Решение по дело №101/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №8/22.01.2015год., постановена по Н.ч.х.дело № 1047/2014 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимата С. М. Р. от гр.К., за невиновна в това, че на 25.03.2014г. в гр.К., причинила на М. М. Д. от гр.К. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, а именно оток и кръвонасядания по шията и лявата ръка- престъпление по чл.130 ал.2 от НК, като на основание чл.304 от НПК я е оправдал по така повдигнатото обвинение.Отхвърлил е гражданският иск предявен от М. М. Д. против подсъдимата С. М. Р., за сумата от 2000.00лв., представляваща обезщетение за причинени от извършеното на 25.03.2014г. престъпление ведно със законната лихва считано от 25.03.2014г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.Осъдил е тъжителката М. М. Д. да заплати на подсъдимата С. М. Р. направените по делото разноски в размер на 450.00лв. за адвокатско възнаграждение.

Недоволна от така постановената присъда е останала частната тъжителка М. М. Д., която обжалва същата, като необоснована, незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон.Твърди,че приетите за установени обстоятелства не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал.Моли съда, да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваната присъда и да осъди подсъдимата по предявеното обвинение,като уважи изцяло гражданския иск. В съдебно заседание жалбодателката, ведно с повереника си -адв.И.Б., поддържат жалбата и настояват за осъдителна присъда и присъждане на обезщетение, съобразно нанесени увреждания.

Ответницата по жалбата – подсъдимата С. М. Р. , лично и чрез защитника си адв.Б.М., оспорват жалбата като неоснователна и молят съда да потвърди първоинстанционната присъда.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата С. Р. и тъжителката М. Д. били колежки, и работели като детски учителки в детска градина „З.” намираща се в гр.К., кв.Г. На 25.03.2014г. и двете били първа смяна, която приключвала около 13ч. Същият ден в 13.00ч. в директорския кабинет на заведението, който се намирал на първия етаж, свидетелката Д. С. провела оперативка с педагогическия персонал, която продължила около половин час,след което всички се върнали по работните си места. Подсъдимата С. Р. си взела чантата, за да си тръгва,когато срещнала тъжителката М. Д.Там пред директорския кабинет двете се скарали на висок глас. Това било чуто от директорката на детското заведение- свидетелката Д. С., която отворила вратата стаята си и видяла как М. Д. напада подсъдимата С. Р.Същата приканвала свидетелката да извика полиция и показвала устната си, която кървяла. След това тъжителката й нанесла удар и с дамската си чанта, който попаднал в главата и рамото. Двете спорещи жени продължили да се разправят на висок глас, което било чуто от свидетелките М. Р. и А. С.. Двете слезнали от втория етаж на градината на първия, където пред директорския кабинет видели колежките си С. Р. и М. Д. Последните две се карали, като тъжителката се опитвала да удари подсъдимата, която се отбранявала с ръце като ги опъвала напред. Свидетелките Р. и С. се опитали с думи да предотвратят възникналия спор, но опита бил неуспешен. В този момент свидетелката М. К., която излезнала от групата си на втория етаж при чутите викове и крясъци, слезнала на първия и застанала между двете спорещи жени, за да не последват удари. Тогава С. Р. показала на колежките си устната си, по която имало кръв и обяснила, че това й било причинено от тъжителката М. Д. Подсъдимата помолила свидетелката С. да извика полиция, но получила отказ, за да не бъде излагано детското заведение. След като двете страни по делото били разделени, свидетелката Д. С. помолила тъжителката М. Д. да напусне градината, тъй като смяната й била свършила. Тя била изведена навън от колежка от детското заведение. Десетина минути по- късно и подсъдимата С. Р. заедно със свидетелката М. Р. си тръгнали от градината,а тъжителката М. Д. отишла в полицията и същият ден около 15.00ч. посетила съдебен лекар, който й издал Съдебномедицинско удостоверение № 60/ 2014г.От това медицинско удостоверение видно, че при извършен преглед на тъжителката се установил оток и кръвонасядания по шията и лявата ръка. Като описаните увреждания били получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин било възможно да са възникнали така, както съобщавала освидетелстваната. Било причинено болка и страдание. Тези факти се потвърждават и от назначената съдебно- медицинска експертиза, която дава заключение, че периодът на възстановяване при такива увреждания бил около 10- 15дни.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение.Систематично и обосновано, първоинстанционния съд е обсъдил свидетелските покÓзания на Д. С., М. Р., А. С. и М. К., както и от обясненията на подсъдимата С. Р. Всички те категорично изграждат една последователна и логична житейска картина, в която действително по никакъв начин не може да се установи подсъдимата да е нанасяла удари, в резултат на които тъжителката да е получила лека телесна повреда.Единствения очевидец-свидетелката Д. С.,установява, че не е видяла наранявания по М. Д. този ден, нито тя й се е оплакала за наличието на такива.Същата свидетелка уточнява,че са нанасяни удари само от страна на тъжителката Д. към подсъдимата Р., но не и обратно.Самата подсъдима С. Р. заявява, че е имало скандал между тях, имало удари нанасяни от тъжителката към нея, като тя се е отбранявала като разпервала ръцете си напред и това се потвърждава и от свидетелките Р., С. и К.И трите са категорични,че не са видели удари от страна на подсъдимата Р. към М. Д.,както и ,че са видели от устната на първата да тече кръв, която им се оплакала че това е в резултат от удара от нанесен от страна на тъжителката Д.

Обсъдени са и свидетелските показания на Д. Д. и И. Н., които обаче съдът обосновано не е кредитирал, тъй като са изолирани и нелогични. Това е така, защото никой от виделите я по време и след случилото се на инкриминираната дата не забелязал никакви наранявания по тъжителката, а минути по- късно тя вече е имала такива. Прочее това е възможно, ако тя ги е получила след напускането на детското заведение. Освен това тези двама свидетели, които са съответно съпруг и дъщеря на тъжителката, са заинтересова от изхода на делото и е нормално да подкрепят нейната версия.Писменото доказателство- съдебно медицинското удостоверение, респективно експертизата, която потвърждава нейните констатации са факт, но това не е достатъчно, за да се приеме, че е имало удари от страна на подсъдимата върху пострадалата, които са причина за настъпилите увреждания.

На практика, първоинстанционния съд е направил цялостен и задълбочен анализ на всички доказателства по делото, като е изложил аргументирани и обосновани съждения относно приемането и неприемането на определени факти и обстоятелства, като е стигнал до единствения правилен и законосъобразен извод – подсъдимата не е осъществила състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК., както от обективна така и от субективна страна, Това е така, защото не се установи тя да е причинила каквото и да било увреждания на тъжителката Д. Безспорно същата е имала увреждания, констатирани по надлежния ред от лекар,но причинителят на това увреждане остава неясен.При наличието на доказан скандал е вероятно да се е стигнало да такива увреждания, но това е само предположение,което освен това се опровергава по категоричен начин от единствения очевидец и от трите свидетелки, присъствали на скандала. Понеже, предявеното обвинение по чл.130 ал.2 от НК не е доказано по несъмнен начин, на основание чл.304 от НПК, съдът правилно,обосновано и законосъобразно е признал подсъдимата за невиновна и я е оправдал за това, че на 25.03.2014г. в гр.К. е причинила на М. М. Д. от гр.К. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, а именно оток и кръвонасядания по шията и лявата ръка.

С оглед крайния резултат по делото, а именно липса на извършено от подсъдимата престъпление по посочения текст на НК, първоинстанционния съд обосновано е приел, че гражданския иск срещу нея, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция.Неоснователно е и искането за допускане като свидетел на Ц. Х.-полиция,който евентуално би установил,че тъжителката се е оплакала за станалия скандал.Скандал безспорно е имало и присъстващите на него са установени. Искания свидетел,би преразказал, казаното от тъжителката, без да има преки впечатления от инцидента.

С оглед изхода на делото, следва М. Д. да заплати на подсъдимата С. Р., направените по делото разноски пред тази инстанция, в размер на 750лв. за адвокатско възнаграждение. Следва също, да бъде осъдена тъжителката Д. да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд и дължима държавна такса за въззивното обжалване, в размер на 6 лв., която сума не е събрана при администриране на жалбата от първоинстанционния съд.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №8/22.01.2015год., постановена по Н.ч.х.дело № 1047/2014 год. ,по описа на Кърджалийският районен съд.

ОСЪЖДА М. М. Д. от гр.К. кв.В.” блок *, Вх.”*”ет.*, ап.* да заплати на подсъдимата С. М. Р. със снета по делото самоличност, направените по делото разноски пред тази инстанция, в размер на 750лв. за адвокатско възнаграждение,а по сметка на Окръжен съд – Кърджали да заплати сумата в размер на 6 /шест/ лв., представляваща дължима държавна такса за въззивно обжалване.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.