Р Е Ш
Е Н И Е
№
132
гр.Русе,11.05.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, V-ти състав,
в открито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
участието на секретаря Бисерка Василева,
като разгледа докладваното от съдия Върбанова
адм.д. № 389 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдебното
производство е по реда на чл. 145 - чл. 178 Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във
връзка с чл. 38, ал. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Образувано
е по жалби на П.С.Д. и М.И.Д. *** срещу Решение № ППН-01-1011#36/2019 г. от 07.04.2022 г. на
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). С жалбата си П.Д. оспорва
решението в частта по т. 1, с която на основание чл. 83, §6 от ОРЗД (Общ
регламент относно защитата на данните – Регламент (ЕС) 2016/679 относно
защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и
относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО) й е наложена глоба в размер на
1 000 лв. за неизпълнение на влязло в сила разпореждане на КЗЛД,
обективирано в т. 2 от Решение № ППН-01-1011#36/01.03.2021 г. От своя страна М.Д.
оспорва решението в частта по т. 2, с която на основание чл. 83, §6 от ОРЗД й е
наложена глоба в размер на 2 000 лв. за неизпълнение на влязло в сила
разпореждане на КЗЛД, обективирано в т. 3 от същото решение на комисията от
01.03.2021 г.
П.Д.
твърди, че решението на КЗЛД, за чието неизпълнение е санкционирана с
оспорваното решение, не й е връчвано въобще и не е достигнало до знанието й.
Посочва, че също така не й е връчвано и оспорваното решение, за издаването на
което разбрала от другата жалбоподателка – нейна дъщеря. Твърди, че процесният
имот, нейна собственост, е отдала под наем на дъщеря си, която го е
регистрирала като място за настаняване клас В и именно тя (дъщеря й) го
стопанисва. П.Д. не е поставяла камери в обекта, не притежава видеонаблюдение,
няма и достъп до записите, които правят камерите.
М.Д.
твърди, че на 27.01.2021 г. е подала заявление за регистрация като
администратор на лични данни в КЗЛД като през 2020 г. е демонтирала процесните
камери, след което е извършила регистрация на мястото за настаняване и едва
след това е поставила ново видео наблюдение, с което се заснема само имота,
който жалбоподателката стопанисва и не обхваща общи части и обществени места.
След поставянето на новите камери не й е извършвана проверка от КЗЛД.
Жалбоподателката възразява, че оспореното решение е издадено единствено въз
основа на подадени срещу нея жалби като КЗЛД не е възлагала изготвянето на
експертизи на монтираното видеонаблюдение. Счета, че в оспореното решение не са
изложени мотиви защо органът счита за целесъобразно да се премахнат процесните
камери, за да се обоснове, че посредством посоченото изпълнително деяние ще се
изпълни даденото разпореждане. Наведено е и възражение, че с решението на КЗЛД
недопустимо с реализира колективна отговорност на две лица.
Формулираното
искане и от двете жалбоподателки е да бъде отменено Решение № ППН-01-1011#36/2019 от 07.04.2022 г. на КЗЛД в
съответните части като се претендира и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът
– Комисията за защита на личните данни, чрез процесуален представител в депозирано
по делото писмено становище вх.№ 4594/17.11.2022 г. (л. 29-31) развива
съображения за недопустимост на двете жалби поради тяхното просрочие. Твърди,
че решението на КЗЛД е връчено на жалбоподателките редовно по реда на чл. 18а,
ал. 9 от АПК на 07.06.2022 г. и срокът за обжалването му е изтекъл още на
21.06.2022 г., докато жалбите са подадени едва на 21.07.2022 г. Алтернативно се
поддържа становище за неоснователност на жалбите като се излагат подробни
съображения за законосъобразността на оспорваното решение. Иска се съдът да
прекрати производството по оспорване на Решение № ППН-01-1011#36/2019 от 07.04.2022 г. по жалбите
на П.Д. и М.Д. или алтернативно жалбите да бъдат отхвърлени като се претендира
присъждане на разноски на процесуалното представителство от служител с
юридическо образование. В случай, че жалбите бъдат уважени и от
жалбоподателките са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение, е
направено искане за намаляването му до минималните размери, предвидени в Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение.
В
хода на делото по същество процесуалният представител на ответника поддържа
съображенията, изложени в писменото становище. Представя списък на
претендираните разноски, включващ транспортни разходи и командировъчни за
процесуалния представител и юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът намира жалбите на П.Д. и М.Д.
за допустими. За да достигне до този извод съдът съобрази, че административният
акт подлежи на оспорване, а жалбите, обратно на твърденията на ответната
страна, са подадени в законовия срок. За съобщаване на издаденото от КЗЛД
решение № ППН-01-1011#36/2019
от 07.04.2022 г. са изготвени придружителни писма изх.№ ППН-01-1011/2018#71/08.04.2022 г. до М.Д. (л. 17 от
преписката) и изх.№ ППН-01-1011/2018#72/08.04.2022 г. до П.Д. с които решението е изпратено
до адресатите по пощата на адрес ***. И двете писма са се върнали като
неполучени с отбелязване „непотърсена“.
На
26.05.2022 г. са изготвени уведомления съответно до М.Д. – изх.№
ППН-01-1011/2018#76
(л. 27 от преписката) и до П.Д. – изх. № ППН-01-1011/2018#77 (л. 29 от преписката) с които
жалбоподателките на основание чл. 18а, ал. 9 от АПК са информирани, че в
деловодството на КЗЛД на адрес гр. София, ул. „Цветан Лазаров“ № 2, са оставени
адресирани до тях документи/книжа по административна преписка №
ППН-01-1011/2018 по описа на комисията, а именно съответното за всяка от
жалбоподателките придружително писмо от 08.04.2022 г. В уведомлението е
указано, че жалбоподателките могат да получат процесните документи в
едноседмичен срок от залепване на уведомлението като документите/книжата ще се
смятат за връчени с изтичане на срока за получаването им. Цитираните
уведомления са били залепни на входната врата на жилището на адрес ***на
30.05.2022 г. (л. 28 и л. 30 от преписката). Няма спор, че в указания в
уведомлението едноседмичен срок жалбоподателките не са се явили в деловодството
на КЗЛД за получаване на придружителните писма, респективно на оспорваното
решение. В същото време на 31.05.2022 г. от М.Д. и П.Д. по имейл *** в КЗЛД е депозирано искане вх.№
ППН-01-1011#78/18/31.05.2022 г. (л. 31 от преписката), с което
жалбоподателките са поискали двете придружителни книжа, предмет на залепените
уведомления, да им бъдат изпратени по електронна поща на посочения имейл. Това
е сторено от КЗЛД с писмо изх.№ ППН-01-1011/2018#79 едва на 08.07.2022 г. След
получаване на процесните придружителни писма в едно с решението на КЗЛД,
предмет на настоящото производство, П.Д. и М.Д. подали жалби, входирани в
деловодството на КЗЛД на 21.07.2022 г., като липсват данни дали жалбите са
подадени лично или по пощата.
При
тези данни съдът намира, че в случая неправилно административният орган, от
една страна е преминал към връчване на оспорения административен акт по реда на
чл. 18а, ал. 9 от АПК, а от друга страна приема, че оспореното решение е
надлежно връчено на жалбоподателките с изтичане на едноседмичния срок от
залепване на уведомленията по чл. 18а, ал. 9 от АПК.
Съгласно
чл. 61 от АПК административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се
съобщава по реда на чл. 18а в тридневен срок от издаването му на
всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в
производството. От своя страна разпоредбата на чл. 18а, ал. 4 от АПК предвижда,
че призоваване и получаване на документи и съобщения, свързани със започнало
производство, може да се извършва по електронен път, ако страната е посочила 1.
информация за наличие на персонален профил, регистриран в информационната
система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп
до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление, или 2. електронен адрес, който
позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на
съставения документ от информационна система за връчване, или 3. мобилен или
стационарен телефонен номер, който позволява получаване на съобщение, съдържащо
информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за
връчване или в случай че изтеглянето не е технически възможно, да позволява
изпращане от получателя на обратно кратко текстово съобщение, потвърждаващо
получаването на съобщението, или 4. факс. Този метод на връчване (на електронен
адрес) е използван от ответника по отношение на М.Д. при изпращане на писмо
изх. № ППН-01-1011/2018#57/25.08.2021
г. (л. 63 от преписката) за уведомяването й за подадената жалба, във връзка с
която е издадено оспорваното решение, както и за изпращане на копие от решение
№ ППН-01-1011/2018 от
01.03.2021 г. (л. 70 от преписката). На следващо място, според чл. 18а, ал. 7
от АПК съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване, по разпореждане
на административния орган или съда, което се удостоверява писмено с подпис на
извършилото го длъжностно лице. Писменото удостоверяване се прилага към
преписката или делото и на адресата се съобщава, че може да получи документите
или книжата в 7-дневен срок, след изтичането на който те се смятат за връчени.
Този метод на уведомяване е използван от ответника за призоваване на П.Д. за
насрочено заседание на КЗЛД (л. 50 от преписката). Нормата на чл. 18а, ал. 8,
т. 1 от АПК урежда следващ способ за съобщаване в административното
производство, а именно когато съобщаването не може да
бъде извършено по реда на ал. 1 – 6, то се извършва чрез връчване на последния
адрес, посочен от страната или при липса на такъв – на адреса, на който
страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в
производството. Когато няма адрес, който страната е посочила или на който е
получавала съобщения или е била призовавана, на страната се връчват съобщения: 1.
за граждани – по настоящия адрес, а при липса на такъв или когато не могат да
бъдат намерени на този адрес – по постоянния адрес; ако и по постоянен адрес
няма кой да получи съобщението, се връчва по месторабота. В случая от данните
по делото е видно, че П.Д. е с постоянен адрес *** (където се намира обекта на
проверка от КЗЛД) и настоящ адрес, адреса, на който й е изпратено оспорваното решение.
Посочените адреси са декларирани лично от П.Д. при попълване на въпросник от
27.08.2020 г. (л. 42 от преписката).
Едва
след изчерпване на изброените до тук възможности, намира приложение нормата на
чл. 18а, ал. 9 от АПК, според която когато страната не може да бъде намерена на
адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на
пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или
на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се
пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени
в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок.
Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за
получаването им от канцеларията на органа или на съда. Уредената в чл. 18а, ал.
9 от АПК процедура има субсидиарно приложение и се осъществява единствено при
липса на възможност за извършване на връчване по изброените в предходните
алинеи начини, гарантиращи в далеч по-голяма степен узнаването от страната на
съдържанието на съответните съобщения. В настоящия случай ответника
необосновано е приложил процедурата за връчване по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК, без да е изчерпал предходните възможности като например изпращане на
електронен адрес, с какъвто е разполагал за жалбоподателката М.Д. или чрез
съобщаване по телефон или изпращане на постоянен адрес за жалбоподателката П.Д..
На
следващо място, дори и да се приеме обратната теза – че правилно е процедирано
по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК, то не може да се приеме, че в конкретния
случай книжата следва да се считат връчени с изтичането едноседмичния срок,
предоставен на страната за явяване в деловодството на административния орган за
получаване на процесните документи. В процедурата по чл. 18а, ал. 9 от АПК след
залепване на уведомление са възможни две хипотези. Първата е лицето да се яви в
посочения срок на указаното място, където са документите/книжата и да ги получи
лично или чрез пълномощник, като това получаване се удостоверява по надлежния
ред и книжата се считат за връчени от датата на получаването им. Втората
хипотеза е именно уредената в чл. 18а, ал. 9, изр. последно от АПК – когато
страната не се яви в определения й едноседмичен срок да получи книжата. В този
случай те се считат за връчени с изтичане на предоставения на страната срок за
получаването им. В настоящия случай неправилно ответникът счита, че е налице
втората хипотеза, игнорирайки направеното от жалбоподателките искане за
получаване на оспореното решение по имейл. В дадения им едноседмичен срок (дори
още на следващия ден след залепването на уведомлението) жалбоподателките са
депозирали в деловодството на ответника искане по електронен път за получаване
на книжата. Това искане има характер на явяване в деловодството на
административния орган за получаване на процесните документи. В този случай е
налице първата, описана по-горе хипотеза, при която книжата се смятат за
връчени от момента на получаването им. В настоящия случай това е датата
08.07.2022 г., когато придружителните писма и оспорваното решение са били
изпратени по имейл на жалбоподателките. В случая буди недоумение забавянето, с
което ответникът е извършил изпращането, като това забавяне в никакъв случай не
може да влече след себе си негативни последици за страните. Считано от
посочената дата 08.07.2022 г., жалбите на П.Д. и М.Д. срещу решението на КЗЛД
от 07.04.2022 г., депозирани на 21.07.2022 г. са подадени в законово
установения срок от 14 дни от съобщаването на административния акт и се явяват
допустими за разглеждане по същество.
Разгледани
по същество и двете жалби са
неоснователни.
От
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Пред
КЗЛД било образувано административно производство по жалба вх.№ ППН-01-1011#36/07.10.2019 г. от Р.Б., Е.С. и Г.А.
с предмет незаконосъобразно обработване на лични данни посредством
видеонаблюдение, осъществявано от П.С.Д. в съсобствен имот с адрес ***.
Жалбоподателите информирали комисията, че във връзка с подадена от тях жалба
срещу М.И.Д., с идентичен предмет, КЗЛД е постановила Решение №
ППН-01-1011/18.07.2019 г. за основателност на жалбата и е издала на
администратора на лични данни М.И.Д. разпореждане да преустанови
видеонаблюдението на обществени места, имотите на жалбоподателите и прилежащото
към тях съсобствено дворно място, като демонтира камерите. Жалбоподателите
твърдели, че разпореждането е изпълнено фиктивно, тъй като камерите били
демонтирани и монтирани на имот, собственост на П.С.Д. – майка на М.Д., като
към датата на сезиране на КЗЛД видеонаблюдението се осъществявало от П.Д. и е
без тяхно съгласие, като в обхвата му попада съсобственото дворно място. За да
се произнесе административният орган разпоредил извършването на проверка,
резултатите от която били отразени в Констативен акт № ППН-02-428/16.10.2020 г.
(л. 39-40 от преписката), съставен въз основа на Констативен протокол от
27.08.2020 г., в едно с попълнен от П.Д. въпросник (л. 41-42 от преписката).
При проверката било установено, че процесният имот на *** представлява
урегулиран поземлен имот, в който са построени 5 сгради в режим на
съсобственост. П.Д. е собственик на едноетажна жилищна сграда – къща, която
отдава под наем за нощувки, а жалбоподателите в административното производство
са собственици на други сгради и на част от дворното място в същия имот. По
данни на г-жа Д. (отразени в попълнения от нея въпросник – л. 42 от преписката),
през месец юли 2019 г. същата е възложила на фирма да изгради система за
видеонаблюдение, състояща се от 4 броя куполни камери за видеонаблюдение,
видеорекордер, снабден с твърд диск и други вложени компоненти. Видеорекордерът
се съхранявал в изолирано помещение с контролиран достъп в жилищната сграда,
собственост на П.Д.. Системата за видеонаблюдение била присъединена към локална
компютърна мрежа, изградена в къщата на Д.. Системата извършвала запис с
видеокадри на твърдия диск в рекордера, като записите се съхранявали за срок
около 1 месец, след което автоматично се изтривали по реда на тяхното
постъпване. Локален достъп до системата се осъществявал от П.Д. и нейната
дъщеря М.Д.. Отдалечен достъп в реално време и до записите на твърдия диск се
осъществявал от М.Д. чрез приложение, инсталирано на телефона й. Достъпът
ставал след въвеждане на потребителско име и парола, известни само на М.Д..
Дружеството, изградило системата, нямало достъп до нея. При огледа на място
било установено, че видеокамерите са със следното разположение и обхват на
заснемане: Първата камера била монтирана на метална врата, отделяща 1/3 идеална
част от парцела, собственост на Д., като била насочена и заснемала пътека в
общото дворно пространство между имота на Д. и сграда в парцела, собственост на
Сдружение „Обе Шалом“. Пътеката се използвала както от П.Д., така и от
жалбоподателите в административното производство, за да достигат до имотите си.
Камерата заснемала също входа към поземления имот, използван от всички
собственици, прилежаща част от ул. „Видин“ и тротоара. Втората и третата камери
били монтирани на фасадата на къщата на Д. и били насочени да заснемат част от
дворното място в нейния имот и част от общата пътека. Четвъртата камера била
монтирана на фасадата на къщата, насочена да заснема част от дворното място на П.Д.,
част от пътеката в общото дворно място, както и част от къщата, обитавана от Р.Б..
Видеокамерите били с резолюция, позволяваща идентификация на физически лица. На
видно място на прозорец на къщата на Д. откъм пътеката в общото дворно място,
имало поставена информационна табела за видеонаблюдението.
В
това административно производство като ответници били конституирани П.Д. като
лице, срещу което е подадена жалбата, и М. Д., конституирана служебно от КЗЛД,
поради това че тя също има достъп до системата за видеонаблюдение.
Административното
производство приключило с издаването на Решение № ППН-01-1011#36/2019 г. от 01.03.2021 г. (л. 34-38
от преписката), с което КЦЛД обявила жалбата за основателна и за нарушение на
чл. 5, §1, буква „а“ и „в“ от Регламент ЕС 2016/679 и на основание чл. 58, §2,
буква „г“ от същия регламент издала разпореждане към П.Д. (т. 2 от диспозитива
на решението) и към М.Д. (т. 3 от диспозитива на решението) да съобразят
операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента, като
преустановят видеонаблюдението и демонтират камерите в едномесечен срок от
влизане в сила на решението, след което да уведомят КЗЛД за изпълнението на
разпореждането като представят съответните доказателства. На последно място с
решението на основание чл. 83, §5, буква „а“ и чл. 58, §2, буква „и“ от ОРЗД на
М.Д. била наложена глоба в размер на 1 000 лв. за нарушение на чл. 5, §1,
буква „а“ от Регламента.
Решение
№ ППН-01-1011#36/2019 г.
от 01.03.2021 г. е съобщено на жалбоподателките в настоящото производство П.Д.
и М.Д. по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК чрез залепване на уведомление. По
преписката няма данни решението да е било оспорено от П.Д. и от М.Д.. Копие от
решението е било изпратено на М.Д. и по имейл на 04.03.2022 г. Наложена с
решението глоба е била заплатена от М.Д. същия месец – март 2022 г.
На
24.06.2021 г. до КЗЛД е подадена нова жалба от Р.Б. (л. 59-62 от преписката) с
оплакване, че видеонаблюдението не е преустановено, т.е. че решението от
01.03.2021 г. не е изпълнено. С тази именно жалба е поставено началото на
административното производство по издаването на административния акт, предмет
на оспорвана в настоящото съдебно дело. С писма изх.№ ППН-01-1011/2018#57
и № ППН-01-1011/2018#58
от 25.08.2021 г. (л.
63-66 от преписката), изпратени съответно до М.Д. и до П.Д., същите са
уведомени за подадената жалба и им е предоставен срок да изразят своето
становище по нея като представят и доказателства за изпълнение на
разпорежданията, дадени им с Решение № ППН-01-1011/2018 г. от 01.03.2021 г.
Обърнато е изрично внимание на това, че корективната мярка касае
преустановяване на видеонаблюдението и демонтиране на процесните камери.
Писмата са изпратени по пощата, а за М.Д. и по имейл, като пощенските пратки са
се върнали като непотърсени. Също като непотърсено се е върнало и писмо изх.№
ППН-01-1011/2018#61/12.11.2021
г. (л. 67 от преписката) до П.Д., изпратено на постоянния й адрес и адрес на
процесния имот – ***, с което Д. е уведомена, че на 19.11.2021 г. ще бъде
извършена проверка на посочения адрес, като основната задача на проверката е да
установи изпълнено ли е разпореждането, издадено с решение на КЗЛД №
ппн-01-1011#36/2019
от 01.03.2021 г. относно преустановяване на видеозаснемане и демонтиране на
камери за видеонаблюдение, на адрес ***. На посочената дата е съставен
Констативен протокол (л. 11-гръб от преписката), в който е отразено, че
проверката е открита в присъствието на двете жалбоподателки в настоящото
производство, които отказали да получат заповедта за проверка и заявили, че
няма да осигурят достъп до системата за видеонаблюдение и няма да съдействат на
проверяващия екип, както и че няма промяна в констатираните факти и
обстоятелства при извършената проверка от КЗЛД на 27.08.2020 г. Дончеви заявили
също, че няма да преустановят видеонаблюдението и да демонтират камерите, т.е.
няма да изпълнят даденото им от КЗЛД разпореждане, като не желаят повече да
бъдат притеснявани от служители на КЗЛД. Проверяващите извършили единствено
външен оглед на обекта и камерите за
видеонаблюдение като приложили към констативния протокол снимков материал (л.
12-16 от преписката). За извършената проверка бил съставен Констативен акт №
ППН-02-610/30.11.2021 г. (л. 9 от преписката), в който са описани изложение
по-горе обстоятелства.
На
свое заседание на 15.12.2021 г. КЗЛД включила в дневния ред на заседанието
точка за разглеждане на доклади относно изпълнение на разпореждане като в тази
точка било включено разглеждането на доклада по жалба ППН-01-1011/10.12.2018-
по жалба от Р.В.Б., И.С.А., Г.Е.А., Е.И.С. срещу П.С.Д. относно
нерегламентирано видеонаблюдение. В заседанието взели участие четирима членове на
КЗЛД, включително председателя, като по процесната точка присъстващите членове
на КЗЛД единодушно (с 4 гласа – За) са решили да се наложи глоба в размер на
2 000 лв.на М.Д., тъй като продължава да не изпълнява разпореждане на
комисията и глоба в размер на 1 000 лв. на П.Д. за неизпълнение на
разпореждане на комисията. Въз основа на взетото решение е издадено Решение №
ППН-01-1011#36/2019
г. от 07.04.2022 г., с което на основание чл. 83, §6 от ОЛЗД за неизпълнение на
влязло в сила разпореждане на КЗЛД обективирано в т. 2, съответно в т. 3 от
Решение № ППН-01-1011#36/01.03.2021
г. на П.Д. се налага глоба в размер на 1 000 лв., а на М.Д. се налага
глоба в размер на 2 000 лв. В мотивите на решението са изложени описаните
по-горе в настоящото решение факти и обстоятелства, въз основа на които е
изведен извод, че са налице предпоставките на чл. 83, §6 от ОРЗД за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на П.Д. и на М.Д. за неизпълнение
на издадени от КЗЛД разпореждания до всяка една от тях, съдържащи се в
решението на комисията от 01.03.2021 г. В решението са изложени и подробни
съображение относно определянето на размера на наложените глоби на двете
жалбоподателки. От една страна, като смекчаващи обстоятелства са отчетени
следните факти – адресати на разпорежданията са физически лица; касае се за
обработване на лични данни чрез видеонаблюдение – изображение, евентуални
контакти, навици на наблюдаваните лица, като няма данни от обработването да са
настъпили вредни последици за жалбоподателите в административното производство.
От друга страна, като отегчаващи обстоятелства се сочи наличието на умисъл при
неизпълнение на разпорежданията, както и продължителността на деянието –
осъществявано неправомерно видеонаблюдение в продължение на две години и в
частност неизпълнение на разпореждането повече от три месеца след влизане в
сила на решението на КЗЛД, с което са дадени разпорежданията. Отделно от това
по отношение на М. Д. е посочено, че е налице и допълнително утежняващо
обстоятелство, мотивирало органа да й наложи по-висок размер на глобата, а
именно комисията е приела, че нарушението е поредно за санкционираното лице,
тъй като с решение от 18.07.2019 г. на КЗЛД, с идентичен предмет –
видеонаблюдение, осъществявано в ***, на М.Д. е дадено разпореждане по чл. 58,
§2, буква „г“ от ОРЗД да преустанови видеонаблюдението и да демонтира камерите;
изпълнението на това разпореждане не е категорично доказано, поради което с
решението си от 01.03.2021 г. КЗЛД е дала ново разпореждане със същото
съдържание, но е и глобила М.Д. за неправомерно извършваното видеозаснемане.
В
хода на настоящото съдебно производство за изясняване на спорните по делото
факти и обстоятелства е назначена съдебно –техническа експертиза (л. 61-68 от
делото), чието заключение и прието без възражения от страните и което съдът
кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, и кореспондиращо с
останалите доказателства по делото. Вещото лице, при оглед на процесния имот, е
установило, че в него е монтирана система за видеонаблюдение чрез 4 броя
куполни камери, монтирани неподвижно като промяната в ъгъла на заснемане може
да се извърши само след механично въздействие върху камерата, за да се промести
местоположението й спрямо стойката. Полезрението на камерите е визуализирано
чрез снимков материал в експертното заключение като вещото лице посочва, че три
от монтираните около обекта камери заснемат частично пространството пред
къщата, извън оградата. Тези пространства са обозначени на снимките в червен
контур. При движение на лица, попадащи в това пространство (намиращо се извън
оградата на имота, представляваща телена мрежа със закрепен за нея зелен
изкуствен полупрозрачен материал), същите ще бъдат заснети, без да е нужно да
влизат на територията на имота, ограден с мрежата.
При
тези фактически установявания съдът достигна до следните правни изводи:
Решението,
предмет на оспорване в настоящото производство, е постановено от КЗЛД в рамките
на нейната компетентност по чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД. Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган в законен състав и с мнозинство съгласно чл. 9,
ал. 3 от ЗЗЛД. Решението е издадено в предвидената от закона форма, съгласно чл. 59 АПК, като съдържа необходимите посочени
в ал. 2 реквизити. При издаване на оспорения административен акт не са
допуснати съществени административнопроцесуални нарушения.
Оспореният
решение е постановено и в съответствие с материалноправните разпоредби на
закона и с целта му.
Събраната
чрез видеонаблюдението и записването на данните от видеонаблюдение информация
представлява лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент 2016/679, тъй като тя осигурява възможност
лица да бъдат идентифицирани по техни физически белези.
Съгласно
чл. 4, т. 2 от Регламент 2016/679 "обработване" означава
всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор
от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване,
организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане,
консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг
начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране,
ограничаване, изтриване или унищожаване. Извършването на видеонаблюдение чрез
автоматично техническо средство, със или без свалянето и съхранението на записи,
попада в хипотезата на обработване на лични данни чрез събиране, съответно и
чрез записване и съхранение.
Лицето,
което извършва видеонаблюдението и/или съхранява записите, има качество на
администратор на личните данни съгласно дефиницията на чл. 4, т. 7 от Регламент 2016/679 – независимо дали е физическо или
юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура – достатъчно е
лицето или структурата сами или съвместно с други да определят целите и
средствата за обработването на лични данни. Жалбоподателките П.Д., като
собственик на сградата, където са монтирани камерите, както и дъщеря й М.Д.,
като стопанисваща същия имот по силата на договор за наем, имат качеството на
администратори на лични данни като физически лица, защото сами определят целите
и средствата за извършеното видеонаблюдение. Тук следва да се посочи, че е
неоснователно възражението на жалбоподателката П.Д., че същата не е поставяла
камери в обекта, не притежава видеонаблюдение и няма достъп до записите, които
правят тези камери. Това твърдение противоречи изцяло на данните, които самата П.Д.
е предоставила на КЗЛД, попълвайки на 27.08.2020 г. Приложение № 2 към
Инструкция за практическо осъществяване на надзорната дейност на КЗЛД – Въпроси
при извършване на проверки с предмет видеонаблюдение. В този въпросник П.Д. е
описала точно обратни обстоятелства, системата за видеонаблюдение е изградена в
собствения й имот, като тя има достъп до нея и до правените от системата
записи.
За
установяване на конкретното нарушение КЗЛД разполага с разследващи и корективни
правомощия, подробно регламентирани в чл. 58 от Регламент 2016/679. Относимо към предмета на спора е
правомощието на КЗЛД като надзорен административен орган да налага
административно наказание „глоба" или „имуществена санкция" съгласно член 83, в допълнение към мерките, посочени
в настоящия параграф или вместо тях, в зависимост от особеностите на всеки
отделен случай – чл. 58, §2, буква "и“.
Разпоредбата
на чл. 83, §6 от Регламент 2016/679 определя ясно, че неспазването на
разпореждане на надзорния орган, както е посочено в член 58, параграф 2,
подлежи, в съответствие с параграф 2 от настоящия член, на административно
наказание „глоба" или „имуществена санкция" в размер до 20 000 000
EUR или, в случай на предприятие — до 4 % от общия му годишен световен оборот
за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока.
В
случая по делото е безспорно установено, че на двете жалбоподателки е дадено разпореждане
за преустановяване на видеонаблюдението и демонтиране на камерите. Доколко
целесъобразно е изцяло преустановяването на видеонаблюдението в имота или то
следва да бъде ограничено само в границите на имота, стопанисван от
жалбоподателките, е въпрос, който е неотносим към настоящия спор. Този въпрос е
можело да бъде изследван в производство по оспорване на издадените
разпореждания, но такова не е било инициирано от П. и М. Д. Решението на КЗЛД с
дадените на жалбоподателките разпореждания като неоспорено е влязло в сила и
представлява стабилен административен акт със съдържанието, с което е издадено.
Съдът
намира, че в случая Решение № ППН-01-1011#36/2019 г. от 01.03.2021 г. на КЗЛД е
влязло в сила, въпреки че е съобщено на страните по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК, като по преписката липсват данни да са изпълнени предпоставките за
прилагане на тази процедура (виж мотивите в настоящото решение относно
допустимостта на настоящото съдебно производство). До този извод води фактът,
че макар и година по-късно (на 04.03.2022 г.) М.Д. е получила копие от това
решение и не го е оспорила, като междувременно още към момента на извършване на
проверката по последната жалба до КЗЛД на 19.11.2021 г. и двете жалбоподателки
са били запознати със задачата на проверката, а именно да се установи
изпълнението на разпорежданията, дадени с решението на комисията от 01.03.2021
г.
Наличието
на дадено разпореждане от надзорен орган, какъвто е КЗЛД е първият елемент от
фактическия състав на нарушението по чл. 83, §6 от ОРЗД. Вторият елемент е
неизпълнението на това разпореждане. В случая от доказателствата по делото
безспорно се установява, че разпорежданията, дадени от КЗЛД на П.Д. и на М.Д.,
не са изпълнени. Нещо повече, при извършената на място проверка на 19.11.2021
г. двете жалбоподателки изрично са заявили, че въобще нямат и намерение да ги
изпълнят. При това положение фактите са правилно подведени под относимата
правна норма на чл. 83, §6 от ОРЗД, поради което е налице съответствие между
фактическото и правното основание за издаване на акта.
За
индивидуализация на наказанието и определяне на размера му КЗЛД е обсъдила
всички основания по чл. 83, § 2 от Регламент 2016/679. Правилно нарушенията са
квалифицирани като извършени с форма на вина умисъл. Жалбоподателките са
съзнавали, че не изпълнява разпореждане на надзорен орган. КЗЛД е отчела също,
че няма данни за причинени вреди и пряко нарушени права на субектите на личните
данни, както и че жалбоподателката П.Д. няма предишни нарушения.
По
аргумент от чл. 83, § 1 от Регламент 2016/679 КЗЛД следва във всеки конкретен
случай да обоснове, че наложената глоба е ефективна, пропорционална и
възпираща. Европейският законодател обвързва размера на глобата или санкцията с
имущественото състояние на нарушителя, определяйки само максималния размер на
наказанието. От разума на чл. 83, §6, следва, че за физическите лица глобата не
може да бъде повече от 20 000 000 евро. За да се определи наказание,
което да отговаря на изискванията за пропорционалност и ефективност
едновременно, за всеки конкретен случай трябва да бъдат взети предвид тежестта
на нарушението и имущественото състояние на нарушителя, както и общият стандарт
на живот в страната, което съдът намира, че в настоящия случай е сторено. На
фона на определените от европейския законодател размери, определеният от КЗЛД
конкретен размер на глобата на П.Д. е в зоната на минимума, а П.Д., макар и в
пенсионна възраст, реализира и доходи от наем на недвижимия си имот. По
отношение на размера на глобата, наложена на М.Д., правилно КЗЛД е отчела
предходно наложеното й наказание като отегчаващо обстоятелство, обосноваващо
завишаване на размера на наказанието. Макар в случая да не може да се говори за
повторност, доколкото предходното наказание е за друг вид нарушение, макар и
при същите фактически обстоятелства, безспорно е индиция за по-висока обществена
опасност на дееца и е аргумент за увеличаване на наказанието, което дори и в
размер от 2 000 лв. остава в границите на минималното спрямо определения в
регламента диапазон до 20 000 000 евро.
В
заключение съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателката М.Д.,
че в случая КЗЛД е ангажирала колективна отговорност на двете жалбоподателки.
Видно от съдържанието както на оспорваното решение, така и на решението, с
което са дадени съответните разпореждания на жалбоподателките, това не е така.
С решението си от 01.03.2021 г. КЗЛД е дала отделни разпореждания на всяка от
жалбоподателките. Обстоятелството, че и на двете лица е разпоредено
извършването на едно и също действие, не означава, че разпореждането е
колективно. На следващо място, на П.Д. и на М.Д. са определени самостоятелни
наказания за неизпълнението на отправеното всяка една от тях персонално
разпореждане, т.е. отново не е налице колективност при реализиране на
административнонаказателната им отговорност.
В
обобщение на всичко изложено до тук съдът намира, че оспореното решение №
ППН-01-1011#36/2019 г.
от 07.04.2022 г. на КЗЛД не страда от посочените в жалбите на П.Д. и М.Д.
пороци, а при извършената от съда служебна проверка за неговата валидност,
допустимост и правилност не се установиха основания за неговата отмяна.
При
този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника са
дължими направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя служебно в размер на 100 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. От ответника е претендирано заплащане и на други
разходи – транспортни разходи и командировъчни. Това искане е неоснователно.
Разноски по делото за командировъчни и пътни
разходи не следва да се присъждат, предвид нормата на чл. 143 АПК и чл. 78 и сл. ГПК, приложим по силата на препращаща
норма на чл. 144 АПК. Под "разноски" в процеса
следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната
във връзка с извършването на определени процесуални действия (депозит за
призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на
оглед и др., адвокатски хонорар за представителство в процеса). Следователно
разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с
извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита. В
случая такива разноски могат да се присъдят само за осъщественото процесуално
представителство от юрисконсулт/служител с юридическо образование. Фактическите
действия на страните по събиране на доказателствата, които да представят по делото,
командировки, пътни разноски и пр., както и всички последващи приключилото
производство плащания, не представляват такива разноски.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, Административен съд Русе V състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на П.С.Д. ***
срещу Решение № ППН-01-1011#36/2019
г. от 07.04.2022 г. на Комисията за защита на личните данни в частта по т. 1, с
която на основание чл. 83, §6 от ОРЗД й е наложена глоба в размер на 1 000
лв. за неизпълнение на влязло в сила разпореждане на КЗЛД, обективирано в т. 2
от Решение № ППН-01-1011#36/01.03.2021
г.
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на М.И.Д. ***
срещу Решение № ППН-01-1011#36/2019
г. от 07.04.2022 г. на Комисията за защита на личните данни в частта по т. 2, с
която на основание чл. 83, §6 от ОРЗД й е наложена глоба в размер на 2 000
лв. за неизпълнение на влязло в сила разпореждане на КЗЛД, обективирано в т. 3
от Решение № ППН-01-1011#36/01.03.2021
г.
ОСЪЖДА П.С.Д., ЕГН ********** и М.И.Д., ЕГН
**********,***, солидарно да заплатят на Комисията за защита на личните данни
гр. София сума в размер на 100,00 (сто) лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба,
подадена чрез Административен съд – Русе в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: