Р Е Ш Е Н И Е
№
262960/16.12.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 2870 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по подадена искова молба от Ж.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу З. „Б.И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, р-н „*, с
която е предявен частичен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на
ищцата сумата от 10 лв. /десет лева/, част от сумата от 1 169 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня, основа задна броня и
престилка задна на собствения и́ л.а. марка „*, причинени в резултат на
реализирано на 29.07.2020 г. ПТП в гр.
Варна по вина на водача на л.а. марка „*, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
В първото открито съдебно заседание по делото по
искане на ищцата е допуснато увеличение на размера на предявения иск до сумата
от 1 158,26 лв., която следва да се счита за окончателно предявения
размер.
В исковата молба ищцата Ж.В.Д. твърди, че на
23.07.2020 г. е предоставила автомобила си марка „* на Й. *, който на
29.07.2020 г. е претърпял ПТП, като МПС е блъснато от л.а. марка „*,
управлявано от водача *. Сочи, че лекият автомобил на виновният водач е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, която е била
действаща към датата на събитието. Сочи, че на 03.08.2020 г. е уведомила
застрахователя за събитието, извършен е оглед на автомобила, изготвен е снимков
материал и е съставен опис на щетите. Излага, че не е получила полагащото
и́ се застрахователно обезщетение, което счита, че е в размер на 1 169 лв.
Поради тази причина предявява и настоящия осъдителен иск. Моли за осъждане на
ответника и за присъждане на разноски.
Ответникът З. „Б.И.“ АД, подава отговор на исковата
молба, с който оспорва иска. Не оспорва наличието на валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за
л.а. марка „*, както и че е уведомен от ищцата за настъпилото събитие и е
заведена щета. Сочи, че е съставен ликвидационен акт за изплащане на
застрахователно обезщетение и е превел по сметката на ищцата сумата от 203,51
лв. на 15.12.2020 г., която сума счита, че е в размер на цялото дължимо
обезщетение по щетата. Твърди, че претендираната от ищцата сума не отговаря на
действителната стойност на причинените щети, като счита, че цените на боята,
частите и часовата ставка са прекомерно завишени. Сочи, че към датата на ПТП
автомобилът на ищцата е в експлоатация над 30 г., поради което не следва да се отремонтира в оторизиран сервиз на марката. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си
представител, поддържа иска.
В съдебно заседание ответникът не се явява, но
подава молба, с която поддържа отговора.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Между
страните няма спор и от доказателствата по делото се установява, че е налице валидно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за лек автомобил марка
„*, обективирана в полица № BG/02/120001708617 със срок на действие 22.06.2020
г. – 21.06.2021 г.
Представено е свидетелство
за регистрация на л.а. марка „*, от което е видно, че ищцата е собственик на
същия.
Установява се от представения
констативен протокол, че на 29.07.2020 г. е настъпило ПТП в гр. Варна между
водача на процесния автомобил Й. * и водача на л.а. „* – *, по вина на
последния. Двамата са съставили констативен протокол, в който са записали като
виновен водач *
На 03.08.2020 г. от ищцата
е подадено уведомление за щета, по което е съставен опис на щета №
**********/03.08.2020 г., в който са описани като увредени детайли - облицовка
задна броня, основа задна броня и престилка задна.
От представеното платежно
нареждане се установява, че застрахователят е заплатил на ищцата сумата от
203,51 лв. застрахователно обезщетение, като в основанията за превода са
посочени номерата на преписката и на застрахователната полица.
От
заключението на вещото лице инж. А.В. по назначената съдебно-автотехническа и
оценителна експертиза се установява, че при съпоставяне на уврежданията на
процесния автомобил и описаната схема в двустранния констативен протокол вещото
лице счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното
събитие е пряк контакт между две превозни средства, движещи се в една и съща
посока, като задното превозно средство застига и удрял спрялото пред него
превозно средства. Общата стойност на щетите на процесния автомобил е
1 361,77 лв. Вещото лице счита, че е налице причинно-следствена връзка
между процесното ПТП и настъпилите вреди. В съдебно уточнява, че средната пазарна
стойност е определил на база на цените на три от най-големите доставчици на
резервни части в България и пазарно проучване на сертифицирани и
несертифицирани сервизи на територията на гр. Варна.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявен е
осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, който е пряк иск
от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. За успешното провеждане на иска ищцата е следвало да докаже наличието на
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към
момента на увреждането (не се спори между страните), както и осъществяването на
елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно реализирането на
противоправно деяние, виновно причинено от водача на л.а. лек автомобил марка „*, от което като пряка и непосредствена
последица са настъпили твърдените имуществени вреди в правната сфера на ищцата
в заявения размер. Ответникът е следвало да докаже, че е изпълнил надлежно
задължението си за репариране на претърпените вреди, или да докаже релевираните
правоизключващи и правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното
обезщетение.
Извършеното от застрахователя частично плащане,
предхождащо процеса, съставлява и признание за наличието на изискуемите предпоставки
за ангажиране отговорността на застрахователя и изплащане на обезщетение.
Спорен по делото е въпросът - В какъв размер
следва да бъде определено дължимото застрахователно обезщетение.
Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на
отговорност). Съгласно чл. 386, ал.2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване
на събитието. Според константната съдебна практика /напр. Решение № 115 от
9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение № 235 от 27.12.2013
г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на
ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение
№ 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 167 от
11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./ актуална и след
влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016
г., обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент
на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните
по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със
същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ,
при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване.
От заключението на вещото лице се доказа, че
пазарната стойност за възстановяване на автомобила е 1 361,77 лв.
След приспадане на размера на извършеното плащане
от 203,51
лв., оставащата сума за възстановяване на автомобила
е в размер от 1 158,26 лв.
С оглед на горните мотиви, предявеният иск за
изплащане на застрахователно обезщетение е основателен и следва да бъде уважен
изцяло, като претендираната сума бъде присъдена ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното
искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сторените по делото разноски в общ размер от 625 лв., от
които 50 лв. заплатена държавна такса, 375 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение
и 200 лв. депозит за експертиза. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е съобразено с минималния
размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „*, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 158,26
лв. /хиляда сто петдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня, основа задна броня и
престилка задна на собствения и́ л.а. марка „*, причинени в резултат на
реализирано на 29.07.2020 г. ПТП в гр.
Варна по вина на водача на л.а. марка „*, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „*, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.В.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 625
лв. /шестстотин двадесет и пет лева/, представляваща сторени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Дължимите
от ответника суми могат да се заплатят на ищцата чрез пощенски запис.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: