Р Е Ш Е Н И Е
№20
град Велико
Търново,19.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - град Велико
Търново, VІІІ - ми състав, в съдебно заседание на двадесет и
първи януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при участието на секретаряД.Стамова, разгледа докладваното от съдия Костова административно дело № 267/2020 г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 156 - 161 от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Същото е образувано по жалба на З.П.Й.,*** против
Ревизионен акт РА № Р-04000419005502-091-001/
07.01.2020 г.,
издаден от Б.Б.Л.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико
Търново, с който са определени допълнително задължения за данък върху доходите
на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др., върху годишна данъчна
основа за 2007 г. в размер на 1 557,70 лв. и лихви в размер на 1 951,03 лв. и
за 2010 г. в размер на 1 390,29 лв. и лихви в размер на 1 230,96 лв.,а в частта
за 2007г. за същите е посочено, че са погасени по давност, потвърден с Решение
№ 49/6.4.2020г. на Директор „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Велико
Търново към ЦУ на НАП.
В
жалбата до съда се правят
следните оплаквания за нарушение на материалния закон. На първо мяст, се касае
за погасени по давност публични задължения тези за 2007г., които следва да
бъдат отписани и същите не могат да бъдат установяване чрез издаване на РА,
който в тази си част не може да бъде принудително изпълняван. В този смисъл
намира, че е и постоянната практиката на ВАС напр. Решение № 2622 / 11.3.2015г.
по адм.д.3180/2014г., Решение № 3225/6.3.2014г. по адм.д .13581/13г, Решение №
3791/18.3.2014г. по адм.д. 1117/2013г. и други.
Освен това незаконосъобразно за
2010г. е установено превишение на разходите спрямо приходите или т. нар.
несъответствие между имущественото и финансовото състояние на задълженото лице
и декларираните и/или приходи. В жалбата се правят конкретни оплаквания за
началното салдо, отразяването на съответни приходи като недекларирани и въобще
смята, че не е налице такова обстоятелство по смисъла на чл.122 от ДОПК. В
съдебно заседание се представлява от ... П., която поддържа така подадената
жалба. От съда се иска да отмени изцяло оспорения РА като неправилен,
постановен в противоречие с материалния и данъчен закон, с допуснати съществени
процесуални нарушения. Подробни съображения за това са изложени в жалбата.
Претендира заплащането на направените в производството разноски, за което
представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК.
Ответникът по жалбата – директорът
на ДОДОП – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител ***В.и
***В.заемат становище за неоснователност на така подадената жалба. Считат, че
РА е валиден и законосъобразен, като при постановяване на решението си молят
при постановяване на решението да бъдат взети предвид мотивите в
потвърдителното решение на директора на ДОДОП ,както и тези представени в допълнителни писмени
бележки. Претендират заплащането на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, за което представят списък на разноските по чл. 80 от ГПК във
вр. с §2 от ДР на ДОПК. Правят възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с §2
от ДР на ДОПК поради което молят да се
присъдят такива , съобразно Наредба № 1/ 2004г. на ВАС.
Административен съд - Велико
Търново, осми състав, като прецени доводите на страните във връзка със
събраните по делото доказателства намира от фактическа страна следното:
РА е изготвен в резултат на извършена ревизия на З.П.Й.,
обхващаща установяването на задължения за данък върху доходите на ФЛ - свободни
професии, граждански договори и др. по ЗДДФЛ (Закон за данъците върху доходите
на физическите-лица) за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. и от
01.01.2010 г. до 31.12.2010 г; Ревизията е възложена, съгласно чл. 112, ал. 2,
т. 1 от ДОПК, със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-04000419005502-020-001/22.08.2019 г., връчена на 30.08.2019 г. като същата е
повторна и е възложена във връзка с Решение № 114/ 19.08.2019 г. на директора
на Дирекция ОДОП Велико Търново, с което по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК е
отменен РА № Р-04-1101293-091-001/28.05.2019 г. в обжалваната част и преписката
е върната в ТД на НАП Велико Търново за възлагане на нова ревизия и издаване на
нов ревизионен акт за определяне на задължения за данък върху доходите на ФЛ -
свободни професии, граждански договори и др. по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007
г. до 31.12.2007 г. и от 01.01,2010 г. до 31.12.2010 г. На основание чл. 117 от ДОПК е съставен РД № Р-04000419005502-092-001/16.12.2019 г., връчен по
електронен път на 16.12.2019 г. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е подадено
писмено възражение срещу РД, заведено с вх. № 33824/27.12.2019т. по описа на ТД
на НАП Велико Търново, с което са оспорени предложените задължения за подоходен
данък. Видно от мотивите на обжалвания РА, органът по приходите е обсъдил
направените възражения, като е приел за основателни тези касаещи погасителната
давност на подоходния данък за 2007 г. С обжалвания РА на З.П.Й. са установени
допълнително задължения за данък върху доходите на ФЛ - свободни професии,
граждански договори и др., върху годишна данъчна основа за 2007 г. в размер на 1 557,70 лв. и лихви в
размер на 1 951,03 лв. и за 2010 г. в размер на 1-390,29 лв. и лихви в размер
на 1 230,96 лв. РА е обжалван по административен ред, при което с Решение №
49/6.4.2020г. на ответника е потвърден, като в диспозитива на същия е
отбелязано, че задълженията за 2007г. в посочения в РА размер са погасени по
давност и това обстоятелство следва да се отрази в данъчната сметка на
жалбоподателя.
От органа е взето предвид , че РА № P-04000419005502-091-001707.01.2020
г. е
издаден на основание чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК (в сила до 31.12.2012 г.),
въз основа на Ревизионен доклад (РД) № Р- 04000419005502-092-001/6.12,2019 г. Със Закона за изменение и
допълнение на ДОПК (обн. - ДВ, бр. 82 от 2012г., в сила от 01.01.2013 г.) са
въведени нови процесуални правила за провеждане на ревизионните производства.
На основание чл. 119, ал.2 отДОПК (изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от
01.01,2013 г.) ревизионният акт се издава от органът, възложил ревизията, и
ръководителят на ревизията. По отношение обаче на образувани преди 31 декември
2012 г. и неприключили ревизионни производства (каквото е настоящото), с ПЗР
към ЗИД на ДОПК (обн. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) е
създадена преходната разпоредба на § 35, ал. 1, съгласно която всички
образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на
този закон се довършват по досегашния ред. В тази връзка органът възложил
ревизията е издал ЗОКО № Р-04000419005502-019-001 /17.12.2019 г„ с която Б.Б.Л.на
длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново е определен
за компетентен орган по издаването на РА. За доказване компетентността на
органа, издал РА са представени също Заповеди на Директор на ТД на НАП както
следва: №17/8.1.2019г., №90/ 3.2.2017г.,
№95/14.2.2011г.,
За установяване на значими факти и обстоятелства от
значение за процесната ревизия, ревизиращият екип е предприел редица
процесуални действия. На задълженото лице са връчени В хода на ревизията на З.П.Й. е
връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ) № Р-04000419005502-040-001
/29.08.2019 г., с което са изискани доказателства за ревизирания период
относно: източници и размер на доходите; придобито движимо и недвижимо
имущество, финансови активи; движими ценности;
банкови сметки; получени и предоставени заеми; притежавани акции и дялове;
извършени разходи за пътувания в чужбина, застраховки и лични осигуровки;
притежавани банкови сметки и парични средства към 01.01.2007 г. и към
01.01.2010 г. В отговор жалбоподателят е представил: писмени обяснения, 2 бр. Справки
за източници на доходи, имуществено състояние и направени разходи, декларации
за разкриване на банкова тайна и на информация по Кодекса за застраховането. В
писмените обяснения ревизираното лице посочва, че е имал налични парични
средства в брой към 01.01.2007 г. в размер на 8 000,00 лв. и към 01.01.2010 г.
в размер на 22 555,00 лв., като за притежанието им били представени
доказателства при предходната ревизия, с писмени обяснения вх. №
18028/17.05.2011 г. Със същите обяснения били представени и всички други
документи относно доходите и разходите за 2007 г. и 2010 г. Разходи за
пътувания в чужбина, за доброволно осигуряване, за дарения не били извършвани,
както и разходи за консумативи, които били заплащани от родителите на
ревизираното лице. Ревизиращият орган е отправил искания и са получени отговори от ОД на МВР
Велико - Търново, Д.Ж.К.-С.и „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД с ЕЖ ,,,,
Извършени са насрещни проверки на „Г И Г - 1 РУ - ООД с ЕИК ... и „ЗАЛОЖНА КЪЩА КРЕЙЗИ ФОКС" ЕООД е
ЕИК .... С 11ротокол № Р-04000419005502-ППД-001 /05.12.2019 г. към ревизията са
приобщени доказателства от предходното ревизионно производство, приключило с PA № Р-04- 1-101293-091-001/28.05.2019 г. ИПДПОЗЛ № Р-04000715001545-040-001/07.05.2015г. и
ИПДПОЗЛ № Р-04000715001545-040-003/17.06.2015г, в отговор на които с вх. №
6179/19.05.2015г. и вх. № 8221/22.06.2015г. са представени оборотни ведомости
за 2007г. и 2008г., главна книга за
2008г., договори за заем с ОББ от 13.07.2007г. и от 09.06.2008г., нареждания за
тегнене на суми от банков заем, копия от
счетоводни справки за 2007г., банкови извлечения за салдо на сметка към
31.12.2011г. и към 01.01.2012г. и писмени
обяснения.
Всички горепосочени документи,
вкл. писмени обяснения вх. № 24691/13.09.2019 г.
за налични парични средства в брой към
01.01.2007 г. в размер на 8 000,00 лв. и към 01.01.2010 г. в размер на 22
555,00 лв., като за притежанието им били представени документи при предходната
ревизия, с писмени обяснения вх. № 18028/17.05.2011 г не са кредитирани, тъй
като 2 бр. служебни бележки за доходи от трудови правоотношения с „Г И Г
ГРУП" ООД с ЕИК ... и 2 бр. с „КРЕДИТ ЕКСПРЕС" ООД с ЕИК ...; 6 бр.
договори за покупка и 3 бр. за продажба на МПС; 2 бр. договори за покупка и 2
бр. за продажба на недвижими имоти; 3 бр. договори за потребителски кредит;
извлечения от сметка в „Алианц Банк България" АД за 2007 г., 2008 г„
01.01.2009 г. - 17.06.2009 г. и 01.01.2010 г. - 26.08.2010 г.; Договор за цесия
от 30.03.2007 г.) не доказват наличие на парични средства към 01.01.2007 г. и
към 01.01.2010 г., още по-малко в декларирания от ревизираното лице размер.
По конкретните пера за облагаеми
доходи органът по приходите е намерил, че:
1.Доходите от трудови
правоотношения при съпоставката за 2007
г. е взет размерът на брутните възнаграждения (495.00 лв.), изплатени
през същата година от работодателя „Г И Г ГРУП" ООД, които се установяват
от представената при предходната ревизия служебна бележка и от данните в
декларации обр. 1. В потвърдителното решение на ДОДОП изрично е посочено, че
доходът от трудови правоотношения за 2010 г. е определен неправилно в размер на
149,58 лв., което представлява сбор от нетния деклариран доход по годишна данъчна декларация (133,83 лв.
- възнаграждения за м.12.2009 г. и м.01.2010 г., изплатени от работодателя
„КРЕДИТ ЕКСПРЕС" ООД през 2010 г.) и нетния доход за м.01.2010 г., деклариран от „КРЕДИТ ЕКСПРЕС"
ООД в декларация обр.1. По този начин е взет предвид два пъти нетният доход за
м.01.2010 г. ПРи това е формиран извод, че
към съпоставката за 2010 г. следва да бъдат отнесени брутните трудови доходи, получени от
ревизираното лице през 2010 г. (за м.12.2009 г. и м.01.2010 г.), които възлизат
на 170.75 лева, толкова, колкото са декларирани и в годишната данъчна
декларация.
2. Относно доходите от възнаграждения
от упражняване на свободна професия или занаят (посочени на ред 3, вместо на
ред 5)При извършената проверка на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД с ЕИК ,,, е
получена информация, че във връзка с Договор за застрахователно агентство №
104917/29.11.2007 г., на жалбоподателя е изплатен доход през 2007 г. в размер
на 145,80 лв., като върху дохода не е удържан данък. Същият е деклариран от
застрахователното дружество в подадената справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за 2007 г.,
което се установява от данните в информационната система на НАП.
Относно
доходите от продажба на недвижимо имущество (ред 7), ДОДОП е коригирал
тези,посочени в РА с аргумента, че неправилно е определен доходът от продажба
на недвижимо имущество по нотариален акт (НА) № 394А/10.05.2007 г., като към
съпоставката за 2007 г. е отнесена сумата на данъчната оценка на имота в размер
на 764,72 лв., вместо неговата продажна цена, възлизаща на 700 лева..
3. Относно другите облагаеми доходи
(ред 8)От Служба по вписванията Велико Търново при първата ревизия са
представени документи за вписване (23.03.2007 г.) и заличаване (22.01.2010 г.)
на възбрана с длъжник В.Д.В.и кредитор З.П.Й.. При първата ревизия
жалбоподателят е представил нотариално заверен Договор за цесия от 30.03.2007
г., с който З.П.Й.- прехвърля на С.С.Л.вземането си от В.Д.В., без.да са
налични доказателства за платена цена за него. В хода на повторната ревизия е извършена проверка на ***Д.К., при
която същата е представила доказателства относно образувано изпълнително дело №
20077280400127/ 05.03.2007 г. с взискател З.П.Й. срещу длъжник В.Д.В..
Договорът за цесия е бил представен пред съдебния изпълнител, въз основа на
което събраната сума по изпълнителното дело в размер на 7 916,12 лв. е
изплатена в полза на новия конституиран взискател С.С.Л., видно от писмените
обяснения на ***Д.К.. ДОДОП е намерил, че неправилно посоченият доход от продажба на вземане в размер на 7 916,12
лв., тъй като не се установява, че е получил престация при прехвърляне на
вземането си, както и не е получил плащане от ***Д.К..
4.Относно получените суми по
вземания от трети лица - заеми, лизинг и др. (ред 12) В Справки за източници на доходи, имуществено
състояние и направени разходи, жалбоподателят е декларирал, че е предоставил на
Д.С.М. заем в размер на 1 680.00 лв. Същевременно от Служба по
вписванията Елена при първата ревизия са представени документи за вписване (НА
№ 147/19.02.2007 г.) и заличаване (20.06.2007 г.) на договорна ипотека с
ипотекарен длъжник Д.С.М.. В молба, подадена от жалбоподателя до Съдията по
вписванията при Районен съд Елена е посочено, че договорната ипотека обезпечава
заем от 1 680,00 лв. На база данните от тези документи, органите по приходите
са приели, че заемът е върнат от Д.С.М. през 2007 г., без за това да са налице
преки доказателства
5.Относно получените кредити (ред 13)В
съпоставката за 2007 г. е включено само получено финансиране в размер на 500.00
лв. от „Ти Би Ай Кредит" ЕАД по Договор за потребителски кредит №
**********/29.10.2007 г., който е представен от ревизираното лице при
преходната ревизия. ПРието е от ДОДОП, че следва да бъдат включени и други такива: тегления с
кредитна карта на „Алианц Банк България" АД в размер на 550 лева и
плащания на ПОС терминал с кредитна карта в размер на 45, 96 лева. Фактите са
аналогични и за 2010 г., през която с кредитна карта са изтеглени 800 лева и
са платени чрез ПОС терминал 519.26 лв,, ДОДОП е приел, че това са кредити към
Банката , поради което същите не следва да се отнасят към съпоставката за същата година.
Досежно
имущественото състояние на жалбоподателя и направените от него разходи ,
органът по приходите е установил следното:
1.Относно разходи за издръжка и живот
– ред 14 В представените при предходната ревизия декларации по чл. 124, ал. 3
от ДОПК и в представените повторна
ревизия Справки за източници на доходи, имуществено състояние и
направени разходи, жалбоподателят е декларирал извършени разходи за издръжка и
живот в размер на 2 550.00 ла, за 2007 г. и в размер на 2 600.00 лвл
за 2010 г., които правилно са взети предвид при съпоставката за съответната
година.
2. Относно разходите за покупка на
недвижимо имущество (ред 16) ДОДОП е приел, че неправилно в мотивите на РД
(стр. 8) е посочено, че през 2007 г. З.П.Й. е извършил разходи за закупуване на
недвижим имот по НА № 170/ 06.03.2007 г. в размер на 730,40 лв. (данъчната
оценка на имота), тъй като в същия документ е записано, че имота се купува за
сумата от 700,00 лв. Същевременно, на ред 16 от съпоставката за 2007 г. е
вписана сума в размер на 1 430,40 лв., без да е ясно как е определена. ДОДОПе
приел, че са налице доказателства за извършени разходи за покупка на недвижимо
имущество само в размер на 700 лева, поради което приема тази сума като
относима към съпоставката за 2007 г.Разходите за покупка на недвижимо имущество
през 2010 г. са в размер на 800.00 лв.
3..Относно разходите за покупка на
МПС (ред 17 за 2007 г. и ред 19 за 2010 г.)В мотивите на стр. 8 от РД е посочено, че ревизираното лице е извършило
през 2007 г. разходи за придобиване на превозни средства общо в размер на 2
300.00 лв. (800 лева товарен автомобил „Скания PI 13MJI", 500,00 лв. за Ремарке за товарен
автомобил „Блумхарт", 500,00 лв. за лек автомобил .„Рено Меган" и
500,00 лв. за лек автомобил „Фолксваген Голф"), което е в съответствие с
представените при първата ревизия доказателства от жалбоподателя, от Община
Велико Търново и от ОД на МВР Велико Търново. ДОДОП е посочил, че на ред 17 от таблицата на съпоставката за
2007 г., като разходи за придобиване и ремонт на превозни средства неправилно е
отнесена сума в размер на 1 800,00 лв., вместо 2 300,00 лв.
|
|
ДОДОП е приел за неоснователни доводите в жалбата, че
неправилно са приети сумите от 1000 лева за разход за покупка на МПС, тъй като
макар и придобивани от него, не са били в негово държане. Прието е, че след
като от Община В.Търново отзел „Местни данъци и такси“ при предходната ревизия
са представени нотариално заверени договори за покупка на МПС 2 бр. , които
оборват неговото твърдение. ДОДОП е приел, че фактът , че МПС не са
регистрирани в ОД на МВР В. Търново е неотносим към собствеността, която е
прехвърлена. Неправилно е посочен ред 19, вместо ред 17
4.Разходи във връзка с регистрация на дружество- от данните в Търговския регистър се
установява, че на 14.04.2010 г. е регистрирано „ЗАЛОЖНА КЪЩА КРЕЙЗИ ФОКС"
ЕООД с ЕИК ... с едноличен собственик на капитала З.П.Й., при което е извършена
проверка на дружеството, при която е представена вносна бележка от 08.04.2010
г. за внесен от ревизираното лице уставен капитал в размер на 5 000,00 лв.,
която сума правилно е отнесена към съпоставката за 2010 г. ДОДОП е приел, че
неправилно не е взет предвид разхода за
внесената такса за регистрация на дружеството в размер на 160,00 лв. и
съпътстваща я банкова такса в размер на 3,00 лв. С оглед на това, разходите по
регистрация на търговското дружество, извършени през 2010 г., възлизат на 5163.00 лв,
5. Относно предоставени парични суми на трети лица
(ред 21 и 28)Тъй като фактическата обстановка относно вземанията на
жалбоподателя не е изяснена нито при първата, нито при повторната ревизия,
разходите следва да се определят на база писмените обяснения вх. №
18028/17.05.2011 г. (точка 7) и декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК,
представени от ревизираното лице при първата ревизия. Освен това, данни за
такива разходи се съдържат и в Справки за източници на доходи, имуществено
състояние и направени разходи, представени в настоящата ревизия от
жалбоподателя. В посочените документи, той е декларирал възникнали през 2007 г.
вземания на парични суми от Д.С.М. - 1 680,00 лв., И.М.А.- 1 200,00 лв., Р.А.Д.-
1 000,00 лв., Й.В.П.4 000,00 лв. и Ц.К.П. - 500,00 лв. или общо в размер на 8
380.00 лв., които не са взети предвид, с оглед
на факта, че липсват документи за тяхното погасяване през 2007г.
6-Относно разходите за покупки, декларирани в
дневниците за продажби на регистрирани по ЗДДС лица (ред 23 и 28 за 2007 г. и
ред 23 за 2010 г.)В хода на ревизията е направена
справка в информационната система на НАП, при която е установено, че в
дневниците за продажби на регистрирани по ЗДДС лица са включени фактури,
издадени на жалбоподателя, като са отнесени съответните суми 2007 г. –
5 407,29 лева, от които 5400 лева (ред 28 ), издадена от Г И Г ГРУП
ООД и фактура за погасителна вноска по
кредит, издадена от ,,Ти Би Ай Кредит" ЕАД с ЕИК ...на стойност 7,29 лв.
(ред 23); за 2010 г. в размер на 633.06 (ред 23) - 4 бр. фактури за нотариални
такси, издадени от нот. й.ц.и нот. С.К.на стойност общо 78,60 лв., 13 бр.
фактури за погасителни вноски по кредит, издадена от „Ти Би Ай Кредит" ЕАД
с ЕИК ...на стойност общо 409,46 лв. и фактура за услуга, издадена от „ТРАНСИНС
АВТОРЕЦИКЛИРАЩ КОНСОРЦИУМ" АД с ЕИК ... на стойност 145,00 лв. Органът по
приходите не е ценил възражението, че стоките от фактурата за 5400 лева не са
били получени от него, поради липсва на доказателства.
7. Относно разходите за данъци, осигурителни вноски,
такси и др. публични задължения (ред 23) Към съпоставката за 2007 г. са
отнесени разходи за платена такса към Община Велико Търново в размер на 10.00
лв. и за платени разноски по изпълнителни дела срещу длъжниците на ревизираното
лице - И.М.А.и Ц.К.П., посочени от жалбоподателя в Справки за източници на
доходи, имуществено състояние и направени разходи, общо в размер на 319.00 лв.
Тъй като при съпоставката за 2007 г., доходите от трудови правоотношения с
„Г И Г ГРУП" ООД са взети в брутен размер,
към разходите за осигурителни вноски следва да бъдат отнесени и
удържаните ЗОВ от същите възнаграждения, възлизащи на 60.66 лв. По
аналогичен начин за 2010 г. следва да се отнесе сума от 16.92 лв..
представляваща удържаните ЗОВ (22,05 лв.) и данък (14,87 лв.) от доходите от
трудови правоотношения c „КРЕДИТ ЕКСПРЕС" ООД. Към съпоставката за 2010 г.
са отнесени разходи за платена такса към Община Велико Търново в размер на
25.00 лв
8..Относно разходите за вноски по кредитна карта:
Начислените лихви и такси по кредитната карта на „Алианц Банк България" АД
не са отнесени при съпоставките, тъй като същите се покриват когато са
направени вноските по сметката. С оглед на това, към съпоставката за 2007 г.
следва да се отнесат и суми за вноски по кредитната карта общо в размер на
150.00 лв., а за 2010 г. - общо в размер на 1 427.00 лв.
9.Относно разходите за плащания чрез ПОС терминал в
чужбина Видно от банковите извлечения на кредитната карта па „Алианц
Банк България" АД, З.П.Й. е извършвал плащания чрез ПОС терминал в"
чужбина за 2007 г. общо в размер на
45,96 лева и за 2010г. в размер на
484,32 лева
С оглед на така изложеното доходът по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за жалбоподателя е определен за 2007г. в размер на 15 806, 16 лева и
за 2010г. – 14 601,95 лева., които са по- високи от установените от
ревизията както следва за 2007г. – 15 576,95 лева и за 2010г.-13 902,93
лева. 3 дузина за 2007
Горното е квалифицирано като обстоятелства по чл. 122,
ал. 1, т. 2,и т.7 от ДОПК – налице са
данни за укрити приходи или доходи, , и декларираните и получените доходи не
съответстват на имущественото и финансовото състояние за ревизирания период.
Това от своя страна е послужило като основание за преминаването към облагане по
особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК.
Не е спорно по делото, че на жалбоподателя е връчена Декларация по чл. 124, ал.
3 от ДОПК стр. 220- 237 от адм. преписка, с попълнени от него данни за
приходите и разходите му за 2007 г. и 2010г.
В хода на съдебното производство е представена и приобщена по делото
административната преписка по издаване на оспорения РА, като
жалбоподателя, като по негово искане е изслушана СИЕ, която съдът цени като
обективна и безпристрастна. Настоящата инстанция не споделя възражението на
ответник жалба, че същата не следва да бъде ценена, доколкото има само
хипотетичен характер. Именно този й характер дава възможност на съда, при
уважаване на съответното възражение на жалбоподателя да посочи конкретно
дължимите данъци, доколкото е съд по съществото на спора. Резултатите от СИЕ ще
бъда обсъждани по- долу.
От ответник жалба са постъпили всички електронни
документи ЗВР , РД , РА на СД , копие от което е връчено на жалбоподателя
, който не ги оспорва в настоящото
производство.
Съдът като
взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните
и представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е допустима, като
подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от ревизираното лице, до
компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване
на РА. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните мотиви:
При
извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът
констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в
определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи по чл. 119, ал.
2 от ДОПК – възложителят и ръководителят на ревизията, и определя данъчни
задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният
РА не страда от пороци водещи до неговата нищожност. Следва да се посочи още, че със
Закона за изменение и допълнение на ДОПК (обн. - ДВ, бр. 82 от 2012г., в сила
от 01.01.2013 г.) са въведени нови процесуални правила за провеждане на
ревизионните производства. На основание чл. 119, ал.2 от ДОПК (изм. - ДВ, бр.
82 от 2012 г., в сила от 01.01,2013 г.) ревизионният акт се издава от органът,
възложил ревизията, и ръководителят на ревизията. По отношение обаче на
образувани преди 31 декември 2012 г. и неприключили ревизионни производства
(каквото е настоящото), с ПЗР към ЗИД на ДОПК (обн. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в
сила от 01.01.2013 г.) е създадена преходната разпоредба на § 35, ал. 1,
съгласно която всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на
влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. В тази връзка
органът възложил ревизията е издал ЗОКО № Р-04000419005502-019-001 /17.12.2019
г„ с която Б.Б.Л.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико
Търново е определен за компетентен орган по издаването на РА. За доказване
компетентността на органа, издал РА са представени също Заповеди на Директор на
ТД на НАП както следва: №17/8.1.2019г.,
№90/ 3.2.2017г., №95/14.2.2011г., На второ място, настоящата инстанция изцяло
споделя доводите на ответник жалба в потвърдителното решение, в което е
посочено, че не е налице съществено процесуално нарушение, водещо до опорочаване
на акта в най- висша степен, изразяващо се в невъзобновяване на ревизионното производство в срок, в този смисъл
Решение № 4989/22.4.2020г. по адм.д. 3014/20г.Посоченото от ДОДОП Решение №
13622/9.11.2017г. по адм.д. 1497/2017г. касае наличието на пороци при възлагане
на първоначалната ревизия, които не следва да бъдат вземани предвид при
преценка законосъобразността на РА, с който е приключила повторната ревизия.
Спазени са сроковете за извършване на ревизията
и издаване на РД по чл. 114, ал. 1 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РА съдържа всички
реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, поради което не са налице пороци от формална страна.
Съдът не намира допуснати съществени нарушения на ревизионните правила, в това число и на принципите и разпоредбите относно доказването и доказателствените средства. В процесната ревизия приходната администрация е събрала относими за облагането доказателства по ред, разписан в процесуалния закон. Доколко направените изводи от иначе събраните доказателства са правилни е въпрос по съществото на спора.
Доколкото в хода на ревизията е прието, че не е доказано, че по- горе посочените приходи са действителни и е налице разминаване на действителните обложени доходи и направените разходи за 2007 г. и 2010 г.., органите по приходите са приели, че тези суми се явяват доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, който следва да бъде обложен с данък общ доход по чл. 48, ал. 1 от закона. Приел е, че при ревизията при особени случаи - чл. 122, ал. 1 и сл. ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от обстоятелствата, визирани в т. 1-8. Счел е , че текстът предоставя на органа по приходите право на преценка дали да проведе ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК или по общия ред, дори когато са налице обстоятелствата по т. 1-8. В случая, данъчната основа е установена на база декларирани доходи и реализирани разходи, поради което не е установявана данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 ДОПК и съответно на така определена база за облагане по разпоредбите на материалния закон, въпреки че от жалбоподателя е поискана и попълнена декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. В случая е осъществена ревизия общия ред, при която са обложени установената разлика за съответната данъчна година, а разликата е квалифицирана като доход на основание чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. В смисъл, че това е допустимо, е съдебната практика на ВАС - Решение № 14223 от 22.11.2017 г. на ВАС, първо отделение, по адм. д. № 4046/2017 г., Решение № 17277/19.12.2013 г., по адм. д. № 5151/13 г., Решение № 14223 от 22.11.2017 г, по адм. д. № 4046/17 г. на ВАС, първо отделение, Решение № 1910 от 13.02.2018 г. по адм. д. № 4183/2017 г. на ВАС, осмо отделение и др. Решение № 15097/7.12.2020 по адм. дело № 6462/2020 г. . Въпреки това , настоящият състав не споделя горното становище,а противната практика на ВАС, тъй като самият орган по приходите говори за превишение на разходите над получените доходи, чрез съпоставка на доходите и имущественото му състояние. Установеният паричен недостиг неправилно е определен като облагаем доход от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, вследствие на което приходните органи неправилно са обложили разликата между разходи и приходи, които са определени като "доходи от други източници" по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Тази норма касае конкретен източник на средства, непопадащи в останалите хипотези на подоходното облагане. В процесния ревизионен акт не се съдържат констатации относно това кои са източниците на доход, а само е презюмирано, че се касае за такива по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, каквато презумпция в закона няма. Тъй като конкретен източник на доход не е налице, въпросното превишаване на разходи над приходите на ревизираното лице е основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по чл. 122 и сл. и определяне на данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК, което в случая не е сторено. В случая с РА е установен данък по ЗДДФЛ за ревизираните години като обаче реално са определени задължения по ЗДДФЛ за тези периоди на база единствено облагането на доходите по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ на лицето, за каквито практически се квалифицират констатираните несъответствия между разходите и доходите на лицето на годишна база, след анализ на паричния му поток. Така, данъчните основи за облагането на тези доходи са определени в размер на установените несъответствия – превишения на разходите над приходите и за същите са определени задължения по общия ред на материалния данъчен закон – чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, а не по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Както беше посочено, самото несъответствие не се презюмира в материалния закон като доход, подлежащ на облагане. Именно поради това, такова несъответствие не подлежи на облагане по общия ред, а единствено по реда на чл. 122 ДОПК и то ако са налице предпоставките, визирани в тази хипотеза. В случая не е доказан наличен доход от конкретен източник и на практика с ревизионния акт са обложени разходи, а не доходи на лицето, което е недопустимо по аргумент от чл. 2 ЗДДФЛ. Неустановеността на средствата, вкл. на съществуването на източник на доход, не съставлява доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Както посочват и в писмената си защита , представителите на ответника считат, че не следва да бъде пренасяно салдото от предишната година, доколкото не се касае за изготвяне на паричен поток, макар де факто, това да е сторил самият ревизионен екип. Въпреки горното становище, че е налице съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на РА като незаконосъобразен само на това основание, настоящият състав намира, че следва да изложи и доводи относно материалната законосъобразност на акта.
Жалбоподателят изрично се е позовал на изтекла погасителна давност и поради това съдът трябва да формира мотиви във вр. с чл. 171, ал. 1 ДОПК, Решение № 3009/13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5336/2016 г., VII о., Решение № 2888/7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6655/2017 г., VIII о., Решение № 5698/2.05.2018 г. по адм. д. № 10560/2017 г., VIII о., Решение № 5769/3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 206/2018 г., I о., Решeние № 4460/5.04.2018 г. на ВАС, по адм. д. № 7250/2017 г., VIII о.). По силата на предвиденото в чл. 171, ал. 1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичане на 5 - годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по - кратък срок. Няма спор по делото, при което самият ответник в потвърдителното си решение е посочил, че възражението за изтекла давност е основателно. Настоящият състав обаче намира, че следва да се изпълни задължението по чл. 160, ал. 4, изречение второ ДОПК, като разгледа по същество правния спор относно установените с РА задължения за 2007 и 2010г., независимо от това, че са погасени по давност в хода на ревизията, и следва да ги определи по основание и размер. С допълненото второ изречение на чл. 160, ал. 4 ДОПК сила от 04.08.2017 г. е въведено изменение в правомощията на съда, по отношение на погасените по давност задължения. Нормата предвижда, че когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение. Или правният извод е , че в тази част за 2007г. макар да се погасени по давност задълженията , РА в тази част не следва да бъде отменян само на това основание, а съдът следва да установи задължението по основание и размер, като отбележи в решението си , че в тази част РА не подлежи на принудително изпълнение.
По
приложението на материалния закон съдът намира следното:
При така
установеното, съдът кредитира изготвеното и прието по делото заключение на СИЕ в следния вариант:
На първо
място настоящата инстанция намира за безспорни следните приходи и следните разходи, така както са посочени в
обстоятелствената част на решението за 2007г.:доходи от трудови правоотношения
495,лева, доходи от друга стопанска дейност – договор за агентство – 145 лева,
доход от прехвърляне на имущество в размер на 700 лева, представляващ реално
получената сума, а не данъчнаата оценка, получени суми от вземания от трети
лица 1 680 лева ,получени парични заеми от 1095,96 лева, или общо
безспорните доходи са в размер на 4 116, 76 лева за 2007г.
Съответно
безспорните разходи са : разходи за издръжка и живот 2550 левва, 700 лева
разход за придобиване на недвижим имот, платени суми по задължения 157, 29
лева, предоставени парични заеми на трети лица 1680, лева, 45, 96 лева разходи
за екскурзии- теглене от КК и 389,66 разходи за данъци, такси и осигурителни
вноски и разходи в размер на 2300 лева за МПС и техен ремонт. Настоящата
инстанция намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че за сумата
от 1000 лева, тъй като МПС не е регистрирана промяна на собствеността в КАТ, то
същите не следва да се вземат предвид. Изцяло се споделя становището на ДОДОП,
че след като е закупил процесните МПС през 2007г.и е станал техен собственик на
основание сключения писмен договор с нотариална заверка на подписите, то
разходите са съответно негови. Освен това липсват доказателства, жалбоподателят
да е получил сумата от 1000 лева за тяхната покупка като заем от трети лица,
поради липса на доказателства.
Или в
заключение безспорната сума за разходите е в размер на 7 822,91 лева.
Следва да
бъдат изложени мотиви досежно следните спори въпроси, получени доходи от цесия
в размер на 11 680 лева, съгласно договор за цесия. Правната уредба
на договорът за цесия се съдържа в разпоредбите на чл.99 – чл.100 от ЗЗД и това
е договор, при който кредиторът по едно правоотношение, наречен цедент
прехвърля своето право на вземане на друго лице, наречен цесионер, при което участват три страни: първоначален кредитор
/цедент/, нов кредитор /цесионер/ и длъжник. В резултат на цесията, цедираният
длъжник престава да дължи на цедента и започва да дължи на цесионера. Същият не
участва като страна по договора за цесия, а само се уведомява за неговото
сключване, за да знае, че трябва да плати на друго лице. Вземанията по своето
естество представляват финансови активи, поради което за тях също е приложима
нормата ва чл.33, ал.2 от ЗДДФЛ. Ако лицето
на основание сключените договори за цесия не реализира печалба от сделките, то за него
няма да е налице облагаем доход от прехвърляне на вземането. Придобиването на
вземане чрез договор за цесия не представлява доход за физическите лица –
цесионери. Същите ще придобият доход, когато е налице положителна разлика между
платената от тях цена за придобиване на вземането и сумата, която получават от
длъжника по вземането. Предвид, че този доход не е освободен от облагане и не
може да бъде причислен към доходите по чл.10, ал.1, т.1-5 от ЗДДФЛ, то същият
следва да се определи като доход от други източници и ще подлежи на облагане по
реда на чл.35, т.6 и чл.36 от ЗДДФЛ. Датата на получаване на дохода следва да
се определи по правилата на чл.11 от ЗДДФЛ. От това следва, че след като
органът по приходите е потвърдил, че на цесионера ***Д.К. е заплатила
съответната сума по- малка от покупната такава в размер на 11 680 лева, това макар и
непряко е едно доказателство , че посочените облигационни отношения са реално
осъществени. Достатъчно за прехвърлянето на вземането е сключен договор, който
може да бъде и устен, но за доказването му, доколкото е над 5000 лева, по
аргумент на чл. 164, ал.1 т. 3 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК е необходима
писмена форма, която в конкретния случай е спазена. По мотивите от Тълкувателно
решение № 23 на ВКС 6/12 от 6.11.2013г. съдът намира, че след като сумите са
получени в брой от страна на жалбоподателя, то самият договор за цесия се
приравнява на разписка за получената сума. Настоящата инстанция не намира никакво
правно основание за непризнаване на посочената в договора за цесия сума, като
реално получена от жалбоподателя.
На следващо
място за 2007г. е спорен още един основен въпрос за наличието на разходи за
покупка на родово определени вещи по фактура ГиГ Груп ООД в размер на 5400
лева. По аргумент на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД при този цена на фактурата, досежно прехвърляне собствеността на родово-
определени вещи е необходимо съответно писмено обективиране на отделянето на вещите
за престация чрез нарочното им предаване- респ. съставяне на приемо-
предавателни протоколи, каквито в настоящото производство не са представени. В
тои смисъл е и трайната практика на ВАС по приложението на чл. 6 от ЗДДС. След
като не може да бъде установен този транслативен елемент, както и поради
неизследване на въпроса дали е било налице плащане по тази фактура, съдът
намира, че този разход не е доказан.
С оглед на
горното при съпоставка на приходите и разходите за 2007г. не се констатира
превишение, поради което жалбоподателят не дължи данъци по чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ
за тази година.
Съответно за
2010г. безспорни са следните приходи: получени трудови доходи от 170, 76 лева,
получени парични заеми в размер на 1319,26 лева или общо 1 490,01 лева.
Безспорните
разходи са съответно: разходи за издръжка и живот в размер на 2600 лева,
разходи за придобиване на недвижимо имущество 800 лева, разходи за придобиване
и ремонт на МПС в размер на 4 922,66 лева , разходи за закупуване на ценни
книжа и дялови участия 0 5000 лева уставен капитал за учредяване на ЕООД и
разноски в размер на 163 лева за това, платени суми по задължения към трети
лица 1 8 36, 46 лева, разходи за екскурзии 484, 32 лева, разходи за платени
данъци и осигуровки, такси в размер на 145 лева следователно общо 16 091,
96 лева.
Настоящата
инстанция намира, че след корекция на СИЕ в открито съдебно заседание с оглед
факта, че в административната преписка се съдържа договор за продажба на МПС от
страна на жалбоподателя за 2008г. в размер на 35 000 лева, който съдът
цени като първи и четвърти вариант, при
което жалбоподателят не дължи никакви допълнителни публични задължения.
Аргументите за признаване на прихода от 35 000 лева са същите като при
признаване на прихода от цесия, поради което съдът намира ,че не следва да ги
приповтаря.
В заключение по изложените до тук мотиви съдът намира, че РА следва да се бъде отменен изцяло.
При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл161, ал.1 от ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 50 лева заплатена д. т. , заплатен депозит в размер на 400 лева за СИЕ и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 636 лева или общо 1088 лева. Неоснователно е направеното възражение от страна на ответника, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, тъй като видно от неговия приложен списък за разноските при този материален интерес по делото, съгласно Наредба № 1/2004г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения По изложените съображения и на основание чл. 160 от ДОПК Административен съд - Велико Търново, осми състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по
жалба на З.П.Й.,***1
Ревизионен акт РА № Р-04000419005502-091-001/
07.01.2020 г.,
издаден от Б.Б.Л.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико
Търново, с който са определени допълнително задължения за данък върху доходите
на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др., върху годишна данъчна
основа за 2007 г. в размер на 1 557,70 лв. и лихви в размер на 1 951,03 лв. и
за 2010 г. в размер на 1 390,29 лв. и лихви в размер на 1 230,96 лв., а в
частта за 2007г. за същите е посочено, че са погасени по давност, потвърден с
Решение № 49/6.4.2020г. на Директор „Обжалване и данъчно осигурителна практика“
Велико Търново към ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП” град Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати разноски на З.П.Й.,***1 в размер на 1086 хиляда осемдесет и шест – лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Административен съд - Велико Търново пред Върховен административен съд с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: