Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 23.05.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на петнадесети май през
две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №10766 по описа на
СГС за 2016 г , за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова
молба на „П.и.б. ” АД *** , с която са предявени искове срещу А.К.М. ЕГН **********
и С.Л.М. ЕГН ********** *** :
-
с правно
основание чл.422 ГПК във вр.чл.430 ал.1,2 ТЗ ; да бъде признато за установено ,
че ответниците дължат солидарно сумата от 12 164,68 лева представляваща 31 падежирали месечни вноски
към 12.06.2015 г /включващи главница в размер на 5139,23 лева , 5349,93
лева договорна лихва за периода 19.11.2012 г -18.05.2015 г ; и 1675,52
лева наказателна лихва за просрочие за периода 19.11.2012 г -11.06.2015 г/
; по договор за банков кредит №79КР-АА-0914/15.05.2007 г и анекс №1 от
17.05.2008 г ; ведно със законната лихва върху главницата от 12.06.2015 г до
окончателното й заплащане ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК от 19.10.2015 г по ч.гр.д.№33346/15 г на СРС , 127 състав ;
-
и с правно
основание чл.430 ал.1,2 ТЗ да се осъдят ответниците да заплатят солидарно
следните суми по договор за банков кредит №79КР-АА-0914/15.05.2007 г и анекс №1
от 17.05.2007 г – общо 56 648,63 лева , от които сумата от 49 586,04 лева
непадежирала главница към 01.09.2016 г ; сумата от 76,24 лева
непадежирала договорна лихва за периода 17.08.2016 г – 31.08.2016 г ; сумата от
2680,50 лева падежирала към датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение /12.06.2015 г/ главница ; сумата от 2394,90
лева падежирала договорна лихва за периода 17.06.2015 г – 17.08.2016 г ; и сумата
от 1910,95 лева падежирала наказателна лихва за периода 12.06.2015 г
-31.08.2016 г ; ведно със законната лихва върху главницата от 01.09.2016 г до
окончателното заплащане на същата .
Ответниците
оспорват исковете по основание и размер . Считат , че ищецът повторно претендира процесните
суми , както и такива които не са претендирани . Оспорват кредитът да е обявен
за предсрочно изискуем . Правят възражение за погасителна давност на вземанията
считано от 2010 г ; както и твърдят , че изискуемостта на вземанията е
настъпила на по-ранна дата . Твърдят , че кредитът не е бил усвоен поради липса
на договореното обезпечение /договорна ипотека/. Според ответниците е
недопустимо да се води установителен иск с различен размер и различно основание
от заявеното пред заповедния съд . Договорът за специална сметка е нищожен и не
са наредени законосъобразно средствата по него , както и по него са наредени
32 912,17 евро , а не сумата по кредита . Според ответниците в договора за
кредит има заблуждаващи търговски практики и неравноправни клаузи .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Ищците представят договор за банков
кредит №79КР-АА-0914 от 15.05.2007 г между него и ответниците . Според договора
се предоставя сумата от 65 400 лева за закупуване на недвижим имот , като
за превеждане на сумата и за погасяване на кредита се водят счетоводна заемна
сметка , както и разплащателна сметка . Еднократно при отпускане на кредита се
събира комисиона за управление в размер на 1,5 % . Като обезпечение по договора
е предвидена ипотека на имот в с.Б., Община Ц..описан в т.22.1 от договора .
Към договора за кредит е приложен погасителен план.
Ищецът представя Анекс №1 от 17.05.2008
г към договора за кредит , с който е одобрен нов погасителен план с вноски до
17.05.2033 г .
Ищецът представя нотариални покани от
24.03.2015 г връчена по чл.47 ГПК . Съдът констатира , че връчването не е
надлежно , тъй като няма данни за щателно издирване на ответниците , както и
дали връчването е осъществено на постоянния им адрес .
Ищецът представя справка-извлечение от
01.09.2016 г за предявените в заповедното производство задължения .
Издадена е заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК от 19.10.2015 г по ч.гр.д.№33346/15 г на СРС , 127 състав за
следните задължения на ответниците : сумата от 57 405,77 лева просрочена
главница ; 5452,08 лева възнаградителна лихва за периода 19.11.2012 г -06.06.2015
г ; и 1807,68 лева неустойка за забава за периода 19.11.2012 г до
11.06.2015 г ; 96 лева разноски за нотариални покани и 2796,65 лева
разноски в заповедното производство ; по договор за банков кредит №79КР-АА-0914/15.05.2007
г и анекс №1 от 17.05.2007 г ; ведно със законната лихва върху главницата от
12.06.2015 г до окончателното й заплащане . Въз основа на изпълнителен лист
ищецът е образувал изпълнително производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на
ответниците на 18.01.2016 г и в срок са подени възражения на 27.01.2016 г .
С молба от 16.09.2016 г ищецът заявява ,
че исковата му молба трябва да се счита за уведомление за предсрочна
изискуемост на задълженията по кредита .
С разпореждане №180277 от 25.07.2017 г
по ч.гр.д.№33346/15 г на СРС , 127 състав е обезсилена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК от 19.10.2015 г по същото дело в частта , за разликата над 5139,23
лева главница до първоначално претендирания размер от 57 405,77 лева ; в
частта за разликата над 5349,93 лева до първоначално претендирания размер
от 5452,08 лева договорна лихва за периода 19.11.2012 г – 06.06.2015 г ; в
частта за разликата над 1675,52 лева до първоначално претендирания размер
от 1807,68 лева наказателна лихва /неустойка за забава/ за просрочие за периода
19.11.2012 г -11.06.2015 г/ ; както и в частта за 96 лева разноски за
връчване на нотариални покани по договор за банков кредит
№79КР-АА-0914/15.05.2007 г и анекс №1 от 17.05.2008 г.
Ответниците представят договор за
откриване на специална сметка от 17.05.2007 г между тях /Наредител/ ,
ищеца /Банка/ и М.М.Д./Бенефициент/ . На бенефициента се открива
специална доверителна безлихвена сметка , по която до 17.05.2007 г наредителят
/ищците/ превежда сума в размер на 32 912,17 евро . Страните се споразумяват банката да извърши от името и за сметка на
ищците /наредител/ дължимите от него плащания на бенефициента , след като се представи оригинал на
нотариален акт за продажба на имота и удостоверение за липса на тежести .
Ответниците представят нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №155
том III нотар.дело №515 от
22.05.2007 г на нотариус №370 М.В.. С нотариалния акт се продават
имотите в с.Б., Община Ц..от М.М.Д.на ответниците за сумата от 1934,20 лева .
Ответниците представят нотариален акт за
договорна ипотека №156 том III нотар.дело №515 от
22.05.2007 г на нотариус №370 М.В..
Ответниците представят писмо на ищеца от
05.03.2010 г , с което последният ги предупреждава , че може да преразгледа
условията по договора и да обяви задълженията за предсрочно изискуеми . Няма
данни кога е връчено на ответниците въпросното писмо .
С определение от 20.11.2017 г не са
приети за съвместно разглеждане насрещните искове на ответниците .
Към молба от 02.01.2018 г ответниците
представят извлечения от разплащателна сметка от 30.12.2017 г за периода
01.05.2007 г – 31.05.2007 г и за периода 01.06.2007 г – 30.06.2007 г с нулеви
салда .
В о.с.з на 27.02.2018 г процесуалният
представител на ищеца посочва , че са унищожени договори и документи на банката
преди 2010 г поради изтекъл срок на съхранение .
Според изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.С. към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение задълженията на ответниците са – просрочена главница
в размер на 5139,23 лева за периода 19.11.2012 г -18.05.2015 г , 5452,08
лева договорна лихва за периода 19.11.2012 г -11.06.2015 г ; и 1807,65
лева наказателна лихва за просрочие за периода 19.11.2012 г -11.06.2015 г/ .
След подаване на заявлението са падежирали следните суми : 2680,50 лева
просрочена главница , 2394,90 лева договорна лихва за периода 17.06.2015
г – 17.08.2016 г и 1910,95 лева
наказателна лихва за периода 12.06.2015 г – 31.08.2016 г . Непадежиралата
главница към датата на подаване на исковата молба е 49 586,04 лева
, а непадежиралата лихва е 76,24 лева за периода 17.08.2016 г –
31.08.2016 г . Според извлечение от разплащателна сметка на 17.05.2007 г по
разплащателна сметка на ищеца М. са постъпили 65 400 лева като „усвояване
сума по кредит“. Не се установява превод на сума от 64 810,35 лева от
разплащателната сметка , но на 17.05.2007 г от разплащателната сметка е излъчен
превод на М.М.Д.с основание „ПИБ продава 32 912,17 евро“. Първични
счетоводни документи за превода не са запазени , поради изтекъл срок на
съхранение . Страните представят две
различни извлечения – според това на ищеца кредитът е усвоен , а според това на
ответниците – не е усвоен ; като в извлечението на ответниците личат поправки.
В о.с.з на 15.05.2018 г вещото лице С.
уточнява , че има плащания по кредита до
м.10.2012 г . Представените от ищеца извлечения съдържат всички необходими
реквизити .Наредител по превода до продавача на имота е ответника М. , но
реално оторизацията и от страна на банката . Има банкова практика за такива
преводи и без платежно нареждане при съгласие между лицето и банката
Ищецът представя извлечение от сметка за
периода 01.01.2007 г – 31.12.2007 г , според което на 17.05.2007 ищецът е
предоставил сумата от 64 419 лева чрез превод на М.М.Д./“продава 32 912,17
евро“/ и си е удържал 981 лева такса управление на кредита . За периода 12.06.2007 г – 31.12.2007 г има
погасявания на кредита от ответника М. , включително на каса .
Ищецът представя потвърждение за
отпуснат кредит от 15.05.2007 г , за процесния кредит от 65 400 лева .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявени са
искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.430 ал.1,2 ТЗ ; да
бъде признато за установено , че ответниците дължат солидарно сумата от
общо 12 164,68 лева представляваща 31 падежирали месечни
вноски към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /12.06.2015 г/ ; включващи главница в размер на 5139,23 лева
, 5349,93 лева договорна лихва за периода 19.11.2012 г -18.05.2015 г ; и
1675,52 лева наказателна лихва за просрочие за периода 19.11.2012 г
-11.06.2015 г/ ; по договор за банков кредит №79КР-АА-0914/15.05.2007 г и анекс
№1 от 17.05.2008 г ; ведно със законната лихва върху главницата от 12.06.2015 г
до окончателното й заплащане ; за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК от 19.10.2015 г по ч.гр.д.№33346/15 г на СРС , 127 състав ;
както и с
правно основание чл.430 ал.1,2 ТЗ да се осъдят ответниците
да заплатят солидарно следните суми по договор за банков кредит
№79КР-АА-0914/15.05.2007 г и анекс №1 от 17.05.2007 г - общо 56 648,63
лева , от които сумата от 49 586,04
лева непадежирала главница към 01.09.2016 г ; сумата от 76,24 лева
непадежирала договорна лихва за периода 17.08.2016 г – 31.08.2016 г ; сумата от
2680,50 лева падежирала към датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение /12.06.2015 г/ главница ; сумата от 2394,90
лева падежирала договорна лихва за периода 17.06.2015 г – 17.08.2016 г ; и
сумата от 1910,95 лева падежирала наказателна лихва за периода
12.06.2015 г -31.08.2016 г ; ведно със законната лихва върху главницата от
01.09.2016 г до окончателното заплащане на същата .
Обективното
съединяване на искове по чл.422 ГПК и осъдителни искове е допустимо по ТР №4/13
г на ОСГТК на ВКС за заповедното производство . За непадежиралите суми по
осъдителните искове ищецът заявява , че ги обявява за предсрочно изискуеми с
исковата молба .
По двете групи искове се изследва
дължимост на суми по договор за кредит . Съгласно легалното определение в чл. 430 ал.1 ТЗ
с договора за кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума
за определена цел при уговорени условия и срок , а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По
своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален ; като при него целта, за която се отпуска
сумата по кредита е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение
на вече сключен договор за банков кредит за банката възниква задължение за
отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена
разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване
на кредита .
В случая /необичайно/
основната защитна теза на ответниците е , че не са получили сумата по кредита .
Тези
твърдения се опровергават от множество доказателства по делото . Ипотечният
кредит е отпуснат във връзка с покупка на имоти в с.Б., Община Ц..и това е
изрично записано в договор за банков кредит №79КР-АА-0914 от 15.05.2007 г
и в нотариален акт за договорна ипотека №156 том III
нотар.дело №515 от 22.05.2007 г на нотариус №370 М.В.. С оглед :
- сигурното плащане на сумата
по покупка на имотите на продавача ,
- гарантиране на интереса на
ответниците , че придобиват чист от тежести имот ;
-
гарантиране интересите на банката при ипотекиране на имота ; страните са
уговорили плащането да стане с ипотечен кредит и чрез специална сметка .
Подписан е договор за откриване на
специална сметка от 17.05.2007 г между ответниците /Наредител/ , ищеца /Банка/ и М.М.Д./Бенефициент/ . На
бенефициента се открива специална доверителна безлихвена сметка , по която до
17.05.2007 г наредителят /ищците/ превеждат сума в размер на 32 912,17
евро . Страните се споразумяват банката
да извърши от името и за сметка на ищците /наредител/ дължимите от него
плащания на бенефициента , след като
се представи оригинал на нотариален акт за продажба на имота и удостоверение за
липса на тежести .
Всички тези действия са извършени . С два поредни нотариални акта нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №155
том III нотар.дело №515 от
22.05.2007 г на нотариус №370 М.В.и нотариален акт за договорна ипотека
№156 том III нотар.дело №515 от
22.05.2007 г на нотариус №370 М.В.; имотите са продадени на ищците от М.М.Д.,
съответно са ипотекирани от банката-ищец . Сумата по кредита /превалутирана в
евро и с удържана такса/комисиона управление/ е преведена от банката на
продавача по сделката. Тук следва да се отбележи , че въпросната „специална сметка“
напомня акредитив и смисълът й е точно в това – да се преведе сумата от самата б.
на продавача , без купувачите да попълват платежно нареждане и без да могат до
осуетят плащането при наличие на надлежен нотариален акт за продажба . Кредитът
е бил надлежно усвоен и е предоставено договореното
обезпечение /договорна ипотека/. Няма данни продавачът на имотите да твърди ,
че не е получил уговорената сума в размер на 32 912,17 евро .
Всички твърдения на ответниците , че не
са получили кредита от ищеца , че има разминавания на суми , че имотът в
близост до морето бил закупен за 1934,20 лева са неверни защитни тези .
Цената в нотариалният акт за покупко продажба не отговаря на такава за имот в
близост до черноморския бряг , а
симулацията се разкрива от договореностите между страните в договор за откриване на специална сметка от
17.05.2007 г. Едва ли ако не бяха получили пари от б.та ищците щяха да плащат в продължение на години вноски по
кредита – според ССЕ до 2012 г . Отделно , на 17.05.2008 г е подписан анекс , с който за пореден път е
потвърдено получаването на сумата по кредита .
Само на база на извлечение от сметка ,
издадено неясно от кой служител на ищеца , не може игнорират многобройните
доказателства , които категорично потвърждават , че сумата по банковия кредит
безспорно е получена от ответниците / като е преведена с тяхно съгласие на
продавача на имотите / . Става въпрос за най-обикновен случай на просрочие по
банков кредит , който ответниците не са искали или не са могли да обслужват .
По установителните искове ищецът
претендира само падежирали вноски , поради което не е необходимо да се изследва
предсрочна изискуемост по т.18 на ТР
№4/13 г на ОСГТК на ВКС за заповедното производство . По осъдителните искове
предсрочната изискуемост е обявена със самата искова молба /уточнена с молба от
16.09.2016 г/.
Не е доказано от ответниците твърдението
, вземанията на ищеца са обявени за предсрочно изискуеми 2010 г или с нотариални
покани от 24.03.2015 г връчена по чл.47 ГПК . Писмото от 2010 г е само
предупредително и в него няма изявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем , а и няма данни кога писмото е връчено на ответниците . Относно
нотариалните покани от 24.03.2015 г съдът счита , че връчването им не е
надлежно , тъй като няма данни за щателно издирване на ответниците , както и
дали връчването е осъществено на постоянния по това време адрес на ответниците . Дори през 2015 г да е обявена предсрочна
изискуемост , то до датата на исковата молба /01.09.2016г / не е изтекла нито
обща 5-годишна давност , нито кратка 3-годишна давност . Неоснователни са
възраженията за погасителна давност .
Въпреки изрично дадената възможност от
съда ответниците не уточниха релевантни възражения за заблуждаващи търговски
практики и неравноправни клаузи , нито поставиха съответни задачи към ССЕ .
С изслушаната по делото ССЕ на вещото
лице С. се установи , че ответниците са в многогодишно просрочие . Към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответниците са
дължали претендираните 5139,23 лева
, 5349,93 лева договорна лихва за периода 19.11.2012 г -18.05.2015 г ; и
1675,52 лева наказателна лихва за просрочие за периода 19.11.2012 г
-11.06.2015 г/ ; като дори изчислените от вещото лице суми са по-големи .
Установява се и дължимост на
претендираните с осъдителните искове 49 586,04
лева непадежирала главница
към 01.09.2016 г ; 76,24 лева непадежирала договорна лихва за периода
17.08.2016 г – 31.08.2016 г ; 2680,50 лева падежирала към датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
/12.06.2015 г/ главница ; 2394,90 лева падежирала договорна лихва за
периода 17.06.2015 г – 17.08.2016 г ; и 1910,95 лева падежирала
наказателна лихва за периода 12.06.2015 г -31.08.2016 г ; ведно със законната
лихва върху главницата от 01.09.2016 г до окончателното заплащане на същата .
Налага се изводът , че исковете са основателни
и трябва да бъдат уважени .
С оглед изхода на делото в тежест на
ответника са част от деловодните разноски на ищеца в заповедното производство и
деловодните разноски в настоящото
производство в общ размер от 3885,22 лева .
Водим от горното СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.430 ал.1,2 ТЗ ; на „П.и.б. ” АД *** срещу А.К.М.
ЕГН ********** и С.Л.М. ЕГН ********** *** , че последните дължат солидарно
суми представляваща 31 падежирали месечни вноски към 12.06.2015 г включващи : главница в размер на 5139,23 лева , 5349,93
лева договорна лихва за периода 19.11.2012 г -18.05.2015 г ; и 1675,52
лева наказателна лихва за просрочие за периода 19.11.2012 г -11.06.2015 г/
; по договор за банков кредит №79КР-АА-0914/15.05.2007 г и анекс №1 от
17.05.2008 г ; ведно със законната лихва върху главницата от 12.06.2015 г до
окончателното й заплащане ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК от 19.10.2015 г по ч.гр.д.№33346/15 г на СРС , 127 състав .
ОСЪЖДА
А.К.М. ЕГН ********** и С.Л.М. ЕГН **********
*** да заплатят солидарно на основание чл.430 ал.1,2 ТЗ на „П.и.б. ” АД *** следните
суми по договор за банков кредит №79КР-АА-0914/15.05.2007 г и анекс №1 от
17.05.2007 г – сумата от 49 586,04 лева непадежирала главница към
01.09.2016 г ; сумата от 76,24 лева непадежирала договорна лихва за
периода 17.08.2016 г – 31.08.2016 г ; сумата от 2680,50 лева падежирала
към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение /12.06.2015 г/ главница ; сумата от 2394,90 лева падежирала
договорна лихва за периода 17.06.2015 г – 17.08.2016 г ; и сумата от 1910,95
лева падежирала наказателна лихва за периода 12.06.2015 г - 31.08.2016 г ;
ведно със законната лихва върху главницата от 01.09.2016 г до окончателното
заплащане на същата .
ОСЪЖДА
А.К.М. ЕГН ********** и С.Л.М. ЕГН **********
*** да заплатят на „П.и.банка ” АД *** сумата от 3885,22 лева част от деловодни разноски в заповедно
производство и разноски в настоящото производство .
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :