Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, .2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Ваня Ружина
разгледа гр.д. № 7761 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от Н.Д.С. против П.на Р.Б. осъдителен иск за сумата 100 000лв. на
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.06.2012г. до изплащането.
Ищецът излага в исковата молба,
че на 20.12.2009г. бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 178/2009г. по
описа на НСл.С за престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 НК за това, че в
периода м.04.2009г.-19.12.2009г. в гр.София, гр.Пловдив и гр.Троян участвал в
организирана престъпна група с още 7 лица, създадена с користна цел и при
участието на длъжностно лице. С постановление на Окръжна прокуратура-Пловдив
бил задържан за срок от 72 часа, а след внесено искане с определение на Окръжен
съд-Пловдив му била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“,
изменена през м.06.2010г. в „парична гаранция“. Против него и останалите
обвинени лица бил внесен обвинителен акт за престъплението, по който образувано
НОХД № 3185/2010г. по описа на ПОС. С присъда № 51/19.05.2012г. бил признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение, против която не бил подаден
протест и влязла в сила на 05.06.2012г. Като последица твърди да е претърпял
неимуществени вреди, за които претендира заплащането на обезщетение. Така за
период около 2г. и 5м. бил обвиняем за тежко престъпление, което не е
извършвал, накърнило честта и доброто му име в обществото. За период от 6
месеца търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и забрана да
напуска пределите на страната. Всички средства за масова информация
целенасочено го определяли като престъпник, многократно името му било
коментирано и свързвано с лица от криминалния контингент не само в течение на
делото, но и след това. Твърди обществото да е било
съзнателно заблудено от П.чрез изявления пред медии на нейни представители
заедно с останалите обвиняеми да е извършител на престъплението. Задържането му
и повдигнатото обвинение били основание и за последващо задържане по друго
обвинение, делото по което било прекратено. Всичко това му се отразило
изключително негативно. Отпреди задържането бил диагностициран с редица
заболявяния-епилепсия, клаустрофобия, хипотепиодизъм, феохромоцитом, които се
обострили в условията на следствения арест, а като последица от продължителния стрес
получил артериална хипертония. След освобождаването не могъл да си намери
работа и понастоящем е безработен, тъй като П.продължила да му повдига
обвинения за други деяния с прекратяване на наказателните производства.
Ответникът оспорва иска по
съображения за липса на доказателства относно
твърдяните в исковата молба вреди и те да се намират в причинна връзка с
воденото наказателно производство. Сочи, че продължителността на наказателното
производство е била пряко обусловена от фактическата и правна сложност поради
необходимостта от изясняване дейността на 10 обвиняеми лица, а постановената
спрямо ищеца оправдателна присъда не е била протестирана. Ищецът предявил иск
за същите вреди, но произтичащи от друго наказателно производство, което следва
да бъде съобразено при определяне размера на обезщетението. Оспорва
здравословното състояние на ищеца да се е влошило, съответно да е в причинна
връзка с наказателното производство. Навежда, че начинът на медийното
отразяване на случая и негативното характеризиране личността на ищеца не се
дължат на противоправни действия на представители на прокуратурата. Навежда доводи за
прекомерност на претендираното обезщетение, като несъответно на действително
търпените вреди. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на
претенцията за неимуществени вреди, както и частично погасяване по давност на
законната лихва.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
През 2009г. било образувано ДП №
178/2009г. по описа на НСл.С, водено против ищеца и други 9 лица за
престъпления от общ характер по чл.321 НК за създаване и участие в организирана
престъпна група и кражби по чл.194-чл.196 НК извършени в периода
м.04.2009г.-м.12.2009г. С постановление от 20.12.2009г. ищецът бил привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК за това,
че в периода от началото на м.04.2009г. до 19.12.2009г. в гр.София, гр.Пловдив
и гр.Троян участвал в организирана престъпна група, състояща се от Н. А., В. В.,
А. В., М. Н., Т. К., И. Р. и Д. Б., ръководени от Т. А., като групата е
създадена с користна цел и в нея участва длъжностно лице-държавен служител от
МВР Т.А.. Спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“
с определение на съда от 20.12.2009г., впоследствие изменена през м.06.2010г. в
„парична гаранция“, а по-късно през м.05.2012г. в „подписка“.
На 20.12.2010г. Окръжна
прокуратура-Пловдив внесла обвинителен акт против посочените лица, а по
отношение на ищеца за посоченото престъпление. Образуваното НОХД № 3185/2010г.
по описа на ПОС приключило с постановяване на присъда на 19.05.2012г., с която ищецът
бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Присъдата
спрямо него не е протестирана и влязла в сила на 05.06.2012г.
По
делото са представени медицинско направление
от 20.03.2009г. с посочена диагноза „артериална хипертония ІІ ст.“ с предписание за прием на медикамент и
медицинско направление от 25.06.2010г. с посочена диагноза „специфична фобия
/клаустрофобия/“. Представена е и епикриза от вътрешно отделение на
Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода, видно от която
за периода 13.11.2013г.-02.12.2013г. ищецът провел лечение за същото
заболяване.
Според
заключението на вещото лице по СМЕ ищецът страда от „Артериална хипертония ІІ
ст., Обезитас /затлъстяване/ ІІІ ст., Дислипидемия“. Причината за възникването
на есенциалната хипертония е полиетиологична /възраст, пол, наследствена
обремененост, психоемоционален стрес, злоупотреба със сол, наднормено тегло,
тютюнопушене, раса и др./. Сочи, че най-честа е ролята на наследствения фактор
за изява на артериалната хипертония и това са лица, при които заболяването с
различна давност в началото протича без симптоматика, но някои провокиращи
фактори, като горните, могат да послужат като пусков механизъм за появата му и
да променят хода на протичане. Сочи още, че психоемоционалния стрес е фактор,
който повлиява негативно терапевтичния подход при лечение с трудно достигащи
нормалните си граници артериално налягане.
Според
заключението на вещото лице по СПсих.Е ищецът страда от „специфично фобийно
разстройство“ с невротичен характер свързано със затворени и ограничена
пространства, което е било налично отпреди задържането му и с давност от
ученическа възраст без да е било ефективно лекувано. Не изключва възможността
при атипична психомоторна ситуация като задържането под стража да е провокирало
това разстройство. След освобождаването му е провел консултация с препоръчано и
проведено медикаментозно лечение за период от един месец с добра адаптивност. В
съдебно заседание допълнително сочи, че фобийното разстройство се е обострило
по време на престоя на ищеца в ареста с проявление на паник атаки-уплаха,
сърцебиене, стягане и задушаване.
Разпитаната
по делото св.А.А. живяла съвместно с ищеца от 2008г. около пет години. След
арестуването му през 2009г. го посещавала многократно и сочи по време на
престоя си в ареста да е получил здравословни проблеми-напълнял значително,
оплаквал се от високо кръвно, не можел да стои на тъмно. След като го
освободили не можел да стои на затворено, да се вози в асансьор, вдигал кръвно,
станал раздразнителен, бил зле физически и психически. За преодоляване на
натрупания стрес посетил психиатър с приложена терапия, която не дала добър
резултат, но впоследствие се поуспокоил. Постоянно пиел лекарства заради
кръвното и ходел неведнъж на лекар по този повод. Сочи, че задържането му
станало достояние на съседите и обкръжението им, които ги нарочили за черни
овци. След това през 2010г. или 2011г. отново го задържали, но за друг случай и
всичко се повторило отново, поради което се разделили.
По
делото са представени извадки от публикации в интернет на различни медии в
гр.Пловдив /стр.8-12/, които съдържат информация за взетите по отношение всички
обвиняеми по наказателното производство лица мерки за неотклонение, за
исканията за тяхното изменение, за какво са обвинени и по какъв начин е
приключило делото с постановената присъда.
Като
доказателство по делото е представена искова молба за предявен от ищеца против
същия ответник осъдителен иск на същото правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
и за сходни по естеството си неимуществени вреди, но произтичащи от друго
водено против него наказателно производство-ДП № 161/2011г. по описа на СДВР по
обвинение в престъпление по чл.321 НК, което с постановление на СГП от
27.08.2012г. е било прекратено. При
извършената служебна справка съдът установи, че по тази искова молба е
образувано гр.д.№ 15519/2017г. на СГС, І-22 състав, с постановено на
13.05.2019г. решение за частично уважаване на предявения иск за сумата
20 000лв., което понастоящем не е влязло в сила.
При
така установеното от фактическа страна, съдът обоснова от правна следното:
Отговорността на държавата за вреди причинени
на граждани от незаконосъобразни действия и/или бездействия на нейни органи е деликтна и се реализира по реда на ЗОДОВ при наличието на изчерпателно
посочените в него хипотези. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата, при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че деянието не съставлява престъпление.
Според чл.4 ЗОДОВ отговорността
на държавата е обективна и обхваща всички претърпени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали се дължат на виновното
поведение на длъжностно лице. Обезщетението за неимуществени
вреди се определя в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. При
определяне размера съдът следва да съобрази тежестта на повдигнатото обвинение,
продължителността на воденото наказателно производство, взета ли е и каква
мярка за неотклонение, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет са били,
личността на увредения, положението му в обществото, как и дали са настъпили
промени в отношенията със семейството, близкото обкръжение и/или,
професионалната среда и др. обстоятелства, които имат значение за
съразмерността на обезщетението с принципа за справедливост. Съгласно т.13 от
ТР № 3/22.04.2005г. по тълк.д.№ 3/2004г. ОСГК на ВКС, обезщетението за неимуществени
вреди от деликтите по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ обхваща и обезщетението за вреди от
незаконно наложената мярка за неотклонение "задържане под стража".
Постановената оправдателна
присъда покрива основанието по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и е достатъчна за извод за
незаконност на повдигнатото против ищеца обвинение и предприетите спрямо него
действия в рамките на проведеното наказателно производство, в тази част
наложената мярка за процесуална принуда.
Ищецът бил привлечен към
наказателна отговорност по обвинение в престъпление, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода и е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК. На
досъдебното производство спрямо него е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“, търпяна за период около 6 месеца, в които бил лишен от
възможността да се придвижва свободно, а наказателното производство продължило общо
2 години и 5 месеца. Тези обстоятелства са достатъчни да обосноват претърпени
неимуществени вреди при житейската логика, че обвинено в престъпление лице,
което е оправдано с влязла в сила присъда обичайно изпитва негативни
изживявания с отражение върху емоционалното и/или физическото състояние. В
случая ищецът бил притеснен, напълнял значително, били накърнени името и
авторитета му в обществото, станал
раздразнителен, разстроили се отношенията му с приятелката, не можел да си
намери работа. Отпреди наказателното производство страдал от фобийно
разстройство /клаустрофобия/ и артериална хипертония, които се обострили в
резултат на задържането му под стража.
Същевременно по делото не е
установено ищецът да страда от други заболявания и те да имат връзка с незаконното
обвинение-епилепсия, хипотепиодизъм и феохромоцитом. Продължителноста на
наказателното производство в неговата досъдебна и съдебна фаза е обусловено от усложнената
престъпна дейност и повдигането на обвинения против множество лица, част от които
осъдени с влязлата в сила присъда, поради което съдът приема да е в границите
на разумния срок. Установено е още, че след освобождаването му от ареста и по
време на висящността на процесното наказателно производство против ищеца било
образувано друго досъдебно производство по идентично обвинение, по което също
бил с наложена мярка „задържане под стража“, прекратено от прокурора. Предвид
това негативните изживявания и тяхната интензивност не са обусловени единствено
от процесното наказателно производство, а последица и от друго такова, за
вредите от което ищецът е предявил иск за обезвреда.
На следващо място, безспорно
широкото медийно отразяване на случая е накърнило
доброто му име в обществото, но то не се дължи на действия на прокуратурата. В
нито една от представените по делото публикации не са цитирани или е налице
позоваване на изявления на представител на П.или разследващите, в които ищецът
да е окачествен като престъпник или по друг негативен начин, а съдържат
информация за лицата, на които е било повдигнато обвинение, кои са тези лица,
проследяване съдебното производство във връзка с вземането на мерки за
неотклонение „задържане под стража“ и самото наказателно дело, по което е
постановена оправдателната присъда. Следователно в тази част за негативните
изживявания и тяхната интензивност ответникът няма принос.
При горното съдът приема справедлив размер на
обезщетението по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди от 10 000лв., до който размер
предявеният иск следва да се уважи.
Съгласно т.4 от ТР № 3/2004г.,
ОСГК на ВКС, отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитните органи по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ възниква от влизане в сила на
оправдателната присъда От този момент държавните органи изпадат в забава,
дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече
погасителната давност за реализиране на отговорността. За погасителната давност
съгласно препращащата норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ е приложима общата петгодишна
давност по чл.110 ЗЗД.
Оправдателната за ищеца присъда е
влязла в сила на 05.06.2012г., а исковата молба е подадена по пощата на
30.05.2017г. /чл.62, ал.2 ГПК/, т.е. преди изтичане на давностния срок, поради
което възражение на ответника в тази посока е неоснователно.
Частично основателно е по
отношение законната лихва. Съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД вземанията за наем, за
лихви и други периодични плащания се погасяват с изтичането на три годишна
давност, считано от настъпване на изискуемостта. Исковата молба е подадена на
30.05.2017г. и в приложение на тази норма законната лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди е погасена по давност за периода 05.06.2012г.-30.05.2014г.
Предвид това следва да се присъди такава от 30.05.2014г. до изплащането.
При този изход на делото и на
основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца разноски по
делото от 41лв. съобразно уважената част от иска.
Представляван е от адвокат, като
видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие /стр.67/
процесуалното представителство не е осъществено безплатно при условията на
чл.38, ал.1 ЗА, а уговорено възнаграждение "при и след евентуално
спечелване на делото 50% от присъденото обезщетение“. По общото правило на
чл.78, ал.1 ГПК, приложимо и при исковете по ЗОДОВ, разноски за възнаграждение
за адвокат се присъждат, когато са направени, т.е. възнаграждението е платено
/т.1 от ТР № 6/2012г., ОСГТК на ВКС/. Липсват доказателства за плащане на
възнаграждението, поради което разноски в тази част на ищеца не следва да се
присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б.,
гр.София, бул.*****, да заплати на Н.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 10 000лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди причинени от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл.321 НК вр. чл. чл.194-чл.196 НК, за което е оправдан с
влязла в сила присъда на 05.06.2012г. по НОХД № 3185/2010г. по описа на ПОС,
ведно със законната лихва от 30.05.2014г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер 100 000лв. и искането за
законна лихва за периода 05.06.2012г.-30.05.2014г.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.,
гр.София, бул.*****, да заплати на Н.Д.С., ЕГН **********,***, разноски по делото на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ от 41лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: