Р Е Ш
Е Н И Е
№ 87
Гр. Н.П., 10.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Новопазарският
районен съд, 4 състав, в публичното
заседание на шести март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТИНА
НИКОЛОВА
при секретаря Валентина Великова, като
разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 23 по описа на
НПРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2, чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ. Производството се разглежда по реда на Глава двадесет и пета от ГПК,
съгласно разпоредбата на чл. 310, т. 1 от ГПК.
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2, чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, от Р.К.С. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес: адв. Г.К. от *, срещу Районна прокуратура гр. Ш., с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул. „Съединение” № 26,
представлявано от районен прокурор С.А., с която се иска съдът да признае
уволнението на ищцата за незаконосъобразно, да я възстанови на работа и да
осъди работодателя да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е
останал без работа, както и да присъди в тежест на ответника направените от
ищеца разноски по делото. В исковата молба се твърди, че трудовото
правоотношение на ищцата с работодателя Районна прокуратура Н.П.(чийто
правоприемник е Районна прокуратура Ш.) е прекратено на правно основание, което
не отговаря на фактическата истина. Съгласно заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, то било прекратено на основание закриване на част от
предприятието. В действителност според ищцата става дума за преструктуриране на
дейността на прокуратурата, т.е. за сливане или вливане. Освен това ищцата
твърди, че са били налице и основанията за предварителна защита преди уволнение
– по реда на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ. В исковата молба се твърди, че ищцата
е страдала от заболяване, за което е имала призната от ***, което изисквало от
работодателя да поиска предварително разрешение от Инспекцията по труда. Това
изискване не било спазено, поради което моли исковете да бъдат уважени без
разглеждане на делото по същество – на основание чл. 344, ал. 3 от КТ, като
уволнението на ищцата бъде признато за незаконосъобразно, тя бъде възстановена
на работа и й се присъди обезщетение в размер на 3455 лв. за срок от 4 месеца,
представляващи времето, в което е останала без работа.
Направено е искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.
В съдебно
заседание е направено изменение на иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ,
като е поискано неговото намаляване до размера от 910,89 лв. Изрично в мотивите за
намаляване на иска се сочи, че новият размер е съобразен с направеното
възражение за прихващане, което се признава. Твърди, че, че с оглед ССчЕ на
ищцата се дължи обезщетение в размер на 2069,36 лв. за период от 2 месеца и 6
дни, в които тя е останала без работа. С прихващането на сумите за
обезщетенията по чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 222, ал. 1 от КТ, които тя трябва
да върне, остава сумата от 910,89 лв. в хода по
същество процесуалният представител на ищцата поддържа предявените искове.
Излага съображения за неспазване на Кодекса на труда при прекратяване на
трудовото правоотношение, което водело до незаконосъобразност на това действие
на работодателя. Обосновава основателността на иска за незаконосъобразно
уволнение с признанието на този иск от страна на ответника. Взема становище по
възражението за липса на пасивна процесуална легитимация на Районна прокуратура
Ш. като ответник по делото – обръща внимание, че всички дължими на ищцата суми
във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение са платени именно от ШРП
в качеството й на правоприемник на НПРП. Поддържа искането за определяне на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.
В законовия едномесечен срок е постъпил отговор от ответника по делото, в
който се
излагат аргументи за недопустимост и неоснователност на исковите претенции. На първо място се твърди, че исковете са
недопустими, тъй като Районна прокуратура Ш. не била правоприемник на Районна
прокуратура Н.П.. Обосновава се извода, че част от дейността на прокуратурата в
гр. Н.П.е прекратена и няма да се осъществява в Районна прокуратура Ш. и именно
затова РП Ш. не е надлежен ответник по делото. В случай, че съдът приеме, че РП
– Ш. е надлежен ответник се признава основателността на иска за признаване
уволнението за незаконосъобразно, тъй като не са били спазени правилата за предварителна
защита, но твърди, че поради промени в щатното разписание няма как ищцата да
бъде възстановена на работа. Отново се излагат твърдения, че това е невъзможно
поради липсата на универсално правоприемство между НПРП и ШРП, както и поради
промените във функционалните задължения на общата администрация –
финансово-стопанските дейности вече ще се изпълняват от окръжните, а не от
районните прокуратури. По тези съображения счита, че изпълняваната от ищцата
длъжност няма как да бъде възстановена при новия работодател. Оспорва и иска за
обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа като недоказан,
но в случай на уважаването му – прави възражение за прихващане между дължимото
обезщетение с обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 222 от КТ, които подлежали на връщане
при отмяна на уволнението.
В съдебно
заседание процесуалния представител на ответника аргументира
законосъобразността на извършеното уволнение. Поддържа се възражението, че
Районна прокуратура Ш. не е надлежно пасивно легитимиран да отговаря по иска,
тъй като не е правоприемник на НПРП. По съществото на иска излага аргументи за
основателност единствено на иска за признаване на уволнението за
незаконосъобразно, но не и на акцесорните искове като твърди, че тази длъжност
вече не съществува, поради което няма как служителят да бъде възстановен на
работа.
Съдът, като съобрази твърденията на
страните и представените по делото доказателства на основание чл. 235, ал. 2 и
ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа
страна:
От събраните по
делото доказателства се установява, че ищцата Р.К.С. е работила по безсрочно
трудово правоотношение на длъжността „главен счетоводител” при Районна
прокуратура Н.П.като работодател за ½ щат при 4 часов работен ден и 5 дневна
работна седмица. По този факт няма спор между страните.
На 13.12.2019
г. на ищцата е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо от КТ.
Между страните
не се спори също, че със Заповед № ** от *** г. на административния ръководител
на НПРП, считано от 01.01.2020 г. трудовото правоотношение с ищцата било
прекратено от работодателя едностранно на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. първо, във вр. с чл. 326, ал. 2 от КТ – поради съкращаване на част от
предприятието. Това действие на административния ръководител на НПРП е
предприето на базата на две ключови решения на ВСС. На първо място с решение по
т. 2, под. А.3 с решение на Пленума по протокол № 20 от 29.07.2019 г. е взето
решение за реорганизация на структурата на прокуратурата като за област Ш. са
закрити районна прокуратура Н.П.и Районна прокуратура В.П., с подт. Б.3
съдебните райони на досегашните НПРП и ВПРП са включени в района на Районна
прокуратура Ш., а с подт. В.3 за разкрити териториални поделения в гр. Н.П.и в
гр. В.П. към ШРП.
На
второ място, с решение по т. 28 от Протокол № 39 от 11.12.2019 г. на
Прокурорската колегия към ВСС е указано на административните ръководители на
съответните прокуратури, които предстои да бъдат реорганизирани в териториални
поделения да уредят трудовите правоотношения със съдебните служители по следния
начин:
-
Заетите щатни бройки за длъжности
от специализираната администрация – по реда на чл. 127, ал. 1, т. 7 от КТ;
-
Незаетите щатни бройки за
длъжности от специализираната администрация – по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. 2 от КТ;
-
Заетите ръководни длъжности и
служители от общата администрация – по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.
първо от КТ.
Изрично е
указано на административните ръководители, че следва да се прекратят трудовите
правоотношения на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо от КТ с
определени служители. За НПРП указанията са да бъдат прекратени трудовите
отношения с главен счетоводител ½ щ.бр., главен специалист АД – 1 щ.бр.
и куриер 1 щ.бр.
Цитираната
по-горе заповед на административния ръководител на НПРП е в изпълнение на това
решение на Прокурорската колегия на ВСС.
От
доказателствата по делото се установява, но и между страните няма спор по
факта, че съгласно Експертно решение № *** от заседание № *** от 26.09.2019 г.
на „* Ш.“ АД – гр. Ш. ищцата Р.К. С. към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение е имала определена ***.
От трудовото
досие се установява, а и няма спор между страните, че работодателят не е искал
предварително разрешение на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ш., да прекрати
трудовото правоотношение с ищцата.
На основание
цитираната по-горе Заповед № ** от *** г. на административния ръководител на
НПРП е разпоредено на ищцата да бъдат заплатени следните обезщетения:
-
По чл. 224, ал. 1 от КТ – за
неползван платен годишен отпуск от 22 дни – сумата в размер на 1089,22 лв.;
-
По чл. 220, ал. 1 от КТ – за
неспазено предизвестие – сумата в размер на 346, 57 лв.
Допълнително
със Заповед № ** от *** г. административния ръководител на ШРП е разпоредил на
ищцата да бъде изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 940,62
лв.
От направената
справка от електронния регистър на НАП се установява, че ищцата няма сключен
трудов договор, нито се е регистрирала като самоосигуряващо се лице.
Видно от
назначената в производството и кредитирана изцяло от съда ССчЕ размерът на
евентуално дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ следва да се изчислява
на база 940,62 лв. за един календарен месец. Дължимото обезщетение по чл. 220,
ал. 1 от КТ е в размер на 346,57 лв., от които 311,91 лв. са изплатени на
ищцата като са удържани средствата за данък общ доход. Дължимото обезщетение по
чл. 222, ал. 1 е в размер на 940,62 лв. и 846,56 лв. са изплатени на ищцата
като са удържани средствата за данък общ доход.
При така установените факти от значение за спора,
съдът приема от правна страна следното:
Предмет на
делото са три кумулативно съединени иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ – за признаване уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна, чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на незаконно уволнения работник/служител
на заеманата длъжност и чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за заплащане на обезщетение за времето, през което незаконно уволнения
работник/служител е останал без работа. От спецификата на исковете е видно, че
вторите два иска имат акцесорен характер по отношение на първия.
Основателността на първия иск е задължителна предпоставка за тяхното уважаване.
С оглед
направеното възражение на процесуалният представител на ответника за липса на
пасивна процесуална легитимация на Районна прокуратура Ш. като ответник по
делото, съдът счита за необходимо отново да разгледа този въпрос, въпреки че с
определението по чл. 312 от ГПК вече се е произнесъл по него. Мотивите са
абсолютно идентични като тези в цитираното определение. Тук ще се изложат само
допълнителни такива. На първо място, трябва да се отбележи, че не може да се
пренебрегне факта, че ШРП е изпълнила задълженията на работодателя по изплащане
на обезщетенията по чл. 222, ал. 1 от КТ, което е категорично извънсъдебно
признание за правоприемство. На второ място, трябва да се посочи, че в този
смисъл има и съдебна практика, а именно: Решение № 99 от 26.03.2013 г. на ВКС по гр. д. №
631/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б.Ц., съгласно което: „В случаите,
когато се закрива дадено държавно учреждение и негови функции и дейности,
активи и пасиви, и права и задължения преминават към друго - съществуващо или
новообразувано държавно учреждение, е налице правоприемство на страната на
работодателя съгласно императивната разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ,
по силата на която съществуващото или новообразуваното държавно учреждение -
правоприемник, става страна -работодател по заварените трудови правоотношения
със закритото държавно учреждение - на мястото на последното.“. По тази причина
безспорно Районна прокуратура Ш. е правоприемник на Районна прокуратура Н.П.Предвид
наведените в исковата молба твърдения за нарушение на чл. 333, ал. 1 от КТ –
уволнение на работник, който се ползва с предварителна защита, без да е взето
предварително разрешение от ИТ, съдът е длъжен да разгледа първо този въпрос.
По съществото си чл. 333, ал. 1 от КТ предвижда, че в определени случаи, а
именно – при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2,
т. 3, т. 5 и т. 11, както и при чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, работодателят може
да уволни работник само с предварително разрешение на Д „ИТ“, когато работника
попада в определена категория. Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо от КТ – поради съкращаване на
част от предприятието. Чл. 333, ла. 2, т. 2 от КТ включва сред категорията на работниците/служителите,
на които законодателят е предоставил такава предварителна защита, тези, които
са трудоустроени. Категорична е съдебната практиката, че сред трудоустроените
работници се включват и тези, които с решение на ТЕЛК им е признат определен
процент намалена трудоспособност и са определени противопоказания на труд.
Такива работници не са били трудоустроени по причина, че осъществяваната от тях
към момента работа не противоречи на посочените в експертното решение на ТЕЛК
противопоказания.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установи, че ищцата има ***.
Тук следва да
се отбележи, че по делото се установи, че работодателят е знаел за ЕР на ТЕЛК. Дори
и да не знаеше обаче, това нямаше да го освободи от отговорност. След
иницииране на процедура по уволнение, работодателят е бил длъжен да поиска от
работника декларация дали има намалена работоспособност или дали страда от
някое от заболяванията по НАРЕДБА № 5 от 20.02.1987 г. Единствено умишленото
въвеждане на работодателя в заблуждение от страна на работника, освобождава първия
от отговорност при неспазване на чл. 333, ал. 1 от КТ.
Предвид тези
изводи, настоящият съдебен състав намира, че уволнението следва бъде признато
за незаконно и отменено без да се разглежда по същество въпросът дали при
прекратяване на трудовото правоотношение са нарушения, довели до накърняване
правата на работника или служителя.
Въпреки това
обаче следва да се отбележи, че възраженията за неправилна квалификация на
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение се споделят изцяло от
съдебния състав. Отново според цитираното по-горе решение на ВКС в случаите,
когато се закрива едно държавно учреждение и неговите функции се поемат от
друго такова, то е налице правоприемство и отношенията с работниците се уреждат
на основание чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ. Цитираната разпоредба изрично
забранява прекратяването на трудовите правоотношения с работниците/служителите.
Те преминават към дружеството правоприемник. В действителност няма никакво
закриване на част от предприятието. Прокуратурата
на РБ има двойнствен характер. Като прокуратура е единна и неделима. Като
работодател на заетите в прокуратурата работници и служители обаче всяко звено
е отделен субект на трудовото право. Това означава, че Районна прокуратура Н.П.е
самият работодател на всички работници/служители. Закривайки НПРП не се закрива
част от „предприятието“, а цялото, но дейността му преминава към ШРП. Тъй като
става дума за държавен орган, новата структура, която поема дейността на НПРП
се счита за неин правоприемник, а именно ШРП.
В този смисъл
правилно за специализираната администрация е възприет принципа на чл. 123, ал.
1, т. 7 от КТ. Необяснимо е защо забраната не е спазена по отношение на общата
администрация. В действителност това, което е трябвало да се направи е всички
трудови правоотношения да се запазят и поемат от правоприемника на основание
чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ. След това административният ръководител на новото
обединено звено е следвало да утвърди нови щатни разписания за новата обединена
структура и да съкрати служители поради съкращаване в щата, ако такова се е
наложило, спазвайки принципа за подбор. Предварителното съкращаване на
служители поради закриване на част от предприятието би било допустимо, ако част
от самата дейност на НПРП се преустановява и не се поема от друг орган. Какъвто
не е случаят.
С оглед на
изводите за основателност на главния иск, съдът намира, че следва да уважи и
исковете за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225
от КТ.
Неоснователно е
възражението, че поради реорганизация на финансово-стопанската дейност в ШРП
няма място за длъжност „***“ с функции, аналогични на тези, които ищцата е
изпълнявала в закритата НПРП. В действителност практиката на съдилищата
задължава възстановяване на старата позиция дори работодателят като субект на
правото да не съществува повече, а правоприемникът е този, който ще уреди
отношенията си с възстановения на работа служител, спазвайки трудовото
законодателство.
На основание
чл. 225, ал. 1, във вр. с чл. 344, ал. 1. т. 3 от КТ и предвид изводите на
настоящата инстанция за незаконосъобразност на уволнението, служителят има
право и на обезщетение за времето през, което е останал без работа, считано от 01.01.2020
г. до 06.03.2020 г. (датата на последното съдебно заседание). Видно от ССчЕ
дължимото за този период обезщетение възлиза на 2149,99 лв. (2 месеца и 6
работни дни, имайки предвид, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ на ден от
месец март е в размер на 44,79 лв., тъй като месец март 2020 г. има 21 работни
дни).
С оглед
признатото възражение за прихващане от тази сума следва да се извадят и
получените обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 311,91 лв. и чл.
222, ал. 1 от КТ в размер на 846,56 лв. Така дължимата на ищцата сума възлиза
на 991,52 лв.
След изменението
на иска в последното съдебно заседание претенцията на ищцата е намалено до
910,89 лв. Това е и сумата, която съдът следва да й присъди като изцяло
основателна и доказана по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ,
във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Предвид намаляването на иска, мотивирано
изрично с признаването на насрещно дължимите суми, то произнасяне по
възражението за прихващане не се налага – реално ищцата е направила това
прихващане като е намалила претенцията си и ответника повече няма интерес от
възражението си.
Относно
разноските:
Предвид
направеното искане на процесуалния представител на ищеца за присъждане на
разноски по реда на чл. 38 от ЗА. Съдът установи, че на основание чл. 38 от ЗА
адв. К. от * е оказал безплатно адвокатска услуга по представителство на ищцата
в съдебното производство като на материално затруднено лице. По тази причина и
на основание чл. 38, ал. а от ЗА работодателят следва да бъде осъден да заплати
в полза на адв. Г.К. от * сумата в размер на 610 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Работодателят
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на
НПРС, платените от съда деловодни разноски в размер на сумата от 313,50 лв. за
назначената ССчЕ, както и държавната такса за обективно кумулативно съединените
искове за настоящата инстанция, както следва:
-
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ –
50 лв. – искът е неоценяем и държавната такса се определи от съда в рамките
между 30 лв. и 80 лв. по преценка на съда с оглед спецификата на иска;
-
по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ –
30 лв. – иска е неоценяем и държавната такса се определи от съда в рамките
между 30 лв. и 80 лв. по преценка на съда с оглед спецификата на иска;
-
по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ,
във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – 50 лв. – искът е оценяем и таксата се определя
в размер на 4 % от стойността на иска, но не по-малко от 50 лв.;
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 208 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА за незаконно и
ОТМЕНЯ уволнението на Р.К.С. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес: адв. Г.К. от *, извършено със
Заповед №** от *** г. на административния ръководител на НПРП.
ВЪЗСТАНОВЯВА Р.К.С. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес: адв. Г.К. от *, на предишната
работа като „***” в Районна прокуратура Н.П., чийто правоприемник е Районна
прокуратура Ш..
ОСЪЖДА Районна прокуратура гр. Ш., с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр. Ш., ул. „Съединение” № 26, представлявано от районен
прокурор С.А., ДА ЗАПЛАТИ Р.К.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: адв. Г.К.
от *, сума в размер на 910,89 лв. (деветстотин и десет
лева и осемдесет и девет стотинки), представляващи дължимо обезщетение за
незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето през което работникът е
останал без работа, считано от 01.01.2020 г. до 06.03.2020 г.
ОСЪЖДА Районна
прокуратура гр. Ш., с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул.
„Съединение” № 26, представлявано от районен прокурор С.А. ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Г.Р.К. от *, сумата от 610 лв. (шестстотин и десет
лева), представляващи адвокатско възнаграждение за защита трудов спор, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, съобразно уважената част от двата иска.
ОСЪЖДА Районна прокуратура гр. Ш., с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр. Ш., ул. „Съединение” № 26, представлявано от районен
прокурор С.А., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на НПРС сумата в размер на 313,50 лв. (триста
и тринадесет лева и петдесет стотинки), представляващи деловодни разноски за
назначените от съда ССчЕ, както и сумата от 130 лв. (сто и тридесет лева),
представляващи държавна такса за разглеждането на исковете.
Препис от
решението да се връчи на страните.
Решението
подлежи на обжалване пред ШОС в 14-дневен срок, считано от съобщаването му.
Районен съдия:
...........................................
ПЕТИНА НИКОЛОВА