Решение по дело №5764/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 480
Дата: 23 май 2019 г. (в сила от 23 май 2019 г.)
Съдия: Ралица Велимирова Манолова
Дело: 20181100605764
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

София, ………………...

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI - ти въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА                     

                                                     ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ

                                                                        ИВА НЕШЕВА

 

при участието на секретаря Таня Митова и прокурора Нина Кирилова, като разгледа докладваното от съдия Манолова ВНОХД № 5764 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по повод постъпила пред Софийски окръжен съд, въззивна жалба и допълнение към нея  от адв. Б.Г. –служебен защитник на подсъдимия З.Е.Д. срещу присъда на РС Ихтиман, с която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, вр. с чл. 54 от НК  и е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години. Със същата присъда, подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител по делото С.И.Г. сумата от 1 116 /хиляда сто и шестнадесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат от престъплението имуществени вреди, както и направените по делото разноски в хода на досъдебното производство в размер на 174,06 /сто седемдесет и четири лева и шест стотинки/ лв. Във въззивната жалба и допълнението към нея се релевират доводи за неправилност на постановената присъда.

Срещу въззивната жалба е постъпило възражение с приложения от С.И.Г., в която се изтъкват доводи за законосъобразност на постановения съдебен акт.

На основание чл.43, т.3 от НПК, всички съдии от Софийски окръжен съд са депозирали отводи по съображения, че частният обвинител и граждански ищец по делото е съдебен заседател в същия съдебен район, поради което Върховен касационен съд е определил за разглеждане и решаване на делото Софийски градски съд.

В закрито съдебно заседание, проведено на 18.01.2019 год., по реда на чл. 327 и чл.328 от НПК, въззивният съд е счел, че за изясняване на обстоятелствата, съобразно жалбата, не се налага разпит на подсъдимия, както и събирането на други доказателства.

В проведеното на 18.03.2019 год. открито съдебно заседание, защитата поддържа подадената въззивна жалба и допълнението към нея. Счита, че в хода на първоинстанционното производство не е доказано по несъмнен и категоричен начин авторството на деянието. Намира, че обвинението се подкрепя единствено от показанията на пострадалата, като липсват свидетели очевидци по отношение на проведените телефонни разговори и по отношение на изпратените пратки до подсъдимия. Моли присъдата на Ихтимански районен съд да бъде отменена и да бъде постановен съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Представителят на държавното обвинение моли жалбата да бъде оставена без уважение, тъй като присъдата е правилна и законосъобразна. Намира, че са събрани безспорни доказателства както от обективна, така и от субективна страна, като съдът правилно е кредитирал показанията на пострадалата Г., както и правилно са анализирани писмените и гласни доказателства, в подкрепа на обвинителната теза. Моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.

Подсъдимият поддържа казаното от своя защитник и изразява съжаление за извършеното.

В последната си дума, подсъдимият отново изразява съжаление и  заявява, че е бил в много трудно положение.

Въззивният съд, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и в пределите на проверката по чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Към 2016 година С.Г. *** се грижела за болната си майка. През есента на същата година, майката на Г. й показала статия във вестник „Ретро“ за лечител от гр. Варна, посочен с имена Б.К.и псевдоним „Чудомир“, който лекувал с алтернативни методи за лечение на тежко болни хора. Тъй като Г. много искала да помогне на майка си, проверила в интернет пространството името на посочения в статията лечител и установила, че наистина лице с такова име съществува, при което решила да опита с този начин на терапия. В началото на месец ноември 2016 година, позвънила на един от двата посочени в статията телефони за връзка /********** и **********/. На обаждането й отговорил лице от мъжки пол, който я уверил, че може да помогне на майка й, като за целта трябва да преведе еднократна сума от 180 /сто и осемдесет/ лева на името на З.Е.Д.. В желанието си да помогне на майка си и според получените указания от „лечителя“, на 14.11.2016 год., св. Г. изпратила сумата от 180 /сто и осемдесет/ лева чрез пощенски запис в Български пощи. Тя наредила превода от клона на гр. Ихтиман до клон в гр. Варна, на името на З.Е.Д., до поискване. Пощенският запис бил получен от подсъдимия Д. на следващия ден -15.11.2016 година в с. Старо Оряхово, общ. Долни чифлик, област Варна.

На 16.11.2016 година, св. Г. се обадила на лечителя, за да се интересува как вървят нещата, като той я уверил,че всичко върви добре. Двамата се чули и на 18.11.2016 година. Няколко дни по- късно, на 22.11.2016 година, пострадалата получила обаждане от „лечителя“, който й казал, че нещата са много зле, че всяка минута е ценна и майка й може да почине, след което поискал св. Г. да му изпрати тамян, църковни свещи и по една нейна дреха и една дреха на майка й, както и в два плика да постави сумата от по 666 лева и по един златен накит. Подсъдимият казал, че тези вещи са му нужни за лечението и ще работи с тях около седмица, след което ще й ги върне. На 23.11.2016 год., пострадалата изпълнила инструкциите и поставила в два плика сумата от по 666 лева, както и златен пръстен, и златно колие. Лицето от статията, представящо се за лечител й дало инструкции пратката да бъде изпратена чрез куриерска фирма „Еконт до З.Е.Д., без да посочва адрес или офис за получаване, като отбележи, че съдържанието на пратката е дрехи. Пратката била получена от З.Д. на 24.10.2016 година от офис на „Еконт“ в гр. Варна.

След около десетина дни, св. Г. позвънила отново на лицето от статията, за да се интересува относно връщането на вещите, при което подсъдимият Д. й заявил, че нещата са зле и че трябва да изпрати в кутия в два плика от по 6 666 лв. Тъй като св. Г. не разполагала с толкова средства, отказала да изпълни указанията. След няколко дни, подсъдимият Д. я потърсил, като отправил към нея допълнителни искания и заплахи за влошаване здравословното състояние на майка й. Г. от своя страна спряла да отговаря на обажданията на подсъдимия и подала жалба в полицията.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Г., както и от останалите приобщени по реда на чл.283 от НПК доказателства и доказателствени средства.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционния съд е събрал необходимите за установяването на истината доказателства и не е ограничил страните в реализирането на правата им да правят относими към предмета на делото доказателствени искания.

Първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото.

Настоящият съдебен състав, както и състава на Ихтимански районен съд  счита  показанията на пострадалата С.Г. за  еднопосочни, последователни и логични. От тях се установяват важни за делото факти, които кореспондират и с останалия събран доказателствен материал. Безспорно доказано по делото е, че св. Г. се  е грижела за болната си майка, като в стремежа и желанието си да й помогне се е доверила на публикацията, поместена във вестника и е потърсила за помощ подсъдимия, който се е представил за лечител. Наистина, както е посочил районният съд в мотивите си, приобщената като веществено доказателство по делото изрезка от вестника няма дата, както и име на изданието, но от нея, както и от справката от мобилните телефонни оператори  е видно, че посочените телефони са регистрирани именно на подсъдимия – З.Д.. Установява се още, че на посочените от пострадалата дати са регистрирани входящи и изходящи повиквания между нейния телефонен номер и телефонните номера, собственост на подсъдимия. В тази връзка, неоснователни се явяват доводите на защитата в допълнението към въззивната жалба, че не е установено по категоричен начин, че на двата телефонни номера е отговарял на обажданията именно подсъдимият, доколкото липсват доказателства в обратна посока. Пострадалата Г. ясно посочва, че един и същи човек е отговарял на обажданията й на двата мобилни номера, като същият е разпознавала по гласа.

Неоснователни се явяват и доводите на защитата, че получените суми и дрехи от подсъдимия са били именно за облекчаване здравословното състояние на майката на пострадалата. Това твърдение се опровергава на първо място от факта, че подсъдимият се е представял за лечител, видно от доказателствения материал по делото, както и от показанията на Св. Г., че подс. Д. е дал указания в товарителницата да бъде записано, че съдържанието на пратката е дрехи, като по този начин е въвел в заблуждение, а по- късно поддържал това заблуждение у пострадалата, че може да й бъде помогнато.  Видно от съдържанието на публикуваната статия, подсъдимият е бил с ясното съзнание, че към него ще се обръщат и ще го търсят хора, изпаднали в беда поради една или друга причина. По делото не се установи между подсъдимия и пострадалата да е имало друг контакт или предходно познанство, което да е налагало изпращането на пари и дрехи поради друга  причина, то за съда остава единствения възможен извод, че  пострадалата Г. е изпратила инкриминираните вещи, за да може подсъдимият, чрез неговите „лечителски“ умения и способности да помогне на болната й майка.

Въззивният съд не споделя и доводите на защитата, че не се установява категорично името на изданието, достоверна дата на публикацията, както и ползвателя на публикуваните телефонни номера, тъй като се говори за лечителите Ч.и Б.. Както бе посочено по- горе, макар и да няма достоверна дата, име и брой на изданието, от изрезката е установено по категоричен и несъмнен начин, че посочените в нея телефонни номера са собственост на подсъдимия. По отношение на това, че в публикацията се цитират две имена – Ч.и Б., то от контекста на статията, нейното заглавие, както  и от отзивите и мненията  на лица, посочени с инициали, става ясно, че се касае за едно и също лице, представящо се за ясновидец, притежаващ лечителска дарба с име и псевдоним.

Софийски градски съд е на различно мнение от защитата и по отношение на изтъкнатия довод, че липсва активност от страна на подсъдимия по въвеждане в заблуждение и поддържане на заблуждението у св. Г., както и, че липсват конкретни лечителски действия от негова страна. На първо място, подсъдимият се е представил за лечител, без да притежава в действителност такава дарба, като по този начин е въвел в заблуждение пострадалата. По- късно е обяснявал на последната, че здравословното състояние на майка й не е добро, поради което трябвало да бъдат  изпратени още пари, златни накити, както и тамян, църковни свещи и др. дребни неща. Пострадалата заявява още, че подсъдимият  се е свързвал с нея по телефона няколкократно, като й давал конкретни указания какво да прави.  Всичко това обуславя извод за активност по въвеждане в заблуда от страна на подсъдимия, който се стремял св. Г. да осъществи продиктуваните от него действия, с цел да се облагодетелства. Наистина липсват конкретни лечителски действия от страна на подсъдимия и именно поради това е повдигнато и настоящето обвинение.

Софийски градски съд счита, че заключението на приетата съдебно-оценителна експертиза  е изготвено компетентно и обосновано, отговаря на поставените в нея въпроси, поради което напълно се доверява. Чрез нея е установено, че стойността на златните накити- златен пръстен 14 карата и тегло 4 грама и златно колие 14 карата и тегло 3,50 гр. възлиза общо на 270 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че при така изложената фактическа обстановка, правилно районният съд приел, че подсъдимият Д. е осъществил с действията си от обективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 26, ал.1  от НК. Той е създал и поддържал невярна представа у пострадалата Г., че ще  окаже помощ на болната й мака, като приложи спрямо нея лечителските си умения и способности /представил се е за ясновидец и лечител, в последствие я е уговарял да предприеме различни действия, което  е мотивирало да извърши акт на имуществено разпореждане и респеткивно му  е предала сумата от 180 лв. на 14.11.2016 год., както и сумата от 666 лв. и златни накити на стойност 126 лв. на 23.11.2016 год/. В резултат на това, на пострадалата е била причинена вреда в горния размер и е била набавена облага за подсъдимия. В действията си последният се е ръководел от целта да получи тази облага. Той не е имал намерение и възможност да изпълни поетия ангажимент. Действията му са били продиктувани от преследваната от него цел да се облагодетелства по престъпен начин.

От субективна страна, подсъдимият е извършил  деянието при форма на вина – пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Същият  е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественноопасните последици и е искал и целял именно тях. Знаейки, че няма лечителски и ясновидски способности  и по никакъв начин не може да бъде полезен и да помогне на свидетел Г., съответно на нейната майка, подсъдимият съвсем съзнателно е създал  невярна представа у пострадалата като през целия времеви отрязък е правил изявления в посочената насока и даже е твърдял, че ще й върне парите и вещите, след като я излекува. Самият той  е бил наясно, че не би могъл да поеме такъв вид ангажимент спрямо нея и въпреки това е възбудил и поддържал у нея неверни представи, а когато св. Г. поискала да научи докъде са стигнали нещата, подсъдимият казвал, че са „много зле“ и,  че ако не продължи да изпраща пари, майка й щяла да почине, както и, че той щял да умре и нямало да може да й върне парите и накитите.

Деянието е извършено в условията на продължавано престъпление  по смисъла на чл.26, ал.1 от НК,  тъй като в периода от 14.11.2016 год. до 23.11.2016 год., с две отделни престъпления, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Във връзка с определеното наказание в размер на една година, чието изпълнение да бъде отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години, Софийски градски съд, намира, че е законосъобразно и в съответствие с целите, визирани в нормата на  чл. 36 от НК. Правилно при индивидуализацията на наказанието е отчетен факта, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил с чисто съдебно минало /реабилитиран/. Като  отегчаващо отговорността обстоятелство, правилно е взето предвид, че подсъдимият Д.  се е възползвал от болката, страховете и емоционалната нестабилност на пострадалата, която е била готова на всичко само и само да помогне на майка си. В силното си желание и стремеж да излекува родителя си, св. Г. е продължавала да изпраща парични суми, накити и въобще всичко, което й казвал подсъдимият, надявайки се на неговите способности и разчитайки на неговата помощ.  В този смисъл, въззивният съд не споделя извода на районен съд, че смекчаващо отговорността обстоятелство е поведението на самата пострадала, която безкритично се е доверила на лечителските способности на непознат за нея човек и сама е потърсила първоначалния контакт с подсъдимия, като по този начин сама се е поставила в положение да бъде въведена в заблуждение. Като  грижовна дъщеря, водена от неистовото си желание да помогне на майка си, като я излекува, пострадалата действително е потърсила подсъдимия. Фактът, че  първа го е потърсила, че е била активна, доверчива и наивна, поради особеното емоционално състояние и изобщо положението, в което се е намирала към онзи момент, не означава, че сама се е поставила в положение на заблуда, тъй като подсъдимият още с публикуването на невярна информация във вестника е създал  тази измамлива представа относно способностите си.

Относно гражданския иск, Софийски градски съд, намира, че е правилно уважен, като счита  същия за основателен и доказан по размер.

Предвид изхода на делото, правилно са възложени в тежест на подсъдимия Д. и направените по делото разноски.

Така, при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба и допълнението към нея - да бъдат оставени без уважение, като неоснователни. 

Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 69 от 25.04.2018г., постановена от Ихтимански районен съд, НО, първи  състав по НОХД № 59/2018г.

  

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

                                    

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

                                  

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                       2.