№ 470
гр. В., 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска Петкова
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско
дело № 20251420101269 по описа за 2025 година
П. Ц. Т., с ЕГН ********** адрес: гр. В.. ж. к. „Д.” **, е предявил иск против
„К.И.И” ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к.
Л.,ул. „П. В.“ **, Б.ц. Л. - **, представлявано от З.Н. Д., А.Б.Б. и М.Г.Г.
правоприемник на „БНП П.П.Ф.“ЕАД), с който се иска да се признае за
установено,ч е П. Ц. Т., с ЕГН ********** не дължи поради погасяването по
давност принудително изпълнение на сумата от 436,86 лв., представляваща
главница по Договор за кредит от 19. 05. 2006 г.. 102,56 лв - договорна лихва,
238,61 лихва за забава, законна лихва от 13.07.2010 г. до изплащане на
вземането и сумата от 125 лв. разноски, за които е издаден изпълнителен лист
от 07.12.2010 г. по ч. гр. дело № 3224/2010 г. на Районен съд гр. В. и за
събирането, на които е образувано ИД № 1394 / 2023 г. по описа на ЧСИ И.Ц..
Предявения иск е с правно основание чл.439 във вр.с чл.124, ал.1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответника е депозирал писмен отговор ,с който
оспорва исковата претенция с искане за отхвърлянето и като неоснователна и
недоказана по съображения подробно изложени в отговора с присъждане на
разноски.
По силата на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК с № 2396/16. 07. 2010 г. и изпълнителен лист от
1
07.12.2010 г. издадени по ч. гр. дело № 3224/2010 г. на Районен съд гр. В.,
ищеца е осъден да заплати на „БНП П.П.Ф.“ЕАД сумите: 436,86 лв.,
представляваща главница по Договор за кредит от 19. 05. 2006 г., 102,56 лв -
договорна лихва, 238,61 лихва за забава , законна лихва от 13.07.2010 г. до
изплащане на вземането и сумата от 125 лв. разноски.
Твърди се, че възоснова на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е
образувано изпълнително дело при ЧСИ - В.Й. под № 286 по описа му за 2011
г./като е представена молба в тази насока от взискателя/. От образуването на
делото до неговото прекратяване на 24. 10. 2022 г. по делото са правени
няколко пъти справки, но не извършено нито едно действие.
С молба на „К.И.И” ЕАД от 30. 06. 2015 г. и приложен договор за цесия по
изпълнителното дело посоченото дружество е конституирано като взискател
на мястото на първоначалния такъв.
Твърди се, че след конституирането му с молби от 28. 04. 2016 г. и 30.03.2018
г. са искани справки за регистрирани трудови договори на длъжника, но
отново няма извършено нито едно изпълнително действие, което да прекъсва
давността, до прекратяването на делото по молба на взискателя на 24. 10. 2022
г. От страна на ответника е представена молба с искане за справка до ТД на
НАП от 05.05.2016г.
През 2023 г., когато вземането на взискателя вече е погасено по давност е
образувано ново изпълнително дело № 1394 / 2023 г. на ЧСИ Ив. Ц., по което
има извършено действие — възбрана върху недвижим имот и длъжникът е
уведомен за извършената цесия.
Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2020 от 28.03.2023 год. на Общото
събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, докато е трае
изпълнителният процес относно вземания по образувани преди обявяването
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. ОСГТК, ВКС,
изпълнителни дела давност за тези вземания не е текла. За тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС
№ 3/1980 г. Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ТПК предвижда защита на
длъжника по исков ред, като тя следва да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание, какъвто е настоящият случай.
С оглед изложеното по-горе от образуването на изпълнителното дело при
2
ЧСИ Й. през 2011 г. до 26.06.2015 г. макар и да не са извършвани
изпълнителни действия давност не тече, а от 26. 06. 2015 г. започва да тече
нова погасителна давност, за вземането на ответника. Съгласно чл. 3 т. 2 от
ЗАКОН за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Нарочното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците (Обн. - ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г.), „За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат: 12 (изм. -ДВ, бр. 34 от 2020 г.. в сила от 09.04.2020
г.) давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти:" Съгласно Заключителните разпоредби към
закона (обн. в ДВ бр. 34 от 09.04.20 г.), „§ 13 (1) Сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2
относно „ други срокове " в досегашната редакция и по отменената т. 3,
спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на
този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването
му в „Държавен вестник". Следователно от 13.03.2020 г. до 16.04.2020 г.
давностен срок не е текъл и считано от 17.04.2020 г. той отново е продължил
да тече, като е изтекъл на 26. 07. 2020 г. или към 2023 г„ когато е образувано
ИД при ЧСИ Ц. на основание чл.110 по отношение на главница 5 годишен
давностен срок и чл. 111, б.“в“ от ЗЗД 3 годишен давностен срок по отношение
на лихвите вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по
давност.
С оглед уважаване на исковата претенция следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на
552.65 лв. за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение.Намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение .Същото е в минимален размер съгласно изискванията на
Наредба №1/2004г. за възнаграждението за адвокатска работа чл.7, ал.2, т.2 с
оглед размера на вземанията,ведно със законната лихва от 13.07.2010г.
индивидуализирани като общ сбор и в съобщението за образувано
изпълнително дело през 2023г. и с оглед правната и фактическа сложност на
делото.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че П. Ц. Т., с ЕГН ********** адрес: гр. В..
ж. к. „Д.” **, не дължи на „К.И.И” ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж. к. Л.,ул. „П. В.“ **, Б.ц. Л. - **, представлявано от З.Н.
Д., А.Б.Б. и М.Г. като правоприемник на „БНП П.П.Ф.“ЕАД) сумата от 436,86
лв., представляваща главница по Договор за кредит от 19. 05. 2006 г. 102,56 лв
- договорна лихва, 238,61 лихва за забава, законна лихва от 13.07.2010 г. до
изплащане на вземането и сумата от 125 лв. разноски, за които е издаден
изпълнителен лист от 07.12.2010 г. по ч. гр. дело № 3224/2010 г. на Районен
съд гр. В. и за събирането, на които е образувано ИД № 1394 / 2023 г. по описа
на ЧСИ И.Ц..
ОСЪЖДА „К.И.И” ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ж. к. Л.,ул. „П. В.“ **, Б.ц. Л. - **, представлявано от З.Н. Д., А.Б.Б. и М.Г.
да заплати на П. Ц. Т., с ЕГН ********** адрес: гр. В.. ж. к. „Д.” ** деловодни
разноски за настоящата инстанция размер на 552.65 лв. за внесена държавна
такса и адвокатско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.окръжен съд в дву седмичен срок
от съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4