№ 251
гр. Стара Загора, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
в присъствието на прокурора Е. В. В.
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Гражданско дело №
20235500100330 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 336 и сл. от Граждански процесуален
кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по искова молба на В. Д. В. срещу З. В. В., с която е
предявен иск за поставяне на ответницата под запрещение.
Ищецът твърди, че е съпруг на ответницата, която страда от деменция
при болестта Alzheimer, с късно начало, която за много кратко време от
диагностицирането й се развила в тежка степен.
Поради това си здравословно състояние ответницата говорела
несвързано, не можела да се самообслужва и да контролира тазовите си
резервоари, извършвала безсмислени дейности, била дезориентирана в
позната среда, не разпознавала лица от близкото семейство.
Не можела да взима никакви решения и изцяло бивала обгрижвана от
близките си.
Претендира се за уважаване на иска и поставяне на ответницата под
пълно запрещение.
В срока за отговор на исковата молба не е постъпил такъв от
ответницата.
1
В проведеното открито съдебно заседание ищецът поддържа исковата си
молба и пледира за уважаване на иска.
Ответницата не изразява становище.
Прокурорът не оспорва иска и пледира за поставяне на ответницата под
пълно запрещение.
След преценка на твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното от ищеца в заверен препис удостоверение за
граждански брак серия ГБ-69 № 012599/08.11.1070 г. на Елховски градски
общински народен съвет, се установява, че В. Д. В. е съпруг на ответницата З.
В. В..
От представените с исковата молба медицински документи – заключение
амб. № 148/02.12.2022 г. на клиничен психолог маг. Христо Колев и
амбулаторен лист № 722/10.10.2022 г. на специалист-психиатър д-р Радка
Джелебова, , се установява, че на 10.10.2022 г. е установено, че З. В. В. страда
от деменция при болестта Alzheimer с късно начало. Клиничният психолог е
дал заключение за наличието на данни за дезориентация /груба аутопсихична
и алопсихична ориентация за място, нарушена алопсихична ориентация за
време/; хипомнезия / тежко снижение на репродуктивната, фиксационната и
оперативната памет; изразено снижение на ретенционната и дългосрочната
памет/; хипопросексия /изразено до тежко снижение/; значимо снижение на
абстрактно – логическото мислене; конкретно-образното мислене; забавен,
отвлекаем, непродуктивен, несъгласуван /до словесна салата/ мисловен
процес; патологични стойности на интелекта в границите на тежък
интелектуален дефицит в рамките на дементен процес, клинично значимо
снижение спрямо средно преморбидно равнище; предходни халюцинаторни
изживявания; значими невропсихологични дефицити; изразени емоционално-
волеви и личностови дефицити в контекста на състоянието. Описаните
когнитивни, невропсихологични и личностови дефицити значимо нарушават
възможността за справяне с елементарни социални роли и дейности, касаещи
ежедневното функциониране.Налице е потребност от системни грижи,
подкрепа и контрол.
С ЕР № 90799/22.02.2023 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Професор д-р Стоян
Киркович“ АД – гр. Стара Загора на З. В. В. е призната инвалидност от 100 %,
2
с чужда помощ, поради заболяването й от деменция при болестта Alzheimer,
с късно начало.
От приетото заключение на съдебно-психиатричната експертиза се
установява, че З. В. В. страда от деменция при болестта Alzheimer, с късно
начало, представляваща форма на слабоумие. Състоянието й не й позволява в
пълна степен да разбира свойството и значението на своите постъпки, както и
да преценя правилно последиците им. Не е в състояние да взема
самостоятелни решения и да съобразява поведението си с изменящите се
обстоятелства. Не може да се грижи сама за своите интереси и имуществото,
което притежава. Нуждае се от непрекъснати грижи и контрол.
При разпита на ответницата по реда на чл.337, ал.1 от ГПК съдът
констатира, че лицето не е ориентирано за място и обстановка, частично
ориентирано за собствена личност. Разпознава името си при повикване; не
отговаря на поставените въпроси и демонстрира неадекватно на
заобикалящата среда поведение, като спонтанно става от мястото си и започва
некоординирано движение из съдебната зала. В съдебната зала е подпомагана
от своя близка, която следи и контролира поведението на ответницата. На
въпросите дали знае къде се намира и познава ли някой от присъстващите
хора отговаря едносрично с „да“, но не дава последваща конкретна
информация. Не показва да разпознава присъстващите в залата свои близки.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл.5, ал.1 от Закона за
лицата и семейството /ЗЛС/, който намира за допустим, т.к. е предявен от
лице, на което процесуалният закон в разпоредбата на чл.336, ал.1 от ГПК е
признал правото на иск, предявен е срещу надлежен ответник, и при
наличието на правен интерес за ищеца.
Разгледан по същество съдът приема иска за основателен, т.к. намира, че
са налице предпоставките на материалния закон, обуславящи поставянето на
З. В. В. под пълно запрещение.
Налице са доказателства за обстоятелствата, че лицето страда от форма
на слабоумие, а именно деменция при болестта Alzheimer, с късно начало,
довела до когнитивни, личностни и социални дефицити, възпрепятстващи в
пълна степен възможността й да участва самостоятелно в социалния живот,
3
поради което се нуждае от непрекъснати чужди грижи и контрол.
Съдът счита, че ответницата следва да бъде поставена под пълно, а не
под ограничено запрещение, т.к. съобразно събраните по делото
доказателства интелектуалните, мисловните и поведенческите възможности,
и социалната компетентност на З. В. В. са сравними с идентичните
възможности на малолетно дете в ранна възраст.
С оглед на това съдът приема, че на З. В. В. е в обективна невъзможност
сама да се грижи за своите работи и да извършва валидни правни действия,
т.к. за осигуряване на ежедневното си съществуване се нуждае от непрестанна
подкрепа и чужда помощ и не е в състояние да изразява самостоятелно воля,
която да е резултат от нормално протичащ интелектуално-волеви мисловен
процес.
Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен като на З. В. В. бъде
поставена под пълно запрещение.
По изложените мотиви и на основание чл.339 от ГПК, Окръжен съд –
Стара Загора
РЕШИ:
ПОСТАВЯ на основание чл.5, ал.1 от Закон за лицата и семейството на З.
В. В., ЕГН – **********, родена на *** г., с адрес: *** под пълно запрещение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните и на Окръжна
прокуратура - Стара Загора.
След влизане в сила на решението заверен препис от него да се изпрати
на органа по настойничество и попечителство при Община Стара Загора за
учредяване на настойничество/попечителство над поставеното под
запрещение лице.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
4