Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /07.07.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На четиринадесети април през две хиляди двадесет и
втора година
В публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
Секретар: Добринка
Долчинкова
Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД № 832
по описа на съда за 2022 година,
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от И.Н.Н., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника му адв.И.Г. ***, против Решение №10/21.01.2022г по АНД № 403/2021г
на Районен съд – Провадия, IV с-в, с което е потвърдено издададеното
от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“–Варна НП №
23-0001020/05.07.2021г. и наложената на касатора Глоба в размер на 1 000лв.
на осн.чл.177 ал.3 т.1 пр.3 от ЗДвП. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1
т.2 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63в от ЗАНН – допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че съдът не е
извършил пълно, всестранно и обективно разглеждане и анализ на релевантните
факти и обстоятелства, не е обсъдил нито едно от възраженията му във въззивната
жалба, не е обсъдил и твърденията му за противоречията в обстоятелствените
части на АУАН и на НП. В тази насока сочи, че въззивният съд не е обсъдил
възражението, че измервателният уред, описан в акта и в постановлението, не
съществува на сайта на производителя; че събраните по делото доказателства и
издадените документи се отнасят за съвсем различни измервателни уреди, поради
което е налице пълна липса на доказателства, че везната, с която е извършено
измерването, е одобрено средство за измерване, че същата е преминала последваща
метрологична проверка и че е спазен реда и условията за извършване на
крайпътното изследване. Поддържа се още, че съгласно т.(N3) от СРМПС Част I №*********
технически допустимата максимална маса за натоварване на третата ос на
процесното МПС е 16 000кг, поради което и след като е измерена маса 15 095кг
не е налице вмененото на касатора претоварване. Поддържа се и твърдението от
въззивната жалба за субективна несъставомерност на нарушението. Претендира се
отмяна на обжалваното решение на ПРС и на потвърденото с него НП като
незаконосъобразни, а в евентуалност – редуциране размера на наложената глоба в
законоустановения минимум от 500лв. по приложимия текст; претендра се и
присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответникът РД „АА“ – Варна, надлежно уведомени, не се
представляват и не ангажират становище по жалбата.
Участващият в производството представител на Варненска
окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата.
Касационната
инстанция счита жалбата за основателна.
На стр.1 и 2 от проверяваното решение на ПРС вместо
релевантни факти, приети за установени от съда въз основа на анализ на
доказателствата, е посочено какво е констатирано с АУАН серия А-2020
№289723/09.04.2021г, а именно – че на 09.04.2021г около 09:45ч в област Варна
по автомагистрала „Хемус“ на около 700 м преди пътен възел „Ветрино-Провадия“ в
посока гр.Шумен, касаторът управлявал т.а. марка „Волво“ с рег.№ ***от
категория N3G,
собственост на „Санд 02? ЕООД, извършващ обществен превоз на товари – фелдшпат
Е8, видно от товарителница серия М № **********/09.04.2021г по маршруг гр.Девня
– гр.Шумен, видно от пътния лист, като при проверката било констатирано, че водачът
извършва обществен превоз на товари с натоварване на третата ос на т.а.
15 095кг, надвишаващо нормата от 11 500кг, установено от министъра на
регионалното развитие и благоустройство, с 3 595кг, измерването е
направено с електронна мобилна везна „Dini Argeo“, сер- №**********, модел DFWKR, поставен
стикер за годност със срок на валидност до 10/2021г, като горепосоченото
съчленено МПС е с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение по всички пътища, отворени за обществено ползване. Деянието е
квалифицирано от актосъставителя като нарушение по чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП, вр.чл.7 ал.1 т.4 б.“а“ от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ. При
предявяването на акта касаторът възразил писмено, че не е знаел за
претоварването, понеже при излизане от пристанището не е преминал през кантар;
в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили други възражения. Въз основа на АУАН
било издадено и НП, с което за същото нарушение АНО наложил на водача Глоба в
размер на 1000лв. на осн.чл.177 ал.3 т.1 пр.3 от ЗДвП. След това ПРС е
преразказал показанията на разпитания от него свидетел Стилиян Станчев, които
дословно преповтарят съдържанието на АУАН, цитирано по-горе, и е посочил, че ги
кредитира като обективни, безпристрастни и съответстващи на установената
фактическа обстановка. После - независимо от липсата на изложени като възприети
от него факти – въззивният съд посочил, че възприема фактологията въз основа на
показанията на св.Станчев и приложените по делото писмени доказателства.
От правна
страна съдът приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в сроковете
по чл.34 от ЗАНН; актът е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел-очевидец;
и неконкретизирано приел, че в случая са спазени изискванията на чл.42 и чл.57
от ЗАНН. Прието е, че от приобщената като доказателство товарителница безспорно
се установява, че на посочената дата и час И.Н. е управлявал т.а. и е извършвал
обществен превоз на товар с него. По-нататък въззивният съд цитирал легалната
дефиниция по §1 т.1 от ДР на ЗАвтПр, и предвижданията на чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП и чл.7 ал.1 т.4 б.“а“ от Наредба №11/03.07.2001г, посочил, че нарушение на
последната разпоредба е отразено в АУАН и в НП съобразно констатациите при
проверката на 09.04.2021г, като е установено натоварване на третата единична
задвижваща ос от 15 095кг. На следващо място въззивният съд подчертал, че
настоящият касатор не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си,
че претоварването на оста е следствие от разместване на товара по време на
движение – такова възражение И.Н. изобщо не е отправял, но пък е единственото
обсъдено, за разлика от всички описани във въззивната жалба конкретни и
подробни възражения, никое от които дори не е споменато в проверяваното
решение. За сметка на това ПРС приел, че АНО правилно е ангажирал отговорността
на водача; посочил, че наложената глоба е в размер между минималния и средния,
но не следва да бде редуциран от съда предвид „приложената по делото справка за
нарушител“ (от която е видно, че за 10 години като професионален водач в
периода 2009г – 2019г против него са издадени общо 7 НП, което в конкретиката
на казуса не мотивира висока степен на обществена опасност на дееца); и в
заключение подробно обсъдил и защо случаят не е маловажен по см.чл.28 от ЗАНН – още едно възражение,
каквото настоящият касатор не е отправял нито с въззивната жалба, нито с
писмената си защита. С тези аргументи въззивният съд потвърдил НП.
Касационната инстанция споделя възраженията на
касатора, че при постановяване на проверяваното решение са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в няколко насоки.
На първо място в проверяваното решение липсва описание
на релевантните за казуса факти – така, като те са възприети от съда след
дължимите служебно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Цитирането
на съдържанието на АУАН в обстоятелствената част на решението не удовлетворява
съдържателното изискване за възприета от съда фактическа обстановка. Всеки
грамотен читател е в състояние да прочете сам написаното в АУАН и в НП,
задължение на съда е да провери дали и в каква степен констатираните от
контролните органи и от АНО факти се установяват и потвърждават от събраните от
съда доказателства – не само тези по преписката, но и представените от
въззивника и приобщени като доказателства по делото такива, след което да ги
възпроизведе в решението си, и въз основа на тях да изгради и изложи правните
си изводи по същество на спора.
Нищо от тези задължения на съда не е изпълнено в
конкретния случай. Вярно е възражението на касатора, че въззивният съд изобщо
не е коментирал събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства,
връзката им с релевантните за казуса факти, и правната им стойност. На следващо
място съдът изобщо не е споменал, и не е обсъдил всеки от елементите от
обективния състав на вмененото нарушение по отделно (напр. какво е допустимото
натоварване на третата ос), не е посочил дали всеки от тях е доказан и въз
основа на кои доказателства. По-нататък – във въззивната жалба конкретно,
подробно и систематично са формулирани редица логични и относими възражения за
обективната и субективна съставомерност на нарушението и за неговата недоказаност,
напр. че в акта и в постановлението не са описани съставомерни за нарушението
факти (не са описани броя на осите на автомобила и не е ясно дали се касае за
единична, двойна или тройна ос, доколкото приетата като нарушена правна норма
изисква това да е единична – задвижваща ос; не е ясно и вида на т.а. според
състава и броя на осите му; оспорено е възприетото от АНО, че т.а. е с
пневматично или признато на него окачване, т.к. според СРМПС окачването му е
ресорно); посочени са конкретни нарушения на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН; оспорено е посоченото в АУАН и в НП за липса на представена квитанция от
АПИ за претоварване, като са изложени конкретни мотиви, че АПИ не е
компетенната администрация, стопанисваща пътната мрежа, квитанцията не е нормативно
установено разрешително за движение на тежки извънгабаритни превозни средства,
а непредставянето на квитанция и липсата на разрешение представляват две
различни изпълнителни деяния; изложени са съображения за нередовност и
недействителност на извършеното измерване на товара, и не на последно място –
за необосноваността на наложената глоба над минималния размер. Тези възражения
са подробно обсъдени от АНО, който е изложил своите мотиви за неоснователност
на всяко едно от тях в придружаващото АНП писмо с рег.№ 52-00-21-776/1 от
24.11.2021г били Никое от тези възражения обаче дори не е споменато от
въззивния съд, който напълно ги е игнорирал, независимо че и двете страни са ги
възприели като достатъчно сериозни, за да бъдат повдигнати за обсъждане пред съда.
Вместо отговор на така поставените релевантни за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на И.Н. въпроси, проверяваното решение
на ПРС съдържа единствено бланкетни изрази, които придават форма на съдебен
акт, но не отговарят на съдържателните изисквания за такъв.
Не на последно място, макар че такова възражение
липсва в касационната жалба – въззивният съд не е обсъдил и не се е произнесъл
по доказателствените искания на И.Н., като дори не е приел като доказателства
по делото приложените такива към въззивната му жалба, без да изложи съображения
и в тази насока.
Всяко едно от тези процесуални нарушения е съществено,
тъй като е довело до постановяването на проверяваното решение при неизяснена
фактология и при липса на мотиви. Констатираните съществени процесуални
нарушения, допуснати от въззивния съд, са неотстраними в настоящата фаза на
производството – събирането и приобщаването на доказателства и произнасянето по
възраженията за обективна и субективна съставомерност на нарушението за пръв
път от касационната инстанция би лишила наказаното лице от инстанция по
същество на спора. Изложеното налага отмяна на обжалваното решение в хипотезата
на чл.222 ал.2 т.1 от АПК и връщането му за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, който на първо място следва да събере всички
релевантните доказателства, или най-малкото – да се произнесе по
доказателствените искания на И.Н. във въззивната му жалба; след това дължи да
изложи конкретно установена от него фактология по случая, с позоваване на
доказателствата, въз основа на които приема за установен един или друг
релевантен факт, при спазване правилата на формалната логика; след това да
изложи правните изводи, до които е достигнал, като не се ограничава само с тези
за спазване на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП; и в заключение
– да обсъди по същество всички относими възражения за обективна и субективна
съставомерност на нарушението, като ако прецени за необходимо – да събере и
други релевантни доказателства, неналични към момента.
По исканията за
разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд на оснчл.226 ал.3 от АПК.
Така мотивиран и на осн.чл.222 ал.2 т.1 от АПК,
касационният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №10/21.01.2022г по АНД № 403/2021г
на Районен съд – Провадия, IV с-в, с което е потвърдено издаденото
от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“–Варна НП №
23-0001020/05.07.2021г. и наложената на И.Н.Н., ЕГН **********,***, Глоба в
размер на 1 000лв. на осн.чл.177 ал.3 т.1 пр.3 от ЗДвП, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на РС - Провадия при спазване на задължителните указания по приложението
на закона.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.