Р Е Ш Е
Н И Е
№………./…...02.2016 г.
гр. В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесети пети януари през две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
при
секретар К.М.,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 537 по описа за 2015 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Т.Ш.А. която предявен оценяем конститутивен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД против
„Ю кей еуро” ООД гр. В. – в ликвидация и „Солар Ес” ЕООД, гр. Б., обл. С.
за обявяване относителна недействителност на сделка за покупко-продажба на
недвижим имот, находящ се в гр. В., к.к. „Златни пясъци”,
сграда Иглика 1, апартамент Д16, представляващ имот с идентификатор:
10135.513.187.9.119, обективирана в нотариален акт №
96, том 5, рег. № 12196, дело №661/2014 г. на нотариус С.С.,*** действие ВРС
рег. № 549 в НК при твърдения, че сделката е увреждаща кредитора Т.Ш. А. и е
налице знание у купувача за увреждането. Претендират се и присъждане на
разноските по спора.
В исковата молба се твърди, че Т.Ш. А.
е съдружник в „Ю кей еуро” ООД гр. В. – в ликвидация,
като предоставил на дружеството заемни средства в общ размер на 94 449
евро за закупуване на процесния недвижим имот в гр. В..
Излага, че вземането на
кредитора е предявено на дата 18.09.2014 г. с изявление до служебно назначения
ликвидатор Д.Ж.И., получено лично от нея на 19.09.2014 г. Твърди
се, че ищецът, в качеството си на кредитор, е увреден от разпоредителна сделка,
извършена на 01.10.2014г. /по-малко
от 2 седмици от предявяване на вземането от съдружника/. Сочи се, че прехвърлителната сделка е осъществена без знанието и волята
на съдружниците и преди изтичане на шест месечния
срок, в който кредиторите имат право да предявяват вземанията си, както и преди
изтичане на едногодишния срок на ликвидацията, без наличие на важни
обстоятелства, които налагат разпореждане с единственото имущество на
дружеството. Твърди се, че длъжникът, представляван от ликвидатора и купувачът
по сделката „Солар Ес” ЕООД, са наясно, че
разпореждането ще увреди кредиторите и че купувачът е знаел за увреждането им.
Сочи се, че дружеството „Ю Кей еуро "ООД не разполага с друго имущество, от което да
удовлетвори вземанията на кредиторите си.
Въз основа на тези
факти обосновава претенцията си за прогласяване относителната недействителност
на сделка по договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ
се в гр. В., общ. В., ***, представляващ имот с идентификатор
10135.513.187.9.119, обективирана в нотариален акт № 96,
том 5, рег. № 12196, дело №661/2014 г. на нотариус С.С.,*** действие ВРС рег. №
549 в НК.
Правна
квалификация на правата: чл. 135 от ЗЗД.
Ответникът „Солар Ес” ЕООД в срока по чл.367, ал.1 от ГПК
депозира отговор, с който оспорва качеството на кредитор на ищеца. Оспорва
истинността на представения по делото договор за заем от 04.10.2005г. и
02.03.2006 г. и изявлението на ликвидатора Е.А. Ш. А.н за приемане на вземането
на Т. А.н, с твърдения за заинтересованост на същата, поради съпружеското
качество с ищеца по делото касателно датата и
съдържанието на документите. Излага подробни съображения, че увреждане няма, че
цената по сделката е надлежно платена по пазарна цена въз основа на изготвена
от експерт-оценител, включен в списъка а вещите лица към ВОС, оценка на имота.
Счита, че не е налице знание, намерение за увреждане на кредитора нито у
ликвидатора на дружеството, нито у купувача по сделката. В тази връзка излага,
че ликвидаторът на „Ю кей еуро” ООД гр. В. – в ликвидация,
е положил дължимата грижа и изпълнил законово задължение за осребряване на
наличното имущество на дружеството в ликвидация в установения срок. Сочи за
липса на знание за увреждане, доколкото се позовава на липса на познанство
между страните.
Отговор от „Ю кей еуро”
ООД гр. В. – в ликвидация, не е постъпил в законоустановения
срок.
В срока по чл.372 ГПК е постъпила
допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията на ответника „Солар Ес” ЕООД.
В срока по чл.373 ал.1 ГПК е постъпил
допълнителен отговор единствено от „Солар Ес” ЕООД.
В съдебно заседание се представляват ищцеца и ответника „СОЛАР ЕС” ЕООД. Ответникът „Ю КЕЙ ЕУРО”
ООД /в ликвидация/ не се представлява, не изразява становище.
По същество ищцовата
страна моли за уважаване на иска. В писмена защита поддържа, че претенцията е
доказана. Според защитата качеството на кредитор на ищеца Т.А. е установено
чрез представените два банкови превода на суми от 04.10.2005 г. и 02.03.2006
г., от двата договора за заем и от заключенията по ССЕ, които сочат, че по
сметка на дружеството „Ю кей еуро” ООД са постъпили
заемните средства, осчетоводени са в предприятието на този ответник и отсъстват
счетоводни данни за връщане на сумата. Твърди, че тези обстоятелства се
потвърждават и от заключението по тричленната ССЕ. А доколкото експертите
сочат, че дружеството не е осъществявало дейност, което е видно от данъчните
декларации, то следователно други кредитори, чиито вземания да са намерили
счетоводно отражение, няма. Предвид качеството на кредитор на ищеца,
обстоятелство, което според защитата е било известно на ликвидатора Д.И., то
последната е била длъжна да извърши счетоводна справка преди продажбата на
имота, а по отношение, че действията на ликвидатора са увреждащи се е произнесъл
и ВАпС, който с решение по т.д. № 663/2014 г. е
сменил ликвидатора в хипотеза на чл. 266 ал.3 от ТЗ. На тези основания
твърденията се свеждат до увреждащи действия на ликвидатора по отношение на
кредитора и знание за това при извършване на продажбата на имота, още повече
кредиторът е предявил вземането си на 18.09.2014 г. Вън от горното се поддържа
и доводът за реализация на имуществото на занижена цена от 50 000 лева –
много близка до данъчната оценка, при бързо организиране на продажбата преди
изтичане на шестмесечния срок, в който кредиторите могат да предявят вземанията
си. Счита в тази връзка за занижена пазарната цена както по заключението по
единичната, така и по тричленната СОЕ, доколкото според ищеца пазарната
стойност би следвало да се доближава до тази, посочена от три вещи лица от
Агенция по вписванията, която оценка била представена от ищеца. В допълнение
счита за увреждащи действията на длъжника и поради причина, че не била
предоставена възможност и на други купувачи да представят оферти, съдружниците не са били уведомени за продажбата, разкрита е
различна банкова сметка ***едствата. Заявява, че се
доказва свързаност между управителя на дружеството купувач К. К., лицето В.Г. и
ликвидаторът Д.И., което сочи на знание за увреждане и у купувача.
Становището на ответника „Солар Ес” ЕООД е за неоснователност на иска. В писмена
защита, депозирана чрез процесуален представител се поддържа, че ищецът не е
доказал кредиторовото си качество, тъй като
заключението по тричленната ССЕ не е установило, че получените суми в
дружеството са в изпълнение на двата договора за заем /липса на основание в
банковите преводи и липса на хронологични счетоводни регистри за 2005 и 2006
година/. Не се установявала достоверна дата на договорите за заем, а в
производството не били направени твърдения, че ищецът е регистрирал договорите
за заем в БНБ /чл. 7 ал.4 от Валутен закон в редакцията към 2004/. Респективно,
към датата на предявяване на вземането с телепоща,
двата договора за заем не са съществували. Оспорва твърдението на ищеца, че
дружеството не е развивало дейност като счита, че последното не се установява
от нито едно от заключенията по ССЕ. На следващо място акцентира, че не се
установява увреждане на кредитора, ако се приеме качество на ищеца на кредитор,
тъй като СОЕ установява цена при продажба в условия на ликвидация на
имуществото е 65100 лева, близка до данъчната оценка на имота. Не на последно
място - не се доказва знание у купувача за увреждането, нито се установява
презумпция за знанието по чл. 135 ал.2 от ЗЗД. В тази връзка счита, че няма
доказателства представляващия дружеството купувач или пълномощника на купувача
по сделката да са знаели, че ищецът е кредитор и че с покупко-продажбата на
имота този кредитор се уврежда. Отсъстват доказателства, че К. се е познавал и
с ликвидатора Илиева. Настояват, че с оглед представената като доказателство
покана от вестник „Народно дело” се установява начина, по който пълномощника на
купувача се е свързал с ликвидатора.
Съдът, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
По фактите: По делото с оглед твърдението по иска
и насрещното в отговора на „Солар Ес” ЕООД съдът е приел, че не са налице безспорни и
ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства.
От доказателствата се установява:
Ищецът Т.Ш.А. е съдружник в ответното
дружество „Ю КЕЙ ЕУРО” ООД. Спрямо дружеството, което е с прекратена дейност,
считано от 01.01.2012 г., на типичното основание в §5 ал.2 от ПЗР на ЗТР
ликвидационното производство е образувано по искане на кредитор. Ликвидаторът Д.И.
е назначена от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията и е
заменена с Е.А.-Ш. А.н след проведено производство по чл. 266 ал.4 от ТЗ от
страна на съдружниците. Смяната на ликвидатора е на
дата 20.01.2015 година. Илиева е била ликвидатор от 07.07.2014 година.
На 14.07.2014 г. по партидата на
търговеца е вписана покана на ликвидатора до кредиторите на дружеството за
предявяване на вземанията по реда на чл. 267 от ТЗ.
По делото са представени два договора
за заем със страни: заемодател ищеца Т.Ш.А. и заемател
„Ю КЕЙ ЕУРО” ООД. Съгласно договора от 04.10.2005 г. заемодателят предоставя
сумата от 80 000 евро на заемополучателя с цел
закупуване на недвижим имот, а именно апартамент, находящ
се в гр. В., общ. В., к.к. *** като сумата се превежда по банков път в открита
сметка в „Райфайзенбанк” АД. Страните са уговорили краен срок за връщане на
сумата 30.01.2014 г. при 3% годишна лихва за периода на ползване на средствата.
По договора от 02.03.2006 г.
заемодателят е предоставил средства в размер на 14 450 евро отново за
закупуване на горепосочения недвижим имот при срок на връщане на сумата
30.01.2014 година, 3% годишна лихва за периода на ползване на средствата.
Съгласно заключението по единичната
ССЕ дружеството „Ю кей еуро” ООД е имало към датата
на договорите за заем разкрити две банкови сметки в „Райфайзенбанк” АД, клон
Златни пясъци, едната от които в евро открита на дата 09.08.2005 г. и закрита
на 30.07.2009 г. и втора в лева открита на 06.07.2005 г. и закрита на 19.04.2013
година. По банковата сметка в евро са извършени два превода на дата 04.10.2005
г. и 02.03.2006 г. от Т.А. за сумата от 80 000 евро и 14 449 евро. На
дата 20.08.2008 г. е извършен и превод на сумата от 2476 евро. При проверка на
оборотните ведомости на дружеството за 2005 и 2006 г., съхранявани в ТД на НАП
експертът е установил, че средствата от 80 000 евро са постъпили по банков
път и при получаване на сумата в дружеството са извършени следните счетоводни
записвания: разплащателна сметка във валута с кореспонденция – получени
дългосрочни заеми. За 2005 г. е подадена ГДД без приложен баланс. За 2006 г.
сумата от 156466.40 лева /левовата равностойност на 80 000 евро/ е
посочена по кредита на сметка 152 – получени дългосрочни заеми – срещу извършените
разходи за придобиване на актив – апартамент – по дебита на сметка 207 за
придобиване на ДМА. Втората сума от 14450 лева е записана по сметка 152 –
дългосрочни заеми. По сметката за придобиване на дългосрочни заеми в периода
10.03.2006 г. 31.03.2006 г. е записана сумата от 50787.12 лева и следващо се за
това ДДС за възстановяване и към 31.03.2006 г. остатъчната сума от сметка 152 е
записана като задължение към кредитора по кредита на сметка 499. в подадените
ГДД за 2007 г. и 2008 г. са приложени баланси, като в пасива сумата от
185 000 лева е посочена като задължения. За 2009 г. няма баланс към ГДД, а
след тази дата не са подавани ГДД. При проверка в записванията към 2012 г. -
2014 г., които експертизата е проверила при бившия ликвидатор Илиева към 01.01.2012
г. заемните средства са посочени като пари на собственика по кредита на сметка
107. Към 31.12.2014 г. по тази сметка е със салдо 157 499.11 лева без да е
посочено основание за прехвърляне на сумите от една в друга сметка /т.е. от
499/152 в 107/. Според експертизата няма доказателства в счетоводните документи
за връщане на сумата от дружеството на кредитора.
Според заключението по тричленната ССЕ
средствата от 80 000 евро и съоветно 14 449
евро са постъпили по сметката на дружеството в „Райфайзенбанк” АД на дати
04.10.2005 г. и 02.03.2006 г., т.е. заключението е идентично в тази част с това
по единичната експертиза. Също както единичната, тричленната експертиза сочи
идентични записвания на сумите първо по сметка 152 – получени дългосрочни заеми
както и с оглед пасива на балансите към 31.12.2007 г. и 31.12.2008 г. задължения на стойност 185
хиляди лева, които съвпадат с левовата равностойност на двата превода. Сумата е
в статия „Други задължения”, а през 2006 г. сумата е отчетена по сметка 499.
Експертизата сочи, че не може категорично да се установи, че получените преводи
са относими към горепосочените договори поради липса
на хронологични счетоводни регистри за 2005 и 2006 г., но сочи, че е налице
съвпадение на получените суми от „Ю Кей Еуро” ООД с
тези, преведени от Т.А.. Вещите лица са установили на дата 07.07.2015 г. превод
на сумата от 17350 британски лири от дружеството към Т.А. без данни за
основанието в превода. Идентична констатация се съдържа и в единичната
експертиза. Отсъстват данни дали тази преведена сума представлява връщане на
част от заема, поради което заключението на експертизата е за липса на
доказателства /счетоводни/ за връщане на заетите средства.
Поради пълна идентичност в становищата
на експертите, съдът кредитира и двете експертизи като обективно и компетентно
дадени.
В хода на ликвидационното производство
на дата 01.10.2014 г. единственият актив -
недвижим имот, собственост на дружеството, а именно апартамент, находящ се в гр. В., общ. В., ***, представляващ имот с
идентификатор 10135.513.187.9.119, е реализиран чрез договор за
покупко-продажба, оформен в нотариален акт № 96, том 5, рег-
№ 12196, дело 661/2014 г. , на нотариус В.Г. *** действие ВРС с рег. № в НК
549. На страната на продавача „Ю кей еуро” ООД /в
ликвидация/ представляващ дружеството е ликвидатора към него момент Д.И., а на
страната на купувача „Солар Ес” ЕООД е Татяна Дончева
Косева, упълномощена от представляващия дружеството купувач К. О.К.. Цената, на
която е изповядана сделката е 50 000 лева при данъчна оценка на имота
40 476.10 лева към него момент. В нотариалния акт е описано, че цената е
заплатена по банкова сметка ***.10.2014 година. Доказателства за плащане се
съдържат и в кориците на делото.
От заключението по единичната СОЕ,
пазарната цена на недвижимия имот към датата на реализацията му 01.10.2014 г. е
в размер на 86 000 лева. При даване на оценката вещото лице е използвало
подход с прилагането на метод на стойността чрез сравнимите пазарни аналози,
метод на приходната стойност, метод на вещната /разходна/ стойност и тежестен метод. За сравнение са ползвани публикуваните в
сайта на imot.bg предложения за продажби на жилища-апартаменти
в сгради в района на изследване и с подобни характеристики. Ползваните
сравнителни данни са изнесени в табличен вид.
Съгласно заключението по тричленната
СОЕ, при която са изчислени два варианта – първият в случай на данни за
недостатъци следствие аварии в апартамента и втори – при липса на такива
експертите са дали съответно стойност 86100 лева и 87000 лева. При изчисляване
на стойността са ползвали пазарния подход /метода на сравнителните продажби/ от
една страна като са изследвали реализирани сделки с имоти аналогични по
местонахождение и предназначение към датата на продажбата, т.е. сравними
продажби с параметри и характеристики, подобни на обекта на оценка като
същността на този метод се основава на използването на информация за реално извършени
сделки без наличие на финансов натиск и свързаност между лицата, осъществили
сделката. Тричленната експертиза дава и оценка при използване на метода на
ликвидационната стойност, който определя най-вероятната нетна стойност на
обекта, ако собственикът прекрати дейността си и след като се продаде с
получените приходи се покрият всички задължения, включително и свързаните с
ликвидация разходи. За целите на този метод се извършва ликвидационна корекция
на оценъчната стойност на обекта с коефициенти, съобразени със спецификата му,
изложени от експертите в таблица. Съгласно оценката продажната цена по метода
на ликвидационната стойност е 65100 лева към 01.10.2014 година.
С оглед изключително близките
стойности, които експертизите дават за пазарната оценка на обекта, съдът
кредитира и двете заключения като обективно и компетентно дадени. Доколко имат
отношение към спора е въпрос, на който ще бъде даден отговор от правна страна.
Гласните доказателства,
събрани чрез разпита на свидетеля С.С. – помощник нотариус в кантората, където
е изповядана сделката не дата показания от значение за разрешаване на спора,
поради което и съдът не ги коментира.
По отношение твърдението за
знание поради връзки между лицата: ликвидаторът Д.Ж.И., представляващият „Солар Ес” К. О.К. и лицето В.И.Г.:
За установяване на това
обстоятелство ищецът представя извлечения от търговския регистър по партидата
на дружествата и други писмени доказателства. Видно от извлеченията от
търговския регистър лицето К. О.К., представляващ дружеството купувач „Солар Ес” ЕООД е съдружник, респективно представляващ
заедно с лицето В.Г. в дружествата „Еко Експерт БГ” ООД и „Експерт инвест България” АД. В.Г. е съдружник с лицето С.З. в
„Експерт финанс БГ” ООД. З. е пълномощник на „Експерт
РМ” ЕООД, чийто едноличен собственик е В.Г.. Последното дружество е кредиторът,
снабдило се със заповед за изпълнение в производство по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 16142/2013 г. Вземането е цедирано, видно
от съобщение на ЧСИ до длъжника на „СПА” ЕООД, което дружество е инициирало
процедура по служебна пререгистрация на „Ю КЕЙ ЕУРО” ЕООД към Търговския
регистър по реда на §5 ал.2 от ЗТР. Представляващ в това производство е С.З..
По искане на кредитора е назначен за ликвидатор Д.И.. С.З. е представляващ и в
производства по ЗТР по обявяване на актове по партидите на дружествата, в които
участват като съдружници или представляващи В.Г. и К.
О.К.. Така доказателства по л. 68-88 по делото.
От друга страна С.З. е бил
представляващ и ищеца за определен период от време до 2007 година /л. 68-л.75
по делото/, след което са снети правата по пълномощните. Представляващ ищеца е
бил и лицето В.Г. също със снети права по пълномощно в него период /пак там по
делото/. Не на последно място с оглед данните от Заповед № 10647/21.12.2013 г.
по ч.гр.д. № 16142/2013 г. по описа на ВРС „Ю Кей Еуро”
ООД е бил задължен за заплащане на суми към дружеството, собственост на В.Г. по
договор за счетоводно обслужване, т.е. кредиторовото
дружество е осъществявало и счетоводно обслужване на предприятието на длъжника.
По
същество на правния спор:
Съдът
е разпределил доказателствена тежест както следва: на ищеца да докаже качеството си на
кредитор в това число чрез заявения превод на заемни средства към дружеството;
че длъжникът знае за увреждането, че третото лице знае за увреждането, освен в
хипотезата на ал.2 – лицето с което договаря е свързано лице с продавача или съдружници, или представляващи всяко от дружествата са в
отношения – съпрузи, низходящи, възходящи, братя или сестри.
На ответника „СОЛАР ЕС” ООД е указано,
че следва да докаже възраженията, които навежда /същите са контрааргументи на
тезата на ищеца/.
По
кредиторовото качество:
Както бе посочено във фактологията Т.А. се легитимира като кредитор на „Ю Кей Еуро” ООД /в ликвидация/ по силата на два договора за заем
от 04.10.2005 г. за сумата от 80 000 евро и от 02.03.2006 г. за сумата от
14450 евро с цел закупуване на недвижим имот, а именно апартамент, находящ се в гр. В., общ. В., к.к. ***, с краен срок за
връщане на сумата 30.01.2014 г. при 3% годишна лихва за периода на ползване на
средствата.
Съгласно практиката на ВКС,
включително тази по чл. 290 от ГПК, в производството
по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти, респективно може да приеме обратното, ако вземането е отречено със сила на присъдено нещо. С иска по чл. 135 ЗЗД не се засяга обвързващата
сила на увреждащата сделка /или друго
действие/ в отношенията между страните,
които са я сключили /длъжника и третото лице/. Те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на Павловия иск. Увреждащата сделка
се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения
кредитор и само с оглед на това
негово качеството. Ако впоследствие това негово качество бъде отречено или отпадне, непротивопоставимостта губи смисъл.
Затова съдът, който е сезиран с иска по чл. 135 ЗЗД, може да вземе предвид единствено влязло в сила
решение, с което се отрича качеството кредитор. В случая не само по твърдения, но и с оглед представените писмени доказателства и заключенията по
ССЕ, ищецът е кредитирал длъжниковото дружество с парични
средства по договори за заем, които средства са надлежно отчетени
в предприятието на длъжника
по съответни сметки «кредитори»
като дългосрочни заеми. Отсъстват съгласно заключенията доказателства за връщане на средствата на кредитора /т.е. погасяване на вземането чрез плащане/. Друг е въпроса, че в производството по иска по чл. 135 ЗЗД длъжникът не може да
се брани с възражения, които
се основават на отношенията,
които легитимират ищеца като кредитор. Защитата си като длъжник по тези отношения ответникът може да осъществи само по иска за вземането. Такъв иск не е
проведен, но провеждането му
не е предпоставка за разглеждане
на Павловия иск.
Не на последно място по този въпрос /за кредиторовото качество/: предназначението
на иска е кредиторът
да се удовлетвори от имуществото, предмет на разпоредителното действие. При отпадане
на интереса на кредитора, а интересът ще отпадне
при погасяване на вземането
му, отпада и предназначението
на отменителния иск. Независимо от обявената относителна недействителност, длъжникът може да изпълни доброволно задължението си. Ако вземането бъде
погасено или отречено със
сила на пресъдено нещо, кредиторът не би могъл да осъществи принудително изпълнение по
отношение на имуществото, предмет на разпоредителната сделка. В производството по принудително изпълнение кредиторът следва да разполага с изпълнителен титул за вземането
си и въз основа на него да предприеме
изпълнителни действия срещу
имуществото на третото
лице, които осъществява по силата на съдебното решение за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД. Ако кредиторът не разполага с изпълнителен титул за вземането
си, той е в невъзможност да реализира
принудително изпълнение
само въз основа съдебното
решение по иска по чл. 135 ЗЗД, респективно последиците
от обявената относителна недействителност отпадат. Ето защо, упражняването
на правата по чл. 135 ЗЗД е вид обезпечение за
кредитора, което той може
да получи, както и след като
разполага с изпълнителен
титул, така и преди да се е
снабдил с него.
С оглед гореказаното и предвид коментираните във фактологията доказателства Т.А. е кредитор на «Ю
Кей Еуро» ООД по договорите за заем при отсъствие на доказателства за погасяване на вземането. Преводът на сумата по атакуваната сделка в
размер на 17350 британски лири
/48 059.50 лева/ на дата 07.07.2015 година не съставлява
погасяване на заема предвид неговите размери, посочени по-горе, а и заключенията по ССЕ
сочат, че не е ясно основанието за превода на тази сума към кредитора /възможно е да е ликвидационен дял на съдружника и други/.
По отношение увреждащото
действие: безспорно такова е всеки правен и/или фактически акт, с който
се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на
кредитора спрямо длъжника –
например длъжникът се лишава от имущество или намалява същото. В конкретния случай след възникване на вземането на
кредитора по договорите за заем от 2005 г. и 2006 г. – 31.01.2014 година когато е крайният срок за връщане на заема – на 01.10.2014
година е извършена разпоредителна
сделка от дружеството длъжник,
действащо чрез ликвидатора си, с
единствения имот на дружеството.
Длъжникът знае за увреждането,
когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата
на кредитора. Предвид счетоводното
отразяване на средствата в предприятието на длъжника като заемни /отсъства
обосновка на прехвърляне на
вземането на кредитора от сметка «кредитори»
по сметка «пари на собственика» през
2012 година, то съдът счита,
че длъжниковото дружество е наясно
с това, че има налични кредитори,
чиито вземания не са удовлетворени. Нещо повече на 19.09.2014 г. до представяващият дружеството
ликвидатор е отправена от кредитора ищец в настоящото производство покана за приемане на предявени вземания, т.е. поканата е достигнала до Д.И. преди датата
на изповядване на сделката.
Факта, че сделката е изповядана
преди изтичане на шестмесечния срок за предявяване
на вземания също е индиция за знание у длъжника за увреждащи действия спрямо
кредитора. На 14.07.2014 г. по партидата на
търговеца е вписана покана на ликвидатора до кредиторите на дружеството за
предявяване на вземанията по реда на чл. 267 от ТЗ, сделката е два месеца и
половина след тази дата. Твърденията на ответника „Солар
Ес” ЕООД, че ликвидаторът на дружеството длъжник не знаел за наличието на
кредитори в лицето на ищеца не се подкрепя и предвид факта, че счетоводната
документация е била налична у ликвидатора.
Въпросът за
цената, на която е изповядана сделката е ирелевантен, макар съдът да
събра в настоящото производство доказателства за установяване пазарната, респективно ликвидационна стойност на имуществото. Този въпрос
по-скоро би имал отношение при иск в другата
хипотеза – на увреждащо действие преди възникване вземането на кредитора,
извършено именно с цел да бъде
увреден. В този смисъл заключенията
по СОЕ съдът няма да анализира подробно извън посоченото във фактологията. Евентуалната разлика между действителната пазарна цена на отчуждения имот и
продажната цена, уговорена между страните,
не от значение за преценката
за наличието или липсата на
увреждане на кредитора. И това е така, защото
при възмездната сделка длъжникът
получава насрещна парична престация – най-често цена, но от момента на извършване
на разпоредителната сделка до момента на осъществяване на принудително изпълнение от кредитора, в длъжниковото
имущество могат да настъпят
промени, в резултат на които получената от реализацията на имуществото сума
да не е налице. Именно поради
тази причина не подлежи на изследване
въпроса дали получената
цена е достатъчна за погасяване
вземането на кредитора, макар
в настоящия случай да е очевидно и, че не е достатъчна при съпоставка между
размера на вземането и цената
при реализация. Нещо повече, в правната доктрина е застъпено становище, че увреждане
на кредитора е налице и при продажба
на имот по действителната му цена.
По знанието
на увреждане у третото лице
– купувач по сделката:
Застъпено в практиката на ВКС е становището,
че за приемане на знание за увреждане
у третото лице не необходимо то да познава кредитора и длъжника и да
са представени доказателства кога и при какви обстоятелства му е съобщено съдържанието
на техните насрещни права и
задължения, за да може да е
наясно как се накърняват от
сключения договор. За достатъчно се приема на третото
лице да са известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора.
Т.е. в конкретния случай третото
лице «СОЛАР ЕС» ЕООД следва да е наясно,
че ищецът Т.А. е кредитор на длъжника
«Ю КЕЙ ЕУРО» ООД по договор за заем.
При договаряне между юридически лица, доколкото извършват и приемат волеизявления чрез физическите лица – оганни
представители, знанието на юридическото
лице за увреждането се свежда
до знание у представляващите го.
В конкретния случай съдът
счита, че единствено този елемент от фактическия състав по чл. 135 от ЗЗД не се установява.
При описаните връзки
между лицата К. О.К., С.З., В.Г. и Д.И. и с оглед степента на тяхната обвързаност единственият извод, който може да се направи е, че лицето В.Г., едноличен собственик на «ЕКСПЕРТ РМ» ЕООД, дружеството,
осъществявало счетоводно обслужване на «Ю КЕЙ ЕУРО» ООД /в
ликвидация/ има знание за наличието
на договорни отношения между ищеца
и длъжника /първи ответник/. Възможно е и С.З. да знае, защото е бил пълномощник на ищеца при изповядване на сделката по придобиване на имота. За това обстоятелство очевидно че знае и ликвидатора. Твърдението обаче, че тъй като
В.Г. и К. К. били съдружници, респективно
представляващи трети на атакуваната
сделка, юридически лица, то К. К. като едноличен собственик на капитала
на «СОЛАР ЕС» ЕООД и негов представляващ
бил наясно, че Т.А. е кредитор на «Ю
КЕЙ ЕУРО» ООД, категорично не е доказано.
За предстоящата продажба
на имота е публикувана обява в пресата /л. 164-165 по делото/. Дали само от там на
«СОЛАР ЕС» ЕООД е станала известна възможността за закупуване на имота може да се спори. Възможно е В.Г. също му е споменал, /Гайдаров безспорно познава като адвокат С.З. – пълномощник в
производството по чл. 410 от ГПК, евентуално
чрез него ликвидатора на «Ю КЕЙ ЕУРО» ООД, доколкото именно З. като представляващ «СПА» ЕООД – цесионер
на вземането на «ЕКСПЕРТ РМ» ЕООД, в регистърното производство по пререгистрация
на длъжника, е предложил за ликвидатор Д.И./. При това може да се разсъждава, че желанието на «СОЛАР ЕС» ЕООД да закупи имота
е с оглед ниската му цена /далеч под пазарната/. Но да се приравни
интереса от придобиване на недвижим имот на изгодна цена на знание,
че дружеството продавач е длъжник на някого, т.е. знание за
увреждане на кредитор, при данните
по настоящото дело е невъзможно.
Още повече цената по сделката е заплатена /л. 168, 169 по делото/.
Т.е. дори и «СОЛАР ЕС» ЕООД да има
знание, че закупува имот на
цена далеч под пазарната, респективно уврежда дружеството длъжник
/а ако се разсъждава по-далеч евентуално накърнява ликвидационни дялове но само в хипотеза на чл.
135 ал.3 от ЗЗД, пред каквато не сме
изправени/, то няма никаква правна обосновка и не е доказано по несъмнен
начин по настоящия казус становището
на ищеца за това, че К. О.К.
знае за задължението на «Ю КЕЙ ЕУРО» ООД към Т.А. /като външен кредитор/ по договор
за заем. В случая преки доказателства
за знанието за увреждане отсъстват, а косвените такива не водят в своята взаимовръзка и съвкупност до единствения възможен извод за
наличие на знание у третото лице.
В контекста на изложеното предявеният иск е
неоснователен поради което
и ще бъде отхвърлен.
Разноски при този изход
на спора се следват на въззиваемата страна
«СОЛАР ЕС» ЕООД за експертиза в размер на 480 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.Ш.А.,
роден на *** г., гражданин на Великобритания, конститутивен иск с правно
основание чл. 135 от ЗЗД против „Ю кей
еуро” ООД /в ликвидация/, ЕИК *********, гр. В. и „Солар Ес” ЕООД, ЕИК *********,
гр. Б., обл. С. за обявяване относителна
недействителност на сделка за покупко-продажба
на недвижим имот, находящ
се в гр. В., к.к. „Златни пясъци”,
сграда Иглика 1, апартамент
Д16, представляващ имот с
идентификатор: 10135.513.187.9.119, обективирана в нотариален акт № 96, том 5, рег. № 12196, дело №661/2014 г.
на нотариус С.С.,*** действие ВРС рег. № 549 в НК при твърдения,
че сделката е увреждаща
кредитора Т.Ш.А. и е налице знание у купувача за увреждането, като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.Ш.А., роден на *** г.,
гражданин на Великобритания да заплати на „Солар Ес” ЕООД, ЕИК *********, гр. Б., обл. С. сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/ лева
разноски в производството за експертизи,
на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва
пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: