирите кашона локални проби в общ съд за смесване, при което да се
получи сборна проба, която да бъде разпределена в четирите опаковки т.е в
крайни проби На практика в случая изобщо не е била формирана "сборна проба" - проба, получена чрез обединяването в общ съд на части от партидата /§ 1, т.2 от ДР
на Наредба № 3 от 18.04.2006 г./, а лабораторната
и контролна проби изобщо не отговарят на изискванията за “крайни” такива като “опакована част от сборна проба” по смисъла на §
1, т. 3 от ДР на Наредбата. Съдът счита, че е без правно значение дали
пробите са взети от кашони само от най-долния ред на камиона или и от втория
ред, доколкото няма спор, че четирите кашона, от които са взети пробите, са
случайно избрани и непоследователни, т.е. намирали са се на различни места по
смисъла на т. 9.2.1 от Ръководството. Не може да бъде споделено възражението на ответната страна, че
наличието на декларирано изявление от страна на представителя на проверяваното
лице, че не възразява срещу начина на вземане, количеството, маркировката и
осигуровката на пробата, е обстоятелство, доказващо изпълнението на всички
изисквания за вземане на сборна проба. Липсата на такива възражения към момента
на вземане на пробата не означава, че същата е взета при строго спазване на
нормативно определените правила и не освобождава ответния административен орган
да установи по безспорен начин изпълнението на тези изисквания за реда и начина
на събиране на доказателствата в административния процес, при положение, че
същите са оспорени.
Констатираното
нарушение на процедурата по вземане на сборна проба и формиране на крайни проби, съдът намира за
съществено, тъй като то компрометира представителността на изследваната проба
по отношение на цялата стока (допуснато нарушение на чл. 155,
ал. 5 от ППЗМ) и може да има за последица необоснованост на изводите както
на митническата лабораторна експертиза, така и на постановеното въз основа на
нея решение на административния орган.
Основният спор между страните се формира относно обстоятелството
какво представлява декларираната с ЕАД № 13BG004000H0002425/17.01.2013 г. стока – „отпадъци от тютюн – скраб” или представлява
„тютюн за пушене” по см. на чл.12, ал.1, т.1 от ЗАДС, съответно правилно ли е
посочен ТАРИК кода за стоката по ЕАД, който спор насочва към преценка за
правилното приложение на материалния закон.
Дружеството – жалбоподател в цитирания
административен документ от 17.01.2013 г. е декларирало за свободно обращение и крайна
употреба стока, описана като „отпадъци от тютюн – скраб ФСВ скраб – крол”,
произход Сърбия. В административния документ (кл.33 на ЕАД) за стоката е
деклариран ТАРИК код 240130 00 00, със съответстваща ставка мито - 0% за представен сертификат за движение
на стоките EUR.1 № А 4751292, която не подлежи на облагане с акциз, съгласно
ЗАДС.
В тази подпозиция
от Комбинираната номенклатура, Глава 24 и от Хармонизираната система за
описание и кодиране на стоки се отнасят „Отпадъци от тютюн”.
Съгласно Обяснителните
бележки към КН освен отпадъците от тютюн, упоменати в Обяснителните бележки към
Хармонизираната система за № 2401, точка 2, към настоящата подпозиция
принадлежат по-специално:
1.
Отпадъците,
произхождащи от манипулирането на тютюневите листа; в търговията те са познати
под името “kirinti”, брокелини, скрап и т.н. Те обикновено съдържат
онечиствания или чужди тела, такива като прах, растителни остатъци, текстилни
влакна. Тези отпадъци понякога се почистват от праха чрез пресяване;
2.
Остатъци
от тютюневи листа, познати в търговията под името “siftings”, които са
получени чрез пресяване на отпадъците, посочени по-горе;
3.
Отпадъци,
произхождащи от производството на пури, определяни под името “купюри” и
състоящи се от парчета или изрезки от листа;
4.
Прахът,
получен при пресяването на посочените по-горе отпадъци.
Към тази
подпозиция не принадлежат, например, отпадъците от тютюн, пригодени като тютюни
за пушене, за дъвчене, за смъркане или като тютюнев прах, или които са били
третирани с цел да бъдат използвани като тютюни за пушене, за дъвчене, за
смъркане или като тютюнев прах (№ 2403).
След извършената
от административния орган експертиза на внесената стока е извършено
претарифиране като органът е определил тарифен код 2403 19 90 00 - Други.
Съгласно Обяснителните
бележки към КН в подпозиции от 2403 10 00 и 2403 10 90 са „Тютюн за пушене, дори съдържащ заместители на
тютюна във всякакво съотношение”.
Посочва се още, че
тютюнът за пушене е тютюн, нарязан или раздробен по всякакъв друг начин,
разтеглен или пресован на плочи, който е годен за пушене, без да трябва
предварително да претърпи друга промишлена преработка.
Отпадъците от
тютюн се считат като тютюн за пушене, когато са пригодени за продажба на
дребно, ако са годни за пушене и ако не са класирани като пури, пурети или
цигари (виж обяснителните бележки за подпозиции 2402 10 00, 2402 20 00 и 2402
20 90).
Към настоящите
подпозиции принадлежат също продуктите, съставени изключително или частично от
вещества, различни от тютюна, и които отговарят на дефиницията по-горе. В
замяна на това са изключени продуктите, съставени изключително от вещества,
различни от тютюна, които са предназначени за медицински цели (глава 30).
Към тези
подпозиции принадлежи също рязаният тютюн (cut cigarette rag), крайната
тютюнева смес, използвана за производството на цигари.
Анализът на гореописаните разпоредби от
Комбинираната номенклатура и Хармонизираната система за описание и кодиране на
стоките сочи, че за да е налице основание за класифициране на стоката в
посочената от административния орган позиция е необходимо да са налице няколко
кумулативни условия: а именно стоката да представлява тютюн за пушене - нарязан
или раздробен по всякакъв друг начин, разтеглен или пресован на плочи, който е
годен за пушене, без да трябва предварително да претърпи друга промишлена
преработка. В процесния случай безспорно се установи, че се касае за продукт,
който не е годен за пушене, без предварителна промишлена преработка. От
приетата по делото експертиза и допълнителните обяснения на вещите лица в
съдебно заседание е видно, че процесният продукт представлява технологичен
отпадък, получен от първичната обработка на тютюна (пул), с наличие на чужди
примеси от органичен и неорганичен произход (растителни примеси, пясък, тютюнев
прах, хартиени примеси, загинали ларви от тютюнев бръмбар, екскременти от
гризачи и примеси с неустановен произход). Установява се, че пробата не
представлява тютюн, нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на
плочки. Заключението на вещите лица е, че пробата представлява технологичен
отпадък от първичната преработка на тютюна (пул). Същият се използва от някои
фирми за направата на тютюнево фолио. Този технологичен отпадък не може да се
пуши без допълнителна индустриална обработка. Ако се пусне в промишлено производство,
машините ще го отстранят. Ако пулът не се използва за направата на тютюнево
фолио и се вложи в производството във вида, в който е, ще бъде изхвърлен
отново, тъй като размерите на мрежите са по-широки, отколкото размерите на
частиците. За да бъде вложен в производството на тютюн изделия, то трябва да
бъде направена допълнителна обработка, в това число и за направа на тютюнево
фолио.
При това положение
внесената от жалбоподателя стока правилно е била отнесена по тарифен код 240130
00 00 като „отпадъци от тютюн”, като не би могла да бъде включена в понятието
„тютюн за пушене” по см. на чл.12, ал.1, т.1 от ЗАДС.
С оглед гореизложеното в случая са изпълнени
критериите, за да бъдат класирани внесените стоки в подпозиция 240130 00 00,
декларирана от дружеството – жалбоподател в ЕАД № 13BG004000H0002425/17.01.2013 г.,
поради което оспореното Решение № 4423/0028 от 18.05.2013 г. на Началник Митница Русе е прието в нарушение на материалния закон и
с оглед наличие на основанието по чл.146, т.4 от АПК, то следва да бъде
отменено.
Мотивиран така и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 4423/0028 от 18.05.2013 г., издадено от Началник на Митница Русе, поправено с
Решение № 4423/0028 от 21.06.2013 г. на Началника на Митница Русе за поправка
на очевидна фактическа грешка, потвърдено с Решение № 321/27.06.2013 г. на
Директора на Агенция Митници.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия: