Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. В., 23.03.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на
двадесет и четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: К- В.
при
участието на секретаря Т.К. след
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8155 по описа за 2015 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са в обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от М.К.Д.
срещу Прокуратурата на Република Б. за осъждането на ответника да заплати на
ищеца следните суми : в размер от 15 000
лева, претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на неправомерно водено срещу него ДП
№357/2006г. и НОХД №7350/2011г.;
в размер от 15 000 лева претендирана като обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на неправомерно водено срещу него ДП
№657/2006г. и НОХД №757/2010г.; в размер от 15 000 лева
претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
неправомерно водено срещу него ДП №607/2007г. и в размер
от 15 000 лева претендирана
като обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на неправомерно
водено срещу него ДП №469/2010г. и НОХД №440/2014г. , или общо сумата от 60 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на първото му привличане като обвиняем 10.09.2008г. до окончателно
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че през 2006г. по жалба на
Г.Ж.И. било образувано ДП №357/2006г. по описа на СИП при ОД на МВР гр.В. и бил
привлечен като обвиняем на 10.09.2008г., като му било повдигнато обвинение за
извършено престъпление по ч.206, ал.3, вр. ал.1 НК за това, че на 01.08.2006г.
в гр.В. противозаконно присвоил чужда движима вещ – парична сума в размер на
15 000 лева, собственост на „Евродом
Ищецът твърди, че на 25.09.2008г. бил
привлечен като обвиняем по ДП №657/2006г. за извършване на престъпление по
чл.195, ал.2 вр. ал.1,т.4 и 2 вр. чл.194,ал.1 вр.чл.20,ал.2, вр.чл.26,ал.1 НК и
му била определена мярка за неотклонение „Подписка” отново по подадена жалба на
Г.Ж.И.. С Постановление от 13.11.2008г. на наблюдаващия прокурор към ДП
№675/2006г. били приобщени и материалите по
ДП №675/2006г. водено срещу Ж. Д. Г. и Д. К.Д. и тези по ДП №1777/2006г.
водено срещу Ж. Д. Г. поради връзка помежду им. Поради това, че на 11.01.2010г.
последвало отново привличането му като обвиняем за извършено престъпление по чл. 195,ал.2 вр. ал.1, т.4, пр.1 и 2, вр.
чл.194,ал.1 вр. чл 20,ал.2вр. чл.26, ал.1 НК и престъпление по чл.323,ал.1 вр.
чл.20,ал. 2 вр. чл.26,ал.1 НК и спрямо него била взета мярка за неотклонение
„Подписка”, като обединените дела се наблюдавали от Окръжна прокуратура. На
23.04.2010г. на ищеца било предявено разследването по ДП №675/2006г., като
впоследствие бил изготвен обвинителен акт, който бил внесен във ВОС по тези две
обвинения, където било образувано НОХД №757/2010Г. С определение от
30.06.2010г. производството по делото било прекратено и материалите по делото
били изпратени на ВОП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. С
постановление от 19.03.2011г. наблюдаващият прокурор към ВОП прекратил воденото
срещу него ДП №675/2006г. Въз основа на подадена жалба от Г.Ж.И. срещу това постановление било
образувано ЧНД №462/2011г. по описа на ВОС, по което съдът отменил
постановлението за прекратяване и върнал делото на ВОП за изпълнение на
дадените от съда указания. Определението на ВОС било потвърдено с определение
от 16.05.2011г. по ВЧНД №186/2011г. по описа на Апелативен съд. С постановление
от 26.05.2011г. прокурор от ВОП отново прекратил наказателното производство по
ДП №675/2006г. по отношение на повдигнатите обвинения на ищеца. Същото било
отново обжалвано от Г.Ж.И., в резултат на което било образувано ЧНД
№1142/2011г. по описа на ВОС.С определение №544/25.07.2011г. състав на ВОС
оставил без уважение подадената жалба, което било влязло в сила.
Ищецът твърди, че на 02.12.2008г. отново
по жалба на Г.Ж.И. бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП №607/2007г. по описа на Първо РУП-ОД-МВР-В. затова, че на
29.01.2007г. в гр.В. в съучастие като съизвършител с Ц. Н. К. и Ж. Д. Г. пред
Районна Контролно-техническа инспекция гр.В. при МЗХ чрез използване на
неистински документ – фактура №35/20.02.2006г. с посочен издател „Евро Дом 2005
„ООД и получател „Сталдер” ЕООД получил
в качеството си на собственик и
управител на „Сталдер” ЕООД без правно основание чуждо движ8имо имущество с
намерение да го присвои – булдозер „Либхер” , мод. 631 В, сер. №LR63B328, собственост на „Евродом
Ищецът
твърди, че на 06.04.2011г. бил привлечен като обвиняем по ДП №469/2010г. по
описа на Трето РУП-ОД-МВР-В. за престъпление по чл.195,ал.2 вр. чл. 194,ал.1
вр. чл.20,ал.2 НК, извършено в съучастие с Ж. Г. и Д. Д.. Спрямо него била
взета мярка за неотклонение „ Парична гаранция” в размер на 5 000 лева,
която обжалвал, но била потвърдена и която внесъл на 22.12.2011г. След
приключване на разследването ВРП внесла във ВРС обвинителен акт, въз основа на
който било образувано НОХД №3443/2013г. . С Разпореждане от 03.07.2013г. ВРС
прекратил съдебното дирене поради допуснати процесуални нарушения и върнал
делото на ВРП. ВРП внесла нов обвинителен акт, въз основа на който било
образувано НОХД №6543/2013г. С
разпореждане от 19.12.2013г. ВРС
прекратил съдебното дирене поради допуснати процесуални нарушения и върнал
делото отново на ВРП. На 17.01.2014г. с постановление ищецът отново бил
привлечен като обвиняем по ДП
№496/2010г. ВРП внесла отново обвинителен акт, по който било образувано НОХД
№440/2014г.С определение от 14.02.2014г. поради констатирани допуснати съществени
процесуални нарушения и изчерпване за възможността за връщане на прокуратурата
ВРС прекратил окончателното воденото производство срещу ищеца.
Предвид изложеното ищецът излага, че в
периода от първоначалното му привличане
като обвиняем – 10.09.2008г. до прекратяване на наказателното производство по
ДП 469/2010гг. Се чувствал потиснат и уплашен. Страхувал се да не бъде осъден
без да е извършил престъпление въз основа на жалби на лице, с което имал
гражданско-правни отношения. Неоснователните обвинения срещу него го сринали
психически. Твърдял, че е невинен и че
не извършвал нищо противозаконно, но въпреки това бил обвиняем по четири
наказателни производства,започнати по жалба на Г.Ж.И.. Срамувал от случващото
се и това сериозно повлияло на начина му на живот. Ограничил контактите си с
приятелите си и с най-близките си,с които споделял страховете, че може да бъде
осъден. Притеснявал се какво да обясни за делата на децата си и на родителите
си, които знаели за появилите се проблеми.
Сочи, че реално децата му пораснали със съдебните му проблеми и това му
тежало много в годините. Силно го притеснявали и съответните наказания/
лишаване от свобода, конфискация на имущество/, които се предвиждали за
престъпленията, за които бил обвинен, което се засилило и от това, че за имота му
в гр.КаВ. имало постановена възбрана от комисията „Кушлев”, допусната от
Окръжен съд –гр.Д.. Опасявал се да не се превърне в тежест на семейството си ,
защото при осъждането му щяло да пострада сериозно имуществото и финансовото му
състояние, а евентуалното му изпращане в затвора щяло да го лиши от
възможността до отгледа децата си, които били силно привързани към него. Силно
се притеснявал да не бъде осъден на лишаване от свобода, защото това щяло да се
отрази сериозно на семейството му , което разчитало на него и за което бил
опора, което най-вече важало за децата му. Неколкоктратното му привличане в
качеството му на подсъдим увеличавало ужасът, който изпитвал . Сочи, че бил в непрекъснат стрес и имал чувството,
че този кошмар няма да приключи. Прекратяванията на наказателните производства
от прокуратурата и на съда били непрекъснато обжалвани пред по –горни
инстанции, което допълнително го обезверявало, че няма справедливост за него и
ще бъде несправедливо осъден и се страхувал, че може да бъде откъснат от
семейството си за дълъг период. Разследването на комисията „Кушлев”
допълнително усложнило ситуацията, в която се намирали със съпругата му.
Притеснявали се за финансовото състояние и за бъдещото на децата им, които към
този момент били непълнолетни.Сочи, че всяко от
водените досъдебни производства срещу него е с изключително дълга
продължителност - ДП №357/2006г. -7
години; ДП №675/2006г. – 5 години; ДП №607/2007г. – 4 години; ДП №496/2010г. –
4 години.
Моли
за присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на иска, в който
изразява становище за неоснователност на същия . Моли за отхвърляне на исковата
претенция.
Ответникът излага, че ищецът не е
представил доказателства за твърдените от него като причинени неимуществени
вреди, техния размер и връзка с повдигнатото обвинение за всяко едно от делата.
Заявява, че в четирите ДП били водени срещу лица, които били в близки , но и
родствени отношения, вкл. и срещу съпругата му. В тях нямало доказателства и данни,
че контактите му с тези лица са били повлияни по какъвто и да е начин от
проведените разследвания. Сочи, че в и четирите досъдебни производства
поведението на ищеца било пасивно, изразяващо се в упражняването на правото да
не дава обяснения. Това противоречало на твърдяното от него, че се притеснявал
да не бъде осъден за престъпления каквито не бил извършил.Счита, че воденето на
ДП не било повлияло на ищеца нито в професионалната му активност, нито на
контактите му с хората. Оспорва размера на заявените претенции с твърдения, че
същият е изключително завишен. По отношение на иска за причинени вреди
вследствие на образуваното ДП
№357/2006г. сочи, че спрямо ищеца е била взета най -леката мярка за неотклонение „Подписка”, която по никакъв
начин не го била ограничила. Твърди, че ищецът имал абсолютно пасивно поведение
– не дал обяснения, не е имал доказателствени искания и делото било проведено с
едно процесуално-следствено действие. Ищецът бил лаконичен и без възражения при
предявяване на материалите по делото. Делото било протекло в абсолютно разумни
срокове. По отношение на иска за
причинени вреди вследствие на образуваното ДП
№657/2006г. сочи, че спрямо ищеца е била взета най -леката мярка за неотклонение „Подписка”. По това ДП ищецът
не дал обяснения и нямал искания. Делото било протекло в абсолютно разумни
срокове. Оспорва твърдението , че внасянето на обвинителен акт по делото му е
причинило неимуществени вреди с твърдението, че внасянето на обвинителния акт
към датата, на която това било сторено, това не му било известно, тъй като
копие от него не е изпращано на ищеца.
По отношение на иска за причинени вреди вследствие на образуваното
ДП №607/2007г. сочи, че поведението на
ищеца не било активно – не бил дал обяснения като се ограничил с това да каже,
че не разбира обвинението. При предявяване на разследването ищецът бил явно
незаинтересован, нямал възражения и доказателствени искания. Сочи,
че прокуратурата не дължи обезщетение за предприети действия от КОНПИ. По отношение на иска за причинени вреди
вследствие на образуваното ДП
№496/2010г. сочи, че взетата
мярка за неотклонение била преминала през съдебен контрол и била правилна и
законосъобразна. Материалите по ДП били внасяни във ВРС с обвинителен акт през
2012г. и 2013г., като образуваните НОХД били прекратявани поради непълнота на
обвинителните актове, като копия от тези обвинителни актове не били изпращани
на ищеца, поради което ответникът счита,
че той не би могъл и не е търпял
негативи върху душевното си състояние. Сочи, че по молба на защитника през
месец септември 2013г. в РС- В. било
образувано по реда на чл.368,ал.2 НПК
ЧНД №4736/2013Г. , като на основание
чл.369,ал.1 НПК съдът указал на ВРП да приключи разследването по отношение на
ищеца. ВРП отново внесла обвинителен акт срещу ищеца, като съдът прекратил
образуваното по него НОХД №440/2014г. и наказателното преследване срещу него на
основание чл. 369,ал.4 НПК с определение от 14.02.2014г. Твърди,ч е това
прекратяване не било на нито едно от основанията, посочени в чл. 2 ЗОДОВ,
поради което счита, че Прокуратурата не дължи обезщетение на ищеца за водене на
това досъдебно производство.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира
следното :
От
приетите по делото удостоверения се установява,че М.К.Д. е в граждански брак с К. И. Д. от
07.04.1994г. като двамата са родители на К. М. Д., роден на ***г. и К. М. Д.,
роден на ***г.
Видно от свидетелство за съдимост, издадено на 24.09.2014г. М.К.Д. е осъден
с влязла в сила на 11.03.2009г. присъда, постановена по НОХД 5790/2007г. по
описа на ВРС за деяние, извършено на 21.02.2007г. по чл.216,ал.1 вр. чл.20,ал.2
и чл.54 НК,за което му е наложено наказания лишаване от свобода за срок от три
месеца, изпълнението, на което е отложено с изпитателен срок от три
години.
С Постановление от 10.09.2008г., връчено на 23.09.2008г. М.К.Д. е привлечен
в качеството му на обвиняем по ДП №357/2006г. за престъпление по чл. 206,ал. 3 вр.
ал.1 НК като по отношение на същия е взета мярка за неотклонение „Подписка”. С
Постановление от 11.01.2010г. на ВРП производството по ДП №357/2006г.
е прекратено по отношение на няколко лица, сред които е и М.К. Д. и е отменена наложената му мярка за
неотклонение „Подписка”, което е отменено с Определение №325/ 09.02.2010г.,
постановено по ЧНД №667/2010г. по описа на ВРС частично по отношение на
различни деяния, от тези, за които е бил привлече към отговорност М.Д.. С
Постановление от 28.01.2011г. на ВОП е отменено постановление на ВРП от
11.01.2010г. за частично прекратяване на наказателното производство по ДП №357/2006г.
в частта, по отношение на обвиняемите Ж. Д. Г., Владимир Йорданов Паришев и М.К.Д.
и с което са отменени взетите спрямо тези обвиняеми мерки за неотклонение. С
Постановление за частично прекратяване на досъдебно производство от
16.01.2013г. на ВРП е прекратено ДП№357/2006г. спрямо ищеца. С Определение №2658/07.09.2015г.
, постановено по ЧНД №4101/2015г. по описа на ВРС е оставена без разглеждане
молбата на М.Д. с правно основание чл.368, ал.1 НПК с мотиви,че въпреки същия е
разпитан в качеството му на обвиняем по
ДП№357/2006г. на 07.08.2015г. същият няма това качество, тъй като
прокурорското постановление от 16.01.2013 на ВРП за прекратяване на
наказателното производство спрямо него не е било отменено и е в сила към датата
на разглеждане на молбата.
С Постановление от 25.09.2008г., връчено на 21.10.2008г. М.К.Д. е привлечен
в качеството му на обвиняем по ДП №657/2006г. за престъпление по чл. 195,ал.2 вр.ал.
1 ,т.4 пр. 1 и2 ,вр. чл.194,ал.1,вр. чл.20,ал.2 вр. чл.26,ал.1 НК като по отношение на същия е взета мярка за
неотклонение „Подписка”. С Определение №245/05.06.2009г. по ч.гр.д. №494/2009г.
по описа на Окръжен съд –гр.Д. е допуснато обезпечение на бъдещ иск на
Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу М.К.Д.
чрез налагане на възбрана върху недвижим имот – незастроен терен с площ от 3 147 кв.м. , представляващо
УПИ III в кв.185 по плана на гр.КаВ., като е определен едномесечен
срок за предявяване на иска, считано от датата на влизане в сила на
осъдителната присъда по досъдебно производство №657/2006г. С разпореждане от
10.05.2010г. по НОХД №757/2010г. по описа на ВОС, образувано по внесен
обвинителен акт срещу М.К.Д., Д. К.Д., А. Г. В., К. И. Д. за извършени
престъпления по чл. 203,ал.1, вр. чл.201 НК, чл.195,ал.1,т.5 НК, чл.323,ал.1
вр.чл.20,ал.2 вр.чл.26,ал.1 НК и чл.313,ал.1 НК наказателното производство е
насрочено за разглеждане в о.с.з. на 30.06.2010г. С Постановление от 19.03.2011г. на ВОП
производството по ДП №657/2006г. е прекратено по отношение на няколко лица, сред
които е и М.К. Д., което е отменено с Определение от 04.04.2011г.,
постановено по ЧНД №462/2011г. по описа на ВРС и делото е върнато на ВОП за
изпълнение на указания по прилагане на закона. С Определение №249/04.04.2011г.
по ЧНД №462/2011г. на ВОС е отменено постановлението за прекратяване на
наказателното производство по д.пр. №651/2006г. и делото е върнато на ВОП за
изпълнение на указания. Това определение е потвърдено в Определение от 16.05.2011г.,
постановено ВЧНД №186/2011г. по описа на Апелативен съд гр.В.. С Постановление от 26.05.2011г. на ВОП
производството по ДП №657/2006г. е прекратено по отношение на няколко лица, сред
които е и М.К. Д..
С Постановление от 02.12.2008г.,
връчено на 08.12.2008г. М.К.Д. е привлечен в качеството му на обвиняем по ДП №607/2007г. за престъпление по чл.212,
ал.4, пр.1, вр. ал.1 пр.2 вр.чл.20,ал.2 НК като по отношение на същия е взета мярка за
неотклонение „Подписка”. На 08.12.2008г. ищецът е бил разпитан в качеството му
на обвиняем. На 05.02.2009г. на ищеца е предявено разследването по досъдебното
производство. С Постановление от 15.04.2009г. на ВРП производството по ДП №607/2007г.
е прекратено по отношение на няколко лица, сред които е и М.К. Д., като постановлението е отменено с
Определение №1115/20.05.2009г. постановено по ЧНД №281/2008Г. по описа на ВРС и
преписката е върната на ВРП за изпълнение на указания. На 19.11.2009г. е
предявено разследването по досъдебното производство на М.Д.. С Постановление от 15.01.2010г. на ВРП
производството по ДП №607/2007г. е прекратено по отношение на няколко лица, сред
които е и М.К. Д. и е отменена
наложената мярка за неотклонение „Подписка”, което е отменено с Постановление
от 12.05.2010г. на ВОП. На 22.11.2010г. е предявено разследването на М.Д.. С
Постановление от 28.12.2010г. на ВРП производството по ДП №607/2007г.
е прекратено по отношение на няколко лица, сред които е и М.К. Д. и е отменена наложената мярка за
неотклонение „Подписка”, което е потвърдено с Постановление от 17.06.2011г. на
ВОП. На 20.10.2011г. М.Д. е разпитан в качеството му на обвиняем. На
28.10.2011г. е предявено разследването. С
Постановление от 01.11.2011г. на ВРП производството по ДП №607/2007г.
е прекратено по отношение на няколко лица, сред които е и М.К. Д. и е отменена наложената мярка за
неотклонение „Подписка”.
С Постановление от 06.04.2011г., връчено на 06.04.2011г. М.К.Д. е привлечен
в качеството му на обвиняем по ДП №496/2010г. за престъпление по чл.196а,
вр.чл.195,ал.1,т.5 вр. чл.194,ал.1 НК като по отношение на същия е взета мярка
за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 5 000 лева. На 06.04.2011г.
ищецът е бил разпитан в качеството му на обвиняем. С Постановление от
28.04.2011г. на ВОП производството е прекратено частично в това число и по
отношение на М.Д.. С Постановление от 11.10.2011г., връчено на
11.10.2011г. М.К.Д. е привлечен в качеството му на обвиняем по същото ДП за
престъпление по чл.195,ал.2 вр.чл.1,т.5 вр.чл.194,ал. 1 НК като по отношение на
същия е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 5 000
лева. Мярката за взетата парична гаранция е потвърдена с Определение №3152/09.12.2011г.
по ЧНД№7435/2011г. по описа на ВРС. На 30.01.2012г. на М.Д. е предявено
разследването по досъдебното производство. На 05.04.2012г. е бил внесен в съда
обвинителен акт по повдиганото обвинение. С Разпореждане №815/11.04.2012г. по
НОХД №1893/2012г. на ВРС е прекратено съдебното производство по делото о същото
е върнато на ВРП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. С
постановление от 11.01.2013г. М.Д. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по
чл.195,ал.2 вр.чл.194, ал.1 вр.
чл.20,ал.2 НК, като на същата дата е извършен и разпит.
Разследването е предявено на М.Д. на
22.04.2013г. На 01.07.2013г.
е бил внесен в съда обвинителен акт по повдиганото обвинение. С Разпореждане №1217/03.07.2013г.
по НОХД №3443/2013г. на ВРС е прекратено съдебното производство по делото о
същото е върнато на ВРП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.На 06.12.2013г. на М.Д. е предявено разследването. На
11.12.2013г. е
бил внесен в съда обвинителен акт по повдиганото обвинение. С Разпореждане №2358/19.12.2013г.
по НОХД №6534/2013г. на ВРС е прекратено съдебното производство по делото и
същото е върнато на ВРП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения,
като е определен едномесечен срок за внасяне на делото в съда. С постановление
от 17.01.2014г. М.Д. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по
чл.195,ал.2 вр.чл.194, ал.1 вр.
чл.20,ал.2 НК, като на същата дата е
извършен и разпит. Разследването е предявявано на М.Д. също на 17.01.2014г. На
30.01.2014г.
е бил внесен в съда обвинителен акт по повдиганото обвинение. С
Определение №2361/19.12.2013г. по ЧНД №4736/2013г.
на ВРС е прекратено съдебното производство по отношение на М.Д.. С
Определение №285/14.02.2014г. по НОХД №440/2014г.
на ВРС е прекратено наказателното производство и са отменени наложените мерки за
неотклонение.
Свидетелят С.П.П. излага,че се познава с ищеца
от 1996г. , когато започнали работа в полицията. Ищецът напуснал след около
8-10 години. Сочи,че М. имал проблеми.
Започнал да се занимава със собствен бизнес, след като напуснал. Срещу
него започнали да се водят дела с партньорите му, междуфирмени дела. В период на няколко години срещу него се водели 3-4
дела едно след друго. Казвал,че има проблеми. Преди бил лъчезарен,а след това
започнал да унива. По едно време имал притеснения, че ще му отнемат цялото
имущество, което има. Споделял,че се
притеснява,че се водят дела и че е обвиняем. Имал промени в поведението. Като се
чуели, свидетелят му казвал да се видят, както се събирали преди, но той все
казвал,че има проблеми и че не може. Притесненията му били,че ще му вземат
цялото имущество и ще го вкарат в затвора. М. казвал,че нищо не е направил.
Знае, че са го викали често в полицията. Това, което виждал свидетеля е, че М.
се притеснявал,че всичко, което е изградил ще изчезне, не само бизнеса. М. имал
две деца, които били подрастващи, когато започнало всичко и се притеснявал за
тяхното бъдеще и за жена си.
Свидетелката С. П. С., излага,че ищецът е съпруг на дъщеря й. Сочи, на
времето той бил полицай и после се хванал със собствен бизнес с дъщеря й и
някакъв колега. Живели много добре, но
после се скарали, започнали тези дела, които описва като кошмар от 2007г. до
миналата година. За 7-8 години имало 4-5 дела – проблеми, неприятности, сринали
се. Казва,че и дъщеря й била съдена по същия начин. М. бил здрав физически, спортист,
весел. Променил се, състарил се,
побелял. Свидетелката не била виждала мъж като канара да плаче. Двамата с
дъщеря им били много хубаво семейство. Имали две деца. Ходела да шета, когато
се събирали. Сега нямали приятели, не се събирали. М. и дъщеря й не били добре
с нервите. Затворили се в себе си. Криели от децата. М. плакал пред нея и й
казвал : „бабо, ако ме вкарат в затвора, как ще си възпитава, децата, като ме
изкарват крадец.” Съсипали се децата. Бащата на М. по една нова година платил
гаранцията му от 5 000 лева. Хората правели празници, а те събирали пари. Имало
запор на имоти, на апартаменти. Делата били приключили току що,защото
призовките пристигали на адреса на
свидетелката. Делата били много и много години.Тъкмо започвали да се успокояват
и делата пак започвали. По същия начин двамата се чувствали и сега. Променили
се.
Свидетелят Г.Ж.И. излага,че познава ищеца от 2006г.Той работел с негов
близък ортак –Ж. Д. Г.. Сочи,че отношенията му с ищеца били в процес на
изясняване ,за което била запозната прокуратурата. Възобновявали доста
прокурорски преписки, едната от които била 11139, която била възобновена от
главния прокурор и предстояло да се възобнови ПП 568/2007г. Сочи,че е нямал общ
бизнес с М.Д.. Той навлязъл в кръга му чрез Ж. Г.. Започнали доста съмнителни
действия. Бил продаден бетоновия възел на свидетеля на фирма „Бентли „ ООД и в тази посока били
досъдебните производства и за което подал жалба. Последно разговарял с М. преди
година и половина, две.
Вещите лица по проведената комплексна Съдебнопсихиатрична и психологическа
експертиза Са дали заключение, че са налице данни за реакция на тежък стрес и
разстройство на адаптация по отношение на ищеца. Налице е смесена тревожно-
депресивна реакция , като разстройствата от тази група могат да се разглеждат
като неадаптивен отговор на тежък или продължителен стрес , поради това,че
пречат на механизмите за справяне и водят да нарушаване на социалното
адаптиране. Водените продължително време срещу ищец наказателни производства е
изиграло за него продължителна психотравма, която той с времето не е бил могъл
да рационализира и да се освободи от болестотворното й въздействие. Възникнало
е психогенно разстройство с тревожно –депресивни симптоми. Смесената
тревожно-депресивна реакция персистира във времето при ищеца и би могла да
прерасне в по –тежко посттравматично стресовo разстройство.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи :
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление
съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ.
Ангажирането на отговорността
на държавата в тази хипотеза обуславя наличието на причинени вреди, настъпили в
резултат от незаконното обвинение, които следва да бъдат установени от ищеца
при условията на главно и пълно доказване.
От събраните по делото доказателства и
приобщените за послужване досъдебни производства се установява, че спрямо ищеца
за периода 23.09.2008г. – 14.02.2014г. са били образувани четири досъдебни
производства, първите три от които са приключили по отношение на ищеца с постановление
за прекратяване на ВРП, а последното е прекратено от съда поради неспазване на
определения за срок за внасяне на делото в съдебна фаза.
От
събраните по делото гласни доказателства се установява,че след започване на
наказателното преследване спрямо ищеца същият се променил. Приятелят му С.П.
сочи,че М.Д. избягвал събиранията се приятели както било преди, обяснявал,
че има
проблеми, бил угрижен. Притеснявал се,
че ще му
вземат всичко и ще го вкарат в затвора като казвал,
че не е
направил нищо. Притеснявал се за тогава подрастващите му деца и за жена си. Свидетелката
С. С., която е тъща на ищеца разказва, че след започването на делата М. и дъщеря й били съсипани. Преди се събирали с приятели, а сега нямали такива и
се затворили. Същата
сочи,че дело било водено и срещу дъщеря й. Разказва,
че тъкмо нещата приключвали и след това пак започвали. Делата били много и много години. По една нова година,
когато хората празнували се наложило М. и баща му да събират 5 000 лева
гаранция. Имало запор на имоти, на апартаменти. Сочи,че и М. и дъщеря й продължавали да се чувстват по
същия начин и сега.
От проведената комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза се установява, че водените продължително време срещу ищеца наказателни производства са му
нанесли продължителна психотравма, която той с времето е могъл да рационализира и да се освободи
въздействието. Констатирани са данни за
реакция на тежък стрес и разстройство на адаптацията и смесена тревожно-
депресивна реакция. Възникнало е психогенно разстройство с тревожно –депресивни
симптоми, което може да прерасне в по –тежко посттравматично стресовo разстройство.
Гореизложеното обуславя извод, че вследствие на
водените наказателни производства ищецът е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в емоционален стрес, дискомфорт, притеснения, нежелание за общуване със социалната
среда. Установи се, че ищецът изпитвал притеснения за бъдещото си,
главно за семейството си децата, които по това време са били подрастващи и за жена си. Изпитвал притеснения, че ще го вкарат в
затвора. Всичко това се отразило негативно на цялостното му психологично
състояние, прераснало е в продължителна психотравма, която не е преодоляна все
още, като все още има възможност състоянието му да премине в по-тежко
такова.
Съгласно чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД, обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се определя в
съответствие с принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД, като се
отчитат всички обстоятелства по делото – продължителността на незаконно
предприетото наказателно преследване; характера и тежестта на престъплението, в
извършването на което лицето е било незаконно обвинено; личността на увредения;
данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от
лицето. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението
следва да е съразмерно с вредите и да
отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените
представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с
различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за
по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките –
по-ниско.
От съществено значение при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
е продължителността на наказателното производство, взетите мерки за
неотклонение, както и вида на
причинените вреди.
