Р Е Ш Е Н И Е
№2915/7.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на дванадесети юни, през две хиляди и двадесета година, проведено
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Михайлов гр. дело №18637 по
описа на Варненски районен съд за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове
предявени от К.С.Р., ЕГН ********** с
адрес:З***, с правно осн. чл.71, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Закона за
защита от дискриминация против Министерство на
правосъдието – гр.София за периода от 2007г. до 31.05.2009г. - за установяване на
дискриминационно третиране по повод на въведената в Затвора-Варна система за
телефонни услуги „Контел”, за преустановяване на това дискриминационно
третиране и за присъждане на обезщетение от 12500лв. за причинените
му неимуществени вреди от дискриминационното третиране, ведно със законна
лихва считано от датата на
увреждането до окончателното плащане.
Ищецът К.С.Р., ЕГН **********
сезира съдът и с искове с правно осн. чл.71, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Закона за
защита от дискриминация против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
– гр. София за
периода 01.06.2009г.-21.02.2012г. - за установяване на дискриминационно третиране
по повод на въведената в Затвора-Варна система за телефонни услуги „Контел”, за
преустановяване на това дискриминационно третиране и за присъждане на
обезщетение от 12500лв. за причинените му неимуществени вреди
от дискриминационното третиране, ведно със законна лихва считано от датата на
увреждането до окончателното плащане.
В исковата молба се излагат
твърдения, че за процесния период ищецът изтърпява наказание „доживотен затвор“
в Затвора – Варна, в който като част от местата за изтърпяване на наказания
„лишаване от свобода“ в страната била въведена телефонна система за
телекомуникационни услуги „Контел“. Излагат се твърдения, че с въвеждане на
посочената система предоставените телефонни услуги били поскъпнали, като
липсвала алтернативна доставка на посочените от ищеца услуги за този период. В
резултат от въвеждане на системата в местата за изтърпяване на наказание „лишаване
от свобода“ било допуснато дискриминационно третиране спрямо останалите
граждани на страната, които имали възможност да използват и алтернативни
източници за доставка на телекомуникационния услуги за процесните
периоди.Твърди се, че дискриминационно положение е допуснато и по отношение на
други лица лишени от свобода, които изтърпяват наказание в затворническо
общежитие от открити или закрит тип, които имали достъп до алтернативни
доставчици на процесната услуга. Алтернативни доставчици имало включително и
към затворническото общежитие към Затвора –Варна, до които ищецът нямал достъп.
Посочва се, че след премахване на телефонните системи на „Мобика“ и „Булфон“,
което било осъществено през 2007г. и въвеждане на телекомуникационна система
„Контел“ ищецът започнал да изпитва тревога, безсъние, главоболие, което било в
резултата от ограничената възможност същия да осъществява контакт със своите
близки, поради което желае присъждане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди.
Министерство на правосъдието на Република
България в отговорът си на исковата молба посочва, че системата „Контел“ е
изградена в местата за лишаване от свобода в страната през 2006г., като в
Затвора – Варна е въведена през 31.10.2007г. На лишените от свобода е осигурена
карта за ползване на същата система, включително и на ищеца, като ползването на
системата е определено по предварително утвърден график. Не се оспорва, че след
въвеждане на системата в корпуса на Затвора – Варна са били премахнати
намиращите се други апарати за телекомуникация, като са останали единствено
тези на системата „Контел“. При тези съображения излага, че всички лица
изтърпяващи наказание, както и ищеца са били третирани по един и същ начин. Не
отрича възможността от лафката на затвора да бъдат закупени карти за достъп до
системата на други оператори на телекомуникационни услуги. Счита, че гражданите
на страната, които не изтърпяват наказание в местата за лишаване от свобода не
могат да бъдат съпоставяни с положението на такива, на които е наложено такова
наказание. Намира, че ищецът бива третиран при еднакви услови с лица намиращи
се в сходни на неговите условия, поради което намира, че спрямо не го не е
допуснато дискриминационно положение.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е
рамков договор за изграждане и експлоатация на трафикационна система Contel №93-00-354/19.09.2006г.,
сключен между Министерство на правосъдието на Република България и „Бивифон
България“ ЕООД, по силата на който възложителя възлага, а изпълнителя се
задължава да изгради в местата за лишаване от свобода трафикационна система,
която да дава възможност на лишените от свобода да провеждат телефонни
разговори посредством баркодова идентификация.
Със заповед от 25.06.2008г.
на Началника на Затвора – Варна е определена комисия, която следва да се
запознае с функционирането на системата „Контел“.
Разпитан по искане на ищеца
е свидетеля М.Л.Ж. – осъждан, изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в
Затвора – Варна, с висящи дела с ответните страни по спора. Свидетеля посочва,
че за периода 2007г. – 2012г. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ в
Затвора – Варна, като от 2006г. – 2010г. е бил м общата част на затвора, а след
2010г. в „тежкия коридор“. До 2006г. в Затвора – Варна били монтирани телефонни
апарати на „Мобика“ и „Булфон“, като лишените от свобода си закупували карти за
разговор от лафката, след което посредством апаратите провеждани телефония. От
2006г. в Затвора – Варна била внедрена системата „Контел“, която давала
възможност на лишените от свобода да осъществяват разговор при цена на минута
от 0,98 лева. Към момента на монтаж на апаратите на „Контел“ старите телефонни
апарати на другите оператори били демонтирани. По спомени на свидетеля в ТПО
„Разделна“ били оставени и старите апарати. Посочва, че сектора на затвора с
повишена сигурност старите апарати били демонтирани при монтаж на новите
„Контел“, а в общата част на затвора това се случило по-късно във времето –
след около година – две. Посочва, че не само
ищецът Р. страдал, но всички лишени от свобода били дискриминирани,
доколкото на други места, като конкретно посочва ТПО „Разделна“ имало оставени
от страните апарати на „Мобика“ и „Булфон“. Такива апарати имало дори и в
Централния софийски затвор. Р. се оплаквал защото средствата не му стигали за
да осъществява контакт със своята сестра и приятелка в чужбина.
Разпитан по искане на ищеца
е свидетеля С.Й.Ф., осъждан, изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в
Затвора Варна, без дела и родство със страните. Свидетеля посочва, че в зоната
за постоянна сигурност, т.нар. „тежък коридор“ се намира от 2009г., като
първоначално телефонията се осъществявала посредством монтирани апарати на
„Мобика“ и „Булфон“, които в последствие били заменени с такива на „Контел“.
Цената на минута телефонен разговор в страната след замяна на апаратите била в
порядъка на 0,98 -0,99 лева, а за първа международна зона 1,20-1,30 лева на
минута. При монтажа на новите апарати били демонтирани старите такива на
„Мобика“ и „Булфон“. Посочва, че изтърпяващите наказание в общежитие „Разделна“
имали възможност за използват телефония чрез апаратите на „Мобика“ и „Булфон“.
Тази апарати били налични и в Централния софийски затвор. Посочва, че ищецът Р.
е поддържал връзка със своята сестра, своя близък в Германия и адвокат, като
посочва, че сумата от 0,98 лева на минута е непосилна за него висока цена за
разговор.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол,
раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна. Според
ал. 2 на същия член, пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на
лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано
или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а съгласно
ал. 3 непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак
по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак,
съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в
особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба,
критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са
обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта
са подходящи и необходими. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Конституцията на Република България, в сила от 13.07.1991 г., всички
хора се раждат свободни и равни по достойнство и права, а съгласно ал. 2 всички
граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата
или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол,
произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено
положение или имуществено състояние. В чл. 14 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи от 04.11.1950 г., наименован
"Забрана за дискриминация" е провъзгласено, че "Упражняването на
правата и свободите, изложени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без
всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия,
политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност
към национално малцинство, рождение и друг някакъв признак. Цитираните правни
норми по отделно и в своята съвкупност регламентира и дават една изключително
сериозна, засилена и ефективна защита срещу всякаква форма на пряка и непряка
дискриминация, както и предвиждат адекватен и бърз механизъм за защита срещу
каквато и да било форма на защита с възможност за незабавно прекратяване на
дискриминацията, забрана за в бъдеще такава да бъде осъществявана, както и
санкциониране на извършителя на дискриминацията освен чрез заплащане на
обезщетение за причинени вреди така и публично разгласяване на факта на
осъществената дискриминация чрез публикации или по друг начин, както възможност
и други засегнати от него лица да участват в производството (чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр.).
От съвкупния анализ на
събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства съдът
прима за установено, че ищецът е лице което към процесния период изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Варна. Не се оспорва от
ответниците, поради което е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване, че от 31.10.2007г. в Затвора – Варна е въведена телекомуникационната
система „Контел“. От гласните показания на свидетелите Ж. и Ф., съдът приема,
че при внедряване на новата система за телефония в затвора, старите апарати на „Мобика“ и „Булфон“ са
били демонтирани. По свидетелски показания и на двамата разпитани пред
настоящата съдебна инстанция свидетели тези стари апарати, които са давали
възможност за по-евтини телефонни разговори за били оставени в Затворническо
общежитие „Разделна“, така и в Софийски централен затвор.
При наведените в исковата молба твърдения и събраните в
хода на съдебното производство доказателства, следва да бъде направен извод, че
в различни затворнически заведения за изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“ в процесния период са били налични телефонни апарати както на
въведената система „Контел“ , така и на „Мобика“ и „Булфон, докато в зоната за
постоянна сигурност „тежък коридор“ в Затвора – Варна, апаратите на „Мобика“ и
„Булфон са били демонтирани незабавно при монтаж на апаратите на „Контел“, като
година – две след това същите са демонтирани и в останалата част на затвора,
при което единствена възможност за осъществяване на телефония са останали
апаратите на „Контел“. По отношение на въведената система се сочи, че същата
позволява телефония на завишени цени, което от своя страна дискриминира ищеца,
предвид това, че в други затворнически заведения имало възможност да бъдат
осъществявани по-евтини телефонни разговори.
Поставя се въпроса
липсата на апарати за по-евтини телефонни разговори в един затвор и наличие на
такива в друг затвор при положение, че в него се извършват точно определени
дейности дали представлява дискриминационна проява от категорията на тези
визирани в чл.4, от ЗЗДискр. В съдебната практика и в частност Решение № 244 от 14.08.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г., на ВКС, с което касационната
инстанция се е произнесла по въпроса- "Дали по-неблагоприятното третиране
на лишените от свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение
изтърпяват наказанието си представлява дискриминация по признак "лично или
обществено положение" по смисъла на чл.4, ал.1 ЗЗДискр.
В това решение, след като е
посочено как е формулирана от закона пряката дискриминация, е коментирана
разпоредбата на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на закона, според която
неблагоприятното третиране представлява всеки акт, действие или бездействие,
което пряко или косвено засяга права и законни интереси, а според §1, т.8 от
същия закон, изразът "на основата на признаците по чл. 4, ал. 1"
означава на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано
наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице,
с което то е свързано, или се предлога, че е свързано, когато тази връзка е причина
за дискриминацията. Посочено е какво включва законодателят в разпоредбата за
непряката дискриминация /чл.4, ал.3 във връзка с ал.1 от ЗЗДискр. /, като се
акцентира и на разпоредбата на чл.6 от ЗЗДискр. според която забраната за
дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата да
предвидените Конституцията и законите на Република България права и свободи.
Тълкуването което прави касационната инстанция е, че в случая се налага
безспорния извод, че по-неблагоприятно третиране или поставяне в по-неблагоприятно
положение е обусловено от нарушаване на признаците по чл.4, ал.1 ЗЗД искр. на
установени правила, предвиждащи права и свободи. От тук е направен генералния
правен извод, че по-неблагоприятното третиране на лишените от свобода в
зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си не е
сред предвидените в чл.4, ал.1 ЗЗДискр. или в друг закон признаци, то не
представлява дискриминация по признак лично/при установяване във всеки
конкретен случай на обективен, същностен за личността белег, позволяващ да бъде
прилаган еднакво/ или обществено положение.
В случая, всички лишени от
свобода в Затвора – Варна, за процесния период са поставени при един и същи условия – осъществяват
телефония посредством телефонни апарати на системата „Контел“ при еднакви за
всички изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ цена на минута разговор.
Не може да бъде допуснато
сравнение в по-неблагоприятно третиране на лицата настанени в затворнически
заведения за лишаване от свобода и
останалите граждани на страната, доколкото на първите въз основа на влязла в
сила присъда са ограничени права, което им налага ограничение, такова което не
се прилага по отношение на останалите. Последните свободно могат да изберат
оператор чрез който да осъществят телефония, който им избор е пряко проявление
на принципа на свободното им предвижване, докато лишените от свобода са лишени
от това право, за периода за който изтърпяват наложените им наказание.
При изложените съображения
предявените искове от К.С.Р., ЕГН **********
с адрес:З***, с правно осн. чл.71,
ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация против
Министерство на правосъдието – гр.София за периода от 2007г. до
31.05.2009г. - за установяване на дискриминационно третиране по повод на въведената
в Затвора-Варна система за телефонни услуги „Контел”, за преустановяване на
това дискриминационно третиране, както и срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София за периода
01.06.2009г.-21.02.2012г. -
за установяване на дискриминационно третиране по повод на въведената
в Затвора-Варна система за телефонни услуги „Контел”, за преустановяване на
това дискриминационно, следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Предвид
неоснователността на главните искове, то неоснователни са и исковете за
присъждане на обезщетение от 12500лв. за причинените му
неимуществени вреди от дискриминационното третиране, ведно със законна
лихва считано от
датата на увреждането до окончателното плащане срещу всеки един от
ответниците, поради което и тези искове следва да бъдат отхвалнени като
неоснователни.
По отношение на разноските:
Ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски, но не и от разноски сторени от насрещната
страна, поради което съдът намира, че следва да уважи искането на ответника Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, като
присъди на последния разноски в размер на 80 лева, представляващи определено от
съда юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл.
78, ал.8 ГПК вр. чл. 23, т.4 НЗПП.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявените искове от К.С.Р., ЕГН ********** с адрес:З*** срещу Министерство на
правосъдието – гр.София за установяване на
дискриминационно третиране по повод на въведената в Затвора-Варна система за
телефонни услуги „Контел” за периода от 2007г. до 31.05.2009г., за преустановяване на
това дискриминационно третиране и за присъждане на обезщетение от 12500
лева за причинените му неимуществени вреди от дискриминационното третиране,
ведно със законна лихва считано от датата на увреждането до окончателното
плащане, на осн. чл.71, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация.
Отхвърля предявените искове от К.С.Р., ЕГН ********** с адрес:З*** срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София за установяване на
дискриминационно третиране по повод на въведената в Затвора-Варна система за
телефонни услуги „Контел” за периода 01.06.2009г.-21.02.2012г., за преустановяване на това
дискриминационно третиране и за присъждане на обезщетение от 12500 лева за
причинените му неимуществени вреди от дискриминационното третиране, ведно
със законна лихва считано от датата на
увреждането до окончателното плащане, на осн. чл.71, ал.1 т.1, т.2
и т.3 от Закона
за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА К.С.Р., ЕГН ********** с адрес:З*** да
заплати на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – гр. София сумата от 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК вр. чл. 23, т.4 НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: