Решение по дело №1322/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 30, ал. 2 вр. с чл. 30а и чл. 27, ал. 5 от Закон за закрила на детето.

Образувано по жалба на Е.Г.Д. ЕГН **********, чрез адв. С.Д. против Заповед № ЗД/Д-В-281/22.11.2021 г. издадена от директор на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Варна, с която е прекратено настаняването на детето Й.К. Д., ЕГН ********** в професионалното приемно семейство и е върнато на грижите на бащата К.Д.Д..

Изложени са доводи за незаконосъобразност и нищожност на оспорената заповед с жалбата и молба от 15.06.2023 г., тъй като майката не е уведомена за започналото производство и не е изследвана възможността тя да се грижи за децата. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния представител жалбата се поддържа. Отправено е искане за отмяната или обявяване за нищожна на оспорената заповед. Претендира за присъждане на възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ.

Ответник - директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Е.С. оспорва жалбата. Реинтеграцията на детето е на базата молба от бащата. Заповедта отговаря на условията за форма издадена е от надлежен орган, поради което не е нищожна. Не са нарушени интересите на детето. Отправено е искане за отхвърляне на жалбата.

Заинтересована страна – К.Д.Д., чрез адв. И.В. оспорва жалбата, тъй като след изтичане срока за настаняване на детето не е взета нова мярка спрямо него, а то е настанено в дома на баща си. Отправено е искане за отхвърляне на жалбата. Претендира за присъждане възнаграждение за адвокат.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Й.К. Д. е родена на *** г., нейни родители са Е.Г.Д. и К.Д.Д. видно от Удостоверение за раждане издадено въз основа на Акт за раждане № 1963/20.10.2017 г. от Община Варна.

С Решение № 4114/09.10.2019 г. по гр. дело №10897/2019 г. на Районен съд – Варна /л.216-218 от адм. пр./ е настанено детето Й.К. Д. в приемно семейство – семейството на Н. Г.И. и Р.М.И. за срок от две години, считано от влизане на решението в сила. Решението е влязло в сила на 21.11.2019 г. видно от отбелязването в него.

Подадено е заявление вх. № СЛ/Д-8/725-023/12.08.2020 г. от К.Д.Д. и А. В. А., негова съпруга, с което са изявили желание да полагат грижи за децата А.К. Д. и Й.К. Д.

Протокол за проведена среща от 02.11.2021 г. между социални работници, приемните родители и бащата – К.Д. е във връзка с разгледани въпроси: предаване на детето на грижите на бащата, след изтичане срока за настаняване в приемното семейство. Посочено е в протокола, че детето е предадено на А. А., която е съпруга на К.Д.. Изготвен е социален доклад за работа по случай на дете в риск № СЛ/Д-В/945-023/22.11.2021 г. /л.121 от адм. пр./.

Заповед № ЗД/Д-В-281/22.11.2021 г. е издадена от директор на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Варна с оглед констатациите, че К.Д.Д. и съпругата му А. В. А. имат възможност при добри битови и емоционални условия да отглеждат детето и поради изтичане срока на съдебното решение по гр. дело №10897/2019 г. на Районен съд - Варна, с което е взета мярката за закрила на детето със срок до 21.11.2021 г., директора на ДСП – Варна на основание чл.30, ал.4 от ЗЗДет е наредил да се прекрати настаняването на детето Й.К. Д. в професионално приемно семейство и е върнато на грижите на бащата К.Д.Д..

На основание Заповед № ЧР-1 474/28.03.2011 г. издадена от изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, А.Г.е назначена за директор на ДСП – Варна. Със Заповед № ЧР-СП-2 84/21.12.2021 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане е прекратено служебното правоотношение с А. Г., считано от 31.12.2021 г.

С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Не са налице доказателства за връчване на оспорената заповед на жалбоподателката, поради което жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна – майка на детето Й.К. Д., поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

На основание чл. 168, ал.1 – 3 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146; Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това; Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3.

Съгласно чл. 30, ал.1 от ЗЗДет, настаняването се прекратява от районния съд по искане на приемното семейство, на семейството на роднини или близки, на дирекция "Социално подпомагане", на родителите на детето или на прокурора, освен в случаите по чл. 29, т. 4, 5, 7, 10 и 11.

От представените Заповед № ЧР-1 474/28.03.2011 г. и Заповед № ЧР-СП-2 84/21.12.2021 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане се установява, че към момента на издаване на оспорената заповед А.Г.е изпълнявала длъжността директор на ДСП – Варна.

Съгласно Решение № 4114/09.10.2019 г. по гр. дело № 10897/2019 г. на Районен съд – Варна, влязло в сила на 21.11.2019 г. срока за настаняване на детето А.К. Д. в приемно семейство е бил до 05.10.2020 г. В случая правилно ответникът е приел, че е отпаднало основанието за настаняване, поради изтичане на срока – чл.20, т.6 от ЗЗДет, но в този случай по аргумент на чл.30, ал.1 от ЗЗДет компетентност да прекрати настаняването има само районния съд.

Нормата на чл.30, ал.2 от ЗЗДет, предвижда че прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция "Социално подпомагане" до произнасянето на съда. В този случай дирекция "Социално подпомагане" може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето.

Видно от мотивите и разпоредителната част на оспорената заповед с нея е наредено постоянно прекратяване настаняването на детето в приемното семейство и постоянно връщане на грижите на бащата, тъй като не са посочени каквито и да е срокове. Както прекратяването на настаняването, така и настаняването при бащата не са с временен характер. Следователно с обжалвания административен акт е наредено окончателното прекратяване на настаняването на детето и окончателно предоставяне на детето за отглеждане и възпитание при баща му. Съдът с определение № 1678/15.06.2023 г. връчено на ответника на 15.06.2023 г. му е указал да представи доказателства, че съобразно чл.30, ал.2 от ЗЗДет в компетентния съд е било налице производство по прекратяване настаняването и с какъв резултат е приключило. От ответника не са ангажирани доказателства в тази насока.

Няма законоустановена възможност директора на ДСП – Варна да нареди постоянно прекратяване на настаняването и настаняване за отглеждане и възпитание при единия от родителите, в случая бащата. Следвало е да се сезира РС – Варна съобразно чл.30, ал.1 от ЗЗДет, който след прекратяване на настаняването има компетентност да вземе решение за бъдещото отглеждане на детето. Предоставена е компетентност на директора на ДСП – Варна с чл.30, ал.2 от ЗЗДет да нареди само временно прекратяване на настаняването и временно предоставяне за бъдещо отглеждане и възпитание на бащата. Разпорежданията, направени с обжалваната заповед са незаконосъобразни до степен на нищожност, тъй като особено съществено противоречат на разпоредбите от Закона за закрила на детето, даващи компетентност на директора на ДСП – Варна само временно да урежда отношенията.

Следователно в настоящия случай ответникът е предприел постоянни мерки, свързани с прекратяване настаняването на детето в приемното семейство и настаняването му при бащата. С това същият е превишил дадените му правомощия и е излязъл извън законово признатата му компетентност, като е иззел правомощията на районния съд по арг. на чл.30, ал.1 от ЗЗДет. В случая при евентуалното влизане в сила на обжалваната заповед ще бъде постигнат забранен от закона резултат, тъй като прекратяването на настаняването на детето ще бъде осъществено в нарушение на императивните законови изисквания не с решение на съда, а с административен акт, издаден от държавен орган. Поради това заповедта е нищожна и тази нищожност следва да бъде обявена от съда съгласно чл.168, ал.2 от АПК. В този смисъл е съдебната практика решение № 4163/11.04.2016 г. на ВАС по адм. д № 10563/2015 г.

В РС – Варна е образувано гр. дело № 7339/2022 г. по предявени от К.Д.Д. срещу Е.Г.Д. обективно съединени искове с правно основание чл.127 и чл.127а от СК. С определение от 30.06.2023 г. по посоченото дело на основание чл. 323, ал.1 от ГПК са взети привременни мерки и е предоставено упражняване на родителски права по отношение на децата А.К. Д. и Й.К. Д. на бащата К.Д.Д., постановено е местоживеене на децата при бащата, определен е режим на лични отношения с майката. Привременните мерки по чл.323 от ГПК не са с характер на решение по чл.30, ал.1 от ЗЗДет или чл.26, чл.28 от ЗЗДет, поради което въпреки, че със съдебно определение е предоставено упражняване на родителски права на бащата не може да се приеме, че към датата на издаване на оспорената заповед 22.11.2021 г. е било налице висящо производство по чл.30, ал.1 от ЗЗДет и ответника е наредил временно настаняване и временна мярка за закрила. Също така въпреки, че към момента са взети привременни мерки за детето, за жалбоподателката е налице правен интерес от оспорването, с оглед възможността по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да претендира за обезщетение за вреди.

Предвид установената нищожност съдът не следва да проверява основанията за законосъобразност на административния по чл. 146, т.2, 3, 4 и 5 от АПК.

Относно разноските:

Жалбоподателката е представлявана от адв. С.Д. съгласно представено пълномощно за правна защита и съдействие от 30.05.2022 г., в който е посочено, че процесуалното представителство по делото се извършва от адвоката. Не е представен договор между жалбоподателката и адв. Д. за безплатна правна помощ. На основание чл.36, ал.2 от ЗА, при липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. Следва че и съда е компетентен да стори същото. На основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл. 5, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., адвокатите могат да оказват безплатно правна помощ на материално затруднени лица. От представената декларация от 17.07.2023 г. от жалбоподателката се установява, че няма доходи и се грижи за четири от децата си, поради което съдът приема, че е материално затруднено лице. На основание чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. следва да се определи възнаграждение за адв. С.А.Д. в размер на минимално предвиденото - 1000 лева за оказаната безплатно правна помощ на жалбоподателката. На основание чл.143, ал.1 от АПК следва да бъде осъдена ДСП – Варна да заплати в полза на адв. С. А. Д. сумата от 1000 лева за оказана безплатно адвокатска помощ.

Заинтересована страна К.Д.Д. оспорва жалбата, тъй като процесния административен акт е благоприятен за него. Жалбата е основателна, поради което по арг. на противното на чл.134, ал.4 от АПК искането на заинтересованата страна за присъждане на възнаграждение за адвокат е неоснователно и се оставя без уважение от съда.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд – гр. Варна

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № ЗД/Д-В-281/22.11.2021 г. издадена от директор на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Варна.

ОСЪЖДА Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Варна да заплати в полза на С.А.Д. ЕГН ********** сумата от 1000 /хиляда/ лева за оказана безплатно правна помощ.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

	Съдия: