РЕШЕНИЕ
№......
09.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав
в публично съдебно заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КИРИЛОВ
При участието на секретаря Захаринка
Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 1180, по описа
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от К.Н.Я., с ЕГН ********** против Наказателно постановление №19-0938-001070/08.03.2019
г. на Началник група към ОД на МВР-Плевен сектор „ПП“ – Плевен, упълномощен със
Заповед №8121з-515/14.05.2018г., с което на жалбоподателя Я. са наложени
административни наказания на основание чл. 53 от ЗАНН, както следва: на
основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - глоба в размер на 200
лева, за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 /един/ месец, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП.
Недоволен
от издаденото Наказателно постановление останал жалбоподателят, който го
обжалва в срок. В жалбата се иска да бъде отменено НП.
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с адв. Ф.П.от
АК-Плевен.
Ответната страна Областна дирекция на МВР-
гр.Плевен, редовно призован, представител не се явява.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
но не на посочените в нея основания.
Съдът, като прецени доказателствата поотделно
и в съвкупност намира за установено следното:
На 28.02.2019г. около 13.30 часа в гр.
Плевен, ул. „***“, паркинг до магазин „***“, като водач, управлява лек
автомобил „Фиат Палио“, с рег.№***, като предприема маневра за паркиране между
два автомобила, като при заобикаляне на единия паркирал автомобил „БМВ 320Д“ с
рег. № ***, не оставя достатъчно странично разстояние от него като го удря и
предизвиква ПТП с минимални материални щети по автомобилите. Напуска
местопроизшествието премествайки автомобила на същия паркинг, но на около 30м.
от местопроизшествието и продължава пеш. Водача е установен и извикан на място
чрез телефона на собственика на автомобила. Нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП
и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“В“ от ЗДвП.
Констатациите в АУАН
се потвърждават от показанията на разпитаните свидетели М.С.М. негов актосъставител
и Д.Л.Д. – свидетел по акта, по един несъмнен и категоричен начин.
Като обективно верни се възприеха свидетелските
показания, които са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се, правдиво звучащи.
От показанията на свидетелите М.М. и Д.Д., се установява,
че след получен сигнал за настъпило ПТП на паркинга на магазин „***“, намиращ
се на ул. „***“. Между два автомобила, като единият е напуснал ПТП.
Полицейските служители посетили мястото на ПТП.
Свидетелите М.М. и Д.Д. не са присъствали при извършване на
нарушението, не са очевидци и не разполагат с преки впечатления за
обстоятелствата, при което е било извършено и за неговия автор.
Актът е съставен при
спазване изискванията на ЗАНН. Не са допуснати нарушения, като по безспорен и
категоричен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина, поради което по никакъв начин не са нарушени
правата на последния. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, предявен
му е срещу подпис, като е дадена и възможност за възражения, каквито не са
направени.
Въз основа на така съставения АУАН било
издадено обжалваното понастоящем наказателното постановление №19-0938-001070/08.03.2019
г. на Началник група към ОД на МВР-Плевен сектор „Пътна полиция“ – Плевен, с
което на жалбоподателя К.Н.Я. са наложени административни наказания, както
следва: на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП - глоба в
размер на 200 лева, за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“
от ЗДвП, за това че на 28.02.2019 г. в 13:30 часа в гр. Плевен, ул.“***“
паркинг до магазин „***“, като водач управлява лек автомобил „Фиат Палио“ с
рег.№***, като предприема маневра за паркиране между два автомобила, като при
заобикаляне на единия паркирал автомобил „БМВ 320Д“ с рег. № ***, не оставя
достатъчно странично разстояние от него като го удря и предизвиква ПТП с
минимални материални щети по автомобилите. Напуска местопроизшествието
премествайки автомобила на същия паркинг, но на около 30м. от местопроизшествието
и продължава пеш. Водачът е установен и извикан на място чрез телефона на
собственика на автомобила.
Административно-наказващият орган е
санкционирал жалбоподателя Асенов, за това че:
1/ Предприемайки маневра, създава опасност за
участниците в движението, без да се съобразява с тях ПТП, с което виновно е
нарушил чл.25, ал.1 от ЗДвП.
2/ При наличие на разногласия относно
обстоятелствата за ПТП го напуска. Не уведомява службата за контрол, както и не
изпълнява указанията й, с което виновно е нарушил чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие са
представени писмени доказателства, а именно: АУАН Серия АА №189015/28.02.2019г.;
съпроводително писмо, Протокол за ПТП №1697420, справка за нарушител/водач;
копие на Заповед №8121з-515/14.05.2018г., както и заверено копие на платежно
нареждане за кредитен превод и дебитно авизо, относно заплащане на причинената
щета.
При така изяснената фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
При производството от административно-наказателен
характер задължение на съда е да следи служебно дали съставеният акт съдържа
императивно предвидените в закона реквизити, дали НП е издадено при спазване на
разпоредбите за съдържание и законови реквизити и съществува ли съответствие
между АУАН и НП и когато установи, че са
допуснати съществени процесуални нарушения, НП следва да бъде отменено изцяло
като незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
Наказателното постановление следва да съдържа описание на нарушението, дата и
място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават.
В тази връзка съдът намира, че жалбоподателят Я. е
извършил нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП. В качеството му на водач на лек автомобил
„Фиат Палио“, при предприемане на маневра, изрично посочена в АУАН – паркиране
между два автомобила, като при заобикаляне на единия паркирал автомобил, не
оставя достатъчно разстояние от него, като го удря и предизвиква ПТП. Резултатът
от деянието не е съставомерен признак на нарушението по чл.25, ал.1 ЗДвП, тъй
като законът изисква с деянието си от обективна и субективна страна водачът
преди маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност, а не изисква да е
причинена вреда. Такава вреда реално е настъпила в случая, което може да се
цени само като отегчаващо вината обстоятелство.
Извършвайки дължимата служебна проверка за
законосъобразност на НП, съобразно правомощията си в настоящото контролно
производство, съдът счита, че атакувания акт следва да се отмени, тъй като е
допуснато процесуално нарушение при посочване на санкционната норма – чл. 179,
ал.2, вр.179, ал.1, т. 5 от ЗДвП. Алинея 2 на чл.179 от ЗДвП визира наказване
за водач, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция
или нарушение по ал.1 причини ПТП. В разпоредбата на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП
са отразени няколко различни хипотези на нарушения – не спазва предписанието на
пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране,
правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне,
ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. В наказателното
постановление не е посочена конкретно някоя от изброените хипотези. Не би могло
да се приеме, че извършвайки нарушението по чл. 25, ал.1 от ЗДвП жалбоподателят
Я. е нарушил ал.2 или т.5 на ал.1 от чл.179 от ЗДвП. В АУАН и в НП са описани
различни негови действия, а именно предприемане на маневра в нарушение изискванията
по чл. 25, ал.1 от ЗДвП. Описаното противоречие между сочената като нарушена разпоредба
и санкционната такава води до незаконосъобразност на НП, доколкото се засяга
правото на защита на жалбоподателя, защото той не знае за какво точно е
наказан.
По
отношение на наложените наказания на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и
за нарушение на чл. 123,ал. 1,т. 3, б.“в“ от ЗДвП:
Съгласно чл. 123, ал. 1, т.3, б. „в“ от ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени
вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи
на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания. От обективна страна съставът на нарушението изисква причиняване на
пътно-транспортно произшествие, като съгласно §6, т.30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, тоест от цитираното събитие следва да са настъпили
смърт, телесни увреди или материални щети.
За съставомерността на изпълнителното
деяние на нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП е необходимо да е
настъпило ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, произшествието да
е възприето от участниците в същото, и между тях да няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Изброените предпоставки
следва да бъдат налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Безспорно жалбоподателят е притежавал качеството на водач на пътно превозно
средство по смисъла на §6, т.25 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП. Същият е бил участник в ПТП в резултат на което
са били причинени само имуществени вреди. Тези обстоятелства са описани от
актосъставителя и наказващия орган при описание на нарушението на
горецитираната разпоредба. Не е отразено обаче последния от елементите, които
са от значение за съставомерността на деянието като административно нарушение на
чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП, а именно липсата на съгласие между
участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него. В
обстоятелствената част на акта, и в тази на НП е описано единствено, че
жалбоподателя е напуснал местопроизшествието премествайки автомобила си на
същия паркинг, но на около 30м. от местопроизшествието и продължава пеш. Налице
е несъответствие между описанието в обстоятелствената част на НП и посочената
за нарушена правна норма, което представлява съществено процесуално нарушение,
обосноваващо отмяната на обжалвания акт в тази му част, въпреки обективното
наличие на нарушение, досежно задълженията като участник в ПТП.
В конкретният случай обаче не би могло да се приеме,
че евентуално нарушение на цитираната норма от жалбоподателя е извършено
умишлено.
Видно от представените в съдебно заседание писмени
доказателства, а именно - заверено копие на платежно нареждане за кредитен
превод и дебитно авизо, че причинената щета е заплатена.
Наложеното наказание, както в частта за глобата, така
и в частта за лишаването от право за управление на МПС за извършеното нарушение
на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП не отговаря на тежестта на нарушението.
При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Видно от описаната
фактическа обстановка се касае за ПТП с незначителни имуществени вреди, които
жалбоподателя е заплатил, станало при съвсем ниска скорост, на паркинг без да са
застрашени други участници в движението.
На следващо място следва да се отбележи,
че наказващият орган дори формално не е посочил, респективно не е обсъдил
изобщо възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН, в каквато насока са и част
от възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя. При извършване
на преценка дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е
длъжен да приложи правилно закона, като разграничи “маловажните” случаи на административно
нарушение, от нарушенията обхванати от чл.6 от ЗАНН, съобразно с относимите към
конкретният случай смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В случаите,
когато деянието представлява маловажен случай на административно нарушение,
наказващият орган, следва да приложи чл.28 от ЗАНН. Като не е приложил
посочената норма административно-наказващият орган е нарушил материалния закон
и е издал незаконосъобразно НП. Това е така, съгласно ТР №1/12.12.2007г. на ВКС
по н.д. №1/2007г., ОСНК. Според цитираната
съдебна практика когато деянието представлява маловажен случай на
административно нарушение, административно-наказващия орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН, като преценката за
“маловажност на случая” подлежи на
съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка на законосъобразността
на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че са налице
предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие с материалния
закон. С оглед посоченото по-горе съдът приема, че не съществува реална
възможност за проверка на извършената от наказващият орган преценка за
маловажност на извършеното нарушение на правилата за движение, доколкото липсва
изобщо произнасяне на наказващият орган, което от своя страна води до
процесуално основание за отмяна на НП. В този смисъл липсата на такава оценка,
означава липса на мотиви в тази част на наказателното постановление, което
пряко засяга правото на защита на жалбоподателя и води до неговата отмяна.
С оглед изложеното съдът намира, че на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Наказателно постановление №19-0938-001070/08.03.2019
г. на Началник група към ОД на МВР-Плевен сектор „ПП“ – Плевен, упълномощен със
Заповед №8121з-515/14.05.2018г., с което на жалбоподателя Я. са наложени
административни наказания, както следва: на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 25, ал. 1
от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП, следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №19-0938-001070/08.03.2019
г. на Началник група към ОД на МВР-Плевен сектор „ПП“ – Плевен, упълномощен със
Заповед №8121з-515/14.05.2018г., с което на жалбоподателя К.Н.Я. са наложени
административни наказания на основание чл.53 от ЗАНН, както следва: на
основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - глоба в размер на
200 лева, за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 /един/ месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр.Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: