Р Е
Ш Е Н
И Е №261
гр.
Русе, 16.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на 26 юни две хиляди и двадесета година,в състав:
Председател:
АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при
секретаря ЕВА
Д., като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА ВГД № 285 по описа за 2020г.,за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
Д.Д.Г.
е обжалвала Решение № 1965/26.11.2019г.
на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 3427/2019 г., с което на
основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, Е НАМАЛЕНО, извършеното от Д. Г. Г., починал на 09.03.2017 г., в нейна полза
дарение на ½ ид.част от АПАРТАМЕНТ № 9, находящ се на V етаж в ж.бл.“***
в гр.Русе., по бул.“***, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с
площ 84,54 кв.м., при съседи: на изток-бул.“***“, и стълбище, на запад-ап. от
вх.“Д“, на север-ул.“***“, на юг-стълбище и двор, заедно с прилежащото му
избено помещение № 12 с полезна площ 4,67 кв.м., при съседи: на изток-изба 15,
на запад-коридор, на север-изба 13 и на юг-изба 11, заедно с 1,026 % идеални
части от сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, което дарение
е обективирано в нот.акт № 164, том I, нот.дело № 271/20.01.1993 г. по описа на
РН, до размера на 5007.50 лева, необходим за възстановяване запазената част на В.Д.Г.,
от наследството на Д. Г. Г., починал на 09.03.2017 г., възлизаща на 5007.50/39
093.50 ид.част от половината от същия имот.
С
допълнително Решение № 378/05.03.2020г. е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на Решение №
1965/26.11.2019г. като допълва „ ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на В.Д.Г.,
от наследството на Д. Г. Г., починал на 09.03.2017 г., накърнена с извършеното
от наследодателя дарение на недвижими имот, обективирано в НА № 164, т.1,
нот.д.№ 271/20.01.1993г. по описа на РН, като
ОСЪЖДА Д.Д.Г. ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Г.
сумата от 5007.50 лева, ведно със
законната лихва от влизане на решението в сила до окончателното й изплащане „.
Жалбоподателката
навежда оплаквания за неправилност на съдебното решение и иска отмяната му по
подробно развити в жалбата съображения.
Ответникът
по жалбата счита същата за неоснователна и иска потвърждаване на обжалвания
съдебен акт.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, разгледана
по същество, е неоснователна.
От
фактическа страна по делото е установено следното :
Предявен
е иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН.
От фактическа страна по делото е установено
следното:
В.Д.Г.
/ ищец в първоинстанционното производство/ и жалбоподателката Д.Д.Г. са брат и сестра, и
заедно с майка си Т. Х. Г. са наследници по закон на баща си Д. Г. Г., починал
на 09.03.2017 г.
Предмет
на спора е сделката на разпореждане, обективирана в нотариален акт № 164, т.I,
н.д.№ 271/20.01.1993 г. по описа на РН, с която родителите на страните даряват
само на дъщеря си следния свой недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 9, находящ се на V
етаж в ж.бл.“***“ в гр.Русе, с площ
84,54 кв.м, заедно с 1,026 % идеални части от сградата и от отстъпеното право
на строеж върху терена.
Към
датата на откриване на наследството на бащата на страните, същият е притежавал
и следните недвижими имоти:
-
½ ид.част от апартамент № 14 в
гр.Русе, по бул.“***, вх.Б, ет.5, с площ 48.63 кв.м.;
-
½ ид.част от поземлен имот в гр.Р, в землището на кв.“***“, местност „***“,
с площ 536 кв.м., заедно с построената в
него масивна постройка за сезонно ползване с площ 20 кв.м. Посочените два имота
са придобити в режим на СИО и след
смъртта на Димитър Г. собствеността се трансформира в дялова съсобственост,
като в наследственото имущество остава ½ ид.ч. от него
-
Парцел ХIХ, дворище пл.№ 95 в кв.36 по плана на с.***, с площ 980 кв.м, ведно с
построената в него масивна жилищна сграда;
-
Нива от 4.202 дка в землището на с.***, в местността „***;
-
Нива от 9.002 дка в землището на с.***, в местността „***
Три
имота в с.***,са придобити от наследодателя на страните като единствен наследник
на родителите си.
-
1/2 ид.част от нива с площ 1,508 дка в землището на с.*** местност „***,
-
½ ид.част от нива с площ 8.197
дка в землището на с.***, местност „***“.
Останалата
½ ид.част от последния имот след смъртта на Д. Г. е изкупена от
ответницата от останалите четирима съсобственици / наследници на Г. П. С. / и
на 10.04.2019г. двете ниви в с.Байкал са продадени от тримата му наследници по
закон.
От
заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установява
пазарната стойност на всички гореописаните имоти към момента на откриване
наследството на Д. Г..
При
тези правилно установени факти районният съд е направил следните правни изводи
:
В.Д.Г.
като сина на починалия Д. Г. Г. съгласно чл.28 от ЗН е наследник със запазена
част от наследството. С дарението на апартамента в бл.“ ***„ / НА №
164/20.01.1993 г./ само в полза на дъщеря си, наследодателят е извършил
безвъзмездно разпореждане приживе, което накърнява запазената част на другия наследник – сина си. Ето защо е
основателна претенцията на последния, на основание чл.30 от ЗН, да иска
намаляване на дарението до размера, необходим за допълване на запазената му
част.
Двете
страни са низходящи на наследодателя, негов наследник е и преживялата съпруга. Последната
съгласно чл.29, ал.3 от ЗН има запазена част, равна
на запазената част на всяко дете, т.е. 1/4 от имуществото на наследодателя,
като разполагаемата част също е 1/4, или всеки от тримата наследници е с право
на запазена част от 1/4.
Следвайки
алгоритъма в разпоредбата на чл. 31 от ЗН, се образува наследствена маса, в
която да се включват всички имоти, принадлежали на наследодателя към момента на
смъртта му – 09.03.2017г. / без двете ниви в с.***/, прибавят се даренията, с
изключение на обичайните такива , в случая - ½ от стойността на дарения
имот /придобит в режим на СИО, като в наследственото имущество остава ½
ид.ч. от него/, която възлиза на 39 093.50 лева, съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза. Стойността на имуществото след смъртта на наследодателя е оценено
на 53 599 лева, или общата стойност на наследствената маса по чл. 31 от ЗН
възлиза на 92 692,50 лева.
От
така определената наследствена маса разполагаемата част на наследодателя Д. Г.,
определена съобразно чл. 28 от ЗН, е в размер на ¼ идеална част, или 23 173,125
лева, а останалата част е запазена част на наследниците. Запазената част на сина
от наследството на неговия баща възлиза също на ¼ идеална част, а стойността
на запазената му част се равнява на стойността на разполагаемата част на
наследодателя. От стойността на имуществото, останало свободно след смъртта на
наследодателя, ищецът би получил 1/3, която възлиза на сумата 17 866,33 лева.
Остават 5 306,80 лева - стойността, с
която запазената му част от наследството на неговия баща е била накърнена и
същата следва да му бъде възстановена / 23 173,125 – 17 866,33 лева /.
При
извършването на горните изчисления е допусната грешка от първоинстанционния
съд, който е приел, че стойността на имуществото след смъртта на наследодателя
е 57 190,50 лева, или заедно със
стойността на ½ от дарението общата стойност на наследствената маса е
96 284 лева. По този начин, изчислявайки с колко е накърнена запазената
част на сина районният съд е посочил сумата от 5 007,50 лева / вместо правилната - 5 306,80 лева /.
След
изчисляване на стойността на запазената част на наследника се преценява
приложимостта на чл. 36 ал. 2 от ЗН, тъй като надарената е наследник със
запазена част, може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава
разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно, т.е. 46 346,25 лева,
а стойността на притежаваната ид.част от наследодателя от дарения имот към
момента на откриване на наследството е 39 093,50 лева. Следователно,
налице е хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗН и възстановяването на накърнената
запазена част следва да се извърши в натура по правилата на чл.32 – чл.35 от ЗН
– като се намали дарението с паричната сума, необходима за допълване на
запазената част на наследника със запазена част, предявил иска, а не чрез
обикновената дроб, посочена като размер на запазената част в чл.28 и чл.29 ЗН (
Решение № 34/26.02.2015 г., постановено
по гр.д. № 6256/2014 г. на ВКС, ІІ го). Или възстановяването на запазената част на В.Г. от наследството на Д. Г. следва да се извърши
чрез намаляване на извършеното приживе от последния дарение на недвижим имот в
полза на Д.Г.. Макар да е допусната грешка
при изчисленията, както бе посочено по-горе, при липсата на жалба от В.Г., не може
да се утежнява положението на жалбоподателката Д.Г. и сумата за възстановяване на запазената част остава
такава, каквато е определена от районния съд
- 5007.50 лева.
Изводът на
първоинстанционния съд е законосъобразен и правилен, поради което въззивната
инстанция го възприема изцяло, ведно с мотивите на обжалваното решение, към
които препраща на основание чл.272 от ГПК.
Последното
обуславя неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното
решение, както и на това за отстраняване на
очевидна фактическа грешка.
С
оглед изхода от спора, на ответната по жалбата страна следва да се присъдят
направените във въззивното производство деловодни разноски – 300 лева
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1965/26.11.2019г. на Русенския
районен съд, постановено по гр. д. № 3427/2019г., и допълнително Решение №
378/05.03.2020г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на Решение №
1965/26.11.2019г.
ОСЪЖДА
Д.Д.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на В.Д.Г., ЕГН ********** *** сумата от 300
лева – деловодни разноски за въззивното производство за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: