Р Е Ш Е Н И Е
№12 18.01.2023г.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На пети декември две хиляди двадесет и
втора година, в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Стефка Христова
ПРОКУРОР: Константин Тачев
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №114 по описа за
2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл.1
ал.1 от ЗОДОВ, образувано по исковата молба на А.И.К. ***, с която са предявени
в условията на обективно кумулативно съединение два иска с правно основание
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ:
Първи иск за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди-загуби, в размер на 139 560лв, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане, причинени от незаконосъобразно
бездействие на Кмета на общината, проявено след 05.11.2021г, и представляващо не
възстановяване на депозит в размер на 139 560лв, внесен на 17.05.2016г по
сметка на община Казанлък като условие за участие в публичен търг за продажба
на имоти, общинска собственост, който подлежи на връщане. Претендира се и изтекла
мораторна лихва върху сумата на
обезщетението от датата на забавата - 06.11.2021г до 18.02.2022г / датата на
исковата молба/ в размер на 4070.83лв.
Искът е основан на твърдението, че задължението
за възстановяване на сумата на платения депозит, произтича от диспозитива на Решение
№252/23.06.2021г по адм.д.№10/21г по описа на АС Стара Загора за отмяна на
Заповед №2126/16.12.2020г на Кмета за задържане на депозита, оставено в сила с
Решение №11240/05.11.2021г по адм.д.№9248/21г по описа на ВАС на РБ. Съгласно
мотивите към Решението на ВАС на РБ, от отмяната на заповедта за задържане на
депозита, поради липса на основание за оставането му в полза на община
Казанлък, следва задължението на Кмета на общината за неговото възстановяване. Ищецът
твърди, че задължението за фактическо действие – връщане на сумата от
139 560лв, противоречи на влязлото в сила съдебно решение, поради което е
незаконосъобразно бездействие, довело пряко и непосредствено намаляване на имуществото
му със сумата от 139 560лв. Претенцията за обезщетението за забава
/мораторна лихва/ в размер от 4070.83лв е основано с началния момент на забавата
- деня, следващ датата на възникване на задължението за фактическо действие, а
именно 06.11.2021г, след като на 05.11.2021г влиза в сила на решението за
отмяна на Заповед №2126/16.12.2020г на Кмета на община, с която за трети път е
разпоредено задържане на сумата на депозита от 139 560лв.
Искът се поддържа и с доводи, че в Наредба
№15 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество липсва
изрична разпоредба, по силата на която пряко да произтича задължение за Кмета
на общината да върне сумата на депозита на участник, който е обявен за спечелил
търга, поради което възстановяването на депозита е дължима последица от
конститутивното действие на съдебното решение за отмяна на Заповед
№2126/16.12.20202г на Кмета на общината, така както е пояснено в мотивите към Решението
на ВАС на РБ.
Ищецът заявява и алтернативен петитум,
основан на същите факти, а именно: ако съдът приеме, че условие за допустимост на иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за вреди от незаконосъобразно бездействие е
предварителното осъждане на административния орган за извършване на действието
по реда на чл.256 от АПК, то да се произнесе със съдебно решение, по силата на
което и на основание чл.128 ал.2 от АПК да признае за установено спрямо община Казанлък, че ищецът има право
да му бъде възстановен депозита в размер на 139 560лв, ведно с обезщетението за
забава.
Алтернативно заявения иск с правно
основание чл.128 ал.2 от АПК не следва да бъде разглеждан, поради липса на
правен интерес. Заповед №2126/16.12.2020г на Кмета на община Казанлък за
задържане на депозита е административен
акт и като такъв е бил предмет на отмяна с влязло в сила съдебното решение. Следователно
не само съществува ред за защита на претендираното право за възстановяване на
депозита, заявено за упражняване с искане от 14.06.2016г, но и това право е
вече установено с отмяна на заповедите на Кмета на общината за задържане на
депозита в полза на община Казанлък.
Заповед №2126/16.12.2020г на Кмета на
общината е отменена по жалба на ищеца, като постановена в нарушение на чл.156
ал.3 от АПК, въз основа на същите факти, които са посочени и в Заповед
№2073/28.12.2016г за задържане на депозита, оттеглена на 02.06.2017г, с чието
сбъдване Кмета е обосновал оставане на депозита в полза на общината, съгласно
предвидената в чл.91 ал.4 от Наредба №15
за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, последица от
неизпълнение на задължението на спечелилия участник да заплати цената и да
сключи договор в 14-дневен срок, считано от датата на влизане в сила на
заповедта за обявяването на спечелилия търга.
След оттеглянето на Заповед
№2073/28.12.2016г, извършено на 02.06.2017г, и след като на 26.11.2018г влиза в
сила Заповед №782/25.05.2016г за обявяване на ищеца като участник, спечелил
търга, Кмета на общината издава повторно оттегления акт за задържане на
депозита - Заповед №2030/14.12.2018г, а след нейната отмяна и Заповед №21216/16.12.2020г, постановени на
основание чл.91 ал.4 от Наредбата при позоваване на фактите, преклудирани по аргумент от чл.156 ал.3 от АПК, а именно:
депозита се задържа в полза на общината на основание чл.91 ал.4 от Наредбата,
поради влизане в сила на Заповед №782/25.05.2016г на Кмета за обявяване на
ищеца за участник, спечелил търга и не явяването му в 14-дневен срок за
сключване на договор за покупко-продажба.
Издадените повторно въз основа на същите факти Заповед №2030/14.12.2018г
и Заповед №2126/16.12.2020г за задържане на депозита в полза на общината също
са отменени, съответно с Решение № 13968/11.11.2020г по адм.д.№1259/20г на ВАС
на РБ и с Решение №252/23.06.2021г по адм.д.№10/21г по описа на АС Стара
Загора, оставено в сила с Решение №11240/05.11.2021г по адм.д.№9248/21г на ВАС
на РБ.
Основан на незаконосъобразността на
посочените заповеди е вторият иск с правно основание чл.1 ал.1 вр. с чл.4 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на
68 777лв, причинени от незаконосъобразните
заповеди №2073/28.12.2016г, №2030/14.12.2018г, №2126/16.12.2020г, на Кмета за
задържане на депозита, които пряко и непосредствено са лишили ищеца от
възможността да използва сумата от 139 560лв.
Претендираното обезщетение в размер на 68 777лв, е определено по правилата на
чл.86 от ЗЗД -равно на законната лихва за времето от датата на издаване на
първата заповед -28.12.2016г до датата -05.11.2021г., когато е отменена третата
заповед. Претендира се и законна лихва
върху сумата на обезщетението от 68 777лв, считано от датата на
предявяване на исковата молба 18.02.2022г до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се присъждане на държавна такса
в размер на 30лв и възнаграждение за един адвокат от 9500лв, заплатено и
определено върху общия размер на имуществените претенции по обективно
съединените искове, съгласно представен списък и Договор за правна и защита и
съдействие, съдържащ разписка с признание за платено в брой възнаграждение /
стр.101/.
Ответника Община Казанлък оспорва двата
осъдителни иска като твърди, че липсва причинно следствена връзка между
посочената от ищеца административна дейност на Кмета на общината – бездействия
и административни актове, и намаляването на неговото имущество със сумата на
депозитната вноска, тъй като задържането на депозита е пряка и непосредствена
последица от друго юридическо събитие, а именно обявяване на ищеца за участник,
спечелил търга с тайно наддаване за продажба на имоти, общинска собственост.
Ищецът не е сключил договор в изпълнение на заповедта за определянето му за
купувач, поради което исковете са неоснователни. Отменените заповеди и
претендираното обезщетение не се намират в причинно следствена връзка. Община
Казанлък има право да задържи депозитните вноски за участие в търга и това
условие е предварително известно на всички заявили участие, чрез заплащане на
депозит. Претендира възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300лв за всеки от
двата осъдителни иска или общо 600лв.
Представителя
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на
предявения първи осъдителен иск и за неоснователност на втория.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Административното правоотношение между
Кмета на община Казанлък и ищеца е по повод участие на последния в обявен
публичен търг с тайно наддаване за продажба на имоти, частна общинска
собственост – два самостоятелни обекта за офиси, находящи се в сграда,
построена в ПИ 35167.502.5990 ведно с 63/364кв.м. ид. части от ПИ
35167.502.5990 по КККР на град Казанлък.
На
17.05.2016г ищецът е платил сумата на депозита от 139 560лв, съгласно
платежно нареждане на стр.17 по делото, като условие за допускането му до
участие в публичния търг, и е подал заявление за участие в търга, ведно с
оферта за цена на имота от 300 000лв. Ищецът е бил единствения участник в
търга, който се е провел на 18.05.2016г, съгласно протокол на стр.29 по делото.
На 25.05.2016г Кмета е постановил Заповед № 782/25.05.2016г, с която на
основание чл.90 ал.1 от Наредба №15 за придобиване, управление и разпореждане с
общинско имущество е обявил единствения кандидат за спечелил участник, на
когото е указано, че следва в 14-дневен
срок от влизането й в сила да сключи договор за покупко-продажба. На
14.06.2014г, преди да му бъде връчена Заповед №782/25.05.2016г, ищецът подава
Заявление за отказ от участие в публичния търг и искане за възстановяване
сумата на депозита поради това, че в тръжната документация липсва информация за
вписана искова молба, подадена от трети лица срещу Община Казанлък за обявяване
нищожността на договор от 1994г, с който Общината се легитимира като собственик
на предложените за продажба офисни помещения.
След заявяване на 14.06.2016г на отказ да
сключи договор с искане за възстановяване на депозитната вноска, ищецът узнава
за Заповед №782/25.05.2016г на Кмета за обявяването му за спечелил търга и я
обжалва. По жалбата е образувано адм.д.№309/16г по описа на АС Стара Загора,
приключило с Решение №332/05.12.2017г за нейното отхвърляне, влязло в сила на
26.11.2018г, когато е потвърдено с Решение №14504/26.11.2018г по
адм.д.№1977/2018г по описа на ВАС на РБ.
С влизане в сила на решението за отхвърляне на
жалбата на ищеца против заповедта за обявяването му за участник, спечелил търга,
възниква задължението му да заплати цената и започва да тече срока по чл.91
ал.4 от Наредбата за неговото изпълнение. Заповедта за обявяване на участника,
спечелил търга не е с допуснато по силата на закона, нито с разпореждане по
чл.60 ал.1 от АПК, предварително изпълнение, поради което изпълнението на
възникналото на 25.05.2016г правоотношение се дължи след 26.11.2018г, когато
този акт влиза в сила. Разпоредбата на чл.91 ал.4 от Наредбата урежда срокове и
начини за изпълнението му, ведно с правните последици при отклонение от
разписаното поведение за сключване на договор и плащане на цената. До този момент
следователно и на 14.06.2016г, отказът на участника, обявен на 25.05.2016г за
спечелил търга, не се санкционира със загуба на депозита на основание чл.91
ал.4 от Наредбата. Друго е основанието за задържането на депозита на участника,
спечелил търга в периода от издаването на заповедта на 25.05.2016г до влизането
й в сила на 26.11.2018г, но на него Кмета на общината не се е позовал – чл.92
ал.2 от Наредбата. Депозитите на участниците, които не са обявени за спечелили
търга и не са упражнили правото си на жалба в срок, се освобождават не по-късно
от 7-дни след изтичане на срока за обжалване, освен депозита на обявения за
спечелил търга, който се задържа като гаранция за изпълнение на възникналото,
но не влязло в сила задължение за плащане на цената. На тази норма Кмета на
общината не се позовава и в настоящото исково производство, поради което съдът
е посочва само за яснота.
По
искането от 14.06.2016г за връщане на депозита, и въпреки, че към 28.12.2016г
не е изтекъл срокът по чл.91 ал.4 от Наредбата, с чието изтичане се свързва
правната последица по оставане на депозита в полза на общината, Кмета издава
Заповед № 2073/28.12.2016г, с която нарежда задържане на депозита като се
обосновава с влизане в сила на Заповед №782/25.05.2016г, изтичане на 14-дневния
срок за плащане на цената и сключване на договор, в който ищецът не се е явил. Заповедта
е обжалвана и по жалбата е образувано адм.д.№58/17г по описа на АС Стара
Загора. Заповед №2073/28.12.2016г е оттеглена изрично на 02.06.2017г, поради
което производството по адм.д.№58/17г по описа на АС Стара Загора е прекратено
с Определение № 197/06.07.2017г, влязло в сила на 26.07.2017г. Заповед
№2073/28.12.2016г на Кмета на общината е постановена при липса на фактическо
основание, имащо признаците по чл.91 ал.4 от Наредбата, поради което е
материално незаконосъобразна – правото на общината да придобие сумата на
депозита, поради неизпълнение в 14-дневен срок на задължението за сключване на
договор срещу заплащане на цената, не е съществувало нито на 14.06.2016г,
когато е заявено искането за връщане на депозита, нито към 28.12.2016г., защото
Заповед №782/25.05.2016г за обявяване на ищеца за спечелил търга е влязла в
сила едва на 26.11.2018г.
С оттеглянето на Заповед №2073/28.12.2016г
за задържане на депозита, извършено на 02.06.2017г и по аргумент от чл.156 ал.3
от АПК се постига същия правния ефект на отмяната му, а именно отпада основанието
за неговото издаване, след като същите факти не могат да послужат отново за
възникване на административно правоотношение със същото съдържание. Съгласно
чл.156 ал.3 от АПК оттегления акт не може да бъде издаден повторно въз основа
на същите факти и нарушаването на това условие води до незаконосъобразност на
последващото волеизявление. Следователно посоченото фактическо основание в
оттеглен административен акт се преклудира с изявлението за неговото оттегляне,
независимо дали фактите са съществували
към датата на издаването му или, както е в настоящия случай, сбъдват се едва
след 26.11.2018г. Поради правните последици на оттеглянето с разпоредбата на чл.
204 ал.3 от АПК е предвидено констатиране на незаконосъобразността на
оттегления акт от съда по обезщетението, в мотивите към съдебното решение,
която е елемент от състава на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. В случай, че оттегленото разпореждане е законосъобразно, последвалата след
издаването му промяна в положението на неговия адресат не може да се
квалифицира правно като вреда, независимо от отпадане на основанието за нейното
настъпване. В настоящия случай разпореденото разместване на имуществени блага е
незаконосъобразно, поради което и настъпилата промяна в положението на ищеца е
вреда- загуба на сумата на депозита. Тази загуба е настъпила като и пряк и
непосредствен резултат от Заповед №2073 след 28.12.2016, на Кмета за задържане
сумата на депозита, а след 02.06.2017г, когато е оттеглено същото разпореждането
за оставане на сумата в полза на общината, ответникът е изпаднал в забава, тъй
като не е възстановил положението, което е съществувало преди издаване на
незаконосъобразния административен акт.
След като Заповед №782/25.05.2016г за
обявяване на ищеца като участник, спечелил търга влиза в сила на 26.11.2018г, Кмета
издава повторно, вече оттеглената на 02.06.2017г заповед №2073/28.12.2016г, а
именно със Заповед №2030/14.12.2018г разпорежда задържане на депозита в полза
на общината като се мотивира със същите факти – влизане в сила на заповед
№782/25.05.2016г и изтичане на срока за сключване на договора в съчетание с
неявяване на ищеца, което е фингирано в чл.91 ал.4 от Наредбата като отказ,
имащ за последица загубване на сумата на депозита и придобиването й от
общината. На тези факти Кмета се е позовал в оттеглената заповед, поради което
заповед №2030/14.12.2018г е отменена като постановена в нарушение на чл.156
ал.3 от АПК с Решение № 13968/11.11.2020г по адм.д.№1259/20г по описа на ВАС на
РБ, в което е указано още и, че Кмета не е съобразил момента на заявяване на
отказ да се сключи договор с искане за възстановяване на депозита –
14.06.2016г, когато все още не е възникнала възможността по чл.91 ал.4 от Наредбата.
Кмета издава отново оттегления акт с постановяване на Заповед
№2126/16.12.2020г, основавайки се на същите факти – влизане в сила на Заповед
№782/25.05.2016г, изтичане на 14-дневния срок след 26.11.2018г за сключване на
договор и разпорежда оставане на депозита в полза на общината. Заповед
№2126/16.12.2020г е отменена по жалба на ищеца с Решение №252/23.06.2021г по
адм.д.№10/21г по описа на АС Стара Загора, оставено в сила с Решение
№11240/005.11.2021г по адм.д.№9248/21г по описа на ВАС на РБ, в мотивите към
което е обяснено съдържанието на конститутивното действие на отмяната на индивидуалния
административен акт- отпада с обратна сила основанието за настъпване на
правните последици. Създаденото с административния акт правоотношение се
унищожава от момента на възникването му, поради което административния орган
дължи привеждане на фактическото спрямо правното. Унищожаването на
правоотношението е правната промяна, която настъпва с отмяната на акта, по силата
на съдебното решение, в което се състои и конститутивното му действие. След
като не съществува правоотношение, по силата на което адресата на акта да дължи
сумата като обезщетение за неизпълнено задължение за сключване на договора, то органът няма основание да продължи
неговото задържане. Ето защо и в ТР №3/2004г на ВКС е указано, че ответника по
иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изпада в забава от момента, в който
бъде унищожено с обратна сила основанието за настъпване на правните последици, поради
което тяхното сбъдване от датата на издаване на акта до отмяната му се
квалифицира правно като вреди, но след като бъде установен обективния признак
по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ – незаконосъобразност на административната дейност. Аналогично
е разрешението, когато вредите са настъпили от оттеглен акт, поради посочения
по-горе правен ефект на изявлението за оттегляне на властническото
разпореждане.
Това са фактите и свързаните с тях правни
последици: искане за връщане на платен депозит, подадено на 14.06.2016г след
издаване на заповедта за обявяване на ищеца като участник, спечелил търга на
25.05.2016г, но преди тя да влезе в сила на 26.11.2018г, след който момент тече
срока по чл.91 ал.4 от Наредбата, с изтичане на който и не изпълнение на
задължението за плащане на цената, обявения за купувач загубва сумата депозита,
която остава в полза на общината / имуществено разместване на право на
собственост върху парични средства/. Издаване
на Заповед №2073/28.12.2016г, с която Кмета на общината нарежда задържане на
депозита в полза на общината на не сбъднало се към тази дата основание по чл.91
ал.4 от Наредбата, по подаденото на 14.06.2016г искане за неговото
възстановяване. Оттегляне на Заповед 02073/28.12.2016г, заявено на 02.06.2017г
в хода на обжалването й по съдебен ред, довело до прекратяване на съдебното
производство и до преклудиране на фактическото основание за възникване на
правото на общината, депозита да остане в нейна полза. Повторно издаване на
оттегления акт с две заповеди от 14.12.2018г и 16.12.2020г, отменени със
съдебни решения като постановени в нарушение на забраната по чл.156 ал.3 от АПК,
които не са довели до настъпване на различни от вече сбъднали се последици от
издаване на първата Заповед №2073/28.12.2016г за задържане на депозита, които
не са отстранени след нейното оттегляне на 02.06.2017г и до приключване на
устните състезания по делото.
С първия ищецът претендира присъждане
на обезщетение в размер на 139 560лв, представляващи загуба на сумата на
депозита, причинена пряко и непосредствено от неизпълнение на задължение за
фактическо действие, възникнало за Кмета
на общината на 05.11.2021г, по силата на съдебното решение за отмяна на
последната заповед за задържане на депозита. Установява се от фактите и техните
правни последици, че вредите – загуба на сумата от 139 560лв са пряка и
непосредствена последица от издаване на 28.12.2016г на първата
незаконосъобразна заповед за задържане на депозита в полза на общината, която е
оттеглена на 02.06.2017г. Фактическото действие по задържане на депозита е в
изпълнение на незаконосъобразния акт от 28.12.2016г и неговото продължаване към
датата на исковата молба и приключване на устните състезание сочи на основание за
осъждане на органа да възстанови загубите в размер на 139 560лв, ведно с
обезщетение в размер на законната лихва така наречените мораторни лихви,
изтекли от момента на забавата до датата на исковата молба, които не се
присъждат служебно, а за период и в размер посочен от ищеца. Диспозитивното
начало на исковия процес, отрича възможността съдът да подмени фактите,
посочени като основание за предявяване на имуществения иск, и вместо на
основание незаконосъобразно бездействие да осъди ответника да заплати
обезщетение за загубата, причинена от незаконосъобразен административен акт.
Втория иск за присъждане на обезщетение за пропуснати
ползи по чл.1 ал.1 вр. с чл.4 от ЗОДОВ, причинени от оттеглената и
незаконосъобразна заповед №2073/28.12.2016г, и от продължилото във времето
нейно повторно издаване с отменените заповед №2030/14.12.2016г и заповед
№2126/16.12.2020г, е частично основателен. Предявено е искане за обезщетяване
на пропуснати ползи в размер на 68 777лв за времето от 28.12.2016г до
18.02.2022г, изчислено по правилата на чл.86 ЗЗД, върху сумата от
139 560лв, която незаконосъобразно е задържана от 28.12.2016г. Съгласно
чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за всички имуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна
дейност. Имуществените вреди са два вида – загуби, засягащи негативния интерес
/ правото да не се променя положението на субекта/ и пропуснати ползи –
отнемане на сигурната възможност за увеличаване на имуществото /засягане на
позитивния интерес/. Следователно пропуснатите ползи, причинени от издадени незаконосъобразни
актове са предмет на имущественото обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, като в
случай на незаконосъобразно задържани, отнети, събрани парични суми,
пропуснатите ползи от невъзможността на ищеца да си служи с тях са в размер на
законната лихва по аргумент от чл.86 от ЗЗД. Общината дължи обезщетение за
пропуснати ползи, причинени от незаконно задържаната в изпълнение на Заповед
№2073/28.12.2016г парична сума от 139 560лв., но най-ранния момент на
забава е датата на нейното оттегляне -02.06.2017г. Датата на издаване на
административния акт, независимо от
това, че е дата към която се установява неговата незаконосъобразност, не е
начален момент на възникване на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно
ТР №3/2004г на ВКС. Ответника е в забава от момента на завършване на
фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, който се свързва с отмяната на
незаконосъобразния акт, унищожаваща основанието за неговото издаване, с
оттеглянето му, имащо аналогичен правен ефект, с прекратяване на
незаконосъобразното действие, с извършване на дължимото действие, когато се
касае за незаконосъобразно бездействие.
Лишаването на ищеца от възможността да
полза паричните си средства след 02.06.2017г, задържани на отпаднало и
незаконосъобразно разпореждане от
28.12.2016г, причинява пропуснати ползи
в размер на законната лихва, изчислен посредством калкулатор на НАП върху задържаната
и собствена на ищеца сума от 139 560лв, за времето от 02.06.2017г до
18.02.2022г, равен на 66 800лв.
При този изход от спора на ищеца се дължат
заплатените държавни такси в размер на 30лв изцяло. Възнаграждение за един
адвокат се дължи съразмерно на уважената част от втората искова претенция и не
се дължи за отхвърления, обективно съединен иск. Това налага сумата от 9 500лв, уговорена общо върху сбора на
сумите по исковите претенции да бъде разделена, за да се определи адвокатско
възнаграждение, съразмерно и само за уважената претенция по втория иск, което е
равно на 1493.80лв. На ответника се
дължи възнаграждение за юрисконсулт, поради частично отхвърляне на втората
искова претенция, но в размер, определен по правилата на чл.37 от ЗПП вр. с
чл.24 от Наредбата за правната помощ – не повече от 360лв, но се присъжда
поискания от 300лв. Възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300лв за първия изцяло
отхвърлен иск не се дължи на ответника – аргумент от чл.10 ал.1 от ЗОДОВ.
Мотивиран от изложеното, Административен
съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.К. ЕГН **********
*** иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за загуба в
размер на 139 560лв, причинена от незаконосъобразно фактическо бездействие
на Кмета за възстановяване на депозит в размер на 139 560лв, ведно с мораторна
лихва в размер на 4070.83лв, за периода
от 06.11.2021г до 18.02.2022г, както и законната лихва върху главницата от
датата 18.02.2022г до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община Казанлък на основание чл.1
ал.1 от ЗОДОВ да заплати на А.И.К. ЕГН ********** сумата от 66 800лв / шестдесет и шест хиляди и
осемстотин/, представляваща обезщетение за пропуснати ползи за времето от
02.06.2017г до 18.02.2022, причинени от оттеглена Заповед №2073/28.12.2016г на
Кмета на община Казанлък за задържане на депозит в размер на 139 560лв в
полза на община Казанлък., ведно със законната лихва върху сумата от
66 800лв от датата на предявяване на исковата молба 18.02.2022г до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.К. ЕГН ********** *** иск
с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
пропуснати ползи, за
разликата над 66
800лв / шестдесет и шест хиляди и осемстотин/
до пълния предявен размер от 68 777лв., и за времето от 28.12.2016г до 02.06.2017г.
ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на А.И.К.
ЕГН ********** сумата от 1493.80лв
/хиляда четиристотин деветдесет и три и осемдесет/, представляваща
възнаграждение за един адвокат и сумата от 30лв,/тридесет/, платени държавни
такси по делото.
ОСЪЖДА
А.И.К. ЕГН********** *** сумата от 300лв/триста/, представляваща възнаграждение
за юрисконсулт.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: