№ 199
гр. Габрово, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно
наказателно дело № 20214210200876 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Виктин” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Христо Смирненски” № 20 Б – чрез
управителя М.К., против Наказателно постановление № 07-001413/15.09.2021
година на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Габрово, с което на
основание чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 414, ал.1 от КТ на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева в
качеството на работодател за извършено нарушение по чл. 152 от КТ.
В жалбата управителят на дружеството, а пред съда – неговият
защитник адв. И.Х. от ГАК, обясняват допуснатото нарушение със
самоинициативно проявено желание от страна на работника да се откаже от
правото си по чл. 152 от КТ. Алтернативно се моли за квалифициране на
случая като „маловажен” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН поради липсата на
вредни последици за съответния служител и актуалната ситуация в сектора на
ресторантьорството, като въз основа на тези две основания се моли за
цялостна отмяна на атакувания санкционен акт.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Станева,
която с оглед разпаредбата на чл. 8, ал.4 от КТ отрича възможността даден
работник самоволно да се откаже от трудови права. Не намира основания за
1
активиране разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН поради допуснати идентични
нарушения от „Виктин” ЕООД по отношение други работници, поради което
моли за потвърждаване на обжалваното Наказателно постановление и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата
по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган, видно от приложената по делото в заверено копие
Заповед № ЧР-008 от 08.01.2020 г. на изп. директор на ИА „ГИТ”.
С Трудов договор № 26/07.05.2020 г. свидетелят М.Р. бил назначен на
длъжността „барман” във „Виктин” ЕООД с работно място кафе-клуб
„Алфрида”, находящ се на ул. „Софроний Врачански” № 7 в гр. Габрово.
Между страните било уговорено пълно работно време от 8 часа, като със
Заповед № 2/01.07.2021 г. на управителя на „Виктин” ЕООД било въведено
неговото сумирано изчисляване.
На 21.07.2021 г. за времето от 16:00 ч. до 24:00 ч. свидетелят М.Р.
работил втора смяна в кафе-клуб „Алфрида”, а на 22.07.2021 г. – първа,
обхващаща периода от 08:00 ч. до 16:00 ч., като междудневната му почивка
възлизала на 8 часа. Това било констатирано при извършени от служителите
на АНО и настоящи свидетели М.А. и Д.Г. три проверки на дружеството –
жалбоподател - на 21.07.2021 г. по работни места, и на 23.07. и 04.08.2021 г. –
по документи. За неосигурената между 21.07 и 22.07.2021 г. междудневна
почивка на работника М.Р. в размер не по-малко от 12 часа в разрез с текста
на чл. 152 от КТ, М.А. и Д.Г. съставили против „Виктин” ЕООД АУАН № 07-
001413/04.08.2021 година. Впоследствие е издадено и атакуваното
Наказателно постановление, надлежно връчено на представител на „Виктин”
ЕООД на 30.09.2021 г., като на 07.10.2021 г. е депозирана и настоящата жалба
срещу него.
Разпоредбата на чл. 152 от КТ поражда за работника или служителя
2
правото на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-
малка от 12 часа, като недопустими са всякакви изключения от този
императив. А безспорно същият в случая е нарушен от страна на „Виктин”
ЕООД по отношение на работника М.Р., който съобразно вписаното в
наличните по делото графици за работа и личните си заявления, е работил на
21.07.2021 г. за времето от 16:00 ч. до 24:00 ч., а на 22.07.2021 г. – от 08:00 ч.
до 16:00 ч. на заеманата от него длъжност „барман” в кафе-клуб „Алфрида”.
Дружеството – жалбоподател не оспорва от обективна страна така
допуснатото нарушение, като адв. И.Х. обосновава липса на субективен
елемент с оглед показанията на самия М.Р., че неспазването на законово
въведената междудневна почивка е било по негово настояване. Съдът няма
как да сподели подобно възражение като водещо до отпадане
противоправността на извършеното деяние, като на първо място отказът от
трудови права по силата на чл. 8, ал.4 от КТ е недействителен. Законово
недопустимо е да се обосновава отсъствие на вина у работодателя - в случая
юридическо лице, носещо безвиновна административнонаказателна
отговорност, видно от приложените писмени и гласни доказателства това
нарушение явно е имало системен характер, а и не се установи
съществуването на някакъв изключителен повод за неспазване нормата на чл.
152 от КТ, като твърдението на самия работник за „лични причини” е правно
неиздържано и несъстоятелно. По гореизложените съображения съдът не
намира основания, които да водят до отпадане обществената опасност на
осъщественото от Виктин” ЕООД нарушение, което освен това не може да се
квалифицира като „маловажен” случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Липсват каквито и да е предпоставки в подобна насока, както бе посочено и
по-горе вмененото деяние има системен характер, а съществуващата в
страната обстановка и наложените рестрикции в ресторантьорския бранш не
могат да дадат правомерен характер на това сериозно нарушение на едно от
централните права на всеки работник или служител.
Ето защо според съда изследваното нарушение освен изцяло доказано,
има своята степен на противоправност и подлежи на санкциониране, като
АНО правилно е определил минималния възможен по чл. 414, ал.1 от КТ
размер на наказание. А по тези съображения атакуваното Наказателно
постановление следва да бъде изцяло потвърдено.
Съдът намира и че на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН „Виктин” ЕООД
3
дължи възнаграждение на Дирекция „Инспекция по труда” - Габрово за
осъщественото от юрк. Станева процесуално представителство, което с оглед
правната и фактическа сложност на делото и хода на проведеното в едно
заседание съдебно следствие следва да възлиза на законовия минимум от 80
лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 07-001413/15.09.2021 година на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - Габрово, с което на основание чл. 416, ал.5 във вр. с
чл. 414, ал.1 от КТ на „Виктин” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Габрово, ул. „Христо Смирненски” № 20 Б, е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева в
качеството на работодател за извършено нарушение по чл. 152 от КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН „Виктин” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Христо
Смирненски” № 20 Б, да заплати на на Дирекция „Инспекция по труда” -
Габрово направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
4