По трите
от производствата спрямо ищеца са взети мерки за неотклонение „ Подписка” ,а по
последното четвърто „Парична гаранция в размер на 5000 лева”, които са
засегнали правната му сфера. Производствата са с голяма продължителност,
първото седем, а последните три около
три години, която е обусловена и от допускани процесуални нарушения, т.е. тази
продължителност стои изцяло в поведението на ответника.
Ответната страна не е ангажирала доказателства, че забавянето на
приключването на производствата е
причинено с действие или бездействие на ищеца. Движението и на четирите
производства е било усложнено, поради
големият брой инкриминирани деяния и броят на обвиняемите. Независимо от това
обстоятелство съдът намира, че наказателното преследване е надвишило сроковете по НПК, което води до
извод за нарушение на изискването за разследване в разумен срок по чл. 6 ЕКПЧ.
Първото досъдебно производство №357/2006г. е започнало спрямо ищеца с
връчване на обвинителен акт на 23.09.2008г. и е приключило с постановление за
прекратяване на 16.01.2013г. Това производство не е приобщено към делото поради
обстоятелството,че е възобновено в една част от Прокуратурата без да се
твърди,че възобновяването касае ищеца. Същевременно са налице са данни съгласно
Определение №2685/07.09.2015г. ,
постановено по ЧНД №410/2015г. по описа на ВРС, че въпреки,че прекратителното
постановление от 16.01.2013г. не е отменено ищецът е бил разпитван в качеството
му на обвиняем по това досъдебно производство, което съдът е отчел вероятно
като техническа грешка, на 07.08.2015г.,
което обстоятелство следва да бъде съобразено от съда, доколкото същото
обуславя наличието на извършвани процесуални действия от органите на
прокуратурата, засягащи правната сфера на ищеца, които действия създават
предпоставки за продължаващи притеснения в тази връзка. Отчитайки периода на
воденото срещу ищеца наказателно производство, взетата мярка за неотклонение, предвиденото
в закона наказание престъплението, по което му е било повдигнато
обвинение, фактът, че спрямо него в същия период са водени още три наказателни
производства и обстоятелството, че се извършват необосновано
процесуални действия спрямо него и в хода на процеса, съдът намира,че сумата от претенцията не ищеца в размер
на 15000 лева справедливо обезщетява претърпените от ищеца
вреди от воденото срещу него ДП 357/2006г., поради което същата следва да се
уважи в пълен размер.
Досъдебно производство №657/2006г. е започнало спрямо ищеца с връчване
на обвинителен акт на 25.09.2008г. и е приключило с постановление за
прекратяване на 26.05.2011г. Не се установяват от допуснатото в полза на КУИППД обезпечение, чрез налагане на
възбрана върху недвижим имот собственост на ищеца да са произтекли вреди, които
да се намират в причинна връзка с
повдигнатото и поддържано незаконно обвинение. Отчитайки периода на воденото срещу ищеца
наказателно производство, взетата мярка за неотклонение, предвиденото
в закона наказание престъплението, по което му е било повдигнато
обвинение, фактът, че спрямо него в същия период са водени още три наказателни
производства, съдът намира, че сумата от
претенцията не ищеца в размер на 8 000
лева справедливо обезщетява претърпените
от ищеца вреди от воденото срещу него ДП 657/2006г., поради което същата следва
да се уважи в този размер, като за разликата до 15 000 лева следва да се
отхвърли.
Досъдебно производство №607/2007г. е започнало спрямо ищеца с връчване
на обвинителен акт на 08.12.2008г. и е приключило с постановление за
прекратяване на 01.11.2011г. Отчитайки периода на воденото срещу ищеца
наказателно производство, взетата мярка за неотклонение, предвиденото
в закона наказание престъплението, по което му е било повдигнато
обвинение, фактът, че спрямо него в същия период са водени още три наказателни
производства, съдът намира, че сумата от
претенцията не ищеца в размер на 8 000
лева справедливо обезщетява претърпените
от ищеца вреди от воденото срещу него ДП 607/2006г., поради което същата следва
да се уважи в този размер, като за разликата до 15 000 лева следва да се
отхвърли.
Досъдебно производство №496/2010г. е започнало спрямо ищеца с връчване
на обвинителен акт на 06.04.2011г. и е приключило с окончателно определение на ВРС от
14.02.2014г.,с което наказателното
производство е прекратено поради допуснати отново процесуални нарушения, като
са отменени и мярката за неотклонение, взета спрямо ищеца. С решение №258/22.06.2011г.
по гр.д. №1565/2010г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и
задължително за настоящия съдебен състав е разяснено, че хипотезата на
прекратяване на наказателното производство след внасянето му в съда по искане
на обвиняемия следва да се квалифицира
по т.7 на ТР №3/22.04.2004г. по т.д. 3/2004г. на ОСГК на ВКС, т.е. когато
наказателното производство е било прекратено, поради това, че обвинението не е
било доказано, предвид и на което следва да бъде ангажирана отговорността на
прокуратурата и в тази хипотеза. По
това досъдебно производство обвинителният акт
е внасян четири пъти в съда, респ, три пъти съда е връщал делото на
прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Отчитайки периода на воденото срещу ищеца
наказателно производство, взетата мярка за неотклонение, предвиденото
в закона наказание за престъплението, по което му е било повдигнато
обвинение, фактът, че спрямо него в същия период са водени още три наказателни
производства, съдът намира, че сумата от
претенцията не ищеца в размер на 10 000
лева справедливо обезщетява претърпените
от ищеца вреди от воденото срещу него ДП 196/2010г., поради което същата следва
да се уважи в този размер, като за разликата до 15 000 лева следва да се
отхвърли.
По акцесорните претенции за присъждане на законната
лихва:
Според дадените задължителни указания с ТР № 3/2004 год. на
ОСГК на ВКС, т. 4 отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на акта за
прекратяване на наказателното производство, като от този момент държавните
органи изпадат в забава, съответно дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение. С оглед горното съдът приема,че обезштението за забава следва да
се присъди като следва : за присъденото
обезщетение по ДП 357/2006г., считано от 24.01.2013г.; за присъденото
обезщетение по ДП 657/2006г., считано от 03.06.2011г. ; за присъденото
обезщетение по ДП 607/2007г., считано от 09.11.2011г. и за присъденото обезщетение по ДП 496/2010г.,
считано от 14.02.2014г. като искът за обезщетение за забава бъде отхвърлен за
периода 10.09.2008г. до съответните дати, за които се уважава
По отношение на разноските :
С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и
представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените по делото разноски за заплатена държавна такса и д.т. за
свидетел и СУ в размер на 21.87 лева, съдебна експертиза в размер на 205 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1 366.60
лева, съразмерно с уважената част от
исковете, на осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ.
Предвид обстоятелството, че следващата
се д.т. в производството по делото се дължи за четирите обективно кумулативно
съединени иска същата възлиза в общ размер на 40 лева. С исковата молба ищецът
е представил доказателства за платена д.т. в размер на 15 лева, предвид и на
което същият следва да бъде осъден да заплати сумата от 25 лева.
Воден от горното съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република Б., гр. С., бул. „В." № *, представлявана от Главния прокурор
на РБ
да заплати на М.К.Д., ЕГН : **********
с адрес *** сумата от 15000 /петнадесет
хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконното му привличане
като обвиняем по досъдебно производство №357/2006г. на ОД на
МВР – В., приключило с прекратяване на наказателното производство поради това,
че деянието не е престъпление, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 24.01.2013г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за
присъждане на законна лихва за периода 10.09.2008г. до 23.01.2013г. като
неоснователна.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република Б., гр. С., бул. „В." № *, представлявана от Главния прокурор
на РБ
да заплати на М.К.Д., ЕГН : **********
с адрес *** сумата от 8 000 /осем хиляди/
лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди,
вследствие на незаконното му привличане като обвиняем по
досъдебно производство №657/2006г. на ОД на МВР – В., приключило с прекратяване на
наказателното производство поради това, че деянието не е престъпление, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 03.06.2011г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендирания размер от
15 000 лева и претенцията за присъждане на законна лихва за периода
10.09.2008г. до 02.06.2011г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република Б., гр. С., бул. „В." № *, представлявана от Главния прокурор
на РБ
да заплати на М.К.Д., ЕГН : **********
с адрес *** сумата от 8 000 /осем хиляди/
лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди,
вследствие на незаконното му привличане като обвиняем по
досъдебно производство №607/2007г. на ОД на МВР – В., приключило с прекратяване на
наказателното производство поради това, че деянието не е престъпление, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 09.11.2011г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендирания размер от
15 000 лева и претенцията за присъждане на законна лихва за периода
10.09.2008г. до 08.11.2011г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република Б., гр. С., бул. „В." № *, представлявана от Главния прокурор
на РБ
да заплати на М.К.Д., ЕГН : **********
с адрес *** сумата от 10 000 /десет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди,
вследствие на незаконното му привличане като обвиняем по
досъдебно производство №496/2010г. на ОД на МВР – В., приключило с прекратяване на
наказателното производство поради това,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2014г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендирания размер от
15 000 лева и претенцията за присъждане на законна лихва за периода
10.09.2008г. до 13.02.2014г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република Б., гр. С., бул. „В." № *, представлявана от Главния прокурор
на РБ
да заплати на М.К.Д., ЕГН : **********
с адрес *** сумата от 1 593.47 /хиляда петстотин деветдесет три лева и четиридесет и седем ст./ лева,
представляваща сторени по делото разноски за заплатени държавни такси, депозит
за вещи лица и адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 10,
ал.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА М.К.Д., ЕГН : **********
с адрес *** да заплати в по бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС сумата
от 25 / двадесет и пет /
лева, представляваща дължима държавна такса, на основание
чл.9а, ал.1 ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :