Определение по дело №444/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

128

Година

12.5.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

04.13

Година

2010

Председател:

Секретар:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № /01.2010 г., постановено по гр. дело № /2009 г. по описа на Районен съд – Г. О. е осъдена П. на Република Б., гр. С., ул. ”В.” № 2, представлявана от Борис Велчев – Главен прокурор да заплати на К. М. К. от гр. Г. О., ул. „М.” № 36, . 6, А. 30, ЕГН * сума в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл. 172, ал. 2 от НК по дознание № /2006 г. по описа на РУ „Т.п.” гр. Г. О., за което е оправдан с влязло в законна сила на 15.11.2006 г. Решение № /10.2006 г. по НОХД № /2006 г. по описа на ГОРС. Със същото решение е отхвърлен предявения от К. М. К. против П. на Република Б., гр. С. иск с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ за разликата от 13 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв., като неоснователен и недоказан. С решението е осъдена П. на Република Б., гр. С., ул. ”В.” № 2, представлявана от Борис Велчев – Главен прокурор да заплати на К. М. К. от гр. Г. О., ул. „М.” № 36, . 6, А. 30, ЕГН * сума в размер на 103.33лв./сто и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща направените по делото съдебни разноски /за внесена ДТ и адвоÛатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска/.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. П.Г. от ВТАК, като пълномощник на К. М. К. от гр. Г. О. против Решение № /01.2010 г., постановено по гр. дело № /2009 г. по описа на Районен съд – Г. О..

В същата се прави оплакване, че решението в отхвърлителната му част е неправилно. Излага се, че безспорно било доказано, че прокуратурата със своите действия неправомерно била образувала наказателно производство срещу ищеца, предявявайки обвинителен акт по чл. 172, ал. 2 от НК и по този начин той претърпял неимуществени вреди – страдания, притеснения и стрес. Твърди се, че сумата от 2 000 лв. била незаслужено ниска с оглед претърпяното от ищеца. Твърди се, че съдът неправилно определил обезщетението, като се мотивирал с това, че обвинението било разгледано по реда на глава ХХVІІІ от НПК, наказателното производство било приключило в кратък срок и отнемането на задграничния паспорт било само за 18 дни.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства.

В съдебно заседание ответникът по жалбата е оспорил същата.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от П. на Република Б., гр. С., ул. ”В.” № 2, чрез Районна П. – Г. О. против Решение № /.01.2010 г., постановено по гр. дело № /2009 г. по описа на Районен съд – Г. О..

В същата се прави оплакване, че решението в осъдителната му част е неправилно и необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства. Излага се, че увреждането било причинено по изключителна вина на ищеца. На следващо място се твърди, че срещу К. било повдигнато обвинение, което не било тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Наложената принудителна административна мярка била съобразено с разпоредбата на чл. 153а от НПК /стар/ и реално била наложена за срок от 18 дни. Срещу ищеца не била вземана мярка за неотклонение и дознанието срещу него било приключило в законоустановения двумесечен срок. Претендираните от ищеца неимуществени вреди не били доказани по вид и размер.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства.

В съдебно заседание ответникът по жалбата е оспорил същата.

Окръжен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № /2009 година по описа на Районен съд – Г. О. е образувано въз основа на предявен от К. М. К. от гр. Г. О. против П. на Република Б., гр. С. иск с посочено в молбата правно основание чл. 2, точка 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за сумата от 15 000 лева. В исковата молба се излага следното:

Ищецът твърди, че срещу него е било повдигнато обвинение от Районна П. - гр. Г. О. в извършване на престъпление по чл. 172, ал. 2 от НК, за което бил оправдан с влязло в законна сила на 15.11.2006 г. - Решение № /10.2006 г. по НОХД № /2006 г. по описа на ГОРС. Твърди, че срещу него се е водило дознание и наказателно дело в продължение на 10 месеца, като по време на този мъчителен и обиден за него процес е бил подложен на изключително психическо напрежение и стрес, тъй като го е грозяло наказание до 3 г. лишаване от свобода. Твърди, че по време на воденото срещу него наказателно производство е заемал длъжност „Директор на П. гр. Г. О. НК ãИ”, предприятие с почти хиляда работника на територията на 1/3 от площта на страната, че е уважаван гражданин и е заемал ръководни длъжности в течение на целия си дълъг трудов стаж. Твърди, че наказателното дело би могло да е подронило престижа му до степен, че да предопредели отстраняването му от ръководната длъжност, която е заемал, като в момента заемал длъжността „инспектор” към секция „С.” към НК „ЖИ”, като му било намалено трудовото възнаграждение с над 120 лв. Излага, че месеците, в които срещу него се е водило наказателното дело били такива на тормоз, подронване на авторитета и достойнството му като личност, професионалист и ръководител на управляваната от него фирма. Твърди, че по време на наказателното производство му по предложение на Районна П. – Г. О. му е наложена ПАМ – бил е отнет задграничния му паспорт и не е могъл да изпълни синовния си дълг спрямо тъща си, тъй като не е могъл да отпътува за Русия в гр. Москва и да се погрижи за нея, предвид и заболяването в този момент на съпругата му /рускиня/, претърпяла операция на тазобедрената става, което внесло притеснения и напрежение в семейството му. Твърди, че му била направена полицейска регистрация, която била снета от отчет по негова молба след повече от една година след оправдателното решение.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди П. на Република Б., гр. С. да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв. – обезщетение за причинените му неимуществени вреди от повдигането на обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан, изразени в обида, унижение, подронване на престижа му, поддържане на постоянно стресово напрежение, отнемане на правото му на свободно придвижване в чужбина и направените по делото разноски.

Пред първоинстанционния съд ответникът е оспорил предявения иск. Релевира възражение, че не е налице причинна връзка между увреждането и твърдяните неимуществени вреди, както и за липса на доказателства за претърпяването им от ищеца.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Въз основа на жалба Вх. № /01.2006 г. от Изпълнителния съвет на ФТР „Подкрепа” до Районна П. – Г. О. е образувана прокурорска преписка № /2006 г. по описа на Районна П. – Г. О.. По разпореждане на Районна П. – Г. О. е започнало срещу К. М. К. от гр. Г. О., дознание № /2006 г. по описа на РУТП гр. Г. О. за престъпление по чл. 172, ал. 2 от НК.

С протокол за разпит от 03.2006 г. по дознание № /2006 г. К. М. К. от гр. Г. О. е уведомен, че срещу него започва наказателно преследване, за това, че през месец януари 2006 г. в гр. Г. О., като длъжностно лице - Регионален управител на ПСТЕ гр. Г. О. при НК „ЖИ” гр. С., не е изпълнил влязло в сила съдебно решение по гр. дело № /2005 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, влязло в сила на 01.2006 г. за възстановяване на работа на неправилно уволнен работник – М.Й.Д. от гр. В. – телефонист при ПСТЕ гр. Г. О. при НК „ЖИ” гр. С., престъпление по чл. 172, ал. 2 от НК. На същата дата му е предявено полицейското производство и е изготвено на обвинително заключение с мнение за повдигане на обвинение.

С Постановление от 04.2006 г. на Районна П. – Г. О. е постановено да се отнеме задграничния паспорт и се ограничи правото за напускане на Р. Б. на ищеца К. М. К. от гр. Г. О..

Видно от съобщение Рег. № /05.2006 г. на РДВР – Велико Търново, Сектор „БДС” е, че със Заповед № */12.05.2006 г. на Началника на Направление „БДС” – ДНСП на ищеца е наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 3 от ЗБДС.

Видно от съобщение на РДВР – Велико Търново, Сектор „БДС”, че със Заповед № */30.05.2006 г. на Началника на Направление „Б. – НСП е отменена наложената принудителна административна мярка по чл. 75, т. 3 от ЗБДС.

С обвинителен акт от 04.2006 г. на прокурор от Районна П. – Г. О. К. М. К. от гр. Г. О. е обвинен в извършване на престъпление по чл. 172, ал. 2 от НК.

С Решение № /30.10.2006 г., постановено по Н.О.Х.Д. № /2006 г. по описа на Районен съд – Г. О., влязло в сила на 11.2006 г. К. М. К. от гр. Г. О. е признат за невинен за това месец януари 2006 г. в гр. Г. О., като длъжностно лице - Регионален управител на ПСТЕ гр. Г. О. при НК „Ж.” гр. С., да не е изпълнил влязлото в сила ±ъдебно решение на 01.2006 г. решение по въззивно гражданско дело № /2005 г. по описа на Великотърновски окръжен съд за възстановяване на работа на неправилно уволнен работник – М.Й.Д. от гр. В. – телефонист в АТЦ – В. при ПСТЕ гр. Г. О. при НК „Ж.” гр. С., поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 172, ал. 2 от НК.

Видно от съобщение Рег. № /04.02.2008 г. на МВР – РУ „ТП” – Г. О. е, че със Заповед № з - /19.10.2007 г. на Директора на ГД „ППООРП” в ГДП, в РУ „ТП” – Г. О. е снета полицейската регистрация на ищеца.

От показания на св. Н.К., съпруга на ищеца, се установи, че по време на воденото наказателното производство срещу него, съпругът й бил доста време подтиснат. Заявява, че след като бил оправдан, постепенно му минало, но изпитвал неудобство, като види познати, които знаели, че е бил обвинен в престъпление. Изразява становище, че хората, които го уважавали, не са променили отношението си към него, но той самият го изживял много тежко. Св. Костадинова заявява, че по време на наказателното производство срещу съпруга й, тя е претърпяла операция на крака, майка й, която живее в гр. Москва получила инсулт и тя не могла да отиде да я гледа, съпругът й обещал той да я гледа, но му били отнели задграничния паспорт и не могъл да замине за Москва да гледа тъща си, поради който факт, имал все лошо настроение, не говорел много, гледал да не я разстрои. Свидетелката заявява, че на ищеца му било криво да ходи в полицията, все едно че е престъпник. От показания на св. Константинова се установи, че ищецът е заемал ръководни длъжности – директор в железниците, преди това директор на клон към Р. в гр. Г. О., преди това директор на Е. гр. Г. О., началник на И. Г. О..

От показания на св. М.Д. се установява, че тя не знаела дали се е коментирало по някакъв начин сред служителите в управляваното от К. предприятие, че той е бил обвиняем и как му се е отразило това на него.

От представеното по делото заверено копие от Епикриза на Клиника по ортопедия и травматология „УМБАЛ – Д-р Георги Странски” ЕАД – Плевен, се установява, че съпругата на ищеца е била хоспитализирана за периода от 04.2006 г. до 05.2006 г., с диагноза – фрактура коли фемурис синистра, като същата е претърпяла операция на лява тазобедрена област, била й е определена 41 дни временна нетрудоспособност и препоръчано придвижване с две помощни средства за срок от 3 месеца.

Видно от заверено копие от Допълнително споразумение за изменение на трудово правоотношение № /19.07.2006 г. на 24.07.2006 г. е изменена заеманата длъжност от ищеца К. от „Регионален управител” на П. Г. О. на „Директор” на ПС Г. О., при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 550 лв.

Видно от заверено копие от Допълнително споразумение към трудов договор № /03.04.2007 г. е променена заеманата от ищеца длъжност от „Директор” на П Г.О. на „Инженер/Инспектор в секция „С.” Г. О. при основно трудово възнаграждение в размер на 430 лв.

Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:

Решение № /.01.2010 г., постановено по гр. дело № /2009 г. по описа на Районен съд – Г. О. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото.

При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна:

С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът счита, че предявеният иск против Прокуратурата на Република Б. е с правно основание чл. 2, точка 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно посочената разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

От изложеното е видно, че с обвинителен акт от 04.2006 г. на прокурор от Районна П. – Г. О. К. М. К. от гр. Г. О. е обвинен в извършване на престъпление по чл. 172, ал. 2 от НК. С Решение № /30.10.2006 г., постановено по Н.О.Х.Д. № /2006 г. по описа на Районен съд – Г. О., влязло в сила на 11.2006 г. К. М. К., от гр. Г. О. е признат за невинен за това месец януари 2006 г. в гр. Г. О., като длъжностно лице - Регионален управител на П. гр. Г. О. при НК „Ж” гр. С., да не е изпълнил влязлото в сила съдебно решение на 01.2006 г. решение по въззивно гражданско дело № /2005 г. по описа на Великотърновски окръжен съд за възстановяване на работа на неправилно уволнен работник – М.Й.Д. от гр. В. – телефонист в АТЦ – В. при ПС гр. Г. О. при НК „ЖИ” гр. С., поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 172, ал. 2 от НК.

Основание за ангажиране на отговорността по чл. 2, точка 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е обективният факт, че спрямо лицето е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по Наказателния кодекс, по което впоследствие е оправдано. При наличие на тази хипотеза законодателят квалифицира обвинението като незаконно, независимо от обстоятелството, че отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган. От доказателствата по делото се установява, че К. К. е признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение. С оглед на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в чл. 2, т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република Б..

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието “справедливост” като морално-етично такова включва “съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. От Решение № /30.10.2006 г., постановено по Н.О.Х.Д. № /2006 г. по описа на Районен съд – Г. О. е видно, че преди обвиняването му в извършване на престъпление по чл. 172, ал. 2 от НК с обвинителния акт от 27.04.2006 г. на прокурор от Районна П. – Г. О. К. М. К. не е бил осъждан. Производството по НОХД № /2006 година по описа на Районен съд – Г. О. е продължило от 17.05.2006 година (датата, на която е образувано) до 30.10.2006 година (постановяване на Решение № /30.10.2006 г.), т.е. около пет месеца. За престъплението, в което е бил обвинен ищецът (жалбоподател в настоящото производство), към 2006 година се е предвиждало наказание лишаване от свобода до три години. Воденото съдебно производство е засегнало честта и достойнството на К. К.. По време на същото той е изпитвал притеснения, поради обстоятелството, че е привлечен като обвинеям за деяние, което не е извършил, и несигурност от това по какъв начин ще приключи делото. При повдигане на обвинение за престъпление, за което впоследствие лицето е оправдано, вредата за него е налице, тъй като се засяга основно човешко право – правото на чест и достойнство. По време на досъдебното производството на К. М. К. е била наложена забрана да напуска пределите на Република Б. за периода 12.05. – 30.05.2006 г., което го е възпрепятствало да пътува до Москва, за да окаже съдействие на своята тъща. Не е налице причинна връзка между последвалите две изменения на трудовото правоотношение на ищеца и повдигането на незаконното обвинение.

По изложените съображения, настоящият състав приема, че ищецът (жалбоподател пред въззивната инстанция) е претърпял неимуществени вреди – по време съдебното производство той е изпитвал притеснения, поради обстоятелството, че е привлечен като обвинеям за деяние, което не е извършил, и несигурност от това по какъв начин ще приключи делото; засегнато е неговото основно човешко право – правото на чест и достойнство; вследствие обвиняването му в извършване на престъпление той не могъл да пътува до гр. Москва, където да положи грижи за болната се тъща. С оглед конкретните обстоятелства по делото – тежестта на повдигнатото и поддържано срещу ищеца (жалбоподател в настоящото производство) обвинение, продължителността на съдебното производство, естеството на неимуществените вреди, липсата на предишни осъждания на К. К., съдът счита, че Прокуратурата на Република Б. дължи на посоченото лице за претърпените от него неимуществени вреди през периода 12.05.2006 година (внасяне на обвинителния акт) – 30.10.2006 година обезщетение в размер на 2 000 лева. Не са налице предпоставки за определяне на обезщетение в по-голям размер или за намаляване на същото. Само по себе си осъждането също има ефект на овъзмездяване, а като база за определяне на паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да се имат предвид и икономическия растеж, стандарта на живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта.

Правилно първоинстанционният съд не е възприел доводите на ответника за приложението на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. От събраните по делото доказателства не се установява пострадалият виновно да е допринесъл за увреждането. Настоящата инстанция споделя мотивите на пъроинстанционния съд в тази насока. Неоснователно е и оплакването за завишаване на присъдения размер с оглед принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Правилно районният съд при определяне на размера на обезщетението е отчел както описаните по-горе последици от незаконните обвинения, така и обстоятелството, че ищецът е бил човек с добро име в обществото. В резултат на незаконното обвинение както личният му, така и професионален живот са променени безвъзвратно.

Въз основа на изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 2, точка 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е основателен и доказан до размер на 2 000 лева. Прокуратурата на Република Б. дължи на К. К. посочената сума, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди през периода 12.05.2006 година (изготвяне и внасяне на обвинителния акт) – 30.10.2006 година (постановяване на Решение № /30.10.2006 г., постановено по Н.О.Х.Д. № /2006 г. по описа на Районен съд – Г. О.), вследствие незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 172, ал. 2 от НК. В останалата част – до размер на 15 000 лева, предявеният от К. К. против Прокуратурата на Република Б. иск с правно основание чл. 2, точка 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е неоснователен и недоказан.

Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Решение № /18.01.2010 г., постановено по гр. дело № /2009 г. по описа на Районен съд – Г. О. в обжалваните части е правилно, поради което на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК следва да се потвърди.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – Велико Търново

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № /18.01.2010 г., постановено по гр. дело № /2009 г. по описа на Районен съд – Г. О..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.