МОТИВИ:
Тетевенската районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия К.А.М.
***, за това, че на 07.07.2010 год. в с. Глогово, Ловешка област, в двора на
дом, находящ се на ул. „Христо Ботев” № 57, умишлено е причинил средна телесна
повреда на И.М.А. ***, изразяваща се в травма на главата, вследствие разкъсно – контузни рани в
страничната й част, с последващо зашиване на раните и данни за сътресение на
мозъка със загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота - престъпление по чл.
129, ал. 1 от НК.
Пострадалият
свидетел И.М.А. предявява граждански иск за причинените му неимуществени вреди,
в размер на 7 000 лева, приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство и същият е конституиран като граждански ищец и частен обвинител.
Представителят
на прокуратурата – зам. районен прокурор К.К. – поддържа обвинението както е
повдигнато с обвинителния акт, като приема, че то е доказано по несъмнен начин
от събраните по делото гласни и писмени доказателства и пледира за наказание
лишаване от свобода под средния предвиден размер от 6 месеца , чието
изтърпяване да бъде отложено за минималния изпитателен срок, с оглед чистото
съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст и другите отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства, както и за уважаване на гражданския иск
по справедливост.
Чрез
своя повереник – адв. П.С. ***, гражданският ищец и
частен обвинител също поддържа обвинението и моли за справедливо наказание,
както и за уважаване на предявения граждански иск в пълния му претендиран размер, със законните последици от това.
Подсъдимият дава
обяснения по обвинението, в които не оспорва, че е нанесъл удар с дърво по главата
на пострадалия, който е негов чичо, но мотивира това си поведение с нападение
от страна на А. и последвалата ответна реакция от негова страна. Защитникът му
– адв. Т.Ц. *** не отрича, че неговият подзащитен е причинил телесното увреждане на пострадалия,
но действайки при самозащита, а като алтернатива смята, че подсъдимият е бил
силно афектиран от действията на пострадалия, поради което моли да бъде признат
за невинен и оправдан или да бъде признат за виновен по чл. 132, ал. 1, т 2 от НК, което да даде основание на съда да редуцира предявения граждански иск,
който смята за силно завишен по размер.
От обясненията
на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели И. ***А., Д. Р. А., Е. Ибр. И., Й. Г. Й., В. Ив. М., Н. Алд.
И., П. Ал. М., А. Ас. М. и Б. Алб. Г., заключението
на съдебно – медицинската експертиза, изготвено и защитено компетентно и
добросъвестно от вещото лице д-р М.Г. и огласените чрез прочитане писмени
доказателства от досъдебното производство, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият К.М.
и пострадалият И.А. *** са близки родственици – племенник и чичо. Семействата
им ползват общ двор, в който са построени две къщи – едната е наследствена с
външна тоалетна, където живеят подсъдимият, неговият брат, майка им и баба им,
която е майка на покойния баща на подсъдимия и на пострадалия А.. Отношенията
им от доста време са влошени, поради претенции на пострадалия към дял от
наследствената къща и ползването на съсобственото им
дворно място.
На 07.07.2010
год., около 2,30 ч. след полунощ подсъдимият се прибрал с колата си от
заведение и се запътил към външната тоалетна. На връщане бил пресрещнат от своя
чичо, който носел в ръцете си дървен кол. Според пострадалия И.А. той
действително излязъл на двора от стая на приземния етаж, където спи, тъй като
бил събуден от шума на силно форсиран лек автомобил, но не е носел нищо в
ръцете си. Видял, че част от дървата му за огрев, които били подредени на
двора, са съборени и се насочил към племенника си, за да го пита кой и защо е
сторил това. Между двамата възникнал първо словесна разправия – според
подсъдимия чичо му го нападнал с дървения кол и успял да го удари по дясната
ръка, в областта на лакътя, с която М. предпазвал главата си, след което се
навел и взел попаднало му под ръка дърво и ударил по главата пострадалия.
Последният паднал на земята, през това време от двете къщи излезли техните
близки, а по – късно пристигнала и полиция. Помощ на А. оказали синът му - св. В.М.,
който подал сигнал по мобилния си телефон, дъщеря му и съпругата му, които го
вкарали в къщата, облекли го и го натоварили в колата на В.,***. Според А.,
когато се насочил към племенника си, за да му иска обяснение, бил нападнат от
него с дърво, успял да вземе автомобилна гума, с която да предпази главата си,
но бил ударен с дървото по главата и повече не си спомня нищо до пристигането
му в гр. Тетевен за оказване на медицинска помощ. През това време навън излезли
и близките на подсъдимия – неговата майка – св. Е.И. и брат му – св. П.М.,
които го успокоили и вкарали в къщата им, за да изчакат полиция.
На сигнала за
възникналия конфликт се отзовал мл. полицейския инспектор на селото – св. А.М.,
както и дежурният в РУП на МВР – Тетевен – св. Й. Г. Й.. Когато пристигнали
пострадалият вече бил откаран към филиала на ЦСМП – Тетевен, а подсъдимият се
намирал на двора. В разговор с него М. дал обяснения, че е бил нападнат от своя
чичо, показал раната в лакътната част на дясната си
ръка и признал, че го е ударил с дървена топоришка от
балтия, дори я открил в тъмното и я предал на инспектора. Полицейските
служители изчакали колата с пострадалия да се прибере от Тетевен, след което
предупредили устно страните да не влизат в саморазправа.
През деня мл.
полицейският инспектор А.М. и кметът на селото – св. Б.Г. пристигнали в двора
на страните и първо се насочили към дома на пострадалия, за да го предупредят
писмено да не влиза в саморазправа със своя племенник, но А. категорично отказал
да подпише предупредителния протокол.
Назначената
съдебно – медицинска експертиза дава заключение, че на И.А. е била причинена
травма на главата, изразяваща се в разкъсно – контузни рани в страничната част на същата, с последващо
зашиване на раните и данни за сътресение на мозъка със загуба на съзнание, довело
до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Налице са
признаците на средна телесна повреда, по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
С оглед
цялостната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
приема за безспорно доказано, че подсъдимият е причинил травмата на главата на
пострадалия И.А. с удари с дърво, но в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от самия пострадал с насилие, от което е било възможно да настъпят
тежки последици за виновния.
Този извод се
налага преди всичко от данните за крайно влошените отношения между подсъдимия и
неговия брат, от една страна и от друга страна техния чичо – пострадалия И.А..
Последният е в конфликт с всички, вкл. с майка си, която живее при своите внуци
К. и П., на които е прехвърлила наследствените си права от своя покоен съпруг,
поради което А. се смята ощетен. Съществуват и данни, че след смъртта на
неговия брат – баща на подсъдимия, пострадалият е отправял многократно
претенции към наследствената къща, претендирайки да ползва част от нея, но не е
предприел делба по съдебен ред както на къщата, така и на двора. Това е довело
до чести конфликти, за което близките родственици са предупреждавани чрез
протоколи още от началото на 2010 год., т.е. значително време преди настоящия
конфликт. Освен това налице са и данни, че по дясната ръка на подсъдимия е
имало рана и кръв в областта на лакътя, възприета както от неговите близки,
така и от полицейския инспектор, но това не е било удостоверено с медицинско
свидетелство, тъй като подсъдимият смятал, че в случая е действал правомерно.
При това
положение, независимо от обстоятелството, че подсъдимият не се е освидетелствал
медицински, съдът приема, че с активните си действия пострадалият е допринесъл
за вредоносния резултат, предизвиквайки афект у своя племенник, вследствие на който
се е стигнало и до ударите с дървената топоришка от
балтия върху главата му.
С оглед на
така установената и възприета фактическа обстановка, след цялостната оценка на
доказателствения материал поотделно и в неговата съвкупност, съдът приема за
доказано, че е налице причиняване на средна телесна повреда от подсъдимия на
пострадалия А., чрез нанасяне удари с дърво по главата му, от които са били
причинени разкъсно – контузни
рани, наложило тяхното хирургично зашиване, както и сътресение на мозъка със
загуба на съзнание – състояние, довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота, в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия с насилие, от което е било възможно да настъпят тежки последици за
виновния.
По описания
начин подсъдимият К.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК, поради което съдът постанови присъда, с
която го призна за виновен по този текст. Предвиденото в него наказание е
лишаване от свобода до една година, подсъдимият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност, липсват материални вреди от деянието,
поради което са налице основания за освобождаването му от наказателна
отговорност.
Поради това и
на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът освободи подсъдимия от наказателна
отговорност за престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК и му наложи
административно наказание – глоба от 1 000 лева в полза на държавата, като
го оправда по обвинението за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.
Като прецени
тежестта на телесното увреждане, претърпените от пострадалия болки, страдания и
неудобства, срока на лечение и възстановяване, както и прогнозата, съдът уважи
гражданския иск на пострадалия И.М.А. частично и по справедливост, като осъди
подсъдимият да му заплати 3 000 лева за причинените неимуществени вреди,
със законната лихва от деня на увреждането, като за разликата до пълния му претендиран размер от 7 000 лева неимуществени вреди
гражданския иск, като неоснователен и недоказан, отхвърли..
Съдът
определи размера на административното наказание – глоба в минималния предвиден
размер, съобразявайки младата възраст на подсъдимия, семейното му, социално и
материално положение, добрите му характеристични данни, поведението на самия пострадал,
близкото им родство и битовия характер на инцидента, като съдът приема, че по
този начин могат да бъдат постигнати целите на индивидуалната и генерална
превенция.
Причини за
извършеното са влошени отношения на битова основа и имотен спор.
С оглед на
изложените съображения съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: