Р
Е Ш Е Н И Е
.../4.1.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд, 14 състав в публично съдебно заседание на четвърти
октомври две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Районен съдия:
Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 423 по описа на ВРС за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл. 500,
ал.1, т.3 и ал.2 от КЗ от „****“ АД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление *** срещу С.В.Х. с ЕГН ********** за
заплащане на сумата 730.89 лева,
представляваща обезщетение за
имуществени вреди на увреден
автомобил марка и модел „****”, с рег.№ ****,
получени на 18.02.2020 г. вследствие ПТП, причинено от ответницата като
водач на лек автомобил „Пежо206“ с рег.№ ****, собственост на И.Д.И. ведно със
законната лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът моли за присъждане в негова полза на разноските за производството.
Твърденията в молбата са, че събитието
е констатирано от органите на ПП-КАТ с протокол за ПТП № ****/18.02.2020 г.,
видно от който вина за ПТП има ответницата Х., тъй като при движение с
несъобразена за пътните условия скорост и дистанция удря движещото се пред нея
МПС с рег.№ ****. Между ищеца „З.Е.“ АД и собственика на увреждащия автомобил
„Пежо 206“ с рег.№ **** има сключен застрахователен договор за задължителна
застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност“, валиден към датата на
ПТП. Водачът на увредения автомобил „****”,
с рег.№ **** е предявил претенция пред ищеца за изплащане на застрахователно
обезщетение. Съставен е протокол за оглед, протокол за допълнителен оглед и
оценка на щетите, въз основа на които е определено обезщетени ев размер на
730.89 лева. На 06.03.2020 г. такова е изплатено по сметка на правоимащото
лице. Със заплащането на застрахователното обезщетение, за застрахователя
възниква правото на регрес от виновния водач ведно с лихвите и разноските, на
осн.чл.500, ал.1, т.3 и ал.2 от КЗ.
Ищецът моли ответникът
да му заплати съдебно-деловодни разноски за производството
на осн.чл.78 ГПК и банкова сметка *** „****“
АД за изплащане на задължението.
В срока за отговор е постъпил такъв
от ответника С.Х. чрез упълномощен представител
с който оспорва иска като неоснователен. Заявява, че няма
констатации кое лице е управлявало автомобила с рег.№ **** и дали същия
автомобил е причинил ПТП на посочената дата. От доказателствата не става ясно
как ищецът е причинил, че именно ответницата е причинила ПТП на 18.02.2020
г.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната
съвкупност и отделно, въз основа на
закона и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
От представените
с молбата писмени доказателства - искане
за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“, декларация, искане за
допълнителен оглед и оценка на щети на МПС, протокол на МПС, застрахователна
полица, анекс към полица, опис – протокол, доклад по щета, ксерокопие от
контролен талон и свидетелство за правоуправление на МПС, протокол за ПТП № ****,
издаден от мл.автоконтрольор в сектор ПП-КАТ при
ОДП-Варна се установява, че на 18.02.2020 г. около 19.10 ч., при движение в гр.Варна
е настъпило ПТП, причинено от водача на лек автомобил „Пежо“, модел 206 с рег.№
****, собственост на И.И., управляван от С.Х..
От
представено заверено копие на застрахователна полица е видно, че увреждащия автомобил
е бил застрахован в ищцовото дружество по застраховка “ГО” за периода от 00.00 часа на 27.10.2019 г. до 23.59 часа
на 26.10.2020 г.
Експертите на застрахователя са оценили щетите
на обща стойност на ремонта 730.89 лева,
която сума включва материали и труд с вкл.ДДС, видно от опис-протокол щета № ****/19.02.2020
г.
Видно от авизо за банков превод ищецът е заплатил на собственика на увредения
автомобил застрахователно обезщетение в посочения размер – лист 22 от делото.
От заключението на вещото лице по автотехническата
експертиза, кредитирано от съда като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че общата
стойност на щетите на увредения автомобил по средни цени към датата на
събитието, включваща стойност на части и
на труд е 754.45 лева и е възможно същите да са получени по степен и вид от
описаното събитие.
Ищецът е изпратил регресна покана до
ответника, но в преписката липсва доказателство за получаването й от
последния.
От изисканата и постъпила преписка от ОД
МВР-Варна, сектор Пътна полиция с изх.номер от 16.5.2022 г. и приобщена към
делото на листи 109-118 се установява, че ответникът по делото С. В.Х. е
установен виновен водач за процесното ПТП за което на същата е наложено
административно наказание с влязло в сила на 22.10.2020 г. наказателно
постановление. Лицето е дало обяснение за времето и мястото на ПТП като е
заявило, че е блъснало лек автомобил „Мазда 6“ с рег.№ ****, управлявайки лек
автомобил „Пежо“ с рег.№ ****. С.Х. е декларирала лично пред орган на
полицията, че няма СУМПС.
Гореизложената фактическа обстановка,
обуславя следните правни изводи:
Правото на застрахователя да предяви регресен
иск срещу зстрахования произтича от нормата на чл.433, ал.1 КЗ, съгласно която
застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования за всичко платено
на увреденото лице – в случаите по чл. 432, ал.3; за размера на договореното
самоучастие – в случаите по чл. 432, ал. 2, изречение второ; за всичко платено
на увреденото лице – в случаите, когато застрахованият причини вреда чрез
негови действия или бездействия вследствие на употребата на алкохол с
концентрация в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на
наркотично вещество или на негов аналог.
Съгласно
разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ /изм. ДВ, бр. 101 от 2018 г., в
сила от 7.12.2018 г./ освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение
заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото
на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието
от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта
на доказване носи виновният водач;
Разпоредбата на ал.2 сочи, че
застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените
лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не
притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно
превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление
на моторното превозно средство. Изречение първо не се прилага, когато
превозното средство е учебно и е управлявано от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 от Закона за
движението по пътищата и при провеждането на изпита за придобиване на
правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от Закона за
движението по пътищата.
От изложеното следва, че с плащането
на застрахователното обезщетение на увредено от ПТП лице, застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Правото на застрахователя да иска от третото
лице, причинило повредата на застрахована вещ, след плащането на застрахования,
е регресно право, а встъпването във всички права, които застрахованият има
срещу третото лице е суброгационно право.
Отговорността
по чл. 45 ЗЗД не е обективна безвиновна отговорност, а е отговорност за деликт при нарушаване на общата забрана да се
вреди другиму. Следователно ищецът – застраховател следва да установи наличието на вина
на ответника за настъпилите щети по
застрахования автомобил. Липсата
на вина изключва
отговорността за тези щети. Във всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага
до доказване на противното.
Доколкото от преписката на ОД-МВР Варна се
установи, че вината на ответницата Х. е доказана с влязло в сила НП № ****/25.03.2020
г. следва, че възражението в отговора е неоснователно. Съдът приема за
установено по категоричен начин, че ПТП
е настъпило по описания механизъм в протокола за ПТП, което се потвърждава и от
заключението на вещото лице по САТЕ и от цитираното по-горе наказателно
постановление, издадено от компетентен орган при изпълнение на служебни
задължения по ЗМВР и ЗДвП, за които е овластен.
Съдът приема, че от представените с
исковата молба писмени доказателства е установено по категоричен начин, че автомобилът, който е причинил щетите е
застрахован по задължителна застраховка на автомобилистите „Гражданска
отговорност“ при ищцовото застрахователно дружество видно от застрахователна полица № ****и анекс № 1 за промяна на собственик на МПС и за
промяна на атрибути рег.номер, област на регистрация, възраст на основния
водач, стаж на водача, номер на талон.
Както се установи от преписката на ОД
МВР-Варна, сектор „ПП“, че към датата на процесното застрахователно събитие
18.02.2020 г., водачът С.В.Х. не притежава свидетелство за правоспособност за
управление от съответната категория МПС и е напуснала местопроизшествието преди
идването на органите за контрол на движението, което е било задължително при
възникнало разногласие между участниците. Ищецът е установил с главно и пълно
доказване фактите на които основава иска си, съобразно доказателствената тежест
по чл.154, ал.1 ГПК, която има в производството. Изложеното води до извод, че е
установен фактическия състав на чл.500, ал.1 КЗ, което е основание за уважаване
на регресна претенция, заявена от
застрахователя срещу виновния водач.
С оглед горното, от събраните в
производството доказателства, съдът намира, че предявеният иск от
застрахователя е основателен и доказан по размер за сумата по исковата молба,
доколкото вещото лице е определило по-голяма стойност за възстановяване на щетите, но искане по
реда на чл.214 ГПК за изменение на иск не е направено.
Подадената искова молба се счита за покана
за доброволно плащане и направено искане
от ищеца по реда на чл.86 ЗЗД, ответникът следва да му заплати и законната лихва за забава върху главницата,
считано от завеждане на исковата молба в съда – 14.01.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца разноски за производството в размер на 860.00 лева.
На назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК
представител на ответника следва да се изплати възнаграждение в размер на
300.00 лева, в изпълнение на определение
от 02.11.2021 г.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.В.Х. с ЕГН ********** да заплати на „****“ АД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление *** сумата 730.89
/седемстотин и тридесет лева и 89 ст./ лева, представляваща изплатено обезщетение за
имуществени вреди на увреден автомобил марка и модел „****”, с рег.№ ****, получени на 18.02.2020 г., вследствие ПТП,
причинено от отв.Х.
като водач на лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ ****, собственост на И.Д.И.,
ведно със законната лихва от подаване на молбата 14.01.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн.чл. 500, ал.1, т.3
и ал.2 от КЗ.
ОСЪЖДА С.В.Х. с
ЕГН ********** да заплати на „****“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление *** разноски за производството в размер на 860.00 /осемстотин и шестдесет/ лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Да се изплати
възнаграждение на адв.И.Н.Д. в размер на 300.00 лева,
на осн.чл.47, ал.6 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: