№ 13068
гр. София, 26.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20241110108539 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„Т.“ ЕАД срещу „И.“ ЕООД, с която са предявени установителни искове,
касаещи вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по гр.дело № 30522/2019г. по описа на СРС, 52 състав.
С решение № 321/18.01.2024 г. по гр. д. № 3574/2022 г. по описа на СГС,
е отменено на основание чл. 240, ал. 1 ГПК неприсъствено решение,
постановено при предходно разглеждане на настоящото дело от
първоинстанционния съд в съдебно заседание, проведено на 26.10.2022 г. и
делото е върнато на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
При извършване на служебна проверка относно допустимостта на
производството, съдът констатира следното:
По заявление, подадено от ищеца, е образувано гр.дело № 30522/2019г.
по описа на СРС, 52 състав, по което на 09.08.2019г. е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника „И.“ ЕООД.
По това заповедно производство с разпореждане от 23.03.2021г. съдът е
дал указания на заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, които касаят
предявяването на иск за установяване на вземанията, за които е издадена
заповедта за изпълнение.
При извършване на дължимата проверка за допустимост на предявените
с исковата молба установителни искове, в която връзка са изложени мотиви и
1
в решение № 321/18.01.2024 г. по гр. д. № 3574/2022 г. по описа на СГС, с
което делото е върнато за ново разглеждане, настоящият съдебен състав
намира, че следва да се приеме, че исковете са недопустими. Съгласно чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за
вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не
живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от
кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това
с посочване на източника на тези данни в съобщението. С оглед на начина на
формулиране на разпоредбата следва да се приеме, че същата е приложима в
хипотеза, когато се касае за длъжник физическо лице, доколкото именно по
отношение на такова са относими визираните в нея предпоставки, касаещи
констатацията, че лицето не живее на адреса. Предвид изложеното съдът
намира, че в заповедното производство не се констатира посоченото
основание за даване на указания на заявителя за иницииране на
установително исково производство, съответно предявените искове се явяват
недопустими.
С оглед на изложеното и на основание чл. 130 ГПК исковата молба, по
която е образувано настоящото исково производство следва да бъде върната,
като съответно заповедният съд следва да извърши преценка относно
последващото развитие по заповедното производство.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх.№ 22007778/13.04.2021г. по описа на СРС,
подадена от „Т.“ ЕАД, по която е образувано гр.д. № 8539/2024 г. по описа на
СРС, 67 състав.
Определението подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от
съобщаването му с частна жалба пред СГС.
След влизане в сила на определението, ч.гр.д. № 30522/2019 г. по описа
на СРС да се върне на 52 състав, СРС, ведно с препис от определението за
преценка по компетентност относно последващото развитие по
заповедното производство.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3