РЕШЕНИЕ
№869/26.4.2021г. гр. Пловдив 26.04.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2468 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 – 178 от АПК, във връзка
с чл. 215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Д.Г.В., ЕГН ********** против
Заповед № 604 от 08.07.2019г. на кмета на община Родопи, с която на основание
чл.225а, ал.1 от ЗУТ е разпоредено премахването на
незаконен строеж “Постройка на допълващо застрояване-беседка”, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор №****,
местност “Корията”, по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР)
на с. С., община Родопи, област Пловдив, без административен адрес.
Жалбоподателя оспорва заповедта като нищожна и
незаконосъобразна. Прави възражения за допуснати в хода на административното
производство процесуални нарушения. Твърди, че постройката неправилно е
определена като допълващо застрояване и същата е по-скоро съоръжение за
благоустрояване или градински елемент, който не пречи на никого. Позовава се на
принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски.
Ответникът – кмет на община Родопи, чрез адвокат Н.,
оспорва жалбата. Поддържа се, че производството е проведено законосъобразно. Твърди,че
се касае за строеж в земеделска земя,който е недопустим и не са налице
предпоставки за определяне на строежа като търпим. Представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски.
Административен съд Пловдив,
като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено средното:
По допустимостта:
Жалбата
е депозирана до съда чрез общинската администрация на 31.07.2019г. Оспорената
заповедта е връчена на 22.07.2019г.,видно от приложеното известие за доставяне,
което е в рамките на 14-дневния срок за обжалване.
Жалбоподателят,в
качеството си на възложител и собственик на строежа, е заинтересовано по
смисъла на чл.225а,ал.2 от ЗУТ лице и разполага с право на жалба.
Ето
защо жалбата се
явява ДОПУСТИМА.
По същество:
Административното производство е
започнало с проверка, обективирана
с констативен акт
№ 9/08.02.2019г., с който е установено, че в западната част на ПИ с идентификатор №****, образуван
от разделянето на ПИ ***, който е бил образуван от обединението на ПИ ***, ПИ ***,
ПИ *** и ПИ ***, е изградена едноетажна постройка на допълващо
застрояване-беседка с многоъгълна форма. Изградени са ограждащи стени от каменна зидария с
циментова шапка с височина от 0.80м. до 1,20м.. Над тях беседката е изградена с
дървени колони и покрив с дървена конструкция,покрита с ондулин
и частично с маскировъчна мрежа. Беседката е осмоъгълна,като дължината на едно
рамо е около 2,50м. ЗП е около 30 кв.м.
със средна височина около 2м.
Не
се спори,че имотът е собственост на Д.Г.В., който е и извършител на строежа.
Констатирано
е, а и за това също не се спори,че няма строителни книжа.
Съставена
е окомерна скица на строежа.
Прието
е,че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал.1 от ЗУТ.
Актът
е връчен на жалбоподателя на 27.02.2019г., видно от направеното отбелязване.
Срещу
констативния акт е депозирано Възражение вх. № 9424-108#29/05.03.2019г.
и са представени документи за собственост,ведно с три декларации за годината на
извършване на строителството.
На 27.06.2019г. е изготвено
становище с № 9424-108#40 от началник на Отдел “ИПС“ в община Родопи, според
което строежът е извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение
за строеж и не е допустим нито по действащите разпоредби,нито по разпоредбите
по време на изграждането му. Изложени са мотиви за приложимата уредба от 1973г.
до настоящия момент.
Въз
основа на това е издадена и оспорваната заповед.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл.225а ал.1 от ЗУТ, Кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни
строежи от четвърта до шеста категория. Не се спори, че процесният
строеж, така както е описан е шеста категория. Спори се дали изобщо е налице
строеж. В този смисъл,възраженията за нищожност са неоснователни.
Спори се относно описанието на строежа и
относно наличието на статут на търпимост, но това не касае въпроса за
компетентността на издателя на акта, а съответствието с материалния закон .
Административния
акт е съставен в писмена форма, в която е обективирана
изискваната съобразно правилото на чл. 59, ал.2 от АПК информация.
Властническото волеизявление е мотивирано, посредством посочване на конкретно
установени факти, които са съотнесени към конкретни
материални и процесуални норми.
Процесната
заповед за премахване на строежа е издадена въз основа на надлежно извършена
проверка на място, след обсъждане на установените от длъжностните лица факти. Не
се опровергава факта на извършване на проверката,противно на твърденията на
жалбоподателя. Наличието на предходни производство и предходни проверки не е
пречка за провеждането на ново производство по установяване на незаконно
строителство. В този смисъл изложените възражения,включително и тези пред
административния орган, са неоснователни.
Съобразено
е и правото на участие и защита в административната процедура. В хода на
административното производство е дадена възможност за възражения, които са
разгледани от административния орган.
С
оглед на това съдът приема, че не са налице процесуални нарушения в хода на
производството по издаване на оспорваната заповед, които да представляват
основание за отмяна на оспорвания акт.
Относно вида на строежа се установява, че няма
разминаване между описаните в констативния акт и в заповедта размери на строежа
и действителното фактическо положение. В заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-техническа експертиза,което съдът кредитира като
компетентно изготвено и неоспорено от страните, точно и ясно е описано
местоположението и вида на постройката. Огледът на вещото лице е правен много
преди изготвяне на експертизата по настоящото дело,но това не намалява доказателствената стойност на констатациите на експерта.
Така, видно от заключението е,че се касае са осмоъгълна постройка със ЗП
27,50кв.м. и височини 1,80м., 2,00м., било 3,35м. Размерите на пет от осемте
страни са 2,50м.,а поради неточности при изпълнението три от страните са по
2,30м. При основата беседката е изпълнена с ограждаща каменна зидария с
дебелина 45см. и височина 1,15см. Беседката е изпълнена от дървена конструкция.
От вътрешната страна до каменната зидария са монтирани 8 броя дървени колони с
диаметър 10см. и върху тях по наклоните на осмоъгълния покрив са монтирани
дървени греди. Направени са стрехи от по 80см. Описанието на постройката в
заповедта отговаря на констатациите на вещото лице относно размери,височини и
материали на изпълнение. То е такова,че същата следва да се квалифицира като
строеж по смисъла на §5,т.38 от ДР на ЗУТ,а не като градински елемент.
Няма спор между страните и не се твърди от
страна на жалбоподателя, че за строежа не са налице издадени разрешение за
строеж и строителни книжа, както и да има започнало и неприключило производство
по реда на § 16 ПР на ЗУТ или подадено заявление за узаконяване по реда на §
127, ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ (обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г.),
т.е., безспорен между страните е фактът, че се касае за незаконен строеж.
С
оглед твърденията на самия жалбоподател и възприетото в мотивите на
административния орган, съдът приема,че не е налице спор и относно момента на
построяване на постройката, тъй като общинската администрация е възприела
възможната теза, че същата е изградена към 1987г.,видно от становището на
началник отдел «ИПС», и е разгледала и действащите към онзи момент разпоредби с
оглед изследване на въпроса за допустимостта на строежа, а от тук и за неговата
търпимост. Въпреки това, следва да се отбележи, че освен представените
декларации,няма нито едно доказателство,на базата на което да се приеме,че
постройката е съществувала в периода преди 2006г.,когато жалбоподателят е
придобил поземления имот. Всъщност, постройката за първи път се появява като
такава в геодезическото заснемане от 2016г. Независимо
от това възможността за установяване статут на търпимост ще се изследва именно за
минало време.
От значение всъщност тук се явява статутът на самия
поземлен имот. По отношение на поземления имот се установява, че същият е образуван
от разделянето на имот № *** по картата на възстановената собственост. Този
имот № *** е бил с площ от 11,131дка,като до образуването му се стига след
обединяването на имоти № ***, № ***, № *** и № ***,всички собственост на
жалбоподателя,придобити последователно през 2006г. и 2009г.,видно от
представените по делото нотариални актове и договор за продажба на имот частна
общинска собственост. Процесната постройка не се
намира в имота продаден на жалбоподателя от общината, нито е описана в някой от
нотариалните актове. Със сигурност същата не представлява „Сграда-склад с площ
от 100кв.м.“, нито е сградата отразена в КВС като „Хижа“.
Преди одобряването на КК през 2017г. посочените имоти №
***, № *** и № *** са вписани с начин на трайно ползване „Изоставени трайни
насаждения“. След това обединилия ги заедно с общинския имот № *** имот № *** е
вписан като „нива“. При одобряването на КК през 2017г. ПИ **** и ПИ ***също са
вписани с начин на трайно ползване „нива“. Предназначението на земята не е
променяно. С решение № 292 от 27.05.2015г. на общински съвет „Родопи“ е било
допуснато изработване на ПУП-ПРЗ и ПП, но процедура не е проведена и няма
одобрен ПУП. Следователно, допустимостта на нареденото за премахване
строителство, в контекста на въпроса за търпимостта на постройката, следва да
се разглежда от гледна точка на възможното строителство в земеделска земя.
Ако се приеме, че постройката е
съществувала към и преди 1987г., както се твърди от жалбоподателя,
историческият прочит на уредбата показва, че строителство от вида на процесното е било недопустимо. Така, според чл. 108,
ал.7 от ППЗТСУ в редакция от 1975 г., се допуска в местата, предоставени за
земеделско ползване при условията и реда на действуващите
специални разпоредби да се разрешава строеж на малки икономични постройки за
сезонно ползване със застроена площ до 20 кв. м и височина 3 м до стряхата, при
максимален наклон на покрива до 30 градуса, без зимник, бетонни или
стоманобетонни основи и железни конструкции. Видно е, че процесната
сграда е с площ 27,500м., т.е. не е много над допустимите 20кв.м. В редакцията
от 1978г. в местата, предоставени за земеделско ползване при условията и реда на
действащите специални разпоредби, може да се разрешава строеж на малки икономични
постройки за сезонно ползване със застроена площ до 20 кв. м., като се допуска и строителство на сезонни
постройки, както и изграждане на индивидуални постройки или на общи
сгради(гардероби), в които да се предвиждат помещения за отделните стопани за съхраняване
на селскостопанския инвентар. Установи се, че процесната
постройка е беседка,но не е недопустимо да се разглежда като такава сезонна и
за съхранение на селскостопански инвентар. В редакцията от 1985г. в местата, предоставени
за земеделско ползване при условията и реда на действащите специални разпоредби
и в личните селскостопански имоти, извън регулация, може да се разрешава строеж
на едноетажни постройки за сезонно ползване със застроена площ до 35 кв.м. Така, ако постройката е съществувала преди
1987г.,а точно това се твърди от жалбоподателя, то според приложимите
разпоредби същата се явява допустим строеж.
След 1993г. приложение намират
разпоредбите на Наредба № 2 за застрояване в земеделски земи. Съгласно чл. 2 от
същата наредба, без да се изисква промяна на предназначението на земеделските
земи, в тях се разрешава строителство, свързано с ползването им, както следва: 1.
на стопански сгради, постройки и съоръжения за производство и съхранение на
растителна, растително-дървесна и животинска продукция съгласно списъка в
приложение № 1, вкл. инженерни мрежи и съоръжения, свързани с необходимото
благоустрояване на парцелите - водоснабдяване, канализация и пречистване на
отпадъчните води, електроснабдяване, енергоснабдяване, третиране на твърдите
отпадъци, мелиорации и др.; 2. на жилищни сгради за временно или постоянно
обитаване от домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, които
произвеждат селскостопанска продукция от съответните земеделски земи. В случая
постройката не е стопанска,нито жилищна, но може да се разглежда като такава за
съхранение на продукция,но ако земята се е използвала по предназначение,а това
не се установява,нито се твърди.
За времето след 1998г. и до 2012г.,
когато е приета сега действащата наредба, приложение намира НАРЕДБА № 2 от
10.04.1998 г. за застрояване в земеделските земи. Съгласно чл. 2,ал.1 от същата,
без да се изисква промяна на предназначението на земеделските земи, в тях се
разрешава застрояване, свързано с ползването им, както следва: 1. при имоти с
площ до 10 дка - на едноетажни стопански постройки със застроена площ до 35 кв.
м за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и
помещение за обитаване, които нямат траен статут и не се заплащат при
отчуждаване и комасация на земята; 2. при имоти с
площ над 10 дка: а) на стопански сгради, постройки и съоръжения за съхранение
на растителна и животинска продукция и отглеждане на животни съгласно списъка
(приложението), включително инженерни мрежи и съоръжения за благоустрояване на
имотите; б) на жилищни сгради за обитаване от домакинствата на собствениците на
земята и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска продукция от
съответните земеделски земи. За този период от време имотът, в който се е
намирала постройката е под 10 дка, тъй като обединяването в имот № *** се
случва през 2016г. Така, ако постройката е стопанска, може да е до 35кв.м.
При сега действащата НАРЕДБА № 19 от
25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на
предназначението им, според чл. 2. (1) без промяна на предназначението на
земеделските земи в тях се разрешава застрояване с обекти, свързано с
ползването им, чиито функции са съвместими с предназначението на земята, както
следва: 1. при имоти с площ до 10 дка - на едноетажни селскостопански постройки
за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение
за обитаване в тях; 2. при имоти с площ над 10 дка - на селскостопански сгради,
постройки и съоръжения за съхранение на растителна и животинска продукция и
отглеждане на животни съгласно приложението, включително инженерни мрежи и
съоръжения за благоустрояване на имотите и на помещения за обитаване от
домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат
селскостопанска продукция от съответните земеделски земи.
Тоест, за имоти с площ до 10 дка, в какъвто
е процесната сграда, изграждането на едноетажни
стопански постройки не е недопустимо, но ако застрояването да е свързано с
ползването на земята и функцията й да е съвместима с предназначението на
земята, като отглеждането на животни е неприложимо при имотите под 10 дка. За
имоти над 10дка, какъвто за известно време е бил имотът, в който се намира
постройката, строителство на помещения за стопански постройки пак е допустимо и
на такива за обитаване, но тогава тази постройка би трябвало да е единствена в
имота, а в този имот от 11,131дка, както се установява са били разположени и
други сгради – масивна жилищна сграда, масивна стопанска постройка, процесната постройка и паянтова стопанска постройка. Иначе,
като постройка за обитаване, макар и да не е част от едноетажна постройка за
съхранение на селскостопанска продукция и да не представлява помещение за
обитаване,а да е самостоятелна постройка, същата не е съвсем недопустимо
строителство.
Установява се от експертното
заключение,че процесната беседка е на повече от 3
метра разстояние от границите на поземления имот,в който се намира.
При така изложеното, съдът намира,че процесния строеж няма как да се разглежда като допустим в
контекста на приложимите в различното предполагаемо време на изграждане
разпоредби,ако те се прилагат буквално и стриктно, и няма как да се приеме по
категоричен начин че е в режим на
търпимост по смисъла на разпоредбите на §16 или §127 от ПР на ЗУТ. Но липсата на точно съвпадение на вида
постройка с някоя от допустимите хипотези на строителство в поземлен имот като процесния не е в такава степен несъвместимо и не е така
нетърпимо с приложимите разпоредби, че премахването му да не влезе в
противоречие с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Касае се за беседка във
високопланинско място, която може да служи за подслон на всеки. В случай на
планинска буря може и да е животоспасяваща. Беседката не пречи на никой, нито
разваля планинския облик на мястото, в което е изградена. Не се установява по
някакъв начин тази постройка да е несъвместима с предназначението на имота, в
който е изградена или съществуването й да е несъвместимо от гледна точка на
околната среда. Напротив, евентуалното предприемане на действия по премахването
й може да доведе до нанасяне на по-големи щети на заобикалящата я горска
растителност. В този смисъл, съдът намира, че с издаването на оспорваната
заповед са засегнати права и законни интереси на собственика на строежа в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, поради
което е нарушен принципът за съразмерност по чл.6,ал.2 от АПК.
Ето защо и на това основание заповедта следва да се
приеме за незаконосъобразна и да се отмени.
При този изход на спора, в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят претендираните
разноски, които съгласно представените доказателства са в размер на 10лв.
заплатена държавна такса и 300лв. депозит за вещо лице.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по оспорване на Д.Г.В., ЕГН ********** Заповед № 604 от 08.07.2019г. на кмета
на община Родопи, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж “Постройка на
допълващо застрояване-беседка”, находящ се в поземлен
имот (ПИ) с идентификатор №****, местност “Корията”, по кадастралната карта
(КК) и кадастралните регистри (КР) на с. С., община Родопи, област Пловдив, без
административен адрес.
ОСЪЖДА Община Родопи да заплати на Д.Г.В., ЕГН **********
сумата от 310/триста и десет/ лева разноски.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: