О
П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № 425
град Бургас
,04.02. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
............04.02……..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря ……………. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 260 по описа
за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.258
и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на на Главна Дирекция „Национална
полиция“ – МВР, представлявана от директора гл.комисар Николай Николов, чрез гл.юрисконсулт Габриела
Розенова против решение № 3112/20.11.2019 г.постановено по
гр.д. № 6022/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивната Главна дирекция „Национална полиция“на МВР, е осъдена да заплати на И.Д.С. *** сумата от 995,22 лв главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 140,56 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положния от него за периода от 08.03.2017 г. до 25.07.2019 г. 983 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 78,66 лв. – лихва за забава върху дължимите суми от момента на
изискуемостта на всяка вноска до датата
на депозирането на исковата молба и
сумата от 350 лв, представляваща направени от ищеца разноски по делото.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142 ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Счита, че приложението на общите правила по ЗДСл (и съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл. 187, ал. 9 от ЗМВР -2014 г., който делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014
г. на министъра на вътрешните работи. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, на който основава решението си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд.. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Излагат се и съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно – икономическа експертиза.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.Счита се ,че
присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ищеца е прекомерно и се
възразява на осн.чл. 78 ал. 5 ГПК . Няма искания по доказателствата.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
В законовия срок по чл. 263, ал.1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия и същият не е
взел становище по нея.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна Дирекция „Национална полиция“ – МВР, представлявана от директора Христо Терзийски , чрез юрисконсулт Габриела Розенова , със съдебен адрес:*** решение № 3112/20.11.2019 г. постановено по гр.д.
№ 6022/2019 г.г. на Районен съд – Бургас.
НАСРОЧВА делото на 25.03.2020 г. от 10,10 часа ,за
което да се призоват страните..
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.