Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 13.06.2019 година град Ихтиман
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Тринадесети ноември две
хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Надя Борисова
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
АНДело № 517 по описа за 2018 година,
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила жалба от М.В.Н. против наказателно постановление № …………………..
г. на началник група, сектор „ПП“ при ОДМВР София, с което за нарушение на чл. 58 т.3 от ЗДвП на основание чл. 178ж ал.1 от ЗДвП са й наложени административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв. и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три
месеца.
Жалбоподателката моли атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган не изпраща представител, като заявява
становище за неоснователност на жалбата.
Ихтиманският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.04.2018 г. около 18,20 ч. на
територията на Община Костенец, жалбоподателката управлявала МПС – л.а. „Тойота
Авенсис“ с рег. № СВ 9623 ВН, по АМ Тракия
в посока от гр. Пловдив към гр. София. В района на 54 км. на магистралата, тя
била спряна за проверка от контролни
органи по ЗДвП – полицейски служители на ОДМВР София, тъй като управлявания от
нея автомобил се движел в лентата за принудително спиране, което било визуално
възприето и наблюдавано от тях. При последвалата проверка било установено, че
превозното средство не е повредено, нито са налице здравословни проблеми у
водача, или пътниците в същото. Посочените обстоятелства били отразени от актосъставителят – св.Я. в съставения от него
АУАН с бл. № 479536/09.04.2018 г. и квалифицирани от него, като нарушение на чл. 58 т.3 от ЗДвП. Актът бил предявен и
подписан от жалбоподателката без отбелязване на вързажения. Въз основа на акта,
на 11.06.2018 г. административнонаказващият орган издал и атакуваното НП, в
което описанието на нарушението е идентично с описанието дадено му в АУАН, за
виновно нарушена е посочена нормата на чл. 58 т.3 от ЗДвП и отговорността на
жалбоподателя е ангажирана съответно с налагане на административни наказания
“глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ на основание
чл. 178ж ал.1 от ЗДвП.
В хода на производството, като свидетел са разпитани
актосъставителя и свидетеля по акта – Я. и И., които с показанията си
установява идентична с отразените в акта обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ
на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това
орган, по реда и във формата предвидени от закона, атакуваното постановление се
явява законосъобразно от формална страна.
Посочената
за виновно нарушена разпоредба на 58 т.3 от ЗДвП забранява на водачите при
движение по автомагистрала да се движат или спират в лентата за принудително
спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при
здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Безспорно
установени въз основа на събраните в хода на производството доказателства се
явяват всички обективни признаци на нарушението – жалбоподателката е
управлявала лек автомобил по автомагистрала, движейки се с него в лентата за
принудително спиране. Не се твърди от
същата, а и не се установява в хода на производството наличието на
предпоставките изключващи приложението на императивната разпоредба на чл. 58
т.3 от ЗДвП – наличие на повреда в превозното средство или здравословни
проблеми у водача или пътниците в същото. Нарушението се явява съставомерно и
от субективна страна, доколкото жалбоподателката в качеството сина
правоспособен водач е съзнавала че управлява автомобила в лентата за
принудително спиране в нарушение на посочената по – горе законова забрана. Ето
защо и доколкото описаното и доказано в настоящото производство поведение на същата
осъществява признаците на посочената за виновно нарушена в атакуваното НП разпоредба
на чл.58 т.3 от ЗДвП, то правилно и законосъобразно отговорността й е
ангажирана на основание чл. 178ж ал.1 от ЗДвП. Съгласно този текст от закона: „Наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три
месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране
по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58,
т. 3.“ В
случая административнонаказващият орган макар да е приложил съответната на
нарушението санкционна разпоредба, неправилно е определил размера на
наказанието „глоба“ на 100 лв., вместо следващия се абсолютно определен в
посочената санкционна разпоредба размер от 1000,00 лв. В настоящото
производство обаче, при съблюдаване забраната за утежняване положението на
жалбоподателката, съдът не е в състояние да измени атакуваното НП, като увеличи
размера на това наказание. Второто от наложените административни наказания
„лишаване от право да управлява МПС“ е наложено
в предвидения от закона абсолютен
размер от три месеца.
По
изложените по – горе съображения, като правилно и законосъобразно атакуваното
НП следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №
18-1204-001042/11.06.2018 г. на началник група, сектор „ПП“ при ОДМВР София, с
което за нарушение на чл. 58 т.3 от ЗДвП
на основание чл. 178ж ал.1 от ЗДвП на М.В.Н. са наложени административно
наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв. и административно наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София
област в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: