ОПРЕДЕЛЕНИЕ №14

                                             гр.Хасково,11.05.2020 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание на   единадесети май две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                                            СЪДИЯ:  Цветомира Димитрова

като разгледа докладваното от съдията ч.адм.дело № 287  по описа за 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

   Производството е по реда на Глава десета, раздел IV от АПК.

Образувано е по жалба на  Е.Я.Х. ***  против Разпореждане №  **********-2146-26-25/17.02.2020г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково.  

 Жалбоподателят твърди, че  оспореното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с административните правила и материални норми.  Неправилно били квалифицирани правните основания по заявлението, подадено на 01.11.2019г. и неправилно бил постановен и отказ  от разглеждане по същество на преписката при наличие на конкретизирани  явни несъответствия и неточности в пенсионното производство и разпоредените пенсионни права. Сочи се, че поради неправилната  правна квалификация на заявлението,  пенсионният орган бил абдикирал  от задължението си  да прилага точно и обективно  всички разпоредби  на материалното право в пенсионното производство. Игнорирано било  посочването на явно несъответствие  в пенсионната преписка относно зачитането на доход за  периода 01.01.1988г. до 31.12.1990г. при отпускането на ЛПОСВ, подмяната на дохода през 2009г. с този за периода  от 12.02.1988г. до 14.02.1991г. с продължителност повече от 36 месеца, водеща до по–нисък ИК, както и пренебрегване на наличните в пенсионното досие данни за доход  за периодите  от 01.01.1975г. до 31.12.1977г. и от 01.01.1982г. до 31.12.1984г. , който би довел до по-добър ИК и по-висок размер на пенсията. С разпореждането се обективирал отказ за извършване на проверка  относно категорията труд, за времето от 13.10.1967г. до 30.04.1974г., като се кредитирала неправилната и незаконосъобразна преценка на пенсионният орган, извършена на 02.10.2000г. Отказът за разглеждане по същество на подаденото заявление при наличие на данни за  допуснати съществени пропуски  за зачитане на доказателствената  стойност на налични в пенсионната преписка документи обуславял и правният интерес за подаване на жалбата.  Според оспорващия  цитираните в разпореждането мотиви към проекта по ЗБДОО за 2017г. не можели да послужат  като основание за превратно и стесняващото  приложното поле на  разпоредбата  на чл.99, ал.2,т.“д“ от КСО,  тълкуване  от страна на административният орган.

Моли се за цялостна проверка на  правилността   и законосъобразността  на обжалваното разпореждане.

Ответникът, Ръководител „Пенсионно осигуряване“ („ПО“) при ТП на НОИ – Хасково, не ангажира становище по жалбата, по предвидения в чл.198, ал.2 от АПК ред.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото,   приема за установено от фактическа  страна следното:

           С Разпореждане №9 от 02.10.2000г. на Ръководител ”ПО”при РУ”СО”, гр.Хасково, на жалбоподателя,  пожизнено по реда на чл.2, ал.1 от ЗП, е  била отпусната  лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,  считано от  01.03.1999г.                     

Същата пенсия многократно е била преизчислявана и осъвременявана.

Под вх.№ 2171-26-2 от 01.11.2019г. Е.Х. е подал до  ръководителя на „ПО“  заявление, в което  посочил, че желае  на основание  чл.99, ал.1,т.1, б.“А“  от КСО,  вр. с чл. 99,ал.2,т.“д“ от КСО, чл.70, ал.4 от КСО и чл.104 от КСО да се измени пенсията му и влезлите в сила разпореждания от отпускането й до момента.  В  заявлението били обективирани две искания. В т.1 от заявлението било посочил, че не е издирен и използван най-благоприятният за  оспорващия доход  за тригодишен период  преди 01.01.1997г. от който да се определи индивидуален коефициент по реда на чл. 70, ал.4 от КСО. Касателно това искане, в заявлението било посочено, че се иска   пенсията   да се определи от доход за периода от 01.01.1975г.-31.12.1977г. или от 01.01.1982г. до 31.12.1984г. В т.2 от заявлението, оспорващия поискал стажът му за периода 13.10.1967г.-30.04.1974г. вместо от трета категория, да бъде  признат за втора категория.

С Разпореждане №  **********-2146-26-25 от 17.02.2020г. на  Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, подаденото от Е.Я.Х. заявление вх.№ 2171-26-2 от 01.11.2019г. ,  е било оставено без разглеждане . 

Като правно основание за издаването на разпореждането е посочен чл.27, ал.2, т.6 от АПК, във вр. с чл.99, ал.1,т.2 б.“д“ от КСО. Цитиран е измененият текст на разпоредбата на чл.99, ал.1 от КСО (Изм.ДВ бр.98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), визиращ хипотезите, при които влязло в сила разпореждане по чл.98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал. Изложени са съображения, че според така цитираната разпоредба, в сила от 01.01.2017 г., лицето е правосубектно да инициира образуване на административно производство за изменение на влязъл в сила административен акт единствено на основанията, изчерпателно посочени в чл.99, ал.1, т.1 от КСО. Лицето не е субект на правото да инициира административно производство за изменение или отмяна на влязъл в сила административен акт на основанията, посочени в чл.99, ал.1, от буква „а“ до буква „д“, тъй като законодателят предоставил инициативата на образуване на административно производство на същите основания на административния орган. Така възприетото се потвърждавало и от мотивите към проекта на ЗБДОО за 2017 г. (№602-01-65 от 31.10.2016 г. , 43-то Народно събрание), с който е променена нормата.  

Видно от приложеното Известие за доставяне, Разпореждането е получено от жалбоподателя на 24.02.2020 г.

Жалбата на  Е.Я.Х.  срещу Разпореждане №  **********-2146-26-25 от 17.02.2020г. на  Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково е  подадена чрез куриер на 06.03.2020г., видно от  приложената товарителница и е  постъпила  при административния орган на  09.03.2020г. г., видно от поставения вх.№ Ц 1012-26-6 от същата дата.

Оспорването е процесуално допустимо. Жалбата е подадена при спазване на преклузивния 14-дневен срок, предвиден в чл.197 от АПК, депозирана е от надлежна страна, адресат на разпореждането, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, счита жалбата за неоснователна.  

По своя характер процесното Разпореждане представлява изричен отказ на административен орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт. Разпореждането е валидно, като обективирано в писмена форма, подписано от издателя си и постановено от компетентен административен орган. Подаденото искане е за изменение на отпусната пенсия, а съгласно чл.98, ал.1, т.1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Няма спор, че Ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково разполага с материална и териториална компетентност да постанови разпореждане за изменение на пенсия, респективно да откаже да разгледа подадено до него заявление за изменение на ЛПОСВ на жалбоподателката.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното Разпореждане е законосъобразно, като постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона.

Общите правила за издаване на индивидуални административни актове се съдържат в Раздел I, Глава пета от АПК. Според чл.24, ал.1 от АПК, производството по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона случаи – на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган.

В чл.27, ал.2 от АПК е предвидено задължението на административния орган да провери предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт. В т.1 до т.6 от същата разпоредба са изброени положителните и отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на искането, респ. за провеждане на административното производство, като в т.6 е визирано „наличие на други специални изисквания, установени със закон“.

Специалните разпоредби, касаещи производството по изменение на разпореждане за отпускане на пенсия, са регламентирани в чл.99 от КСО.

Съгласно нормата на чл.99, ал.1 от КСО, в приложимата ѝ редакция (изм.ДВ бр.98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.):

Влязлото в сила разпореждане по чл.98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал:

1. по заявление на пенсионера – когато същият представи нови доказателства за:

a) (изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17;  

б) гражданското си състояние;

2. по инициатива на органа – когато се установи, че:

a) пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание;

б) инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление;

в) смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление;

г) пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането ѝ;

д) пенсията е определена в неправилен размер.

Специалното изискване по отношение на хипотезите, в които пенсионер със заявление може да поиска изменението на влязло в сила разпореждане по чл.98 от КСО са установени със закон (КСО), и следва да бъдат взети предвид от административния орган при преценката му относно допустимостта на отправеното към него искане. По силата на специалната норма, искането на заявител, което не се основава на чл.99, ал.1, б.„а“ или б.„б“ от КСО не подлежи на разглеждане.

 При новата редакция на чл.99 от КСО, в сила от 01.01.2017 г., няма пречка  пенсионният орган да изменя разпореждане за отпускане на ЛПОСВ и в случаите, когато пенсията е определена в по-нисък размер, тъй като б.„д“ на посочената норма визира само изискването пенсията да е определена „в неправилен размер“, без значение дали по-висок или по-нисък от правилния. При тази хипотеза обаче правото да инициира административното производство по изменение на разпореждането е предоставено единствено и само на органа,  тъй като (след 01.01.2017 г.) подателят му не разполага със защитено от закона субективно потестативно право да инициира административно производство на соченото правно основание. В този смисъл и практиката на ВАС изразена в   Определение № 13385 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10538/2019 г., VI о., Определение № 14629 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12373/2017 г., VI о., Определение от 28.2.2018 г. по адм. д 1301/2018г.   на ВАС и др.

Не са налице основанията и визирани в нормата на чл.99, ал.1, т.1, б.“а“ от КСО.

В случая не е спорно, че със заявлението не се представят   нови доказателства за гражданското  състояние на оспорващия. Видно от доказателствата, съдържащи се в административната преписка,   Е.Я.Х.  не представя със Заявлението си от  01.11.2019г.  и  нови доказателства  за осигурителен  стаж, касаещи периода 13.10.1967г. до 30.04.1974г., за когато  твърди че неправилно е стажът му е зачетен като трета вместо като втора категория труд.  Приложените от  него  доказателства за процесният период  вече са били използвани от пенсионния орган за отпускане на пенсията му  -УП -3№ 224/21.01.2000г. издаден от „Енергоснабдяване“, гр. Хасково  е представен от  жалбоподателя още със Заявление  вх. № ********** от 21.12.1999г.,  въз  основа на което му е отпусната ЛПОСВ, а УП-2 № 1272/15.02.2016г. от Електрооразпределение ЕАД, Пловдив, съдържа същите данни за стажа и длъжността за периода 13.10.67-30.04.1974г., като тези посочени в УП-3 № 224/21.01.2000г.  Съответно не може да се приеме, че са „нови“ доказателства по смисъла на чл. 99, ал.1,т.1 от КСО и   не попадат в хипотезата на същата норма, даваща  му  право да инициира административно производство по изменение на влязлото в сила разпореждане за отпускане на ЛПОСВ. Документите приложени към заявлението му и издадени от Горубско Мадан и  АЕЦ Козлодуй, не касаят този  процесен период.

По отношение второто искане за изменение на пенсията му обективирано в заявлението, а именно размера на същата да се определи от най-благоприятният  за оспорващия доход за тригодишен период  преди 01.01.1997г. въз основа на  който да се определи индивидуалният му коефициент, а именно  доход или  за периода от 01.01.1975г.-31.12.1977г. или от 01.01.1982г. до 31.12.1984г.,  следва да се посочи, че периода   01.01.1975г.-30.04.1974г. не попада в чл.70, ал.4 от КСО(1982-1997г.), поради което правилно документите съотносими към него не са били обсъждани от административният орган, а останалите  документи приложени към заявлението, не касаят периода 01.01.1982г.-31.12.1984г., т.е.  отново не са представени нови по смисъла на чл. 99, ал.1, т.1 от КОС  доказателства за  процесния период.  За пълнота следва да се отбележи и че в  чл. 70, ал.17 от КСО е предвиден преклузивен срок за подаване на такова искане-12 месечен срок от влизане в сила на разпореждането за отпускане на пенсия, който безспорно в случая към момента на  подаване на заявление вх.№ 2171-26-2 от 01.11.2019г. е бил изтекъл.

Правилно пенсионният орган е оставил заявлението на  Е.Х. без разглеждане на посоченото в обжалваното разпореждане основание. Разпореждането на пенсионния орган, с което се оставя без разглеждане Заявление с вх.№ 2171-26-2 от 01.11.2019г.  е законосъобразно и подадената срещу него жалба подлежи на отхвърляне като неоснователна.

С оглед изложеното и на основание чл.200 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на  Е.Я.Х. ***  против Разпореждане №  **********-2146-26-25/17.02.2020г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково.  

Определението подлежи на обжалване с частна жалба от страните, участващи в административното производство, в 7 - дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.

                   

                                                                                         СЪДИЯ: