РЕШЕНИЕ

 

№542/9.4.2020г..

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненския районен съд                                                  двадесет и трети  състав

На втори март                                                        Година две хиляди и двадесета 

В публично заседание в следния състав:               

                                                                                  Съдия : Даниела Михайлова

 

Секретар: Пламен Пламенов

Като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 5195 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

           Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на  А.С.С. - ЕГН **********, против Наказателно постановление № 436 а-118/09.09.2019г. на Началника на Второ РУ при ОД-МВР-Варна, с което й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500лв. на основание чл.264 ал.1 от ЗМВР.

         В жалбата лаконично се иска отмяна на наказателното постановление. 

          В съдебно заседание въз.С., редовно призована, явява се лично и   поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество въззивницата заявява, че не е извършила никакво нарушение, че неправилно е била задържана от полицейските служители, че не е подписала съставения против нея акт и т.н.В заключение иска постановлението да бъде отменено.

           Въззивната страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който изразява становище, че твърденията на въз.С. не следва да бъдат кредитирани, тъй като представляват защитна теза. Иска се постановлението да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно и се иска да бъде присъдено юрисконсултско възнагражедние. Постъпили са и писмени бележки в същия смисъл  .

          След като прецени обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата, посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното : 

          На 18.08.2019г. св.К.Н.- мл. инспектор при Второ РУ-Варна съставил против въз.А.С. акт за установяване на административно нарушение за това, че на 18.08.2019г. около 18,40ч. в гр.Варна, на бул.“Васил Левски“ № 2, вх.“А“, ет.4, ап.8, при извършване на полицейска проверка, след надлежно предупреждение, съзнателно пречи на полицейски орган да изпълнява задълженията си по служба, като отказва да предостави документ за установяване на самоличността и данни за самоличността си.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.264 ал.1 от ЗМВР. Актът не бил подписан от въз.С., което било удостоверено с подписа на св.П.З..Св.Н. пък изготвил докладна записка , в която описал, че е бил изпратен на адреса по сигнал за възникнал спор. В апартамента са били установени двама мъже и една жена, която отказала да представи документ за самоличност , както и да представи данни за самоличността си. В докладната записка било посочено, че поведението на жената било грубо и арогантно и тя била отведена във Второ РУ-Варна. Там било установено, че това е въз.С.. След съставяне на акта и  в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.

           Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно  постановление, с което наказващият орган изцяло възприел описаните в него фактически констатации , както и правната квалификация на нарушението по чл.264 ал.1 от ЗМВР.За него, на същото законово основание на въз.С. била наложена „Глоба“ в размер на 500лв. 

           В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св.К.Н. –актосъставител, който не си спомни за случая с конкретика. Той заяви, че лицето не е представило документ за самоличност, както и три имена и ЕГН, след което е предупредил въз.С., че с това му пречи да изпълнява задълженията си по служба. Св.Н. посочи, че актът е бил съставен в районното управление. До разпит бе допуснат св.Я.П., свидетел при съставяне на акта, който също не си спомни подробности за случая, но заяви, че си спомня въз.С.. Този свидетел обясни как се извършва полицейска проверка по принцип, но не можа да разкаже каквито и да било подробности. За правилното изясняване на фактическата обстановка съдът допусна до разпит и св.П.З.-свидетел на отказа на въз.С. да подпише акта. Този свидетел посочи, че работи като охранител в „Лидъл“ и че в изпълнение на служебните си задължения, при наблюдение на мониторите, е видял, че въз.С. обикаля в магазина, като взимала различни продукти, опитвала ги, връщала ги и т.н. Св.З. видял, че възивницата взела шоколад, разопаковала го, отхапала от него и го прибрала в чантата си.  Поради това и в района на касата й била извършена проверка, при която се установило, че в чантата й има и бутилка олио. Поради това били извикани полицейски служители, на които въззивницата отказала да предостави личната си карта. За това и била отведена в районното управление, а св.З. се подписал като свидетел в съставения против нея акт.

               Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно-наказателната преписка, както и от гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

               При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателното постановление относно законосъобразността м, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

                Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в срок и от легитимен субект, поради което и е приета за разглеждане.

                Наказателното постановление № 436 „а“-118 /09.09.2019г. е издадено от компетентен орган- Началника на Второ РУ при ОД-МВР-Варна Директора , упълномощен със Заповед № 8121з-1371/2015г. на Министъра на Вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок. 

               Съдът намира обаче, че вмененото във вина на въз.С. нарушение не е доказано по безспорен и категоричен начин.

                Разпоредбата на чл.264 ал.1 от ЗМВР предвижда налагане на наказание за този, който противозаконно пречи на орган на МВР за изпълнява функциите си. В случая в акта и постановлението е посочено, че въз.С., отказвайки да предостави документ за самоличност и данни за самоличността си, е попречила на орган на МВР да изпълни функциите си. Нормата на чл.70 ал.1 т.1 от ЗМВР предвижда, че полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред. От приложената по преписката докладна записка и донякъде от обясненията на въз.С. може да се предположи, че св.Н. е следвало да установи нейната самоличност в хипотезата на чл.70 ал.1 т.1 от ЗМВР. Нормата на чл.72 ал.1 т.4 от ЗМВР пък дава възможност полицейските служители да задържат лице при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл.70 ал.1 от ЗМВР, като в  т.2 изрично е предвидена възможност за задържане на лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. От анализа на посочените правни норми може да се направи извод, че не винаги невъзможността да се установи самоличността на едно лице може да бъде приравнено на съзнателно пречене на полицейски орган. В настоящият казус данни за случилото се по време на полицейската проверка могат да бъдат извлечени единствено от обясненията на въз.С., която реално не оспорва, че не е предоставила личната си карта, но излага свои съображения за това, че поведението на полицейските служители според нея е било агресивно и неприемливо. Св.Н. и св.П. пък от своя страна не сочат каквито и да било конкретни подробности за извършената от тях проверка, за да може да се прецени дали действително с поведението си въз.С. съзнателно е попречила за изпълнение на техните задължения или не е изпълнила разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, съобразно чл.257 ал.1 от ЗМВР. От предприетите действия обаче по отвеждане на въззивницата в районното управление и по съставянето й на акт за установяване на нарушение може да се направи извод, че нейната самоличност все пак е била установена и в този смисъл полицейските служители   са изпълнили задълженията си. Поради изложеното до тук съдът намира, че описаното в акта и постановлението нарушение не е безспорно доказано. За да направи този извод съдът съобрази и показанията на св.З., който пък е единствения свидетел,  посочил  подробности за случая и описал напълно различна фактическа обстановка,  касаеща действия извършени от въз.С. в „Лидъл „ , придружени отново с отказ да представи личната си карта.

              Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

                Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

Р Е Ш И

 

 

                ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 436 а-118/09.09.2019г. на Началника на Второ РУ при ОД-МВР-Варна, с което на А.С.С. ,е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500лв. на основание чл.264 ал.1 от ЗМВР,

                 Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.

 

 

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