Решение по дело №11444/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 24.09.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на седми юли, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                            Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Румяна Аврамова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 11 444  по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД да заплати следните суми:

1. на С.С.Д.:

- 30 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, връЗ.а с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 15.09.2012 г., плюс законната лихва от 17.09.2013 г. до окончателното изплащане;

- 337,50 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал.1  от ГПК;

2. на адвокат В.Н. – 1 297,50 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 1 200,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. С.Д. е със съдебен адрес – адвокат В.Н.,***, а З. „Л.И.“ АД е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1, връЗ.а с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) на С.Д. срещу З. „Л.И.“ АД за разликата над 30 000,00 лева до пълния предявен размер от 40 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА С.Д. да заплати на З. „Л.И.“ АД 87,50 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 600,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът е освободен от заплащането на държавна такса.

 

[6] ДА СЕ ВЪЗСТАНОВЯТ на ЗК „Л.И.“ АД 100,00 лева депозит за допълнителна съдебно-медицИ.ка експертиза (такава не е била изготвена).

 

[7] Решението е постановено при участието на С.Н. трето лице помагач на ответника.

        

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

         I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

         1. На ищеца

 

[8] С.Д. е заявил в искова молба от 17.09.2016 г., че на 15.09.2012 г. е участвал в ПТП, предизвикано от С.Н.. От това ПТП С.Д. е получил: контузия на главата със сътресение на мозъка; контузия на гръдния кош със счупване на седмо дясно и седмо ляво ребро; травма на дебелото черво и открита рана в корема; счупване на малкия пищял на лявата подбедрица; разкъсно-контузни рани на левия лакът и глезен.

 

[9] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на С.Н. е била застрахована при ответника ЗК „Л.И.“ АД (Л.И.). С.Д. оценява на 40 000,00 лева болките и страданията, които е претърпял и ще претърпи от описаните увреждания. Ответникът Л.И. не е изплатил обезщетение на ищеца. Затова той моли съда да осъди Л.И. да му заплати дължащото се обезщетение за неимуществени вреди от 40 000,00 лева плюс законната лихва от 15.02.2012 г. (исковата молба, л. 2-3).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[10] Л.И. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. С.Н. не е причинил ПТП, тъй като не той, а ищецът е управлявал автомобила;

2. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

3. ищецът е допринесъл за настъпването на уврежданията, тъй като е бил без поставен обезопасителен колан;

4. искът и искането за заплащане на законна лихва са погасени по давност. Затова той моли съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 70-74).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.             Обстоятелства, които съдът установява

 

[11] Не се спори, че С.Д. е бил роден на *** г. На 15.09.2012 г. той е пътувал на предна дясна седалка в лек автомобил «БМВ 318 ИС» (стр. 3 от протокола за ДНК експертизата, л. 36-38). Той е бил с поставен обезопасителен колан (пар. 20 от настоящото решение).

 

[12] С.Н. е управлявал автомобила (пар. 19 от настоящото решението). Той се е движил по пътя от с. Детелина към гр. Долни Чифлик. В 04:10 часа, на около 20 метра от разклона за гр. Долни Чифлик и след завой, поради високата си скорост С.Н. е употребил рязко спирачки, от което автомобилът се е приплъзнал по асфалта в продължение на 28,70 метра и е излязъл от пътното платно. След това автомобилът се е ударил в камък с размер 40/40 см, от което се е изкривила предната му лява джанта. След удара автомобилът е преминал през тревната площ, отводнителния канал и се е ударил в дърво с предната си лява част. След удара в дървото, автомобилът се е завъртял надясно, преобърнал се е по таван и така е изминал 10,40 метра, като се е установил в покой на 62,10 метра от първата следа (заключението на вещото лице М., л. 143-145).

 

[13] Вследствие на удара С.Д. е получил: 1. контузия на главата с разкъсване на лявата ушна мида; 2. контузия и охлузване на шията; 3. контузия на гръдния кош със счупване на седмо дясно ребро; 4. контузия на корема и травма на дебелото черво без открита рана; счупване на малкия пищял на лявата подбедрица; разкъсно-контузни рани на левия лакът и левия глезен (заключението на д-р Б., л. 138-142). Той не е получил счупване на ляво ребро и сътресение на мозъка (пар. 21 от настоящото решение).

 

[14] Не се спори, че към този момент за автомобила е имало валидна застраховка ГО с Л.И.. Собственикът на автомобила го е бил предоставил на С.Н. да го ползва (обясненията на С.Н., л. 165-166).

 

[15] След ПТП ищецът е постъпил в болница, където е останал до 20.09.2012 г., след което лечението е продължило амбулаторно. Мекотъканните увреждания са зараснали за две седмици, счупеното седмо ребро за около 25 дни, а малкопищялната кост за 35-40 дни. Общият лечебен и възстановителен период е продължил три месеца.

 

[16] През този период ищецът е изпитвал болки. Те са били по-силни през първите 30 дни след ПТП и около 30 дни при първоначалната рехабилитация. През първите 30 дни след ПТП ищецът е имал и затруднение при дишането, а в продължение на месец и половина не е могъл да стъпва с тежест на левия си крак, което му е причинявало дискомфорт.

 

[17] Към настоящия момент ищецът е излекуван от получените увреждания. Той има остатъчен дефект на лявата ушна мида от разкъсване ѝ. Също така са останали трайни белези от нараняванията по левите лакът и глезен (заключението на д-р Б., л. 138-142).   

 

[18] С.Д. е заплатил 450,00 лева за вещи лица (л. 95). Той е бил представляван безплатно от адвокат (л. 128), а съдът го е освободил от заплащането на държавна такса (л. 67). Л.И. е заплатил 250,00 лева за вещи лица (л. 99 и л. 117) и 100,00 лева за свидетел (л. 100). Той е бил представляван от адвокат, но липсват доказателства за заплатено възнаграждение.  

 

2.             Спорни обстоятелства

 

[19] Спорните по делото обстоятелства са основно три: 1. дали С.Д. се е возил в автомобила «БМВ» или го е управлявал; 2. дали С. Д. е бил с поставен обезопасителен колан; 3. какви увреждания той е получил от ПТП.  Съдът приема, че С.Д. се е возил в автомобила на предната дясна седалка, тъй като по сенника над нея е била намерена негова кръв, което се установява от ДНК експертизата, която страните не са оспорили. Тъй като в автомобила са били само С.Д. и С.Н., съдът приема, че С.Н. го е управлявал.

 

[20] Съдът приема, че С.Д. е бил с поставен обезопасителен колан, тъй като вещото лице Б. е заявило, че «може да се предполага, че към момента на процесното ПТП С.Д. е пътувал без поставен обезопасителен колан». Предположението на д-р Б. не е достатъчно да убеди съда, че С.Д. не е бил с обезопасителен колан. Затова съдът приема, че С.Д. е бил с поставен обезопасителен колан.

 

[21] Вещото лице д-р Б. е категорично, че С.Д. не е получил счупване на ляво ребро и мозъчно сътресение. Затова съдът приема, че ищецът не е имал такива увреждания.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[22] С.Д. е предявил иск по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие застрахователно събитие.

 

1.             По иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм)

 

[23] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).

 

[24] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял имуществени/ неимуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[25] Съдът установи, че:

1. С.Д. е участвал в процесното ПТП;

2.  това ПТП е причинило увреждания на С.Д.;

3. виновен за настъпването на ПТП е бил С.Н., а неговата гражданска отговорност е била застрахована при Л.И.;

4. от уврежданията С.Д. е претърпял неимуществени вреди;

5. Л.И. не е изплатил обезщетение на ищцата за тези вреди.

 

 [26] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът  следва да изясни към кой момент следва да направи това.  Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 15.09.2012 г.

 

[27] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[28] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.[2] Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[29] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[3]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[30] Минималните размери на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане са: 1. до 01.01.2010 г. 700 000,00 лева; 2. след 01.01.2010 г. до 11.06..2012 г. 1 000 000,00 лева за едно лице; 3. след 11.06.2012 г. 2 000 000,00 лева за едно лице (§ 27 от ПЗР на КЗ и чл. 266 от КЗ). Икономическата обстановка в страната през периода 2010-2012 г. се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Така например размерите на минималната работна заплата са били: 240,00 лева от 20.01.2009 г.^[4] до 01.11.2011 г.; 270,00 лева от 01.11.2011 г.^[5] до 01.05.2012 г.; 290,00 лева от 01.05.2012 г.^[6] до 01.01.2013 г. Увеличението от 2010 г. до 29.12.2012 г. е 20,83 %.

 

[31] Съдът установи, че вследствие на ПТП 41-годишният С.Д. е получил: 1. контузия на главата с разкъсване на лявата ушна мида; 2. контузия и охлузване на шията; 3. контузия на гръдния кош със счупване на седмо дясно ребро; 4. контузия на корема и травма на дебелото черво без открита рана; 5. счупване на малкия пищял на лявата подбедрица; 6. разкъсно-контузни рани на левия лакът и левия глезен. След ПТП ищецът е постъпил в болница, където е останал пет дни, след което лечението е продължило амбулаторно. Мекотъканните увреждания са зараснали за две седмици, счупеното седмо ребро за около 25 дни, а малкопищялната кост за 35-40 дни. Общият лечебен и възстановителен период е продължил три месеца.

 

[32] През този период ищецът е изпитвал болки. Те са били по-силни през първите 30 дни след ПТП и около 30 дни при първоначалната рехабилитация. През първите 30 дни след ПТП ищецът е имал и затруднение при дишането, а в продължение на месец и половина не е могъл да стъпва с тежест на левия си крак, което му е причинявало дискомфорт. Към настоящия момент ищецът е излекуван от получените увреждания. Той има остатъчен дефект на лявата ушна мида от разкъсване ѝ. Също така са останали трайни белези от нараняванията по левите лакът и глезен

 

[33] За да определи обезщетението, съдът използва и две решения на САС. С първото решение САС е потвърдил решение на настоящия съд, чиито предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди вследствие на счупване на ребра от ПТП от 2011 г., с което съдът е определил 15 000,00 лева обезщетение на 58-годишната ищца – решение на САС 665-2014-1-ви с-в по гр. д. 4606/2013 г.. Делото на настоящия съд е било гр. д. 16 743/2011 г.[7]. С второто решение САС е определил 15 000,00 лева обезщетение на 11-годишен ищец от счупване на малък пищял вследствие на ПТП от 2011 г. – решение на САС 2079-2013-4-ти с-в по гр. д. 3146/2013 г.[8].

 

[34] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че по първото цитирано решение счупванията на ребрата са били по-тежки от процесното, а по-второ счупването на малкия пищял е било на 11-годишно дете, при които възстановяването е по-бързо. И двата цитирани случая са от 2011 г., когато минималната работна заплата е била по-ниска с около 20%. По двата цитирани случая е налице само едно от уврежданията, които има ищецът, но пък ищецът е търпял болките и страданията от двете счупвания по едно и също време. Ищецът е претърпял и някои допълнителни по-леки увреждания. Затова съдът приема, че 30 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца от процесното ПТП.

 

[35] Налице са предпоставките за уважаването на иска за 30 000,00 лева. Затова съдът осъжда Л.И. да заплати на ищеца 30 000,00 лева, като отхвърля иска за разликата над 30 000,00 лева до 40 000,00 лева. Съдът следва да присъди и законна лихва от 17.09.2013 г. до окончателното изплащане. За периода 15.09.2012г.-17.09.2013 г. искането е погасено по давност.

 

2. По разноските

 

[36] С.Д. търси разноски. Той е направил такива за 450,00 лева и е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[37] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на С.Д. за 30 000,00 лева при предявен размер от 40 000,00 лева. Затова съдът осъжда Л.И. да заплати на С.Д. 360,00 лева разноски по делото, а на адвокат В.Н. 1 297,50 лева (40 000,00-10 000,00х0,03+830,00х30 000,00/40 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Л.И. да заплати по сметка на СГС 1 200,00 лева държавна такса.

 

[38] Л.И. също търси  разноски. Той е направил такива за 350,00 лева.

 

[39] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска на С.Д. за 10 000,00 лева при предявен размер от 40 000,00 лева. Затова съдът осъжда С.Д. да заплати на Л.И. 87,50 лева разноски по делото.

 

Съдия: